Продължаваме на тема газ, ток. Възможен ли е бартер с Азербайджан, кой всъщност преговаря с "Газпром“ и има ли шансове тези преговори да бъдат успешни за българската страна? Наш събеседник е Таско Ерменков – член на Изпълнителното бюро на "БСП за България“ и член на Енергийната комисия в няколко поредни парламента. Иска ми се преди да навлезем в същинския ни разговор, тъй като вие имате достатъчно богат опит в областта на енергетиката – изпадали ли сме някога в подобна ситуация, да пресмятаме как точно ще изкараме зимата и при какво положение?

В подобна ситуация по отношение на това как ще преживеем зимата не сме изпадали, но в ситуация, в която не е имало газ, сме изпадали. Това беше, когато спря транзитът на газ през Украйна. Спомняте си, тогава тези, които са по-възрастни, как над София се издигаха черни кълбета дим от топлофикационните централи, които горяха мазут. Но пак казвам, това беше краткосрочно такова едно действие и не беше с такъв риск за цялата икономика на държавата, както в момента е ситуацията с липсата на газ или липсата на перспективи по отношение на това откъде и по какъв начин ще е гарантирана газовата сигурност.

Сега от това, което чувам, абсурд е "Топлофикация София“ да работи на мазут. Сам описахте черните облаци дим. В същото време обаче чуваме и едно изречение – "То газ има, няма липса на газ. Въпросът е в цената“. Нали така?

То по принцип е така – газ има, газ може да се намери, но цената, която ще платим, ще бъде убийствена и за икономиката, и за бита. Така че въпросът не е в това да докараме газ на всяка цена, защото на всяка цена означава да се самоубием като държава, като икономика. Въпросът е да бъдем достатъчно разумни да намерим онези варианти, които биха могли да ни помогнат да намерим газ на достъпни цени и в количества, които да ни гарантират нормално изкарване на зимата. И преди всичко да не политизираме проблема с това откъде ще има газ, а да се обърнем за пример към унгарците, които не знам защо смятаме, че сме по-лоши от тях и не може да защитаваме интересите си така, както те защитават техните.

Наистина любопитно се получава, при положение че дават се примери за няколко европейски държави, които някак си опитват и купуват газ от "Газпром“. Как става това превалутиране – на нас, обикновените хора не ни е ясно, не ни е известно. Каква обаче е истината за преговорите с "Газпром“? Ние така и не разбрахме в продължение на втора, трета седмица вече какво се случва, кой преговаря, можем ли изобщо да стигнем до някаква добра развръзка за нас. Говори се много и за този арбитраж, в който ако се стигне до него, ние ще плащаме дори за доставки, които не са били изпълнени.

Темата с арбитража е доста сложна, но наистина е рискова и при всички положения не трябва да се стига до арбитраж, тъй като ние имаме горчив опит с арбитражите, които са водени срещу държавата, и нямаме спечелен такъв. Така че по-добре да не стигаме до там. А колкото до това какво се случва с преговорите с "Газпром“ и дали има такива – аз лично също не можах да разбера, защото от ръководството на "Булгаргаз“ казаха, че преговорите се водят на високо политическо ниво, премиерът и министърът на енергетиката казват, че се водят от "Булгаргаз“, и в крайна сметка говорителят на правителството твърди, че се водят някакви разговори, но не се знае точно какви са, официални ли са или не са. И при условие че говорителят на правителството не знае какви са тези разговори, нали разбирате, че нещата не са розови под никаква форма. И ми се струва, че думата "безхаберие“ не искам да я употребявам, но някакво безсилие във възможностите, които имат правителството или които чувства, че има това правителство, се прозира в тези действия. Страх, опит да бъде балансирано между онези, които са твърди противници на газ от "Газпром“ и които въобще не смятат и не държат на интересите на държавата, от друга страна – да удовлетворим онези, които пък твърдо искат да има само газ от "Газпром“. И така, седейки в едно разкрачено положение, нищо хубаво не може да ни се случи.

В интерес истината, ние от сутрин до вечер повтаряме как темата с природния газ не трябва да се политизира. В същото време обаче политическите партии, които участват в предизборната надпревара, използват тази тема за лайтмотив в своята кампания. Съгласен ли сте с мен?

За съжаление сте абсолютно права. Но аз искам само да обърна внимание, че БСП още преди да има идеи, че ще има предизборна кампания, преди още правителството да бъде в оставка, още от февруари месец твърдим, че с "Газпром“ не трябва да се прекратяват отношенията, че трябва да се подновят разговорите. Между другото, не само за доставки на газ по съществуващия договор, а и за започване на разговори за възможностите за по-дългосрочни договори по примера на Унгария, където да можем да сменим и формулата на ценообразуване така, че тя да бъде по-благоприятна и наистина да получаваме газ на достъпни цени. Това са неща, които ние сме ги говорили и сме твърдели, че трябва да се случат аргументирано, в нормална обстановка. Сега другите партии се опитват да го вземат на въоръжение като нещо, което едва ли не са открили велосипеда. Но мисля, че българският народ е достатъчно разумен, за да види кой последователно защитава интересите, в това число и на газовата сигурност в България, и кой в момента чисто политиканства на темата, за да спечели някакъв мимолетен дивидент.

Сега кажете малко повече за този бартер с Азербайджан. Възможно ли е такова нещо, колко е реалистично, практически как може да се случи, търговско-икономически дори ако щете?

Бартерите в областта на енергетиката някак си ми се струват доста старомодна тема. А колкото до това дали можем да увеличим количествата на газ от Азербайджан – това е нещо, което няма как да се случи, тъй като за съжаление, първо находището в Шах Дениз беше надценено като количество в момента, в който беше направено откритието. Второ, Азербайджан има достатъчно други клиенти за своя газ, така че той даже, доколкото ми е известно, докупува част от количествата газ, които са му необходими, за да изпълни своите договори, от "Газпром“. При всички положения, ние трябва да не разчитаме само и единствено на Азербайджан, тъй като там нещата са вече опредени, ясни. Количествата, които могат да ни дадат, са тези, едва ли биха могли да бъдат по-големи. И трябва да търсим варианти да задържим цената единствено с Азербайджан, а останалите действия, които трябва да предприемем – да търсим алтернативите. Като пак казвам, без "Газпром“, без газ от "Газпром“ няма как да се случат нещата. И тук искам само нещо да обърна внимание. Говорим и се опитват да убеждават, че "Газпром“ е ненадежден партньор. Опитват се да твърдят, че Русия използва газа за геостратегическите си интереси, поради което и спира износът на газ през "Северен поток“ 1. В същото време твърдят от Русия, че няма никакъв проблем с едно натискане на копчето да се пусне "Северен поток“ 2, стига някой наистина да иска да има газ, а не да прави спекулации на темата кой е спрял газа и защо го е спрял.

Сега, в интерес на истината, имаме една заигравка там по "Северен поток“. Виждаме – спират, пускат, намаляват, технически дейности, ремонтни дейности.

Да, това е по "Северен поток“ 1, но в същото време "Северен поток“ 2 е с нагнетен газ и само се чака разрешение от немския регулатор, за да потече газ от "Северен поток“ 2 и няма да има никакви проблеми с доставките на газ за Европа. Пак казвам, вижте кой политизира нещата и тогава ще разберете дали и по какъв начин и от кого се използва проблема с газа като политическо оръжие.

Това ли е всъщност идеята с тази заигравка по "Северен поток“ 1 от руска страна?

Не, не знам дали има игра със "Северен поток“ 1, но при всички положения темата със санкциите общо не е приятна и за Русия, но още повече за Европа. И пак само искам да напомня, че БСП, когато се гласуваше в парламента темата за отношението към Русия, бяхме против и гласувахме против тези санкции, защото в крайна сметка вие виждате какво се случва и в Европа, виждате какво става и в България. Санкциите не влияят в такава степен отрицателно върху руската икономика, колкото влияят върху европейската такава. И при всички положения не са в интерес нито на Русия, нито на Европа, най-вероятно са в интерес на някаква друга, трета страна.

И в тази ситуация, в която виждаме, че газът е оръжие, че по този начин могат да бъдат диктувани условия в световната политика от страна на Русия, у нас, в условията на предизборна кампания, всички ни обещават газ на поносими цени. И предишното правителство обещаваше с танкери там с втечнен газ, сега тези, които се борят за бъдещ кабинет, също ни обещават евтин газ, т.е. газ на поносими цени, защото то за евтин вече не може да се говори.

Аз само искам да…

Въпросът ми е всъщност – в това време обаче служебният кабинет успя. Ето, "Булгаргаз“ искат 30% поевтиняване на газа. Как да си обясним това?

Това е в бъдеще време, с условието, че интерконекторът с Гърция ще започне да действа. Но нека да не забравяме, че тези 30% намаляване на газа идват след едно увеличение сумарно от 100% увеличение на газа, така че в крайна сметка газът, който ще плащаме ние като потребители и икономиката ще бъде със 70% по-скъп от онова, което беше преди три месеца. Така че имаме условно намаление, но нямаме намаление, което да гарантира нормалност на цените, поносимост на цените и възможност икономиката да се развива и битът, и да се ползва този газ. Но пак искам само една малка поправка да направя. Според мен газът се използва като оръжие не само от Русия, използва се въпросът с газа като оръжие и от някои от европейските страни, най-вече от бюрокрацията в Брюксел, за съжаление. И ако някой някъде създава антиевропейски настроения, това не са нито руснаците, нито БСП – това са някои от действията на самата брюкселска бюрокрация, която със своите необмислени по някой път решения води до влошаване на живота на хората в Европа.

Тогава къде е нашият интерес?

Нашият чисто български интерес е да си погледнем икономиката, да видим на каква цена е възможно да имаме газ, който да удовлетворява и икономика, и бит, и да търсим на тази цена откъде можем да докараме този газ. Не само газ – говорим за енергетика, говорим въобще за ресурси, за да може нашата икономика да се развива и за да могат хората да живеят нормално, да има работни места, да има отчисления от икономическите дейности, за да може да се води социална политика. Т.е. да погледнем нашия си интерес и да действаме в съответствие с нашия интерес, без много-много да се оглеждаме наляво, надясно, на Изток или на Запад. Откъдето можем да го гарантираме нашия интерес, там трябва да бъдат насочени нашите действия като цени, като доставки, като сигурност на доставките. Това е. Т.е. нека да се понаучим малко от някои от европейските страни, които защитават своите интереси по-добре, отколкото ние, и не да викаме само "Това е разпоредено от Брюксел и не може да го правим“. Според мен нещата, преди да бъдат разпоредени от Брюксел, трябва да бъдат преценени от българска гледна точка и от тази гледна точка да се действа по-нататък.

Евелина БРАНИМИРОВА