Интервю с бившия председател на Районния съд - Пловдив съдия Иван Калибацев, специално за "Фокус". Калибацев е съдия от 2005 година. Бил е два последователни мандата нaчeлo нa Paйoнния cъд в Πлoвдив. Преди това е бил пpeдceдaтел на Районния cъд в Aceнoвгpaд.

През 2022 г. Иван Калибацев е номиниран за член на Висшия съдебен съвет от заместниците си. Те го описват като личност със силен характер, енергичен, решителен и диалогичен. Отлично познава нуждите на съдилищата, като умее да анализира и да планира организацията на работа на правораздавателния процес.

Наш гост днес е бившият председател на Районния съд в Пловдив съдия Иван Калибацев. Здравейте, добре дошъл!

Здравейте, благодаря за поканата!

Няма как да не започна с един въпрос, който може да се каже, че вълнува широката общественост, но най-вече магистратите. Това е въпросът, свързан с поправките в Конституцията, които преди дни буквално гласуваха нашите депутати. Смятате ли, че с тях наистина започва сериозна съдебна реформа в България, можем ли смело да го кажем?

Вече бяха обнародвани в “Държавен вестник" измененията на Конституцията на Република България. По отношение на съдебната власт, тук има промяна Висшият съдебен съвет вече се образува като два съвета, единият е Висш съдебен, другият е Висш прокурорски съвет, съответно се променят квотите в тези съвети и в крайна сметка се променят и мандатите като продължителност основно на главния прокурор, както и на съветите. Запазват се двата мандата на председателите на върховните съдилища. Надявам се, че това е старт на съдебна реформа, но тя не е пълно мащабна, по-скоро касае едни промени в основния орган. Дали този интерес за промяна касае цялостна реформа или ще бъдат само отделни елементи, времето ще ни покаже.

Като че ли реформата е повече за съдийския съвет, нали така?

Реално погледнато, общата численост на съветите се запазва, тя остава 25. А тримата големи, както досега се наричаха, макар че вече единия малко изпада от този вид определение са по право, тест, председателите на ВКС и на Върховния административен съд и главния прокурор, съответно обаче се получава една промяна. Реално погледнато квотите са пак 11 от членовете са от магистратската общност и 11 са от Народното събрание, разликата е в следното, тоест, Висшия съдебен съвет само за съдиите, който става от 14 на 15 члена, в тях влизат двамата председатели по право и съответно се увеличава обаче квотата на магистратите - от 6 те стават 8. Съответно се променя квотата на представителите на Народното събрание, те от 6 стават 5.

Което е добре?

Ами, въпрос на гледна точка. От друго страна обаче, при прокурорския съвет също има промяна и тази промяна е в това, че те остават 10 члена, главният прокурор е по право. Разликата е в това, че от магистратската общност се намалява квотния принцип, тоест, прокурорите от 4 вече имат 2 члена, които могат да изберат. Запазва се члена на следователите и тук всъщност, вече се променя разликата в това, че представителите на Народното събрание от 5 стават 6. Това е.

Което не изглежда добре, наистина. И пак ще има опасения в обществото, че ще има политическа намеса в техните решения?

Квотната представителност на Народното събрание, в крайна сметка е намеса от страна на политическата власт в съдебната с единствена цел на принципа “власт власт възпира". Разликата в тези промени, в квотите, може да се тълкува по различен начин. Увеличението на представителите на магистратите в съдийската общност се тълкува като даване възможност за по-голямо съдийско самоуправление. Прави обаче особено впечатление изричната забрана, че при членовете, които се гласуват от Народното събрание има забрана това да бъдат действащи прокурори и следователи, няма пречка да бъдат съдии. Ето тук, може би има една голяма въпросителна, защо се получава тази разлика и правилно ли е това да се случи. Но в крайна сметка, воля на Народното събрание.

А това за по-краткия мандат на главния прокурор, според Вас, дали е добро? И лишаване от право той да бъде преизбиран?

Липсата на възможност за преизбиране на двамата председатели на върховнитe съдилища и на главния прокурор съществуваше и досега. Тоест, това не е нововъведние.  Интересна обаче е играта с мандати, която се получи в момента и тяхната продължителност. Запази се продължителността на председателите на върховните съдилища пак от 7 години, който мандат всеки казва, че е изключително дълъг. От друга страна обаче, единствено на главния прокурор се намали на 5 години. Следващ важен момент е и мандатността на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, той се намалява на 4 години. Няма никаква логика в тази игра на мандати, защото да кажем, председателите на върховни съдилища могат да бъдат избрани от един съвет да продължат да участват във втори през целия му срок, и след това да бъдат избирани и променени от трети.

Тоест, тази голяма разлика отново задава въпросът - каква е логиката да се променят с 1-2 години плюс и така да се стига до този резултат. Другото, което е важно е, че в крайна сметка на административните ръководители се постави ограничение от два мандата последователни, които могат да бъдат, които обаче ограничават участието им в процедура от друг подобен тип, участие като административен ръководител, тоест два мандата и повече нямат право. Не така обаче е с членовете на ВСС, тоест, те могат да участват. Единственото ограничение е, че следващия мандат не могат да бъдат кандидати, но по-следващ могат пак. Тоест, те могат и три пъти в кариерата да бъдат, ако има достатъчно време.

А за председателите на съдилища това е ограничено?

Ограничено да, два мандата могат да бъдат само.

А това за разследването на главния прокурор вижда ли ви се осъществимо?

Ами, до този момент практиката показа, че е малко сложно да се осъществи, защото дали заради технологически проблеми, дали заради нещо друго, не успяват да се сработят определения за разследващ на главния прокурор и съответно служителите, които трябва да му се определят. Тоест, имаме едно забавяне във времето. Ако тук се цели някаква бързина и своевременен отговор, може би по-скоро се показва, че този вид организация на разследване на главния прокурор не е много добра.

Ще го видим. Добре, достатъчно за реформите, сега да преминем малко към работата на Районния съд в Пловдив.

Имате доста богат административен опит - два пъти бяхте председател на Районен съд Пловдив и един път на Районен съд Асеновград. Но по вашето време, докато бяхте тук, в последно време, имаше и някакви нападки, имаше и някакви обвинения, касаеше се за организацията Ви на работа. Според вас, сега вече от позиция на времето, с какво всъщност не са били съгласни тези, които Ви критикуваха?

Да, започвайки в началото имам доста богат административен опит. Започнах като председател в Районен съд Асеновград, след това продължих в Пловдив. Имам повече от два мандата, третият е непълен. Опитът ми помогна да създам една много добра организация и в двете съдилища и това се установява от множеството проверки на които тези съдилища са били поставяни и от Инспекторат към Висшия съдебен съвет, и от Окръжен съд, и съответно от Одитния отдел към Висшия съдебен съвет. Тоест, винаги резултатите от тези проверки са били за отлична организация на работа.

Но всъщност, това може да се усети и от самите граждани и адвокати, които имат много по-лесен достъп за дейността си по участие в производствата. Разбира се, когато един ръководител води такъв орган на съдебна власт, той трябва да намира решения, които не винаги са в интерес на един или друг член от този състав. Трудно може да угодите на всички, реално няма как да се угоди, но трябва да се гони общият интерес.

Може би в самото начало на моите мандати, по-скоро и на втория мандат, аз имах много висока оценка от Висшия съдебен съвет вече, като ръководител и като организатор на процеса. Във времето обаче, когато започнаха евентуално организации на избори към онзи момент, преди около 3 години на Висшия съдебен съвет, аз започнах на глас да казвам едни идеи, които считах, че са правилни. Това е, че районните съдии трябва да имат по-широка представителност във Висшия съдебен съвет, защото те са почти половината от всички съдии, а към този момент нямаме.

Отделно от това, наблегнах много на вниманието, че възнагражденията ни не са справедливи. В момента разликата във възнаграждението на един съдия в отделните съдилища е малко над 1000 лева, тоест, в Окръжен съд получават повече от 1000 лв., отколкото в Районен, съответно в Апелативен също, във Върховен също.

Това е голяма разлика.

Виждате, че този вид разлика във възнаграждението съставя едно вътрешно напрежение. Тези мои идеи обаче не бяха така добре приети от по-горните ръководства, защото в крайна сметка, на принципа разделяй и владей или тези, които са отдолу, трябва да си вършат работата и да не се обаждат. Може би аз попаднах в полезрението на това, че не съм добрия и удобен кандидат, който в някаква степен прокарва неща, които пък ще пречат на други процеси. И може би, тук вече се ангажираха други фактори с цел вариант за дискредитиране. И така, от момента, в който бях може би един от най-добрите организатори, се превърнах в някакъв, който едва ли не тероризира и мачка, но не много хора, ами един или двама.

Всъщност, каква е разликата? Ще ви дам прост пример, понеже вие ме питахте за съдебна реформа. Примерът е много лесен, елементарен, лесен за разбиране. Двама души пътуват в автомобил, съпрузи. Катастрофират и след това завеждат две отделни дела, всеки един от тях срещу застрахователите. На първото дело се определя един съдия, то е съобразно нашите вътрешни правила и процесуални срокове, разменя документи, изчаква отговорите, съответно насрочва едно заседание, второ, разпитва свидетели, експертизи. И съответно стига до решение, подписва се в едномесечен срок решението, уведомяват се страните и този акт влиза в сила.

От началото на това производство до неговия край с влязъл в сила съдебен акт са минали 7 месеца, имайте предвид, че това е било и в период на съдебна ваканция. Второто дело обаче, на другия съпруг, попада на друг съдия. Той не спазва тези срокове, не спазва вътрешни правила и да кажем разменя документите. И след като отговора се връща и той трябва да го насрочи, минава един период от около 7 месеца, в който нищо не се прави. Въпросът ми е, защо на единия съпруг делото се разглежда в нормални срокове, а защо на другия стои и чака по този начин?

Та когато ме питате за съдебна реформа, аз мога да ви питам по същия начин, кое е по-важно, срокът на мандат на главния прокурор или възможността за това гражданите да имат своевременно и разумно правосъдие. Ето тук, когато установите подобен тип нарушение, вие трябва да вземете едно сериозно административно решение. Ако вие не си вършите работа във вашата редакция за определен срок, ще продължите ли да работите тук? Не. Но при нас това не се случва. Когато се взимат такива важни решения, ако някакъв интерес нарушите, то тогава от добрия ще станете най-лош, а знаете и какво е влиянието на медиите, това е причината в случая.

Така е във всяка работа, по принцип. Но това е много интересно, което казахте, че има такава огромна разлика във възнагражденията на районните съдии и окръжните съдии. Неизвестно беше, като че ли?

Знаете, че имаме два типа на въздействие. Понеже думата независимост е така много модерна, едната е финансова, другата е листова. Тоест, разликата във възнагражденията, при положение, че всеки един съдия във времето получава съответен ранг, за да получите ранг, трябва да сте прослужил съответно време, да имате определени други характеристики, висока оценка, за да достигнете този ранг. Този ранг съответства на длъжността, разликата обаче е, че ако работите в Районния съд ще получите едно възнаграждение, ако работите, да кажем в Апелативен или Върховен съд, ще получавате съвсем различно. И точно тук, тази огромна разлика създава едно разделение и вътрешно напрежение. А може би то има определена цел и тази цел е точно това.

Според мен, целта би трябвало да бъде гражданина преди всичко, тоест, как да обслужите него по-бързо и ефективно.

Добре, нека малко да навлезем в същината на вашата работа. Обикновено масовият читател е свикнал да критикува, без да знае реално каква е вашата работа. Каква е натовареността във вашата работа, в работата на съдиите? Можете ли да споделите как действително стоят нещата? Постоянно се говори за свръх натовареност при вас?

Първо, по отношение на критиката трябва да си дадем един важен отговор. Във всяко едно производство пред съда има минимум две страни, да кажем граждански, че ищец-ответник, може да има и друга страна. Съответно, при наказателните имате обвинение, имате и обвинена страна, в случая може да бъде обвиняем, подсъдим, може да бъдат и административни производства. Тоест, има минимум две спорещи страни, всяка една от тях има собствена теза. Тази теза не винаги съвпада с тезата на ответната страна.

И когато се взима решение, трябва да се намери истината, която може би ще съответства на единия или на другия тип теза. Най-често ние обаче обичаме, когато нашата теза не е уважена, да намерим оправдание в действията на всички останали, включително и на съда. Разликата е в това, че ако другите намират начин да се оправдаят, то нашата дейност е такава, че ние трябва да внимаваме в нашите отговори извън актовете и не можем да влизаме в обяснителен режим. И естествено, когато нямаш ответна реакция, винаги по-лесно е да критикуваш. Иначе, по отношение на натовареността, мога да кажа, че досегашният Висш съдебен съвет не е предприел необходимите действия да балансира обема на работа.

Какво имам предвид? Отделните съдилища имат различен обем на работа и когато съответната численост не е пълна, то се отразява. И се оказва, че примерно в град Х един съдия има 50 дела, в другия град има 30, трети има 20, и тук вече започва да се измества темата на правораздавателния процес, а малко се хвърляме от типа да броим бройките и да кажем "аз имам повече работа, друг има по-малко". Да, не е справедливо при една и съща позиция, единият, който има два пъти повече работа, да получава същата сума, като онзи, който получава два пъти по-малко.

От друга страна обаче, точно тук е работата на Висшия съдебен съвет, който трябва да действа адекватно, но те не правят нищо в тази насока. Иначе, за Пловдивския районен съд мога да ви кажа, че новите дела, които са постъпили само в районния съд са около 26 500 дела за 2022 г. До този момент през 2023 г. до днес има постъпили 26 200 дела, тоест, приблизително постъпленията ще бъдат сходни с тези от миналата година.

На колко съдии са разхвърляни обаче тези дела?

Реално по щат ние сме 62 щата, заети са 61, реално обаче работим около 50 съдии. Говоря около 50, защото има динамика. Ние сме все пак по-млад колектив. Има много колеги, които излизат в отпуск за отглеждане на деца, съответно обаче имаме и командировани в други съдилища, с които подпомагаме тяхната дейност, в Окръжен съд, в Административен съд, в други районни съдилища. И по-скоро, фактът че е голям колектив дава възможност да се взима от там. Така че почти всяка година работещите съдии са около 50, тоест ние имаме около 20%, които отсъстват, това е разликата.

Кои дела са най-много при вас? Вие разглеждате всякакви дела. Кои са най-много към днешна дата?

По принцип, най-много са заповедните производства, така се наричат. Това са производства, където да кажем, има неуредени отношения между кредитор и длъжник, има ускорена процедура, в която се подават едни заявления по образец, представят се доказателства и в кратък срок се издава съответния документ, въз основа на който вие можете да си съберете вземането - било заповед, било съответно изпълнителен лист. Тези производства като цяло са най-масовите, дават възможност за бързо уреждане на тези кредитни отношения.

Те, като процент колко са?

Около 60% са от гражданските дела основно, 60-65% са. Иначе, като цяло съотношението граждански - наказателни дела са около 2,5 към 1. Тоест 2,5 граждански към 1 наказателно. Статистически, примерно към тази година в момента са някъде около 19 000 граждански дела образувани и към 7000 наказателни, това е съотношението.

От тези наказателните, кои преобладават - за измами, за катастрофи ли, кои?

Самите производства са специфични. По принцип, в наказателните дела голям обем имат частно наказателните дела, това са едни специфични отделни процедури, отделно от това има административно-наказателни дела с наказателни постановления и електронни фишове. Делата, за които питахте, измами и престъпления, те са някъде от порядъка на 20% от тази бройка. Някъде от 1600-1800 дела. Чисто от вида престъпления, най-масови са тези с употреба на алкохол и наркотици и управление на моторни превозни средства, те са най-често срещаните, като обем дела.

Ще вмъкна и един друг въпрос. Какъв е процентът на бракоразводните дела? Развеждат ли се хората?

Бракоразводните дела като обща статистика на годишна база са някъде между 2600-2700 и 3000 дела. Много от тези дела са свързани с разтрогване на брака, неговото прекратяване, като мога да кажа, че всъщност по-голяма част от тези са по споразумение. Тест, има вече така изградени настроения в определени адвокатски среди, където се занимават с тази материя, да се стремят да балансират отношенията между вече бивши съпрузи и да намерят някакъв вид споразумение, с което малко или много се подава една ръка за решаване на общи проблеми.

А тези, които са по общия ред, с изследване на вината за прекратяване на брака, намаляват по малко. Но в тази обща бройка дела, може би трябва да се включат и други производства, свързани най-вече с определяне размер на издръжка, родителски права. Има много, които са свързани с пътуване в чужбина или допълнителни други производства, касаещи процедури, фиксирани в Семейния кодекс.

Когато имаме двама бивши вече съпрузи с деца, но не са уредили въпроса с пътуването, да речем в чужбина, се завежда специално производство за издаване на паспорт задграничен и съответно разрешение в определена страна, ако има несъответствие.

По-скоро искам да ви питам за тези, които са за забрана при насилие, при установени актове на насилие?

Домашното насилие? Да, също е интересна тема, доста модерна в момента. Мога да ви кажа, че до този момент имаме някъде около 220-230 такива дела, които са за домашно насилие. Обикновено една част от тези дела се прекратяват, почти половината. Причината за тяхното прекратяване е или оттегляне на молбата за домашно насилие, или сключване на спогодба, или може би други проблеми в самото производство, където е необходимо да речем, уточнение на някои факти. Когато не са събрани своевременно тези данни делото се прекратява.

От останалите производства, 50% са тези, които се прекратяват, останалите продължават. Имаме може би около 40 дела, не мога да бъда точен с цифрата, където се отхвърлят тези молби за домашно насилие, а в другата част се уважават. Имайте предвид, че...

Това е много специфична материя. Не знам как съдията може да влезе в семейството.

Особена е, производството също е специфично. Мога да кажа, че обикновено в края на седмицата, в последния момент на работния ден най-често се внасят такива молби. Защото с една декларация, която се попълва, вие декларирате, че сте обект на насилие и разбира се, искате привременни мерки. Съдията е длъжен незабавно да се произнесе и всъщност насилника, така да го определим, се отстранява от семейното жилище. И обикновено това става, не винаги, но много често в последния работен ден, както е днес петък. И то трябва да стане незабавно и примерно, в по-късния час съответния насилник е отстранен от дома, което обаче задава множество въпроси.

Много често това е някаква предварителна стъпка към бъдещо бракоразводно дело. Може би тук трябва много внимателно да се помисли, това си е работа на законодателя, разбира се, въпросът с тези насилия да бъде малко по-прецизиран. Защото една част от насилията се използват единствено и само като старт на бракоразводните производства. Най-често интересът в тези производства е повече към имуществото, отколкото към децата. Докато истинските насилия, там където действително има проблеми, където може би трябва много активно да се работи, те остават в един страничен план и не винаги успяваме да хванем на момента.

Казвам успяваме, защото тук работата не е само на съда, ами и на полиция, и на прокуратура, да усетят и да намерят истинското насилие от това, където е използвано просто за уреждане на бракоразводни. сметки. Имайте предвид, че има и случаи, където се установява, че декларациите не отговарят на истината и вече там пък се следи за наказателната отговорност на декларатора. И затова казвам, че тук процесът е много специфичен, много е тънко и може би трябва много внимателно да се работи в тази насока.

А и това незабавно производство, може би няма достатъчно време да се огледат добре нещата или как?

Напротив,  производството така е регламентирано, че когато вие подадете молба за домашно насилие подавате и съответната декларация, в която декларирате към кой момент какво се е случило, как се е получило.

Може би и медицински свидетелства трябва, както и други доказателства?

Да, може да имат и медицински документи, но не винаги е необходимо. В зависимост от това, което вие сте декларирали и сте направили, съдът решава и предприема необходимите мерки. Не винаги тези молби за незабавна защита се уважават. Така че по-скоро имаме и случаи, където не се уважават и не се стига до тази крайност, но отговорността в случая е много специфична на всеки един от участниците в процеса.

Какъв може да бъде примерът, за неуважаване на такъв род молба?

Ами самата молба може да не съдържа необходимите данни за съответното насилие. Може да е назад във времето, което означава, че не е необходима незабавна защита, може да има и други причини.

Други интересни дела са тези, свързани с изборите, които бяха не малко през тази година. Кажете, каква част от тези дела приключват действително с присъди и наистина, има ли ефект от тях?

Тук е важен следният момент, да разделим делата, за които вие задавате въпроси. Изборните нарушения, които са по естеството на провеждане на избора са подведомствени, под компетентност на Административния съд, т.е. този съд разглежда това - допуснати ли са нарушения при изборния процес, съответно жалбите, които се подават през Избирателната комисия, когато са от компетенцията на съда. А в Районен съд Пловдив постъпват дела, свързани с престъпления при провеждане на изборния процес. Това са най-често т.нар. Тип купуване на гласове, агитации, чрез предлагане на финансови средства. И по този начин, или примерно да кажем многократно гласуване, това също е вид нарушение.

Гласуване на няколко места. Има ли действително много такива случаи?

Да, може да гласувате, примерно и два пъти. Някъде се получава по настоящ адрес, по адрес, който сте се вписал със съответния документ може да се получи. Има инцидентни такива прояви, но се случват. Най-често обаче са престъпления за купуването на гласове. Има понякога такива, не са масови. Приключват обикновено не по време на самия изборен процес, а малко след това. И тези случаи, които наскоро имаме, почти всички са евентуално със споразумение, докато има и с присъди. Споразумяват се с обвинението и се определя наказание.

Добре, сега да ви питам още нещо, вие като човек с много организационен опит, смятате ли, че нещо трябва да се промени в работата на съда? Плюс тези неща, които да кажем сега са ги оглеждали депутатите и са решили, че на първо време трябва да се променят. Вие какво смятате, какво освен всичко това, което го говорихме досега за натовареност и разпределение, трябва да се промени?

Аз мога тогава да ви попитам, какво е важно за гражданина? Каква съдебна реформа очаква? Колко е важно мандата на главния прокурор дали да бъде 5 или 7 години, или има необходимост от други действия, които най-вече да повишат доверието в съда? Аз считам, че съдебната реформа трябва да включва реформа, в която общият правораздавателен процес да бъде много по-прецизно и балансирано подреден, за да може обществото да е спокойно и ясно, че когато се обърне към съда техните права ще бъдат гарантирани. Към този момент процесът е добре уреден. Може би тук-таме имаме някакви пропуски по отношение на срочност, съответно на предвидимост, и на това да бъде гарантирано, процесът да бъде достатъчно прозрачен. Какво искам да кажа?  

Своевременното разглеждане на делата е най-важният момент, който първоначално ще даде основание за по-високо доверие в съдилищата. Вие искате да знаете, че когато подадете един документ, той ще се разгледа в определен кратък срок, ще получите съответния отговор било резолюция, било определение, било решение, тоест, вие знаете, че ако подадете този документ, в рамките на 3 дни, на 5 дни, вие ще имате съответния отговор. Ако тук не работим в този вид процес и не го регламентираме ясно и категорично и когато това се забавя, вие започвате да гледате с недоверие към съда.

Ето ви първият елемент на съдебна реформа, тоест, ние трябва да сме по такъв начин прецизни, че съответните срокове, които са дадени, процесуалните норми, трябва да бъдат навсякъде спазвани. Разбира се, те се спазват в голяма част, но местата където има пропуски, всъщност това е мястото, където се започва да се създава онова недоверие в съда и всъщност то набира скорост.

От друга страна, да има предвидимост на процеса. Предвидимост означава, че при сходни случаи решенията ще бъдат сходни. Тоест, тук каквито и доказателства да имаме, ако ние не сме създали някакъв принцип на работа, ако този цвят е бял, няма как да го определим като червен, като зелен или като черен.

Ние ще търсим винаги да бъдем предвидими. Това дава възможност както за адвокатите, така и за всички страни да са наясно. Този вид казуси ще се решават по този начин. И не правим някаква огромна разлика. Не може единият да бъде решен по един начин, другият да бъде решен по съвсем различен начин. Това е предвидимостта, тя е заложена като принцип, но някъде се получават пропуски.

И последният начин, това е прозрачност. Прозрачност означава да можем ние всички да покажем какъв е процесът, какво се случва, как се получават съответните резултати и защо се стига до там. Тоест, при необходимост, когато има интерес по определени видове производства, ние достатъчно ясно и категорично да покажем как се провежда този процес, но тази прозрачност не трябва да бъде от типа да предложим журналисти да присъстват при случайно разпределение на делото, това не е най-важното. Ние трябва да покажем прозрачността от това как изясняваме производството, как събираме доказателства, как достигаме до тези изводи, за да може обществото да остане с убеждението, че действително това е правилният процес, а няма някаква допълнителна външна намеса или някакъв вид въздействие.

Хората казват, вратички в закона се търсят за определени хора и т.н.

Да, винаги се намира оправдание във всичко. Ето това може би са основни принципи за съдебна реформа. И ако наистина те са важни, ние няма да се интересуваме дали мандата е 5 или 7 години, или 4.

Към края сме и не мога да не попитам за едно конкретно дело. Говорим за двамата близнаци от Цалапица, във връзка с убийството на Димитър Малинов. Какво означава това, че сега чакаме екстрадирането на Рангел, който е заподозрян за убийството? И доколкото се консултирахме и питахме също юристи, това може да продължи безкрайно, те могат и да откажат екстрадация. Тогава какво - двамата ще стоят в ареста, или все пак има някакъв срок, в който те могат да останат там? При евентуално пускане, дали може да стане така, че да не ги открием повече, те да напуснат страната?

Този случай с убийството в с. Цалапица е много тежък като вид престъпление. И в тази ситуация разследващите и прокуратурата специално са преценили, че следва да се водят две отделни производства. Първото производство е по отношение на причиняването на смърт. То е от компетенцията на Окръжна прокуратура и съответно ще бъде внесен обвинителен акт във времето в Окръжния съд, тоест там ще се разглежда начина на причиняване на тази смърт. Към този момент единият от евентуално заподозрените лица е в чужбина и процедурата изисква издаването на европейска заповед за арест.

Тази заповед, доколкото чета по медиите, по-скоро е издадена и са придвижени съответните документи. Процедурата е такава, че когато в една страна лице е извършило престъпление, но след това се намира в друга, трябва да бъде издадена такъв тип заповед, която се изпраща в съответната страна. Те получават необходимите доказателства, че се води такова производство. И разбира се, съответен компетентен съд се произнася за това да бъде екстрадиран. Не мисля, че това ще отнеме много време, тези процедури имат кратки срокове.

В България също се изпълняват подобни заповеди на други държави, предполагам, че по същия начин е и в тези държави. Надявам се, своевременно този въпрос с неговата екстрадиция да бъде решен. От друга страна, второто производство е за повдигнато обвинение за лично укривателство спрямо двамата братя близнаци. Това дело в момента е в Районен съд Пловдив, то е на процес, тоест провеждат се процесуални действия, има определен съдия докладчик, той го разглежда. Тъй като делото към този момент е в процесуална фаза в съда, на първо място аз не мога да го коментирам, не мога да давам някакви специални информации по него, най-малкото, защото не съм и съдия-докладчик, тоест, технологично аз не съм се запознал с доказателства и нямам и работа в това. Но мога да кажа, че самите срокове по неговото разглеждане се спазват, защото съдията се съобразява с тях.

Да, лицата към този момент са задържани. Евентуално, с неговото приключване ще бъде взето отношение спрямо тяхната мярка за неотклонение, ако е необходимо да има такава. Ако обаче има влязъл в сила съдебен акт и няма забрана за напускане на страната или някакви други ограничения към тези лица, и не им е ограничена възможността да пътуват, аз не мисля че нещо друго може да ги спре. Въпросът е в процесуалите действия, както по това производство, което е пред Районен съд, така и по отношенията на действията на прокуратурата. Те сами ще преценят в двете производства как да реагират и какво да правят. Тези две лица са задържани, те се намират в ареста. Тоест, реално погледнато там се провеждат процесуални действия и затова казвам, че след като приключи това производство, ще се прецени евентуално дали имат право и възможност да пътуват. Защото това беше идеята дали няма да пътуват в чужбина.

Да, точно така.

Това ще зависи от края на делото.

Добре, аз ви благодаря. Ако нещо повече искате да кажете, имате тази възможност. Пожелания може би?

Намираме се в края на годината, едни хубави светли празници. Пожелавам здраве да има. В моята област мога да кажа, че да живеем в една хубава, правова държава, всеки един от нас трябва да разбере, че на първо място имаме задължения. И ако ние наистина успеем да изпълняваме тези задължения и да поддържаме правовия ред по всякакъв начин, то ние ще имаме основания да претендираме за нашите права. Получи ли се така, убеден съм, че правовият ред ще бъде добър и полезен за абсолютно всички нас. За всеки един както на вашите читатели и зрители, така и на вашата редакция, и на вас специално пожелавам здраве да имате, хубави празници и дано да има повече положителни емоции!

А, и още нещо искам да Ви попитам, страничен въпрос, но все пак. Според Вас, какво пречи на българина да бъде дисциплиниран, да спазва законите?

Ние обичаме да минем встрани от пътя. Може би това ни е нещо като характерова черта. По-скоро това е нещо от типа, че желаем да докажем на всички останали, че имаме страничен път, през който видите ли, когато преминем, ние се чувстваме привилегировани. Разликата е в това, че когато да кажем, отидем в една съседна държава, забравяме за този страничен път, а вървим по правия. Тоест, няма логика да търсим начин в заобикаляне, освен, ако не желаем да кажем на част от нашия приятелски кръг или хора, че видите ли, ние имаме определени възможности. Всъщност обаче, замислих се, че в годините тази тема "имам човек тук или ще уредя нещо", лека-полека взе да отминава, защото бавно и полека нещата влизат в един нормален ритъм. Може би усещането, че може би някъде нещо може да уредим винаги остава.

И това е една от причините да търсим винаги нещата да се решават по различен начин. А който търси или намира начин, или намира някой, който ще го излъже. Затова казвам, че ако ние се научим да бъдем отговорни към обществото, когато осъзнаем нашите задължения и започнем да ги спазваме, ние ще имаме и основание да претендираме за нашите права. Тоест, първото е задължението, след това е правото. Иначе има много хора, които се интересуват само от правата си и забравят, че имат задължения. 

Тогава няма да имаме добро общество, което да е със съответния правов ред и винаги ще търсим причините във всички останали, но не и в нас.

Дано да с подобрят нещата наистина, в мисленето ни!

Зависи от нас!