Тихомир Безлов, главен експерт "Национална сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за Аудиокаста на Фокус "Това е България“.

 

Покрай горещите новини от местните избори незабелязана остана информацията, че в петък България бе включена в сивия списък на страните поставени под засилено наблюдение от Работната група за финансово действие  срещу изпиране на пари, известна със съкращението на наименованието си на английски език FATF. Така страната ни бе присъединена към 22 други държави: Барбадос, Буркина Фасо, Камбоджа, Демократична република Конго, Гибралтар, Хаити, Ямайка, Мали, Мозамбик, Нигерия, Филипините, Сенегал, Южна Африка, Южен Судан, Танзания, Турция, Южноафриканска република, Уганда, Камерун, Хърватска, Сирия и Виетнам. От списъка са извадени Каймановите острови, Панама, Албания и Йордания. В черния списък на FATF са Северна Корея, Иран и Мианмар. Защо България попадна във въпросния списък? Наш гост е Тихомир Безлов, главен експерт “Национална сигурност" в Центъра за изследване на демокрацията.

Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Безлов.

Здравейте, благодаря за поканата.

На 21 септември парламента прие промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. И въпреки него, на 27 октомври България влезе в сивия списък под наблюдение заради това. Защо?

Някъде юни месец стана ясно, че има проблем, като имаше съобщение от Европейската комисия, че започва процедура, защото България не е предприела нужните законови промени, за да хармонизира своето законодателство спрямо решенията на Европейския съюз към 2018 г. Така че имаше такива индикации. Основният проблем, разбира се, беше, че покрай цялата тази политическа криза за тези 2 години в България много от промените, които беше обещала да направи, не ги беше направила. Сега всъщност новият парламент форсирано прие част от промените, но там има и друг проблем. Освен, че вие трябва да приемете тези законови изменения, трябва да ги прилагате. И там всъщност е основната критика. Сега тук трябва да направим едно такова уточнение, че България, заради желанието си да влезе в ОSCD попадна под изискване за допълнителни мерки. И въпросния Тask Force, който се занимава с темата пране на пари, съответно мерки срещу изпирането на пари, в някакъв смисъл признава, че България сътрудничи, но причината е, че ред мерки, които е обещала да осъществи, не е направила. Например, има един доста дълъг доклад на MoneyVal за начина, по който България е осъществила част от мерките си. Примерно, нещо, което прави впечатление, като една ключова критика е:  България е обещала, че ще премахне т.нар. институция на акции на преносител. Тоест, акциите да са анонимни. Като имате компания, вие имате акционер и съответно механизмът на акция на преносител всъщност скрива акционера. И се оказва, че с този доклад MoneyVal доказва, че 40% от фирмите не са премахнали тази възможност. Като цяло основната критика е, че институцията, която трябва да се занимава с темата пране на пари и с мерки срещу изпирането на пари, какъвто в българския случай е ДАНС и нейната структура “Финансово разузнаване", на практика всъщност тази институция няма възможност да разследва. Това, което се случва, е, че сигналите, които има и анализа, който извършва, се изпращат към други институции, които трябва да извършат разследванията. В случая да кажем или разследващи полицаи в МВР, или следователи в Националното следствие. И също така в крайна сметка не се получава и обратна връзка. Това, което всъщност имаме съвсем грубо преразказано, имаме една институция, каквато е ДАНС, която анализира сигналите, но никой не знае, какво точно има в нейните анализи. В някакъв смисъл има редовни обвинения, че просто си тупкат топката и избягват каквито и да е действия. Това, което се случва при случаите, които има изпратени за разследване в институциите, които се занимават с това, респективно при повдигането на обвиненията и работата на ДАНС, тези така да ги наречем три звена, те практически много  проблемно си сътрудничат, според този доклад на MoneyVal. Така че още когато се появи този доста голям доклад, стана ясно, че има твърде много бележки по отношение на това, как работят българските институции в тази област.

Какво представлява въпросният сив списък?

Това са страни, за които се смята, че са рискови и са под наблюдение. Сега, както виждате, ние сме в тази група на страните, които сътрудничат, подобно на Хърватия, но съответно се смята, че и в нашето законодателство, както в изброените страни има проблеми в работата на институциите или проблеми със законите им. Тоест, няма закони, които да третират въпросните рискове.

Какви са нашите стратегически недостатъци в режима за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжие за масово поразяване?

Ако погледнем обемите на нашите финансови потоци спрямо останалите страни и големите пазари, ние сме един много малък участник в глобалния пазар, т.е. през нас могат да минат много малки обеми рискови средства. Проблемът е, че ние пък нямаме институциите, които да ограничат и респективно да разследват подобни незаконни транзакции. Стара тема е, че такива страни като България не са фактор в такива процеси като световен тероризъм, различни видове организирана престъпност. Обикновено големите потоци, големите разкривания са в Западна Европа и Съединените щати.

Какъв е обемът на незаконните финансови потоци, които преминават или са в България?

Това не може да се определи, няма оценки. Това, което е хубавото на този доклад на MoneyVal е, че има доста интересна информация, която аз никъде не съм я срещал като публикувана, независимо от МВР или ДАНС за т.нар. – би трябвало да се преведе като подозрителни финансови транзакции. И те така са разбити по една доста голяма таблица с различни видове престъпления като трафик на хора, включително тероризъм. Виждат се едни случаи, за които те са влезли статистически през годините, за които ние практически нямаме никаква информация какво се е случило, колко рискови са били, имало ли е разследване, спрямо тези случаи. Но данните са интересни в това отношение и се вижда, как се развиват нещата според българската статистика. Друг е проблемът, че като погледнете таблицата и виждате едни такива странни интересни скокове или спадове, примерно виждате, да кажем, че имате 90 такива подозрителни транзакции по отношение на трафик на хора през 2020 г. и примерно имате през 2018  г. 4 такива сигнала за подозрителни операции. Тоест едно такова много неравномерно и неясно откъде идващи аномалии. Ако имате добре работещи институции, които наблюдават рисковите транзакции, би трябвало това да е устойчив поток, да няма такива големи колебания.

Кои са инструментите за пране на пари? По какъв начин се перат пари? Вие се занимавате с темата отдавна.

Аз не съм специалист по тази тема, има много различни коментатори по тази тема в България. Това, което е специфично за България, е, че обикновено вие не инвестирате да кажем в ценни книжа, защото няма такъв пазар, а в акции на фирми. Това, което са си българските случаи преди всичко, те са да кажем недвижими имоти, някакви активи, които са не много ликвидни. Тоест, нямате някакво голямо въображение, някаква голяма динамика на нашия пазар. Обикновено от време на време става някой инцидент с чужди преводи, които започват да стърчат в България и стават тема. Но всички тези, за които има големи процеси, каквито имаше, примерно в  Балтика, във Великобритания, в Съединените щати в няколко щата имаше с офшорно законодателство такива скандали. Такова нещо в България отсъства.

Очевидно у нас няма достатъчно механизми за контрол. Какво трябва да направи България?

Трябва да направи горе-долу това, което обикновено правим, приемаме си законодателството, обявяваме, че сме увеличили броя на служителите, които се занимават с темата, започваме да имаме някаква по-нормално изглеждаща статистика. Защото едно от нещата, примерно в този доклад, който коментираме на MoneyVal, имате статистически по години за сигналите като бройка.  И виждате, примерно имало е едно такова относително високо число на сигнали от типа на да кажем 700 годишно, дори 800 и след това след 2018 г. имате един доста значим спад наполовина почти. Като пак това можем да си го обясним с тази политическа нестабилност след 2020 г.

Тази политическа нестабилност ли ни е оправдание, че чак през октомври България пое политически ангажимент на високо ниво да работи с FATF и Moneyval или само сме тупкали топката през годините?

Не, не, ангажиментът е стар, това, което с България е сътрудничеството, мисля още от времето, когато стана ясно, че България има шанс да влезе в ОSCD – горе-долу в този период започнаха отношенията й за сътрудничеството. И иначе ние бяхме свидетели на това, какво се случваше. Имате парламент, който има някакви такива политически остри теми на дневен ред и там се приема някакво законодателство. А тези, рутинните закони, които трябваше да се приемат, включително по Плана за възстановяване и устойчивост за Европейските фондове, включително там имаше дълъг списък от мерки, които така и не успяваха да бъдат приети.

Те още не са приети.

Да, да, има още не знам колко точки, които не са приети, последни точки.

Включването на България в сивия списък за пране на пари как ще повлияе на приемането ни в “Шенген" и Еврозоната? В този списък виждаме и една Хърватска, която стана член и на двете общности от 1 януари, но при нас как ще бъде картината?

Не е добра новина включването в сивия списък, особено по отношение на Еврозоната. Аз много пъти съм коментирал, че по отношение на влизането в “Шенген" проблемът не е в ангажиментите на България, които смята, че си ги е изпълнила. Проблемът е вътрешно-политически, преди всичко в Австрия, в момента. Така че ние виждаме, че Европейската комисия и големите държави в ЕС ни подкрепят за “Шенген", но имаме до момента доста категорична позиция на Австрия, че няма да свалят ветото за България и Румъния. Сега, разбира се, имам известна надежда, след като Нидерландия обяви, че ще се съобрази с европейската позиция, в петък ми се струва, че беше този анонс на Рюте.

Да, точно така.

При положение, че Австрия остане единствената страна, която налага вето на България и Румъния, може да се окаже, че  мнението на общността е да накара Австрия да се съобрази. Но това е доста различна тема.

И ние, г-н Безлов, можем да бъдем членове на шенгенското пространство и също да бъдем в сивия списък за пране на пари, така ли?

Пак казвам, проблемът не е в законодателството, т.е. вие може да имате закони, проблемът е в капацитета и прилагането на законите. Тоест, вие може да имате една съвсем бяла държава и тя да има проблеми, както го виждаме  постоянно. Сега, друг е проблемът, че самите големи западноевропейски страни, там, където има големи пазари, самите те се опитват да приемат сериозни мерки, защото проблемите с прането на пари наранява техните икономики.

И при това положение, ние трябва да усилим нашия капацитет? Как, за да се справим с проблема?

Големият проблем за капацитета е, че това са скъпи хора. Хората, които разбират от тази сложна и в много отношения преди всичко финансова материя, са скъпи. Те по принцип са в частния сектор, където могат да получат тези доходи. Тоест, вие трябва да имате някакви механизми, чрез които да привличате подобни хора в институциите, които се занимават с темата “пране на пари".

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря.

Гостува ни Тихомир Безлов, главен експерт “Национална сигурност" в Центъра за изследване на демокрацията.

 

Цоня Събчева