Изкуствоведът Светлана Куюмджиева в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус", за изложбата "Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024“.

Г-жо Куюмджиева, каква е необходимостта да се покаже всичко това в тази изложба?

Това е изложба, която прави исторически преглед на българските участия във Венецианското биенале за период от над 100 години. Първото участие на България е през 1910 г., малко след откриването на Първото венецианско биенале, което се открива 1895 година. Малко се знае за тази история в България. Всъщност този проект беше започнат от мен още  през 2011 г., той е доста стар като идея, във време, когато участията на България все още бяха нерегулярни, много проблемни, много спорадични. И ние по-скоро отсъствахме от биеналето, отколкото да присъстваме там. Това беше една история на отсъствието тогава. И още тогава започнах проучване на венецианските архиви, за да разбера повече как България се е появявала на този форум във времето.

Но нека малко повече да кажем за форума, ако е възможно, защото има слушатели, които няма да може би не знаят какво е Венецианското биенале?

Това е също една от целите на тази изложба всъщност да повишим информираността за Венецианското биенале. Това е най-старото, най-престижно биенале в света на изкуството. То е в момента Международно биенале на съвременното изкуство, но всъщност то е основано в края на XIX век във Венеция като голяма международна изложба по модела на тогавашните международни изложения. Инициирано е от самият град Венеция, с идеята да го приобщи към света, да повиши интереса по-скоро към Венеция като място за култура. Впоследствие биеналето започва да се разширява в неговата 130-годишна история, това е огромна история за този форум, когато се появяват вече Биенале на киното, Биенале на театъра, Биенале на съвременния танц, какъвто има в момента. Но първоначално този форум започва като изложба, голяма международна изложба през 1895 г., която се финансира от град Венеция тогава.

Сега форумът е известен също и като майката, пра-майката на всички биеналета по света.

Той има страшно интересна история сама по себе си, която е много свързана с геополитическата ситуация по света. По време на Втората световна война, например, биеналето прекъсва за известен период от време, някои държави се оттеглят по времето на фашизма от участие, тъй като не са по никакъв начин съюзници на Германия и Италия в този момент. Тоест, националният принцип е избран за участие в това биенале, защото то се организира чрез покана. Венецианското биенале изпраща покана до държавите, до техните официални институции за участие за всяко издание, провеждано на всеки 2 години, както се разбира от името му. И се изпраща официална покана, а държавите решават дали ще участват или няма да участват. И това разбира се, се диктува и от политически фактори в много случаи.

И винаги конкретните кризи, дори и сега, дори и тази година, изданието на биеналето е отражение на ситуацията в света. Израелският  павилион беше заключен в знак на протест. Художниците и кураторите казаха, че ще покажат изложбата си там, след като спре тази война в ивицата Газа.

Русия не участва във Венецианското биенале, откакто е нахлула в Украйна. Още с нахлуването художниците, които бяха избрани тогава да представят Русия, се оттеглиха от павилиона. Тоест, това е един форум, който представя както моментна снимка на ситуацията на изкуството в света, така и моментна снимка на геополитическата ситуация в света. Затова е толкова важен, толкова особен, толкова специфичен този форум, заради този национален принцип на участие. България много често го подценява, официалните институции тук не могат да го разберат съвсем, или го игнорират, или пък го ползват в услуга на конкретни политически маневри, които се случват в този момент. И заради това тези участия са толкова интересни да бъдат изследвани и да бъдат показани в някаква последователност.

Всъщност това биенале е световно, нали така?

То е международно, то е за цял свят, и доскоро България беше една от 20-те държави, които въобще не са участвали в биеналето. До съвсем скоро ние бяхме едно от малкото изключения. Вече почти абсолютно включително и Ватикана има павилион на Венецианското биенале и почти няма държава, която да не се представя по един или по друг начин на този форум.

И сега вие с тази изложба показвате българското участие през годините?

С тази изложба, ние правим преглед на всички официални национални български представяния до момента на Венецианското биенале, които са 11 на брой. То има, горе-долу, можете да направите сметката, Венецианското биенале има 60 издания до момента.

Колко рядко се е представяла България на това биенале? 

Ние сме участвали 11 пъти. И правим една съпоставка, освен кога сме се появявали, показваме авторите, с които сме се показвали. Показваме техни оригинални произведения, които са ни предоставени от музеите. Правим и една съпоставка какво се е случвало в политическия живот в България в този момент. Защо, каква е тази зависимост на нашите появявания и на нашите отсъствия. Защото, има една такава интересна закономерност, че се появяваме в много странни политически моменти, конкретно политически. Ние примерно се появяваме 1942 г., по време на Втората световна война, защото България тогава е съюзник на Германия. Или се появяваме 2007 г., защото България тогава влиза в Европейския съюз. Първата ни поява е 1910 година, когато има един такъв подем в България - модернизация по принцип във всяка сфера след Освобождението. И примерно 1910 г., когато е открита първата галерия в България, Тръпковата галерия. Ние участваме тогава и на Венецианското биенале, имаме работи и от този момент, които показваме също тук в изложбата.

Интересни паралели ще се получат, това е една хибридна експозиция. Интересни паралели между супер класическо изкуство - живопис, графика, скулптура на най-известните класици български, които са в постоянната експозиция на Националната галерия и на супер съвременно изкуство, което е инсталация, обекти, съвременна скулптура пак, това ще се види на едно място, в една зала. Буквално едно срещу друго ще се видят тези съпоставки, които попадат в една история, и в една серия на държавна репрезентативност на изкуството, защото Венецианското биенале е това. Това са държави, които се представят през изкуството. Ще се види как в началото на ХХ век, после в средата на ХХ век фунционира тази държавна репрезентативност, какво изпращаме ние във Венеция, какво се показва.

Защото, примерно 1964 г.  ние участваме със Светлин Русев, Величко Минеков, Дечко Узунов, Найден Петков, а тогава биеналето дава награда на Робърт Раушенбърг, тогава е поп-арт експресионизма, абстрактен импресионизъм се появява на Венецианското биенале.

Едната съпоставка ще е между супер класическо и супер съвременно изкуство, другата съпоставка ще е ние спрямо света. Какво показва Венецианското биенале, как участваме ние, колко сме релевантни, колко не сме релевантни в тези епизодични прояви, които правим. Така че това е на пръв поглед една историческа изложба, а всъщност една много сериозна авто рефлексия въобще върху развитието на българското изкуство в период на повече от 100 години.

Трудно ли беше да направите изложба, дълго ли търсихте?

Изследването отне време. Не беше лесно. И мога да кажа, че благодарение на това, че Пламен Петров се включи в тази част, в самата реализация на проекта, защото аз го споделих с него като идея. Но той се включи в реализацията, и това го направи възможен проекта. Без неговата помощ и без неговото изследване вече конкретно на самите работи къде се намират, особено от историческите павилиони, би било абсолютно невъзможно да се случи тази изложба. Защото ние имахме първоначални данни кои са били художниците, кои са били произведенията, които са ни представяли в съответните години. Но изследването къде в момента се намират тези произведения беше много голямо предизвикателство, което той успя да поеме.

Колко произведения ще бъдат показани на изложбата?

Като бройка, някъде около 60 са произведенията, които ще бъдат тук в залата, грубо.

И някои имена можете да кажете!

Имената, авторите, които са ни представяли във всички тези издания са 90, над 90, така че те ще бъдат абсолютно всички тук изписани. Няма да покажем всичко, защото не е възможно, първо някои от произведенията не са налични, други са били продадени и са в чужбина в частни колекции. Някои от нещата, които бяха в постоянната експозиция на Националната галерия си останаха там, могат да се видят там, в квадрат 500. Така че тук ще се покажат само части от произведенията. Някои от съвременните работи не могат да бъдат възстановени.

Ще се покажат някои части от павилионите, но цялата хронология на това участие ще бъде налична и имаме работи тук на Мърквичка, Златю Бояджиев “Брезовските овчари се връщат в Пловдив" от Националната галерия ще можем да ги видим тук, Цанко Лавренов, той е бил част от тези български участия във Венеция, Илия Петров, Кирил Цонев, Кирил Петров също от класическите автори. Дечко Узунов е така да се каже, той е рекордьор, има 3 или 4 участия в български павилиони, той е участвал най-много. Ще имаме скулптури на Андрей Николов, на Величко Минеков, на Секул Крумов, които ще покажем, че са били част от българските павилиони. На Васка Емануилова, на Мара Георгиева, на княгиня Евдокия ще имаме произведение, която също е участвала през 1942 г. в българския павилион на Венецианското биенале. Светлин Русев - ранните му работи, които ще бъдат показани тук и са били част през 1964 г. от българските участия във Венецианското биенале. Съвременните автори, Иван Лазаров скулптора също да не забравя. Имаме от 1910 г. едни фастастични керамични съдове, които са от Музея на Художествената академия. Тогава Държавното рисувално училище е участвало с тези керамични съдове в първия павилион, с който сме се представяли във Венеция и част от тези съдове ще бъдат показани тук. Имали сме и килим, имали сме и керамика през 1910 г. Интересното е, че биеналето в ранната си история е продавало произведенията. В момента не се продават произведенията там, то има само репрезентативни функции.

То е било нещо като панаир тогава, щом се е и продавало?

Да, да, то е било като изложение, продавали са се, и тези съдове са се купували адски много, керамичните, които ще покажем тук. В момента те са част от музейна колекция разбира се, невероятно изящни, много красиви, така че ще ги покажем и тях. От съвременните автори имаме Недко Солаков, разбира се 1999 г. той ни се представя от куратор Яра Бубнова, имаме Правдолюб Иванов, Иван Мудов, Стефан Николаев. Имаме участието от 2011 г. Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкезов, техни работи. Имаме Лазар Литаков, Рада Букова от 2019 г., Михаил Михайлов от 2022 г., до тази година павилионът “Съседите" със своя версия ще присъства също в изложбата.

Буквално дни след като биеналето се закрива във Венеция, “Съседите" се представят също като част от ретроспекцията. И ще има този интересен паралел. Тъй като, знаете, павилионът “Съседите" занимава много с раните от социализма, с интервюта с политически затворници от този период. Това е тематиката на павилиона, с който участвахме тази година. Това беше една аудио инсталация преди всичко, самото произведение. Тук в тази изложба това произведение ще бъде поставено в непосредствена поставка с посредствен паралел с изкуството от този период на социализма с работите на авторите от 60 и 40-те години. Тоест, ще има от една страна травмата от социализма как се предава през съвременното изкуство. От друга страна ще има изкуството от онзи период - как е изглеждало точно. Да кажем, идеологически правоверното изкуство, макар че всеки един от тези автори, всяко едно от тези произведения си има своята нюансирана история, която е свързана в някои отношения с властта. Но тази изложба ще има да, много такива съпоставки между изкуство и политика, съвременно, класическо - ние и света.

Интересно! Нека да кажем кога и къде може да се види, също така и до кога? 

Галерия “Капана" в Пловдив, на ул. “Райко Даскалов" 29, от 13 декември е откриването, ще продължи до 20 февруари. 

Ще има достатъчно време да се види.

Предстои и издаване на пълен каталог, който е финансиран от Национален фонд “Култура", както и на образователна програма, за която ще каним кураторитена съвременните павилиони да разкажат повече.