Мигрантски натиск, гонки, жертви, игра на стражари и апаши. По какъв начин България може да се справи с глобален проблем като нелегалната миграция? Приоритетен ли е въпросът за миграционната политика на страната ти? С какво се характеризира подобна нова гъвкава и мрежова престъпност и как може да бъде спряна? Разговаряме в сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус" с Тихомир Безлов – главен експерт "Национална сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията.

Г-н Безлов, може ли България да овладее ситуацията? Виждаме всички какво се случва – инцидент след инцидент с мигранти.  

Да, последните 2 седмици така изглеждаха нещата. България сама едва ли би могла да реши проблема. Първо, трябва да има договореност със съседите, преди всичко Турция и в по-малка степен Сърбия, но Сърбия е също много важна страна. И разбира се има редица проблеми с нелегалната миграция, които трябва да се решат на европейско ниво, на нивото на страните в Европейския съюз. Виждаме, че между другото инциденти стават и в съседните ни, в страните, които са входни точки за миграцията. Примерно в Италия имаше разбит кораб.  

Да, вчера.  

Казаха, че ще има може би над 100 човека починали. Така че за съжаление вълната, която започна 2022 година, продължава. Сега, какво може България да направи – това, което прави впечатление, е, че през последните 2 седмици има като че ли афганистанска вълна. Тя изглеждаше като че ли затихнала в края на 2022 година, почти нямаше афганистанци, които да влизат през България заради турската политика. Сега виждаме един нов много голям поток. Турция депортира много активно афганистански бежанци. Вероятно тези, които са заседнали в Турция, се опитват бързо да напуснат страната, използвайки ситуацията след земетресението. Ако погледнем данните тази година спрямо миналата, имаме официално около 40% по-малко регистрирани мигранти от началото на годината до предпоследната седмица на февруари. И след това, това, което виждаме в рамките на 2 седмици имаме рязък скок – за последните седмици са 150 човека.

Другото неприятно нещо, което се вижда от данните, че има много голям ръст на изход на хората без регистрации, на всеки мигрант, който е заловен в България, трябва да му се вземе биометрия. Това показва, че около 75% от мигрантите, които са залавяни на западна граница, на изход към Сърбия или на северна граница с Румъния, са без регистрации, което е проблем. И обикновено горе-долу половината не се залавят, толкова голям процент незаловени е проблем. Така че ситуацията отново очевидно се изостря покрай проблемите в Турция със земетресението и поради топлото време тази пролет.  

Да, защото прогнозирахме, че покрай зимата нещата ще утихнат, но както виждаме…  



Ако погледнете пък предишните, студените дни на февруари, тогава имахме по десетина човека седмично. Но това е очаквано, в смисъл това го знаем от 2013 година, откакто започна мигрантската вълна, обикновено зимата има много малко незаконни мигранти, след това пролетта и лятото и късна есен има, лятото потокът е най-голям.  

Да. Г-н Безлов, във ваши медийни изяви твърдите, че България е станала атрактивна като криминален пазар на мигранти. С какво страната ни е толкова примамлива?  



Очевидно в момента лесно се преминава през българската граница. Това, което се случи за разлика от 2015 година, вече има много чужди граждани, които участват през превозите, поне лятото имаше. Сега това, което виждаме, е доста по-различна ситуацията – преди всичко български организатори, български шофьори. 

Да, български криминални групи.  

Да. Лятото имаше македонци и сърби, украинци, поляци имаше, западноевропейци дори. Така че това, което в България се случи, се беше случило вече в Гърция. Например много чужди граждани, които са свързани с различни криминални мрежи днес, не говорим само за каналджийски криминални дейности, участват в този процес. Той по принцип се оценява като много нискорисков, защото залавянето ако примерно вие сте шофьор с 50 мигранта, присъдата ви е условна – наказва се със споразумение според закона. Законът е доста щадящ по ред причини. Условна присъда, съответно приходите, които може да получите в тази, да кажем в тежкия инцидент със задушените мигранти, стана ясно, че организаторът има около 1000 долара, т.е. той от един камион е направил 50 000 долара, и това, че имал е дълъг опит с това.  

Можем да кажем, че това е една нова по-гъвкава схема, система за мрежова престъпност?  

Част от проблемите с мигрантите е, че първо, тя е доста сложна. Най-горните етажи са чужди граждани от съответната етническа група – афганистанците организират афганистанци, сирийците – сирийци, мароканците – мароканци.

Т.е. най-отговорите за процеса, хората, които правят организацията на най-високо ниво, са чужденци, т.е. те са много трудно достъпни за полицейските служби. След това имате организаторите, които дори те започнаха да са чужденци, виждаме има между другото и българи, хората, които превеждат през самата граница, хората, които карат са вече много смесени. Т.е. вие имате много чужди граждани, които е много трудно, нямате данни за тях, съответно много трудно може да им се противодейства. Освен другият голям проблем е начинът, по който се организират през приложенията, които са криптирани и полицията трудно може да се противопостави на тези нови комуникационни средства. И другото нещо, което е, обикновено тези мрежи не са устойчиви. Един човек вози, следващата група го заменят с друг, един извежда, един приема, настанява, осигурява престоя, храната и спането на мигрантите, на следващата група е друг. Т.е. е много гъвкаво. Не са такива традиционните организирани криминални групи, в които си има 5-6 участника, работят дълго време заедно, съответно има закон, който атакува организирани криминални структури. Тук се имаме едни постоянно сменящи се участници и ситуацията е доста по-сложна за противодействието към тях.  

Г-н Безлов, приоритетен ли е въпросът за миграционната политика на страната ни? Как работи държавата в тази посока, виждате ли нещо да се прави? Ето вчера главният прокурор Иван Гешев изиска от специалните служби цялата информация за трафика на мигранти у нас.

Първо трябва да си отговорим на въпроса дали трябва да е приоритетен, защото ветото на Австрия беше като аргументът беше, че Австрия е получила 110 000 незаконни имигранти за 2022 година, като забележете, Австрия не граничи с нешенгенска страна, т.е. за да минете в Австрия, в онзи момент трябва да преминете през шенгенска Словения или Италия, или Унгария. Т.е. не говорим за страните от западната част, като Германия или Швейцария. Същевременно няма регистрации на незаконни мигранти в Словения и в Унгария имате някакво незначително количество. България както се казва е входна точка, но на целия път, по който тези мигранти минават, имаме да кажем 18 000 регистрирани, заловени мигранти за 2022 година, зад нас практически никой не прави усилия.

Сърбия започна да взема действия, като мигрантите взеха да се стрелят по унгарската граница, а в Словния имате примерно 20 задържани, нещо такова. Така че много страни просто остават мигрантите да преминават през техните територии, и възниква въпросът ако ние сме солидарни с Европейския съюз, да, трябва да направим много по-големи усилия, но от гледна точка на България, на нейния бюджет, на проблемите, които страната има, за нея мигрантите не са проблем, те не остават в България.  

Не остават, обаче създават напрежение в нашата страна.  



Да, възниква напрежения, създават криминални структури и т.н., но нали, ако вие ги третирате примерно като Сърбия или като Словения, вероятно няма да имате подобни инциденти на тези, които имахме 4 или 5 загинали полицейски служители. Така че от една страна ние трябва да пазим европейските граници, от друга страна проблемът с нашата солидарност, че ние трябва да отделим едни значителни финансови, човешки ресурси, и в това отношение сами.  

В предишен разговор вие ми казахте, че държавата е редно да потърси съдействие от "Фронтекс“ и европейски средства за справяне с мигрантския натиск.  



Големият проблем с "Фронтекс“ е, че те имат много строги регулации, знаете, техният директор подаде оставка заради обвинение, че не пречи на гръцките гранични полицаи да отблъскват мигранти. Проблемът с "Фронтекс“ е, че в много отношения трябва да спират мигранти, които са на българска територия. Т.е. класическият български модел отблъсква – вие като стигнете граничната ограда и се опитате да я минете, ще ви попречат, но по дефиниция не би трябвало да ви пречат.