Иĸoнoмиcтът в EKИΠ и пpeпoдaвaтeл в CУ "Cв. Kлимeнт Oxpидcĸи" Стоян Панчев в предаването "Това е България" на Радио "Фокус".

"Ползите от членството на България в еврозоната са много повече от рисковете и разходите“. Това заяви управителят на БНБ в Народното събрание относно готовността на България в членството в общността. По думите му истинският дебат днес не е "за“ и "против“ еврото като символ на европейския проект и българската ангажираност към проекта. "Въпросът за еврозоната е преди всичко политически, а не експертен", посочи управителят на Българската народна банка. Друг екперт и анализатор е наш гост – г-н Стоян Панчев. Намираме Ви в Софийския университет "Св.Климет Охридски", нали?

Здравейте! Да, точно така. Накрая на една конференция, но проследих днес по-голямата част от дебатите в парламента на и това, което вие цитирахте, веднага мога да отговоря – това, което каза управителят г-н Радев. Мога да отговоря с въпрос и то е: откъде знае г-н Радев, че ще донесе само плюсове, след като днес за пореден път той отказа да представи анализ, направен от БНБ и от Министерство на финансите, който да отговори на въпроса кои точно са плюсовете и кои точно са минусите от премахването на българския лев и Валутния борд и замяната им с евро. Всъщност за мен това е основното заключение от днешните въпроси на депутати към управителя и че той за пореден път отказва да предостави този анализ, който всъщност трябваше да е готов още в края на август месец.

От 1 януари 2024 г. да приемем еврото – и управителят на БНБ и политически сили държат на тази дата. Но трябва да отбележим един важен момент. Статистиката го казва, математиката го казва – свидетели сме на рекордната инфлация в Европейския съюз в последните 40 години.

Да, първо, за датата Вие добре го казахте. Всъщност имаше такъв въпрос от страна на един от депутатите към г-н Радев – беше зададен въпросът как е решено да бъде датата 1 януари 2024 г. и от кого. Нямаше отговор на този въпрос. До ден днешен не знаем защо точно 1 януари 2024 г. Фактът, че България е подписала договор, който я задължава да влезе в еврозоната, но както много други страни в Европа, ние можем сами да решим кога е подходящ момент за това нещо. А някои, като Швеция например, след референдум са решили, че засега това няма да се случва. Но по въпроса със статистиката и с инфлацията – факт. Това е най-голямата инфлационна криза в Европа от създаването на еврозоната и всъщност в последните 40 години. Това е примесено за мен с настъпваща нова дългова криза, каквато си спомняте, че имаше 2009-2012 г., комбинирано с факта, че имаме и енергийна криза. Може би най-неподходящият момент да смениш валутната система, ако решим, че изобщо трябва да го правим това нещо. Така че да. Иначе, що се отнася до инфлацията, това е и един от най-големите проблеми при евентуално сменяне на лева с евро. Ако погледнете данните, страните в Европа с най-висока инфлация – това са Литва и Естония, са точно страни, които са били във Валутен борд, както сме ние, и са влезли в еврото. А разликата между инфлацията на България и Естония примерно е 10 процентни пункта. Представете си, вместо да имаме, както в момента е около 18% инфлация, би имало 28% инфлация.

В тежка криза сме. Оптималният момент ли е да сменяме паричната система?

За мен това е най-лошият момент да се сменя паричната система. Неслучайно нашите северни съседи, румънците, всъщност взеха решение да отложат изобщо решението на тоя въпрос за 2029 г., когато евентуално ще е преминала инфлационната криза и в Румъния, и в еврозоната, евентуално ще видим по какъв начин изглежда еврозоната в поредната криза, защото всъщност, ако човек се вгледа в историята на валутния съюз, на всеки пет години той преминава през някаква криза и въпросът е как ще изглежда след тази, която в момента се намираме. Имаше една статия от немски икономист в "Die Welt“ преди няколко месеца, който каза, че еврото е започнало като германска марка и се е превърнала в гръцка драхма. Т.е. част от анализа на това дали и кога да преминем от лев в евро, трябва да включва въпроса какво точно се случва в еврозоната, защото това не е статичен валутен съюз, той се променя и трябва да имаме анализ как се променя, към по-добро, към по-лошо, и дали ще изглежда по-добре след 10, 20, 30 години да кажем.

Негласно правило е, че започнат ли анализи, коментари, статии за това, че Германия е напът да влезе в рецесия, независимо дали към същия момент има подобни индикации, неминуемо това след година-две рецесията идва и при нас. Поправете ме, ако бъркам.

Точно така е. И всъщност изпреварващи ранни индикатори показват, че Европа ще влезе дори най-вероятно в тежка рецесия. Аз съм публикувал в социалните мрежи данни за сентимента на мениджърите в Европа, който е на нива, съответстващи с кризата от 2008 г., от 2020 г., когато заради КОВИД цялото стопанство беше затворено. Т.е. най-вероятно, ако можем да вярваме на тези показатели, а и на това, което днес направи Европейската централна банка – едно поредно повишаване на лихвените проценти, със сигурност вървим към рецесия. И вие сте напълно права – когато основният търговки партньор, двигателят на Европа – Германия, влезе в рецесия, малко след това влизаме и ние.

Българите се интересуват какво да правят с парите си и най-вече какво ще им се случи при едно преминаване от лев към евро? Как ще се отрази това на доходите, на разходите им? Какво да правят, след като месеци наред чуваме рефрена и голямата плашеща новина, че ни чака по-тежка зима и от Жан-Виденовата? Цинично е да им кажем "спестявайте“, защото какво да спестяват, когато живеят от заплата до заплата.

Що се отнася до еврозоната, бих ги посъветвал по всякакъв начин да комуникират със своите политически представители да не бързат да влизаме в еврозоната. Що се отнася до самия икономически проблем, наистина той е сложен. Първо, това, което можем да ги посъветваме, е да внимават с кредитите, които са взели и които евентуално планират да вземат, защото това повишаване на лихвите вече се отразява и на българските кредитополучатели, т.е. лихвите по кредитите се увеличават и в България, и ще повишат да се увеличават. Човек трябва да има ясна представа докъде може да стигне например неговата вноска за апартамент, кола и т.н. Това е първият и може би най-важен въпрос. След това, рецесията почти винаги се свързва с един друг неприятен стопански феномен, а именно безработицата, който е може би най-изоставащият елемент от една настъпваща криза, от една настъпваща рецесия. Т.е. може би се подготвим за нещо много различно от това, което в момента наблюдаваме на пазара на труда, а именно по-малко работни места, намаляване на ръста на доходите, които между другото и без това изостават спрямо инфлацията през 2022 г. Така че хората е добре да се погрижат за домашния си бюджет.

Фискалната дисциплина.

Да, фискалната дисциплина – всъщност това е един от моментите, когато може би фискалната дисциплина на държавата може да се отпусне в известна степен, за да парира част от тези удари. То това и се случва. Но дисциплината вътре в дома трябва да се повиши, за разлика от републиканския бюджет.

Г-н Панчев, в момента наблюдаваме няколко коалиции в 48-то Народно събрание – има коалиция на високите пенсии и такава против  увеличението им. На ход са и сериозни разисквания относно колко сериозна е дълговата спирала, в която влизаме. Какво е Вашето мнение? Трябва ли държавата да пести или да развързва кесията и още за сметка на повече дългове?  

 

Ние в България имаме Валутен борд, който ни позволява да оставяме пазара да ни каже докъде всъщност това можем да го правим. Валутният борд кара българските политици да търсят финансиране директно от инвеститори, не от централна банка, която печата пари и купува държавни ценни книжа. Т.е. ние можем да получим ясен сигнал от инвеститорите в български дълг докъде можем да се разпрострем с това увеличаване на социалните разходи. Виждаме, че с всяка нова емисия става по-скъпо държавата да взима дълг, което би трябвало да изпраща съобщения към нашите политици, към нашите държавници, че това увеличение не трябва да е твърде голямо. От друга страна, аз смятам, че вече въведени механизми, като например Швейцарското правило, не трябва да се премахва в моменти като този, в който сме сега, защото това е смисълът – те да отразяват някакви реалности от стопанската статистика в повишаване на доходите на пенсионерите. Това, което чухме и от служебния министър, е, че просто Швейцарското правило не е някакво политическо решение. Пенсиите трябва да се увеличат с 12% следващия юли месец. Аз подкрепям това нещо, но в тези размери. Да не казваме: да, това е твърде много или не, това не е достатъчно, ами да следваме вече съществуващите механизми така, както се измислени, и да увеличим пенсиите с 12%.

И последен въпрос – този за бюджета. Кой трябва да поеме отговорност? Да се изчака ли парламентарно представените партии за опитат поне да окомплектоват правителство, дори да е някакъв кабинет на компромисите?

Ами смятам, че така трябва да се направи, и то всъщност изглежда и това е философията на служебното правителство, които ще предложат на практика продължаване на бюджета от 2022 г. Не може служебно правителство и такъв разпокъсан кабинет да създава политика през държавния бюджет без да понася отговорност за това нещо. Точно такова разюздване на бюджета може да се случи в такава обстановка, в която всички партии наддават преди изборите, казват "Аз съм за оп-висока минимална работна заплата“, "Аз съм за по-висока пенсия“, "Аз пък – за по-високи компенсации“, и накрая, когато фискът има проблем, има голям дефицит, няма виновни. Така че да, аз смятам, че по-скоро трябва да продължим с това, което вече е гласувано, до момента, в който нямаме стабилно мнозинство.

Благодаря Ви за експертното мнение, г-н Панчев и до нови срещи!

И аз Ви благодаря!

Петя КУЗЕВА