Свилен Трифонов, юрист, народен представител от ПП-ДБ,  в интервю за Аудиокаста на "Фокус" "Това е България".

 

Краят на миналата седмица остави отворени въпросите за референдума, за руския ядрен реактор за Украйна, за взаимоотношенията между партиите зад правителството ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. За коментар поканих народния представител от ПП-ДБ юриста Свилен Трифонов. Добре дошли в 93 Епизод на Аудиокаста на Фокус, г-н Трифонов.

Благодаря ви, добър ден на вас и вашите слушатели.

След като парламента отхвърли искането на “Възраждане" за референдум за лева до 2043 г., от иницииралата го партия обявиха, че ще искат разговор с президента и, че ще сезират Конституционният съд и прокуратура. Ако от някоя от тези три институции приемат свикването на референдума, как ще се процедира?

Въпросът е много актуален, ще си позволя да разширя малко обхвата му. На първо място, искам да внеса една яснота, решението на Народното събрание може да бъде оспорено пред Конституционния съд от президента, от правителството, поне от 48 депутати, както и от председателите на върховните съдилища или от главния прокурор. Тук искам ясно да кажа, че решението на Народното събрание е взето на база предварителни задълбочени разговори и анализи на законодателната уредба. Възможностите и реда за провеждане на референдум във всеки един от предвидените за това случаи са уредени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. За пълнота и яснота ще си позволя да коментирам някои от нормите, посредством които е уредена регулацията по коментираната тема, без да правим детайлен анализ на закона, за да не станем скучни за вашите слушатели, но съм длъжен да цитирам поне две от разпоредбите. Съгласно чл. 10 от Закона, за да бъде прието решение за провеждане на референдум от Народното събрание, трябва кумулативно или едновременно да са налични следните предпоставки: да са събрани подписите на 400 000 български граждани с избирателни права и въпросите да не противоречат на ограниченията, които са въведени в чл. 9, ал. 2, 3 и 4 в същия закон. Спирам се конкретно на разпоредбата на чл. 9, ал. 4, която гласи, че “референдум по въпроси уредени от случени в Република България международни договори може да се произвежда преди тяхната ратификация", повтарям “преди тяхната ратификация". Противоречие по така посочената норма от Закона е открита от редица експерти в областта на правото, доказани специалисти, сред които и преподаватели по право, цитирам имената на Христо Христев, който е преподавател по право на Европейския съюз в Юридическия факултет, докторът по конституционно право към Българската академия на науките Борислав Цеков, мисля, че и управителя на БНБ Димитър Радев беше изказал мнение по въпроса. Най-общото между всички тези изказвания е, че предложения въпрос противоречи на международните споразумения, защото засяга ангажимент във вече ратифициран международен договор. Нека не забравяме и нещо много съществено, Комисията по правни въпроси първа е изразила отрицателно становище по отношение на провеждането на референдума, а се предполага, че там е коментирана именно законодателната уредба и противоречието с нормативно установените правила.

Г-н Трифонов, едно уточнение, от “Възраждане" твърдят, че въпросът за референдума не засяга подписани и ратифицирани от България договори, а е за отлагане във времето. Това възможно ли е да създаде предпоставка за казус?

Абсолютно от “Възраждане" могат да си твърдят, каквото искат, но ние сме поели ангажимент да приемем еврото още с подписването на въпросните договори, за които говорих преди малко. И от тази гледна точка, тук вече ако бъде наистина сезиран Конституционния съд, за нас ще бъде интересно, как ще се произнесат конституционните съдии. По отношение на другата част от въпроса ви, как ще постъпим, ако има такова произнасяне, естествено, че решенията на съдилищата не се коментират, те се изпълняват. Така че с интерес следим развитието на казуса.

И тук възниква следващият въпрос: какви са основните аргументи за приемане на еврото сега, а не след 2043 г., за която настояват вносителите на референдума. Това, което със сигурност трябва да обясните на гражданите, за да можете да ги спечелите.

Ще се опитам накратко, същевременно да бъда и доста точен, да обясня какво мисля по този въпрос. На първо място, българският лев е свързан с еврото чрез  валутен борд. Процесът по интеграция в еврозоната минава през приемането на еврото и е възприет още с подписването на договора за присъединяване на България към Европейскя съюз, тук две мнения по въпроса няма. Одобреният от правителството план е реално въвеждане на еврото да се случи през 2024 г. Това е била една трайно установена политика, която в момента правят опити да бъде заличена със задна дата, което смятам, че няма да бъде постигнато. Освен чисто политическия популизъм, бих се изразил по този начин, няма друга причина, която да налага забавянето на действията ни в тази посока. Тук отривам един много съществен пропуск, за който бележка ще си взема и самия аз, хващайки се и за подвъпроса, който ми зададохте току-що. Явно не обясняваме достатъчно добре на хората, какво всъщност е еврозоната. Това е възможност за хората и държавата да попаднат в европейския елит. Там са държавите, които винаги даваме за пример, държавите, които са приютили редица наши сънародници, които са там поради причината, че там се предлагат по-добри икономически възможности. Ще кажа само за яснота, не че хората не са запознати, но все пак, за да сме пределно ясни и точни, че сред тези държави попадат Австрия, Белгия, Германия, Испания, Франция, Италия, Нидерландия, няма да изреждам други, но те са със статут на най-мощните европейски, а дори и световни икономики. Тук продължавам с това, че нови държави, дебело подчертавам, нови държави могат да се присъединят към еврозоната само, ако икономиките им бъдат в състояние да не изостават от онези, които вече използват еврото. Това означава, че приемането в еврозоната ще бъде признание за възможностите ни като държава не само на европейско, а и на световно ниво. Еврозоната всъщност е привилегия и признание, а не ненужен държавен ангажимент.

А какъв би бил отзвукът за България, като единствена страна тръгнала към еврозоната след референдум, ако до такъв се стигне?

Не съм мислил по така поставен въпрос, но смятам, че за пореден път излъчваме сигнали за нестабилност. Това не е изненада, няколкото години политическа несигурност, липсата на работещ парламент, липса на редовно правителство по естествен път раждат подобни прецеденти, които са без аналог в историята. Ясно е само едно, България и българите вече са направили своя цивилизационен избор и всеки опит да бъдем отклонени от него ще завършва с неуспех. Това, колкото и хиперболизирано да звучи абстрактно, е битка, която е трудна и тежка, но е неизбежна. По възможно най-бързия начин трябва да преминем от състояние на политическа война в състояние на диалог, диалог, който да е за бъдещето на България.  В момента ние нямаме повече време да се държим толкова незряло политически. И е крайно време, загърбвайки тесните партийни пристрастия да седнем на една маса с опозиция, с всички отговорни политици, и да вземем заедно важните за България решения. И да вървим по пътя, който и без друго е с доста препятствия в настоящия момент, тъй като освен вътрешната несигурност и нестабилност, както добре всички усещаме, множеството кризи, множеството обстоятелства външни, също създават условия да бъдем още по-несигурни към крайната си цел.

Да преминем към следващата тема, която предвидих от въпросите за миналата седмица. След като в четвъртък одобрихте в парламента продажбата за Украйна на реакторите за Белене, работни групи от двете страни започнаха преговорите. Какви са плюсовете от такава сделка, и какви -  минусите?

Лично аз не виждам от такава сделка за нашата държава да има минуси. От такава сделка ние можем да извлечем само плюсове и положителен ефект икономически, обществен и в същото време, доста ясно изразена позиция по отношение на международните ни отношения, най-вече с Русия и с Европа. В момента за никой не е тайна, и всички анализатори го казват, че “Белене" е безперспективен проект, който няма как да бъде реализиран. Ако можеше да бъде реализиран, той щеше да е реализиран много отдавна. По тази тема, между другото, аз с колеги от “Демократична България" съм изразявал позиция още през 2018 г. публично, на дадена пресконференция. И за съжаление, от тогава до сега никакви предпоставки и условия не са възникнали, които да променят тезата ми и продължавам да я защитавам със същата увереност. В момента дори има предпоставки, които допълнително влошават условията по реализацията на проекта, и това са  санкциите, които има спрямо Русия, които й бяха наложени след започването на войната. От тази гледна точка  реализацията на оборудването, което в момента ръждясва на тази площадка, от чисто икономически и финансов аспект звучи по следния начин: в хазната ни могат да влязат най-малко 1,2 млрд., каквато е предварителната договорка, а именно сделката да не се реализира на цена под тази, на която е закупено оборудването, а тя е 1,2 млрд. А в другия случай е това оборудване да продължава да гние на площадката и да загубим всичко. Смятам, че тези средства могат да бъдат насочени към реализацията на нови мощности в  АЕЦ “Козлодуй", където площадката съществува, изградена е по всички изисквания и надеждно е именно там да бъде направена инвестицията. Това го казвам с ясното съзнание, че аз съм плевенчанин, роден и живеещ в Плевен, семейството ми е тук, осъзнавам добре, че тук поляризацията също е много сериозна. Някои хора виждат в проекта АЕЦ “Белене" възможност за развитие на целия регион, но за съжаление, неадекватната държавна политика през годините направи от проекта АЕЦ “Белене" корупционна дупка, в която потънаха много милиарди и няма никаква основателна причина това безумие да продължава. Освен това, след  2011 г., и след проблемите, които станаха след аварията във “Фукушима" вече има въведени нови изисквания, на които аз съм убеден, че тази площадка не отговаря. Защото в чисто исторически план още и руски учени са казвали, че площадката не отговаря на изисквания по отношение на сеизмичната устойчивост. Такива мнения се изказвали учени от БАН и доста независими учени геолози, с които аз съм имал възможността и да разговарям по този въпрос, тъй като темата е доста широко обсъждана в региона, от който аз съм излъчен за народен представител, и за мен тя е изключително важна. Само че тук е добре да разширим леко обхвата на вашия въпрос, ако ми позволите, разбира се. Искам да кажа, че ние в момента доста добре развиваме условията за производство на енергия от възобновяеми източници, но тук се наблюдава един друг проблем: в момента нашата електропреносна мрежа няма капацитет да поеме нови мощности, и то не само на ниво електроразпределителни дружества, а и на ниво високо напрежение в мрежата, за което се поддържа от държавата от електроенергийния системен оператор, и е добре в обозримо кратки срокове да бъдат предприети действия по повишаване на капацитета на мрежата и възможностите най-вече за съхранение на енергията, която се произвежда от възобновяемите източници, тъй като за съжаление там няма устойчивостта, която ние търсим, за да можем да бъдем конкурентноспособни. В тази връзка е добре държавата да направи вече един окончателен анализ, какво всъщност е състоянието на ПАВЕЦ "Чаира“, тъй като това е, казано на разбираем език, огромна батерия, която може да съхранява много големи количества електрическа енергия, и да бъдат насочени средства за ремонта, тъй като в момента тя е тежко компрометирана, повредена, от техническа гледна точка не е използваема. Какво друго мога да допълня по този въпрос? Вероятно това е тема, която е неизчерпаема. Но за да продължа с отговора на първоначално зададения въпрос, искам да кажа, че към момента Украйна и единственият купувач на оборудването, което е на площадката, защото то й е необходимо за довършване на една АЕЦ, която те имат недостроена, мисля че се казваше "Хмелницка“, ако не ме лъже паметта, а ние в момента сме единственият продавач на такова оборудване, защото Русия няма как да й продаде такова при положение, че те са във война. Освен това и други колеги, проследих изказвания по темата, според някои от хората, които се изказваха по тази тема, всъщност това оборудване няма да бъде използвано като основни съставни елементи за функционирането на този АЕЦ, по-скоро като възможност за допълващо съоръжение и вероятно и за резервни части, нямам представа наистина чисто технически какви са намеренията на украинската държава, но със сигурност за българската държава бихме могли да реализираме 1.2 милиарда, които за съжаление няма да са печалба, а ще бъдат минимизиране на вече нанесените финансови вреди. И една скоба само отварям: Ето защо искаме съдебна реформа, ето защо искаме силна прокуратура, защото ако те си бяха на мястото, нямаше да позволят тези милиони да изтекат вероятно в река Дунав, просто ги няма. Там не са милиони, извинявам се, милиарди. Милиарди.

Г-н Трифонов, все пак стои въпросът,  защо бе предпочетена възможността за продажба на реактора вместо да се обмисли проектът да бъде довършен от Франция?

Това, което ми е известно по този въпрос, седи по следния начин: разговорите с Франция и с фирмата, няма да мога да цитирам по памет в момента, която е поела ангажимент да преговаря с България, са на един етап, в който договорката е да бъде направен оглед на място на площадката и да се прецени въобще годността на това оборудване. Това означава, че ние ще платим допълнителни милиони, за да може това да се случи: да се обследва площадката, да се обследва наличното оборудване. Изводът от този оглед мисля, че няма тайна за никой, ще бъде, че ние разполагаме с негодна площадка, с приключен проект, който трябва да започне от нулата, и с оборудване морално остаряло, старо, което е руско, и с което никой няма да иска да работи. В най-добрия случай френската държава, ако има техническия капацитет, умения и възможности, би пригодила тези реактори да работят с друго гориво различно от руско. А втората възможност, която евентуално би се случила, ако продължат разговорите с Франция, е проектът да бъде стартиран от самото начало, т.е. със всички стъпки необходими, за да може това да се случи: т.е.  проектна документация, години обследване, забавяне и прочие. Най-разумното е в момента да се говори за развиването и разширяване на мощностите в АЕЦ "Козлодуй“, където има техническа възможност това да се случи.

Добре, а няма ли да е необходимо закупуване на нови реактори за Седми блок на АЕЦ "Козлодуй“? И как бихме наваксали и конкурентното предимство в енергетиката?

Ами аз доколкото съм запознат, в интерес на истината казвам това, което имам като информация, не съм в детайли информиран, е, че за АЕЦ "Козлодуй“ са предвидени съвсем друг тип реактори, не като тези, руските, съвсем друг тип, много по-модерни, много по-съвременни и реактори, които няма да продължат зависимостите ни и монопола, който руската държава се опитва да упражнява върху ядрената ни енергетика посредством доставката на ядрено гориво за функциониране на реакторите ни. Така че все още за финансовите параметри, аспекти на реализация на такъв проект и доразвиване на АЕЦ "Козлодуй“ не мога да посоча, и едва ли някой може преди реално да е обсъдено това нещо в неговите детайли, каквото трябва да се случи, ако ще се върви по този път, но със сигурност тази възможност е много по-лесна за реализация отколкото съживяване на вече мъртвия проект АЕЦ "Белене“.

И още един въпрос остана висящ през миналата седмица: така и не се проведе анонсираната лидерска среща между подкрепящите правителството партии. Продължават да са неясни принципите на съвместната им работа. Вие от "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ настоявате да се спазва договореното в рамките на управленската програма, от ГЕРБ държат на коалиционно споразумение. Колко дълго смятате, че може да бягате по различни писти, и това докъде може да доведе съществуването на правителството?

Ако си позволя така да отговоря във вашата риторика, ще кажа така: ние бягаме на една и съща писта, но вероятно в различни ленти. Ясно е, че крайната цел, която имаме с ГЕРБ-СДС, е една, и тя е реализация на законодателната програма и реализация на управленската програма, и това всичко е насочено към една единствена цел: да можем да приемем необходимите закони за реализация на Плана за възстановяване и устойчивост с което много сте забавихме, и реформата на съдебната система. Ето виждате, вече се въведе механизъм за разследване на главния прокурор, знаете, вече е публична  тайна, че първи такъв случай има, за който вече има и определен на случаен принцип съдя, на който ще бъде възложена работа по казуса. Така че аз не мисля, че нещата са толкова драматични, но все пак трябва да се отчете, че работата с ГЕРБ-СДС и  "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ всъщност е работа между доста политически субекти, всеки от които има своите управленски органи, взима решения, които след това следва да бъдат обсъдени в големия формат, и това вероятно създава предпоставки отстрани да изглежда доста хаотично като действия, но уверявам ви, че лидерски срещи се правят и то там, където им е мястото. В парламента сме в непрекъснат диалог с колегите и смятам, че вървим в правилната посока. Никой не е казал, че пътят ще бъде лесен, но в крайна сметка важното е, че голямата цел е пред нас и я следваме неотменно, независимо какви трудности срещаме по пътя.

Всъщност, противоречията между вас базисни ли са или съществуват само за при широката аудитория?

Проблемите, ако така ще ги наричаме, всъщност е това, което виждат хората, защото пак казвам, ние се стараем максимално публично и открито да водим разговорите помежду си. Всъщност, тези противоречия са разговори, по които не винаги има съгласие веднага – обсъждат се, правят се съответните компромиси, и отново подчертавам, че всичко е в името на голямата цел.

А как ще преодолеете факта, че обществената подкрепа за вашата коалиция между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ спада?

Смятам, че това е една емоционална реакция от интелигентни хора, каквито вярвам, че са голямата си част нашата избиратели, и единственият път, по който можем да преодолеем това, е чрез работа и чрез резултати. Смятам, че вече има първи резултати от взаимодействието ни с ГЕРБ-СДС, и това ще допринесе за бърза промяна в обратна посока на подкрепата, която получаваме. Смятам, че в настоящия момент няма как такава подкрепа да ни бъде дадена даром, още повече, че ситуацията наистина е странна. Единствено и само с труда си, с резултатите, със заявките, които даваме, и това, което успяваме да изпълним от тях, ние ще успеем да си върнем подкрепата. А аз силно вярвам,  че ще успеем и да я увеличим през следващите избори, които се надявам да не са скоро, защото ако са скоро означава, че няма да можем да изпълним законодателната си програма, което няма да е добре за държавата и за хората.

И на финала ползвам възможността, че сте наш гост, за да ви задам въпрос като член на Парламентарната комисия по земеделие. Увеличава се броя на районите, в които заради дъждовете и градушките реколтата е съсипана. Как ще бъде компенсирана за пазара, и то без да окаже влияние върху цените на земеделските продукти? Обмислете ли го в комисията?

По този въпрос имам намерение по реда на парламентарния контрол и правомощията,  които имам като народен представител да се обърна към министъра на земеделието г-н Кирил Вътев, който от своя страна да ме информира какви действия са предприети, колко заявление за обезщетение са постъпили, има ли вече изплатени някакви суми, и има ли взаимодействие, синергия между Министерство на земеделието и Министерството на финансите. Съответно информацията, която получа, ще направя публичното достояние, защото темата е коментирана с моя колеги, но по-важното е, че аз я коментирам с хора, които са пострадали, и реално погледнато е много важно да разберем, какво се случва. Но по отношение на частта за пазара, аз смятам, че няма да се окаже влияние върху цените на земеделските продукти, освен ако на чисто спекулативен принцип, което не е невъзможно в нашата страна, знаете добре, да започне да се злоупотребява и цените да се покачват без да има съответните причини и обстановка за това. Но ето тук искам да отворя една скоба: тук е важно много да реформираме регулаторите, защото всичките тези сътресения, които се случват по неправомерен начин, по спекулативен начин със злоупотреба с доверието и с гражданите, регулаторните са органите, които трябва да контролират тези процеси. И се надявам да успеем да го постигнем, за да не задавате в бъдеще подобни въпроси на ваши събеседници, които се занимават политика.

 

Много ви благодаря.



Цоня Събчева