Пловдивско певческо дружество "Ангел Букорещлиев" има нов Дом на музиката. Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Таня Константинова, дългогодишен хорист и секретар на дружеството. 

Какво се случва в новия дом Таня, вече открихте официално обновената сграда "Дом на музиката", как се чувствате в нея?

Да, точно така. Миналата седмица открихме залата. Какво може да се случва? Случват се чудеса, ти знаеш каква беше предишната ни зала. Сега тази е абсолютно коренно различна, неузнаваема. Разбира се, в момента липсва онзи дух на певческо дружество, който и ти познаваш от снимките, от архивните материали. Засега е много чисто, много светло, много бяло, но предстои вкарването на този дух.

Специалисти, които се занимават с архивиране на такива материали, ще направят нещата, ще ги структурират така, че те отново да се върнат по местата си, но в осъвременен вид. Разбирайки притесненията на доста бивши стари хористи, че историята липсва, историята я няма, бъдете спокойни, бивши колеги, че историята ще се върне и никой не е забравен, и нищо не е забравено, още повече това е дружество със славни времена, с много награди, със страхотна история.

А историята никак не е малко време, това са над 100 години.

128 години, а тази зала, тази сграда е построена преди 99, да речем вече грубо 100 години. Тоест, за 100 години ние надграждаме това, което са правили нашите предци в изцяло обновена нова зала. Не можем да съборим изцяло залата, която всъщност не е съвсем добре чисто инженерно, но с доста помощ и доста ремонти отвътре, нещата стигнаха благополучния си край. Възхитени сме от това, което видяхме.

Всъщност, сега ми казваш, че предстои да бъдат поставени там някакви фотоси, може би, да бъдат изградени витрини, така ли?

Да, точно така. Специалисти, които се занимават с подреждането на снимки и поставяне на историята върху нови материали, ще го направят по съвсем различен начин, не както беше преди в нашата стара зала, просто те си висяха всяка снимка в различна рамка, нямаше хронология. Закачаха се снимките, за да има някаква история по стените, сега всичко това ще бъде направено в съвременен вид, но всичко ще бъде отново там. Казвам го това, защото под една статия, която се появи в медия, че сме отворили врати, доста хористи бивши изказаха негативното мнение, че всъщност ние сме забравили историята и не сме стъпили на нея. Искам да опровергая това и да ги успокоя.

Да, това би било абсурдно, да се забрави историята. Всъщност, цялата слава на дружеството се гради и върху тази история. Независимо, че надграждате и правите, но това е нещо, което няма как да се забрави, нали така?

Именно. Абсолютно няма как да се забрави, но просто беше много къс срокът, в който трябваше да открием залата, за да влезем и да работим. Все още има много неща, които ще се правят вътре, за довършване има още много неща, и архивите, подреждането им са едно от тези неща, защото все пак трябва да бъдат направени както трябва в новата зала.

Духът всъщност го носят и самите хористи, не само снимките, дето се казва. Така че духът си е във вас.

Разбира се, точно това беше непонятно - как може да си помислиш, че влизайки в новата зала ние сме забравили, загърбили абсолютно всичко, това е абсурдно.

Духът се създава и с музиката, която правите, и с вашето желание, с което ходите на репетиции, независимо, че безвъзмездно всичко се прави, вие не сте на щат там.

Да, точно така е и в тази връзка искам да благодаря на многото спонсори, приятели, спомоществователи, които се отзоваха на молбите на Илиян Тиганев, на кмета Костадин Димитров да подпомогнат дружеството абсолютно безвъзмездно. Като тук искам специално да наблегна на нещо много важно, че при разрушаване вътре на залата, трябваше да извадим всички стари пана, стени. Тогава всички хористи участвахме в тази дейност. Просто нямаше човек, който да не участва, това бяха 2-3 месеца по ред. Ние там давахме, както казвахме едно време трудодни. И с огромно желание, със старание, защото знаем какво щеше да предстои. Но това, което вече се случи, надхвърли най-смелите ни очаквания, благодарение и на Илиян.

Сега може би и отвън нещо ще се мисли, нещо малко по-прилично да изглежда и отвън самата сградичка, защото тя наистина си е такава, каквато е била някога.

Това предстои в следващата година, защото все пак на нас ни трябва някакво финансиране, което трябва да се отпусне от общината, тъй като ние нямаме средства и мисля, че това ще се случи. Но за нас най-важното е да имаме условия, в които да репетираме, за да продължим тази дейност. Защото цялата минала година ние обикаляхме по различни помещения из града, които ни бяха предоставени от отдел “Култура". Разбира се, помогнаха ни много хората, за да бъдем все пак на топло. Но това създава дискомфорт. Вече от тук нататък, ние ще сме си в нашата сграда за репетиции, в която вече има климатици, в която е топло, много светло, много уютно, много е хубаво.

Между другото, забелязах, че общината, кмета, отдел “Култура" имат особено пристрастно отношение в момента към вас. Дали съм права?

Абсолютно си права, като започнем от кмета Костадин Димитров, който някак си дори бащински възприема Илиян, възхитен е от неговите възможности да организира и да започне и довърши нещата до край. В неговите очи ние четем винаги възхита. Отделно от това, отдел “Култура", най-напред ще започна с г-н Панов, с г-жа Катрин Гутман и с главните експерти, това е нашият гръб, това е нашата опора. Значи, те бяха хората, които първоначално подеха идеята и казаха: “Действаме!" След това влязоха всички под кожата на кмета и оттам нататък, това, което направи Илиян наистина, за мен беше невъзможно. Аз му го казах, че няма да стане това, което е замислил. Само че това момче има невероятна енергия, невероятен хъс и огромна, огромна амбиция да случи нещата така, както трябва да се случат в това дружество, тоест да се възроди, да се възобнови репетиционната дейност и нещата да вървят напред.

Дано наистина да продължавате така с него и да върви всичко напред! Наистина може би и нови хора да приемате там, да се увеличава съставът на хора?

Да, когато условията са такива добри, те неминуемо водят след себе си и новите хора. Няма как да не се случи и ние това го знаем, че ще стане, вече има такива индикации.

В момента от колко до колко варира възрастта на хористите?

Най-малката ни хористка е в 4-ти клас, тоест на 10-11 години, която винаги пее с нас, рецитира на празници. А най-възрастните са 80 плюс.

Да, ние и с Илиян сме го говорили това, но пак исках да чуя. Има си едно постоянно ядро като теб, например, които колко години продължават да пеят, това също е любопитно?

Лично аз съм от 16 години, но има двама-трима колеги, които са малко преди мен, тоест с по 20 години стаж в дружеството имаме колеги.

Които си работят всичко друго, но си идват и си пеят в хора?

Е, те някои са вече пенсионери, но просто не могат без репетиции. То е като, хайде да не казвам наркотик, то е като енергийна напитка по-скоро. Няма как, тези хора живеят просто с певческото дружество.

Имате ли си любима песен? Имате ли си химн на дружеството? Имате ли си любим репертоар? 

Химн имаме и той е написан от Ангел Букорещлиев, “Песента  сдружава, развеселява и утешава". И имаме си любима песен “Каква мома видях, мамо" от Емануил Манолов, която е изпълнена за първи път от Певческо дружество, в първия концерт. Това е било 1897-1898 г., и всъщност ние и досега държим тази песен в нашия репертоар, като знакова песен.

Страхотно, добре. И сега нови неща разучавате ли с Илиян, какви са горе-долу, в какъв стил са?

Тепърва започва репетиционният сезон. Знам, че е подготвил доста нов материал, защото вече новата зала върви с нов материал, и дай Боже, нови хора  още да дойдат. Засега все още сме със стария репертоар, но започваме в новата зала и нещата вече си идват на мястото.

Започвате нови неща да учите, той сега поднови малко и знанията си в Норвегия.

Да, да, той беше в Норвегия точно в този период, в който вървеше и ремонтът. И той от Норвегия директно тук проверяваше всеки ден какво се случва, ако се закъснява защо се закъснява, каква е причината. И движеше нещата, дори и от там, свръхчовек, за мен.

Браво, млад човек, амбициозен и наистина с много потенциал. Добре, доколкото  знам предстои ви сега участие на 1 ноември?

Да, то е във връзка с 1 ноември - Ден на будителите. Ще има отворени врати на дружеството, тоест всички хористи бивши, настоящи и не само, въобще пловдивчани, могат да дойдат да се запознаят вътре с новата обстановка.

А могат да останат и на една репетиция?

Ще има лекция на тема “Будителите", също съвременните будители и някои други песни по повод празника ще бъдат изпълнени от дружеството.

И може би заедно с посетителите в отворения ден?

Вероятно да, вероятно, защото това са песни, които всички ги знаем и ги пеем.