Криминалният психолог Тодор Тодоров в интервю за "Фокус".

Ултрамаратонецът Краси Георгиев влезе в "стъклена клетка" в сърцето на София, където прекара 14 дни. Той направи всичко това не просто за да изпита себе си, а в името на кауза - превенция срещу зависимостите. Разговаряме с психолога Тодор Тодоров. Здравейте.

Здравейте.

Какво означава изолацията в днешно време и възможно ли е човек да се изолира?

Ами особено от последните 3 години, откакто попаднахме в една изключително, така да го кажем, ненормална за човечеството ситуация, насила бяхме забавени в тази ситуация, не бих казал, че всъщност, някой може да ни накара да го направим. Не случайно още преди няколко години Световната здравна организация излезе със становище, че интернет зависимостите са зависимости същите, както и алкохола и хазартните, наркотичните и т.н. Така, че всъщност това е много сериозен бич. За съжаление, той се открива доста по-късно, и справянето с него, то само по себе си прави справянето с него доста по-труден. Да не говорим, че като цяло, в днешно време е изключително много се толерира в семейната среда децата да стоят на компютри, да стоят на всякакви дигитални устройства, само и само да има мир и спокойствие и да няма някакво напрежение. Това е изключително лоша услуга, която почти, хайде не почти всички, но повечето родители го правят всъщност.

Грешен подход е родителите дават от твърде малки на децата да използват различни мобилни устройства?

Абсолютно, категорично да. Няма нищо по-ценно от това да, макар и да си много уморен, да си обезверен, да си в така сериозен енергиен спад, да поддържаш комуникацията жива. Хората сме социални животни, това е повече от ясно, експериментът също го показа, нали доказа, който направихме с Краси в името на тази кауза. И при всяка една липса на комуникация или минимизирането ѝ, ни се отразява, и то доста пагубно.

Как приемате вие този социален експеримент?

Ами в началото, честно да ви кажа, като говорихме и с Краси, аз наистина се учудих той защо иска да си го причини това, но аз лично за себе си повярвах в тази кауза и в така да го кажа, неговата саможертва. Интересното е, че той дори настояваше да бъде по-дълго време, 1 месец, но сега, след като излезе и видя състоянието, в което изпадна вследствие на тези 14 дни изолация, като имайте предвид, че тя не е пълна, по начина по който повечето хора си го правят за себе си, да се затворят вкъщи и да стоят денонощно пък и на компютъра, защото има много такива случаи. Той все пак имаше възможност да вижда хора, макар и затворен. Той просто нямаше възможност да общува с тях, и на него му се отрази изключително тежко. В крайна сметка и той самият каза, че ако е трябвало да стои един месец, най-вероятно е щял тотално да полудее.

Какви психологически процеси настъпват при човек, когато се затвори?

Когато човек се изолира по такъв начин, имам предвид от комуникация с близки, познати, въобще със средата около него, поне видяхме, констатирахме при работата с Краси, че настъпват някои промени в някои хормони, в жлезите с вътрешна секреция, които пък от своя страна се отразяват на емоциите и съответно на поведението на човек. И пак казвам, че една такава изолация, особено ако е за по-дълго време, тя може да повлияе на поведението ни, поне това, за което ние направихме като експеримент, се оказа, че не влияе трайно върху личността на човека. Но в този случай говорим за две седмици, ако е нещо, което може да продължи месеци, вече тогава, не съм сигурен. 

Какви промени наблюдавате сега, след края на социалния експеримент - психологически и здравословни, които са настъпили при Краси Георгиев?

Тепърва ще има още резултати, да поработим още с Краси, така, че на този етап не мога да ги кажа всички, тъй като все пак може да излязат и някои допълнителни неща. Но определено, денят, в който излезе Краси, не се чувстваше добре от това, което се случи. Аз часа преди да излезе отидох да погледна така и аз отвън и се оказа обаче, че не се чувства въобще добре психически.

Здравословно имало ли е някакви промени при него?

Ами, сега тепърва ще се запознаем подробно и с медицинските отчети, които как да кажа, проследяваха състоянието му през цялото време. Но от това, така от разговорите, които имахме с наблюдаващите лекари, всъщност се оказва, че има промени в някои хормонални показатели.

В началото на нашия разговор казахме, че зависимостите при децата от мобилните устройства са много често срещани. Можем ли да кажем, че тази зависимост към телефоните може да допринесе за трагичните инциденти, които напоследък извършват децата?

Ами, твърде вероятно, защото те в повечето случаи децата стоят на компютри и телефони, за да играят игри, в които има доста насилие, доста сериозни насилствени прояви, и не би ме учудило, ако се окаже, че тези, които извършиха масовите убийства напоследък, да са хора, които преди това са започнали да живеят в свой виртуален свят. 

Надявам се доста хора да се замислят на какво всъщност се подлагаме, когато използваме социалните мрежи непрекъснато, и че всъщност не е чак толкова полезно за нас. И че няма нищо по-добро от физическата активност и социализацията.

Точно така.

Много ви благодаря.