Тодор Джиков, зам.-министър на земеделието, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

Земеделските стопани, пострадали от наводненията в района на Карлово, могат да подават заявленията за подпомагане и огледи. Документите се приемат в общинските служби "Земеделие“ по местонахождение на имотите. Предвид кратките срокове службите ще работят без почивен ден. Подкрепата е отпускана на база констативни протоколи, плащането на средствата ще се извърши в най-кратки срокове. Затова се ангажират от Министерството на земеделието. Но към тази информация се нуждаем от още подробности. Наш гост е Тодор Джиков – зам.-министър на земеделието. Това, което се интересуват земеделските производители, е в какви финансови размери ще бъде оказвана подкрепата заради наводненията?

Сега, по принцип тази държавна помощ, която съществува до момента и се прилага, това е да се компенсират земеделските производители, пострадали от такива подобни метеорологични явления, загубили на 100% културите си, или т.нар. пропаднали площи на 100%. 80% от разходите, които са доказани по технологични карти, ще бъдат обект на компенсация от страна на държавата. Правим всичко възможно да администрираме и администрираме процеса изключително бързо, визирайки и че в момента общинските служби работят на 100% от възможностите си, тъй като всички знаем, че земеделските стопани очакват и държавната помощ относно компенсация на ценовите турбуленции и загубите, причинени от икономическия ефект от войната в Украйна. В същото време искам да заявя, че в момента текат и т.нар. в цяла България доброволни споразумения за площите по чл. 37 В. Така че що се касае относно администриране на процеса, сме направили, каквото трябва на 100%, остава земеделските производители по най-бързия начин да подадат документите, за да се предизвикат проверките, които трябва да удостоверят пропадането на площите и съответно да се придвижат изплащането на компенсаторните помощи. Това е едната страна на медала. За съжаление обаче, втората страна на медала е много по-сериозна и по-фундаментална. Трябва да си отговорим: има ли готовност и визия българската държава да се изправи пред тези проблеми, да ги преодолява с възможно най-малки щети.

Има ли готовност?

Този локален потоп искам да ви кажа, че е своевременен сигнал, какво ни очаква оттук нататък. Това не е заплаха, това е констатация в момента, защото редица световни експерти и климатолози предупреждават, че повишението на температурите и промените на климата ще водят до все по-чести такива явления. Смело твърдя, че са необходими сериозни инвестиции и професионална организация. Трябва да се обходят, да се изчистят речни корита, отводнителни канали, да се възстановят диги, предвиждане на буферни язовири и т.н. Що се отнася до организацията, служебното правителство ще започне работа в тази посока и то вече започна. Въпросът е обаче, че това не е нещо, което не може да се свърши за един месец и за 10 лева. Това изисква много сериозна подготовка. И трябва да обърнем внимание, че оттук нататък ако ние проспим това, което се случи, вероятността да се повтори и вече да има много по-сериозни щети, и не дай си Боже, човешки жертви е изключително сериозна.

Г-н зам.-министър, откъде ще вземете парите за компенсиране на земеделските стопанства на 80%?

В тази посока Министерският съвет още в сряда на свое събиране ще обсъди възможността да се прехвърлят средства от Министерство на финансите. Вижте, земеделските производители не трябва да се тревожат, средства ще се намерят. Това не искам и не желая да го коментирам. Средства ще има, ще се обезпечат стопаните, които са загубили площите, които са загубили културите в следствие на тези наводнения. Така че не бива да всяваме паника, страх или каквото и да е. Нека да работим спокойно, адекватно. Нека да оставим на общинските служби да си свършат работата, за да може администрирайки процеса по най-бързия начин да компенсираме земеделските стопани.

Говорите за засегнати площи, но дали предвиждате да компенсирате и за добитък, за животни и за птици, които със сигурност са отнесени?

Естествено. Тоест, вижте, тук говорим за загуби на земеделски производители, независимо дали се касае за земеделски култури, площи, добитък, животни и т.н. Ние не делим земеделци на растениевъди и животновъди. Всички, които пострадаха, ще бъдат адекватно компенсирани.

Това е изключително важно послание: пострадалите ще бъдат адекватно компенсирани.

Аз искам да използвам този, за съжаление, неприятен момент, за да обърна още един път внимание на това, което алармирахме през годините – колко години бяха нужни, за да стигнем дотук и да обърнем внимание пак на възможността и на липсата на разработен план за компенсиране на щети, адекватен гаранционен фонд, който да компенсира земеделските производители при такива ситуации, не само такива ситуации, говорих и за пазарни такива сътресения. Защото тези пари, които в момента администрираме, тези 430-440 милиона, е имаме такъв тип компенсация при пазарни сътресения. Необходимо ли е да чакаме всяка година да се случи нещо, да се намерят пари и възможности, или трябва най-накрая да седнем, това, което коментирахме и в министерство с министъра, че ще поставим основата именно на началото на такъв компенсаторен фонд, за структурен фонд за компенсации за всички видови щети, не само за материални, но и пазарни сътресения.

Вие ще поставите основата, а продължението как ще бъде?

Надявам се тези, които дойдат след нас, да продължат. Силно се надявам и искрено вярвам, че ще има отсега нататък приемственост между кабинетите, всеки следващ кабинет идвайки в това министерство ще надгражда или ще продължава това, което е започнало. Само така ще възстановим сектор "Земеделие“ в целия си блясък, в такъв, какъвто го познават нашите родители преди 40-50 години.

Ползвам възможността, че сте наш гост, взимайки и думите ви в такъв контекст, не мога да не ви попитам: имат ли шанс производители на плодове, зеленчуци, картофи да получат достъп до пазарите у нас? Като председател на Съюза на картофопроизводителите ние с вас правихме серия интервюта, в които вие изразихте огромна загриженост за това, че на практика пазарът у нас е залят с чужда продукция.

Това е основният проблем и за това алармираме от доста отдавна. Ще открехна, както се казва, книгата, за да възбудя интереса. В съвсем кратки срокове ще запознаем сектор "Плодове и зеленчуци“ и земеделските производители с регистъра, който го довършваме и вече е почти готов, при който контролът и търговията ще се извършва от регламентирани търговци, и забележете, от регламентирани складове. Тоест, такива, които имат възможността да го правят, които го правят честно, почтено и процесът от производителя или от вносителя на плодове и зеленчуци до магазина при всичките му посредници ще бъде контролиран и регулиран. Това е основният проблем и от това страдахме ние. Второто нещо, което в момента също така бих леко ви подсказал, е предвиждаме възможността, търсим терени на 6 места плюс София да се изградят на държавни земи истински борси. Не говоря за пазари, говоря за борси със съответните борсови закони. Тоест, регистрирани търговци или регистрирани производители продават стоката през борсови методи. И всичко това нещо се контролира от държавата, както здравен контрол, така и фискален контрол. Защото това е пътят, начинът да запазим земеделските ни производители, да възстановим това производство на плодове и зеленчуци, да носим по-голям приход за фиска и да има адекватен качествен и здравен контрол.

Много е важно това, което казвате, г-н заместник-министър, защото с вас преди много пъти сме си говорили за тези търговци, прекупвачи, които отиват в Гърция, купуват евтина, лоша продукция, внасят я в България безпрепятствено и я продават на пазарите под щемпела на добри наши от край време завоювали авторитет продукти.

Аз мисля на това нещо да сложим край. Сега искам да използвам случая да предупредя доставчиците на "Училищен плод“ и "Училищно мляко“ и зеленчуци в училищата – от 15 септември стартира програмата. Вярвайте, ние ще бъдем първият политически кабинет, който ще тръгне на масови – предупреждавам, за да няма изненадани после, ще тръгнем и ще осигурим масови проверки относно това,  какво се доставя на децата, какъв грамаж и какво качество. Има безброй сигнали за злоупотреби през годините с некачествени продукти и с продукти, които на практика действително се продават за български, но не са български. Ще обърнем внимание и сме твърдо решени да проверим, тези сигнали имат ли почва.

Като заговорихме за браншовия сектор "Плодове и зеленчуци“, знаете, че браншовите организации в него изпратиха писмо до премиера, че са недоволни от работата на екипа в Министерството и че се чувстват в тотална изолация. Вероятно сте запознат с това писмо – от 28 август е. Какво ще направите по въпроса? Дали то отговаря на това, което вие вършите в Министерството на земеделието?

Вижте, първо, ние на 31 август направихме Консултативен съвет "Плодове и зеленчуци“, на който присъстваха всичките браншови организации за сектор "Плодове и зеленчуци“, които са одобрени от Министерство на земеделието, и си комуникираме съвсем официално. Така че този въпрос не стои на дневен ред. Що се касае до обвиненията, които в това писмо получихме, те за мен реално погледнато са абсолютно безпочвени, тъй като всичките ние като браншови асоциации участвахме в предходния Консултативен съвет с предходното политическо ръководство, знаехме, определихме бюджета за сектор "Плодове и зеленчуци“ и начина, по който ще бъде изплащан. Единственото нещо, което направихме в момента като политическо ръководство на служебния кабинет, това е да съкратим сроковете за изплащане, тъй като знам, че земеделските производители се нуждаят изключително много от свеж финансов ресурс.

Г-н заместник-министър, станахме държава, която внася домати повече от банани, а по износ на лимони е първа в Европейския съюз – това са ваши думи като председател на Асоциацията на картофопроизводителите.

Точно така.

Какво ще направите, за да обърнете тази тенденция?

Аз нееднократно съм казвал, какъв е пътят. Първо, държавата трябва да си застане на мястото, да има сериозен, адекватен контрол и т.нар. каботажни търговци или нерегламентирани търговци да се изчистят от пазара. Само по този начин ние ще получим достъп до пазарите. Основното и първото нещо, това е достъп до пазара. Достъпът до пазара и адекватното и правилно субсидиране, както и защитата при именно такива бедствия, които се получиха онзи ден и по-онзи ден, и правилното и надеждното компенсиране – било през застрахователни полици, било през фонд, казвам пак, гаранционен държавен фонд към Министерство на земеделието, ще даде възможност да произвеждаме, да продаваме по-скъпо или да продаваме на реална и адекватна цена продукцията си и по този начин да може да плащаме и по-добри надници на селскостопанските работници. Това е един процес, в който само една брънка ако липсва от тези, които ви изредих, нещата няма да се получат. Имайте предвид, че дребните производители и средните производители на плодове и зеленчуци, на мляко в България и на животни страдат изключително много от липсата на т.нар. изкупвателни пунктове по райони – там, където стоката трябва да се калибрира, да се заготвя, да се прави на по-големи партиди и да се доставя вече на съответната борса, която също трябва да е адекватна и истинска борса. Това не е едно, две или три неща, това са осем-десет неща, които ви изброих, които ще се наредят и запълнят пъзела. Само така ще възстановим производството и ще се изхранваме. Всичко останало, което се прави на парче, само едно от тези, които ви изброих, или две, или три, няма да доведат до успех. Имайте предвид, че ние в момента очакваме за следващия програмен период нови 16 милиарда и ако ние не положим максимални усилия, ако не направим законови промени, ако не променим фундамента, да използваме максимално този огромен ресурс да възстановим производството, това означава, че след още един трети програмен период ние на практика не само че няма да го възстановим, ние ще унищожим нашето производство на плодове, зеленчуци, тревопасни животновъдства и продукти и ще дадем възможност на европейците от Европейския съюз, на колегите ни за един безпрепятствен огромен български пазар.

Говорихме с вас и за стратегия за оцеляване на оранжерийното производство. Цените на газа и отоплението стават непосилни. Какво ще се случи с оранжерийната продукция? Тя е поставена на практика пред фалит.

Аз съм се изразявал точно така. Оранжерийните производители до миналата година, а вече с тези цени на газа съвсем са поставени пред невъзможност да субсидират, да произвеждат. На практика близостта на оранжерийната продукция от Гърция и от Кипър и ниската себестойност, тъй като те не използват отопление, поставя пред невъзможност българските оранжерийни производители да произвеждат адекватно и да произвеждат и продават на себестойност плюс печалба. Имайте предвид, че аз с вас в разговори съм изразявал моето мнение, ще го изразя още веднъж, защото то е действително изключително важно и сериозно. Оранжерийното производство в България и не само в България – в Полша, в Холандия, в Белгия, в Румъния вече, е направено едно време и замислено, функционира и се дотира от тези държави и се подпомага, не защото искаме да бъдем конкуренти на испанците или гърците. Това е единственият възможен, реално адекватен начин да задържим селскостопанските си работници в държавата, защото тези четири-пет месеца, когато няма полска работа, трябва да има работа за тези селскостопански работници така, че да могат да живеят, да се прехранват те и семействата им. Именно това е визията на оранжерийното производство – зимните месеци селскостопанските работници да останат и да имат с какво да се прехранват в България, за да може лятото пък да си работят при нас на полето. За мен държавата трябва и в момента днеска на обед, между другото, това го говорихме с министъра – по някакъв начин трябва да се търси вариант за компенсация на акциза при отоплението на оранжериите. Говоря за отопляеми оранжерии. На практика земеделските производители, които отглеждат продукцията си в оранжериите, няма да тръгнат тази газ или мазут, или т.н. да ги препродават. Те им трябват, за да могат през зимните месеци да произведат продукцията и да излязат на пазара – тогава, когато тя е необходима и тя се търси.

За да запазите работната ръка, за която говорите, в земеделието трябва да има производство. Има ли?

Точно така.

Има ли?

Точно така. А за да има производство, трябва да има адекватно подпомагане през зимните месеци на оранжерийните производители, тъй като на тази цена на енергоносителите – газ, мазут, нефт и т.н., те са абсолютно неконкурентоспособни на колегите си от Гърция и Кипър, които не използват газ за отопление или енергоносители.

В заключение, г-н заместник-министър, оптимист ли сте, че това, за което разговаряте, обсъждате с министъра и в екипа на Министерство на земеделието, вие ще можете да го приложите на практика така, че то да продължи и след вас, когато дойде следващото правителство?

Вижте, в рамките на два месеца не бива да очаквате от нас чудеса, казвам го съвсем открито и откровено. Въпросът е обаче, че ние сме твърдо решени да положим основите, пак казвам, да променим фундамента. Оттук нататък вече логично би било, ако следващите управляващи, които и да са те, мислят за тази държава, мислят за този народ, мислят за българското земеделие, да продължат да доразвиват този фундамент. Тук не може да се делим на политически партии с пристрастия, леви, десни, средни, либерали, жълти, зелени и сини. Тук става въпрос за българското земеделие, тук става въпрос за изхранването на нашата нация със собствения ресурс, който имаме, и който е изключително, изключително богатство. Говоря за води, реки, почвено-климатичен комплекс и т.н.

Цоня СЪБЧЕВА