Политологът доц. Татяна Буруджиева в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"



Депутатите се събират днес за трети пореден ден, за да изберат председател на Народното събрание. Пленарното заседание започва в 10.00 часа. При последното гласуване вчера бяха издигнати три кандидатури – тази на Кристиан Вигенин от "БСП за България“, Йордан Цонев от ДПС и тази на Цвета Рангелова от "Възраждане“. Нито един обаче от тримата номинирани не получи достатъчно гласове. Парламентът не може да започне работа без председател. Безпрецедентна ситуация в държавата, диалог – нулев и във втория работен ден на новите 240 депутати. Темата ще коментираме в следващите минути с политолога доц. Татяна Буруджиева. Г-жо Буруджиева, на какво според вас се дължи безпрецедентното противопоставяне между партиите и факта, че втори ден не успяха да изберат депутатите председател на Народното събрание? 

На какво се дължи – вероятно факторите са много и различни, но по-важното според мен е до какво води това нещо, защото когато неправилно разбираш конфронтацията и противопоставянето в политиката като война и унищожение, резултатът всъщност е липса на политика и унищожение на политическото. В политиката партиите се конкурират, личностите дебатират и се поставят различни идеи и позиции, включително и политически решения, но това не минава през разрушение и унищожение. В този парламент виждаме, че политическите партии не просто не могат да разберат какво се случва, те в момента са в ситуация да не знаят как да излязат от онова, което сами са сътворили. Ето, задаваме си въпроса от вчера с колеги как се разпуска това Народно събрание, ако не се избере председател. 

Да, какво се случва, ако днес всъщност отново няма избран председател? 

Ами, ще продължат. Да, даде се примера с Великото народно събрание, където мисля, че четири или осем дни избираха председател, но тъй като не беше в сила тази Конституция, самият парламент работеше така, че не сме го запомнили като толкова голяма драма избора на председател. Просто ще трябва да изберат председател, защото иначе дори не могат да бъдат разпуснати. 

Да, но вчера се завъртя пак в медийното пространство, че всъщност това не пречи президентът да стартира процедурата по член 99, мисля, за съставяне на кабинет. 

Не знам, според мен тук ще има спорове сред юристите, защото не се връчва на политическите партии мандат.  

Да. 

Така че при липсата на конструирани парламентарни групи – да, можем да приемем да ходят на връчването на мандата някои лидери. Помните какво коментирахме в последните раздавания на мандатите – дали трябва или е редно, или нередно той да се взима от лидери, или пък… Но истината е, че формулировката все пак е "на парламентарни групи“ се дава този мандат. 

Според вас в тази връзка застрашен ли е парламентаризмът у нас? 

Да, застрашен е. Застрашен е, защото когато гражданите наблюдават подобни нелепи сценки в парламента, на фона на проблемите, които имат, хората да си кажат "За какво са ми тези?“. Те отдавна всъщност си задават въпроса за какво са им политиците. И понеже политиката е такъв вид дейност, която много трудно може да разбереш или да оцениш работата на политиците, тъй като от взимането на решение до изпълнението му и стигането на този резултат до гражданите се минават най-различни нива на действие, време минава и някак си много трудно човек може да каже: ето, понеже политикът Х реши така или направи иначе, резултатът е този. Говоря за позитивните резултати. Негативните резултати винаги е лесно да обвиниш точно и само политиците в тях. Така че заедно с това дълбоко убеждение, което от години се натрупва в българите – че е безсмислено въобще да се занимаваме с избори, да избираме политици и да им плащаме заплати, и да им гледаме шоутата, които те ни представят, вместо сериозните дебати и решения, настоящата ситуация ще затрудни функционирането на демократичните институции и изобщо ще нанасят щети изобщо на идеята за демокрация в България. 

Смятате ли, че Бойко Борисов отстъпва от парламентарната дейност?  

В смисъл, че не е депутат ли, че не се занимава с… че не е вътре в Народното събрание – това ли е въпросът?  Или че не взима отношение към това, което се случва? 

И в двете отношения, да, като цяло, в парламентарната дейност.  

Обичайно лидерите на партии са народни представители, но фактът, че Борисов не е такъв, не е изключение, защото ГЕРБ по този начин дава знак, че винаги има една готова фигура да влезе в изпълнителната власт и да се заеме с тези задачи. Парламентаризмът е нещо много специфично и трябва да можеш да растеш там, да се показваш в качеството си на оратор, на дебатиращ с опонентите. На Борисов, въпреки че много се анализира, много често се прави дискурсивен анализ на неговите изявления, много често той е обект на интерес от наша страна, на изследователите, той не е парламентарен оратор. Там не е неговата сила. Неговата сила е в съвсем друг тип дискурс и той го използва там, т.е. участва на изборите, да може да дърпа резултата нагоре на своята партия и след това не участва в парламента, където би нанесъл според мен щети и ерозия на това влияние на  партията си от гледна точка на това, че неговата сила не е в парламентаризма.  

Вчера г-н Цветан Цветанов имаше интересно изказване. Според него ГЕРБ и ДПС ще бъдат оста за мнозинство, прикрито зад експертен кабинет. Какво мислите вие по този въпрос?  

Очевидно е, че още от нощта на изборите е очевидно, че ГЕРБ, ДПС и "Възраждане“ не просто имат блокираща квота, те имат мнозинство, твърдо, сериозно мнозинство в този парламент като гласове. Така че това, което е по-важното, е, че без поне една от тези партии не може да се мине, ако се съставя кабинет. Сега коя от тези партии ще бъде привлечена, за да се случи кабинетът или няма да бъде привлечена и той няма да се случи, аз не мога да гадая, но най-вероятно, най-логично, най-нормално е това да е ГЕРБ. Защото вижте, и вчера имахме дебат в университета, в Катедра "Политология“, и се повдигна този въпрос за моралността, как не е морално и понеже моралът, има някакъв морал, не може да се прави, да се работи с ГЕРБ, защото те са всичко онова, срещу което започнаха протестите, това е модел на управление и т.н., да не изреждам аргументите – всички ги познаваме до болка. И колегата Огнян Минчев беше много прав, когато ни върна към една азбучна истина: в демокрацията основното правило е за плурализъм. Необходимостта от плурализъм е онова, което е водещото, а плурализмът, както знаем още от 1990 г., това беше да защитаваш интересите си, да имаш различни ценности и те да бъдат уважени в политическия дебат. Плурализмът означава, че ако ние го защитаваме като принцип, в тоя смисъл, ако ние сме демократи и искаме да живеем в демокрация, то означава, че не можем да изключваме от политическия дебат и от политическите решения която и да било партия, получила доверието на избирателите. Не може да я изключваме, защото вкарването на моралния принцип означава отиване към абсолютизъм. Може да не ви харесва, може да не го одобряваме, може да се чувстваме омърсени, може да ни е непоносимо, но избирателите са решили така. В този смисъл, проблемът за партиите, за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ тук е как да вземат завоя, как след като са спускали толкова време опорки, как след като са насъсквали своите избиратели срещу опонентите си… 

ГЕРБ – как да се обединят, да. 

Да, така казват "Ние не може да го направим, защото хората няма да ни позволят“. Ама няма да ви позволят, защото вие си ги насъскахте. 

Удар върху електората, както казаха, да. 

И значи тук се връщаме върху това – отговорността, когато се правят политически кампании, когато си в политиката и говориш, не може да бъдеш безотговорен, само ситуативно, за да може да успее в случая протеста, ти да избираш бесилки и т.н., и т.н., и след това да се окаже, че в 1990 г., когато в парламента седяха, както се казва, и палачите, и жертвите, можаха да се разберат и да си говорят, а сега тук те толкова се мразят, че не могат дори да изберат председател на Народното събрание, което извинявайте, е технологична работа.  

Но сякаш вчера видяхме леко смекчаване на ситуацията. И двете сили, и ГЕРБ, и ПП си оттеглиха кандидатурите за председател на НС, дадоха шанс на по-малките, така да се каже. 

Ама вижте, няма смекчаване на ситуацията – вижте гласуването.  

Кой кого подкрепи? Едно е да приказват и казват "Ето, вижте ние какви жестове правим, оттегляме своята кандидатура. Е какво от това, когато след това при гласуването на подкрепяш? Значи избор на председател става с гласуване, не става с вкарване или изкарване на кандидатури. Дайте да се разберем, нищо не правят в момента, два дена абсолютно никакви жестове не правят.  

Дори партията на Стефан Янев напусна пък демонстративно залата.  

Ами вижте, те пък са най-объркани, горките, защото това да влезеш за първи път в парламента и да попаднеш в такава ситуация – те се люшкаха насам-натам, това-онова и най-накрая избраха според мен най-непарламентарното действие. Т.е. в голяма степен наблюдаваме липса на каквато и да била отговорност и парламентаризъм, отколкото разбиране. В крайна сметка, българинът може би най-накрая ще установи, че това е важна фигура, защото в парламентарната демокрация е вярно, че председателят на парламента е най-високият ранг, позиция в България, но то е чисто ритуално и формално. 

Да, но без него не може реално да тръгнат нещата. 

Да, да, без него не може. Това е, че без него не може. Той носи символа на нашата демокрация. Но това, което искам да кажа – че той няма някаква изключителна власт или ресурси, че да се борят толкова за неговото място. Освен това, всичко се решава на Председателски съвет, където председателят има само един глас. Така че необяснимо е за мен, абсолютно необяснимо е за мен битката за това. Битката беше превърната в символична, защото ако изберем председател, значи подкрепяме ГЕРБ и те ще могат да си реализират мандата. И затова дайте сега да покажем колко са слаби ГЕРБ и колко ние сме силни. В смисъл, проблемът е, че и те не са силни. Проблемът е точно в това, защото на всичкото отгоре се даваха нелепи, неверни примери. Имало било председател на парламента, когато е от политическата сила, която не е първа. Да, ама е от политическата сила, която е в мнозинство.  

Да, може да има, но само когато има мнозинство. Значи тази нелепост, да отговаряш на аргумента, че след като никой няма мнозинство, някаква логика, или поне едната логика е да се върви от първия, т.е. да се избере председател измежду първата политическа сила, и другата логика е да се избере председател от последната политическа сила. В смисъл, или уважаваш избирателите по старшинство, така да се каже, или решаваш да избереш този, който има възможно най-малко влияние като гласове, за да се подсигуриш срещу някакви евентуални създаваници на мнозинства. Точка по въпроса. Предлагам си човек, оттеглям си човек, слагам си човек, не слагам си човек – всичко това са алабалистики. И най-голямата алабалистика беше предложението на "Продължаваме промяната“ те да имат председател. Винаги втората политическа сила се обявява за сериозната опозиция, защото това е било битката – между първия и втория битката. Битката е била за първото място, избирателите са решили, че ти нямаш първото място, значи са те сложили в опозиция. И никой никога от втората политическа сила не си е позволявал по този начин да бламира работата на парламента, само и само да покаже, че той е по-силен от първия. Както и да го въртят и да го сучат, това е резултатът на изборите.  

Съвсем на финала сме на нашия разговор. Доц. Буруджиева, бих искала да ви попитам последно какво е според вас доброто решение, различно от новите избори?  

Доброто решение, различно от новите избори, е да си изберат председател, да си изберат заместник-председатели, да си конструират парламент, да започнат работа, да се раздават мандатите и да направят правителство. Сега дали това ще се случи – да ви кажа честно, бих формулирала наглед абсолютно странната хипотеза, че е възможно да се случи, ако се избере председател, защото ще минат, така да се каже, вече през онова бламиране, което обикновено се очаква да се случи при съставянето на кабинет. Така че след като веднъж, така да се каже, са си извървели Голготата, надявам се да не се налага втори път да ги качваме на кръста. 

Кой според вас е достойният председател на 48-то Народно събрание? 

Не, то вече няма, не е възможно да се избере достоен. Разбирате ли, който и да се избере, той ще бъде със стигмата на всичко това, което се случи, с абсолютната категорична липса на легитимност. Просто направиха всичко възможно така да оцапат стола и самата институция, че който и да седне в него, става недостоен, независимо от своите качества. И това е най-жалкото, това е най-жалкото в цялата история. Пожелавам първо на Народното събрание днес, на народните представители да успеят да изберат председател и второ, този председател да бъде достатъчно уравновесен човек, достатъчно търпелив човек, за да започне така да се каже от негативното към него и да успее да завърши мандата си с позитивно отношение към институцията и към председателя на парламента, не към себе си.