В Деня на народните будители ще ви срещнем отблизо с един съвременен будител, "златният“ учител на България Теодосий Теодосиев в сутрешния блок "Добро утро, България" на  Радио "Фокус".  Добро утро. Честит празник! 

Какво е посланието на днешния ден на учителя?

От много векове и много народи са имали такива празници на престиж. Значи, това е един празник за вечността, празник на това, че ние се раждаме длъжници. Човек като се ражда дължи два живота по рождение. Преди тях, това е заради майка си и баща си – те също са отдали по два живота, и техните майки и бащи. Така че това върви по веригата назад към вечността, към минус безкрайност и с надежда към плюс безкрайността. Значи, това е един празник на живота, на продължаването на живота и на предаване на родовата памет. И затова има нещо мистично, нещо много велико, което ние трябва да осъзнаваме, защото иначе сме едни неблагодарници.

Имаме ли нужда от пробуждане днес?

Не само ние, всички народи имат нужда от пробуждане, защото в момента светът живее в някаква едва ли не будна кома. Има едни инверсии на ценностите – неща, които много хилядолетия са допринасяли светът да оцелее, сега се прави инверсия, значи, прави се точно обратни ценности. Да вземем все едно светът на Оруел, където има някакъв нов сговор и черното е бяло, бялото е черно, и който не спазва новия сговор е враг. Но ние не трябва да забравяме истинските значения на думите, истинските значения на стойностите, истинските значения на вечните ценности.

Г-н Теодосиев, кои са за вас будителите днес? Има ли такива?

Ами важно е едно дете още по рождение да бъде едно желано дете, за да може то психически и ментално здраво. Тъй че първо, още от зачеването на детето трябва да бъде страстно желано. Нежеланото дете се ражда болно, ментално болно и физически болно. И затова тези хора, които допринасят за духовното и менталното здраве на хората, и физическото здраве са в известна степен будители. Но просто това е и мащабност и обхватност. Има хора, които наистина имат влияние върху обществото, и някои имат влияние върху целия свят, и те трябва да използват това свое влияние по най-добрия възможен начин. Има един писател фантаст Айзък Азимов, който е казал, че човекът е бил необходим като плява на антиентропия във вселената. Антиентропията това е светлата страна на силата или божественото начало. Има, разбира се, сатанинско начало – това е началото на разрушението, на деструкцията, има едни такива ужасни думи на унищожението, на унищожение на живота, на всички форми на съществуване материално и духовно съществуване. Така че това са рушителите, това са сатанинските сили. Всеки, който допринася според своите възможности с нещо за утвърждаване на творческото начало, на новите форми на духовно и материално битие, е будител, и обратно. Има и разрушители, които пък допринасят за разрушението на света, враговете на човечеството, които виждаме сега в момента какво се случва – има едни световни сили, които си мечтаят за разрушения в голям мащаб в света или както му казват "великото нулиране“. Нищо велико няма от това светът да се затрие.

Защо? Защо се случва така? Можем ли да дадем някакво обяснение? Защо да нулираме света?

Това е врагът, който е в нас. В своята нобелова реч Александър Солженицин казва, че границата между добро и зло не съвпада с държавните граници. Това не е граница между раси, класи или отделните народи. Тази граница съществува във всяко човешко сърце. И в най-големия светия има останало някакво зрънце. Когато той говори за себе си: "Аз, грешния“. И в най-големия грешник има останала някаква капчица добро. И по онази формула на Сталин: "Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“ сега много хора, които ругаеха Сталин, действат по неговите методи. Искат да затрият голяма част от света, и няма хора – няма проблем. Не, като няма човек, няма да има въглеродни емисии, няма да има технологии, и драстично намалява броя на човечеството, и наистина много проблеми ще отпаднат. Но това, което е във всяко човешко сърце, ще си остане. И светът отново и отново ще се самоунищожава докато дойде моментът, когато толкова много напреднат технологиите, че ще се унищожи невъзвратимо. Аз съм човек на точните науки, има различни видове оценки, но има едно от оценките, която казва: като най-мащабни сме във Вселената – колко е велика, колко галактики, до видимата вселена, при тези мащаби колко е малка вероятността една планета да се движи по почти кръгова орбита, за да няма големи температурни разлики, този живот не може да съществува, ако от време навреме цялата му атмосфера става да речем течен азот или течен кислород. Така че това е изключително малка вероятност. И се оказа, че вероятността при сега известните мащаби на вселената, на една планета в цялата вселена, на всички тези там 100 милиарда галактики по 150-200 милиарда звезди, би трябвало на една планета да има живот. Ето това е нашата планета. Значи ние сме последни престъпници, най-големите във Вселената, ако го затрием този живот. Затова светът трябва да се стресне и да се събуди.

Да се стресне и да се събуди. А как ви се струва поведението на политиците, на нашите управляващи?

Моят баща ми е казал една българска народна поговорка: "Един глупак хвърли скъпоценен камък в морето, после 1000 умни не могат да го извадят“. Това е поведението на нашите политици. Малко са чели книжки, малко са учили, нямат духовен опит. Някои от тях може да имат дипломи, обаче тази диплома, особено българската диплома тя не дава гаранции нито на менталното, още по-малко за моралното здраве на човека.

Вашата обществена дейност е наистина голяма. Фондацията, която вие основавате. Разкажете ни малко повече.

Не, фондацията не съм я основал, основали са я мои ученици. Аз не членувам във фондацията, не съм от Управителния съвет. Имам само съвещателен глас. Но ние се опитваме да спасяваме децата на България, на целия свят.

Какво наблюдавате у младите днес, г-н Теодосиев?

Една духовна парализа, зомбирано състояние. Това е едно зомбирано състояние, благодарение на всички тези усилия на тази интернет култура. Това е една антикултура. От векове е имало едни вековни, вечни ценности, сега всичко това се разрушава за това, защото на някои хора им се струвало, че светът бил пренаселен. И крайният резултат е, че светът става още по-населен с още по-ненужни хора. Вярно е, че има хора, които са безкрайно ценни за света, има и такива, които стават просто излишни, консуматори. Журналистът Карбовски беше при мен преди години и много му хареса моя израз "самоходно черво“. Един човек, който само консумира и нищо друго не прави, животът му преминава в приемане на някакви материални блага и изхождането им. Това не може да бъде цел на живота. Това е консумативният свят, светът на материална консумация и духовна консумация на дребно. Това е консумация на дребно, която губят се големите ценности и големите духовни блага се неглижират.

Как можем да го променим това?

Трябва да започнем от родителите. Преди години, когато излезе първата част на филма "Формулата на Тео“, сега в момента режисьорът Николай Василев работи по втората част, която се казва "Социално силните“, един родител ми се обажда по телефона в момента, когато правим там интервютата и казва: "В момента с жена ми зачеваме, ще имаме школа за родители“. Това състояние е много велико. Значи, има съзнателни родители, които искат да научат какво трябва да направим, за да можем да заемем стойностно дете, а не е просто там едно парче месо, което се движи по света като самоходно черво. Значи, когато дойде съзнанието на родителите, тогава нещата ще се поправят.

С колко ученици работите в момента?

Всяка седмица събирам от цяла България деца, те сами идват впрочем, сами идват на кръжоци, школи, които правим. Нашата школа не е само историческа, ние сме за Мавзолея на физиката и за Мавзолея на точните науки, тя продължава да си работи, и аз съм щастлив, че имам наследници. Миналата година в Бургас бяха направили една школа, когато имаше пандемия, и никой в България не смееше да направи ученически лагер, кметът на Бургас Димитър Николов имаше смелостта да го направи, благодарен съм за това, и тогава имах 11 души стажанти. Това са млади момчета, включително от новите лауреати, които искат да помагат за тази кауза. И това ми дава надежда по въпроса, че нещата няма да приключат с нас.

За какво трябва да се борим днес?

На първо място да не забравяме, да не си губим родовата памет. Има един велик български будител Иван Хаджийски, който е написал три тома: "Бит и душевност на българския народ“, "Бит и душевност на еснафа и дребния собственик“. Това моят баща го има като настолна книга. Родната ми къща, в която съм роден, беше на ул. "Хилендар“. Тя е кръстена на Хилендарския манастир. Това на Паисий манастирът. От най-ранното си детство съм израснал във възрожденска атмосфера. И понеже съм имал късмет, имал съм щастието да бъда дете на родители възрожденци, направили възрожденци назад в поколенията дядовци, прабаби и т.н., с майчиното мляко още съм закърмен с много неща от тези вечни ценности, които са опазили българина толкова векове. Аз се чувствам длъжник, и както Исус го е казал на учениците си: "Даром сте приели, даром давайте“. Имал съм прекрасни родители, прекрасни учители, получил съм от тях безценни духовни дарове, и се опитвам доколкото ми е по силите да прибавя нещо в кошницата и да го предам на следващите поколения. На тези деца, които са звездички, това са едни слънчица. И голямата надежда е в това, че наистина българските майки и българските бащи продължават да създават едни уникални деца в световен мащаб. Ние сме едни от най-добрите в света и продължаваме да го правим.

Разкажете ни за последни ваши успехи, за ваши ученици.

Това не са мои успехи. Това са успехи на една школа, която има много съидейници и помощници. Тук има бивши мои ученици, такива, които не са ми били ученици, които обаче съчувстват на идеята и работят за нея. Така че това е един колективен труд, в който аз донякъде действам като катализатор и вдъхновител, защото съм получил твърде много в детството си и продължавам да трупам и да раздавам на децата доколкото ми е по силите. Ние в момента имаме един ученик, който вече е студент първи курс студент в университет "Климент Охридски“, Александър Проданов, който беше едно чудо, наистина чудо на природата, и който това лято заедно с първите двама най-добри от българския национален отбор, заведохме на стаж отвъд океана, при бивши големи олимпийци, при Теньо Попминчев. Така че Александър и Маргулан бяха в Калифорния в лабораторията на Теньо Попминчев, която е № 1 в света на лазерни и рентгенови лъчи. Това са технологични новости, които могат да бъдат използвани за добро и за зло. Това е един скалпел хирургически, който може да изпепели една отделна клетка без да повреди нерва, до който се е долепила тази клетка. Това са уникални неща. Технологии, които са на предела да възможното, на предела на науката. И тези млади момчета, които единият е студент първа година, другият е ученик последна година, бяха на стаж при Теньо Попминчев. Този стаж ще продължи. Благодарен съм на дарителите, които помогнаха да може да се осъществи това пътуване. И смятам, че нещата отиват на добре. Ние продължаваме да работим с малките, правим връзка между поколенията, и това една световна мрежа от едни светли умове и светли души, които са хора, които са готови да самораздават и да работят за доброто на човечеството. Защото наскоро имах среща с ученици...

Къде бяхте? Извинявайте, връзката не е много добра.

В Прага. В българско училище, директорката Мария Москова беше ни поканила, и децата зададоха един въпрос: имаше космически експеримент, в който космически апарат се удари, беше насочен към двоен астероид, и е сменил траекторията, и това показа на света ние ще можем да го поправим това нещо, да го отместим от траекторията въпросният астероид. Много е важно наистина да сме много интелигентни, да можем да правим високи технологии, но те да правят уникални неща, техническа техника за чудо и приказ. Но още по-важно е да бъдем в добро духовно здраве и в добро морално здраве. Защото всичките ни усилия могат да бъдат умножени по минус едно, понеже човек трябва да има свободна воля. Защото има и обратното упражнение – ако един космически апарат бъде изпратен да отклони астероид, който трябва да мине близо до Земята, обаче няма да се удари в нея, това често се случва да преминават наблизо, до малко разстояние до Земята, тогава може изкуствено да бъде предизвикана катастрофа, с която да отиде целия свят, както навремето динозаврите са изчезнали.

Какъв съвет ще дадете днес на българския учител?

Ами първо да си свери моралния часовник. И като свери моралния часовник, да чете Иван Хаджийски, да чете Паисий, да чете Вазов, да чете "Чичовци“, да си получи наследството. Много хора са неблагодарни, те не си търсят наследството. Трябва да си търсим наследството. Иначе ще станем едни неблагодарни деца.

Много ви благодаря за този разговор.

И аз благодаря. И се радвам на срещата със слушателите и се надявам, че всеки е чул добрата новина, че имаме наследство, което е хубаво да си го потърсим.