Стефани Михайлова, плувкиня и триатлонист, в интервю за предаването "Спортът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус"



Преди седмица колегите от Viasport.bg връчиха своите традиционни награди за младите български спортисти, които през годината постигнаха много сериозни успехи. С тях сме говорили, интервюирали сме ги, давали сме им думата. Днес решихме да поканим 13-годишната Стефани Михайлова. Тя спечели приза “Воля за победа" за 2023 г., който се връчва на деца и младежи, които са преодолели различни препятствия в своя живот. Тези препятствия не са им попречили  да спортуват, да побеждават, да печелят медали. Коя е Стефани Михайлова? През ноември, малко след 13-ия й рожден ден, тя е блъсната от автомобил, докато пресича на пешеходна пътека и включен зелен светофар, връщайки се от тренировка по плуване. Това се случва в  жк “Младост 2 " на бул. “Александър Малинов", близо до един голям хипермаркет. Хора лоши има навсякъде, слаби шофьори, слаби водачи, но това не попречи на Стефани Михайлова да се завърне по-силна от всякога в басейна. Стефани, добре дошла.

Стефани Михайлова: Здравейте.

Тя е тук със своята майка Илиана Михайлова, добре дошла и на Вас.

Илиана Михайлова: Благодаря, здравейте.

Как се чувствате?

Илиана Михайлова: Добре.

Стефани, ще ни разкажеш ли малко повече за себе си. В кой клас си? В кое училище? Какво тренираш? От какво се увличаш? От кога обичаш спорта?

Стефани Михайлова: Аз уча в 144-то училище, в 7-ми клас съм.

Време за матури, добре.

Стефани Михайлова:  Мисля да се преместя в спортното училище след 7-ми клас, иначе от 6-годишна възраст съм започнала с плуването.

Кой е любимият ти стил?

Стефани Михайлова: Делфин.

Защо те привлича плуването, какво намираш в него?

Стефани Михайлова: Не знам. Харесва ми какво правим във водата и е много здравословно, да.

Усещането за лекота и за ефирност. Предлагам и майката Илиана да се включи в разговора. Кога усетихте, че тя има данни за спорт? Кога я насърчихте да се запише, защото това е тънкият момент за всеки един родител. Всеки уж е наясно, че детето му трябва да спортува, и все протакаме, пропускаме момента, докато в един момент установим, че то е залепнало за телефона.

Илиана Михайлова: Първата година, в която ние я записахме на плуване беше още в детската градина, защото тя боледуваше страшно много. После, в училището също я записахме, вече като стана 1-ви клас, с цел просто да развива физическата си култура и сама да прецени дали иска да продължи по-напред като спортист с плуването. Много й хареса, ходеше непрекъснато на тренировки, 3 пъти в седмицата в училището. И в един момент просто каза, че иска да се занимава по-сериозно с плуването. Ние с нейния баща подкрепяме самия спорт, както при нея, така и при сина ни, който е по-голям. И сме за спорта, защото той дава много - най-вече дисциплина. Спортът учи на много неща, които няма откъде да се научат, дори от нас, родителите.

Всички ние знаем колко е трудна логистиката, когато един тийнейджър или по-малко дете трябва да бъде закаран до някъде, след училище, когато заниманията не са в самото школо. Това определено е предизвикателство, така ли е?

Илиана Михайлова: Много голямо, особено за родители, които работят, както ние, 7 дни в седмицата по 15 часа, много е трудно да се води детето, да се взима, да се чака. Но в името на децата правим жертви.

Вие споменахте, че имате и по-голям син, да е жив и здрав, който е футболист. Според вас, Стефани от неговия пример ли се е насочила към спорта като цяло?

Илиана Михайлова:  Да, той е голям пример за Стефани, защото разликата между тях е седем години  и той винаги е показвал как трябва един човек, който се занимава със спорт, да бъде дисциплиниран и да не отсъства от тренировки.

Какво бихте казали на тези родители, които не намират време да заведат децата си да спортуват или просто нямат възможност, заради тежък работен режим?

Илиана Михайлова: Когато има желание, се намира и време. За мен е най-важно, когато децата са щастливи. И няма нещо по-важно от децата, те да се радват, да спортуват. Сега всички сме ангажирани родители, знаем колко е тежък живота и гледаме да изкараме прехраната на семейството си, но все пак, децата са на първо място.

Стефани, какво ти носи спорта? В училище сочат ли те с пръст: “О, тя бърза за тренировка, тя все не остава с нас да си поиграем, да си погледаме телефоните", има ли го този момент?

Стефани Михайлова: Не, няма такъв момент. Те знаят, че това за мен е важно. 

Нека направим една анкета. Колко човека сте в твоя клас?

Стефани Михайлова: 25.

Колко от тях тренират редовно и усърдно?

Стефани Михайлова: Двама-трима.

Включително и ти?

Стефани Михайлова: Да

Останалите са залепнали за телефоните?

Стефани Михайлова: Да.

Защо е така, според теб?

Стефани Михайлова: Ами не знам, те не се интересуват от спорт. Не смятат, че това е  важно за тях, а повечето ги мързи.

Всичко опира до мързел май?

Стефани Михайлова: Да.

А как оценяваш влиянието на вредните храни и напитки, които са буквално навсякъде около вас - по лавките, по бюфетите, в близките магазинчета до училище? Как се предпазваш от това, защото ти като спортист, би трябвало вече да знаеш колко е вредно за теб да употребяваш подобни храни и напитки, които са пълни със захар и влияят на твоята спортна форма?

Стефани Михайлова:  Понякога е трудно да се сдържаш, но когато свикнеш, не е трудно.

Стефани, да поговорим за катастрофата? Искаш да си говорим за нея?

Стефани Михайлова: Да. 

Какво точно се случи в онзи хладен, мъглив, ноемврийски ден в “Младост 2", когато ти си ударена от автомобил на пешеходна пътека, на зелен светофар.

Стефани Михайлова: Прибирах се от тренировка и тогава се случи инцидента. Не беше много приятен и нищо не беше приятно в този момент. Благодарна съм на Господ, че ме запази и винаги ще му бъда благодарна. Благодарна съм на родителите ми за подкрепата и тяхната вяра в мен. Най-много ме мотивира мама, особено мама, защото наближаваше нейния рожден ден и точно тогава бях на състезание по плуване и исках моето участие да е подарък за празника.

Твоят подарък за рождения й ден?

Стефани Михайлова: Да.

Твоят медал, твоята победа! Иначе ти усети ли приближаването на колата? Да кажем само, че на десен завой, на зелен светофар, Стефани тръгва да пресича, колата идва буквално зад гърба й, шофьорът не се оглежда и я удря отстрани в областта на хълбока, на краката. Имаше ли поражения?

Стефани Михайлова: Не, нямам толкова тежки поражения и съм радостна за това.

Шофьорът спря ли? Излезе ли? Помогна ли ти?

Стефани Михайлова: След като ме удари, спря, излезе от колата и само попита дали искам да ме закара до вкъщи, това е. Но за нищо друго не ми е помогнал. 

Госпожо Михайлова, вие как го изживяхте? За тези неща трябва да се говори, за да достигнат до повече хора. И да докоснем нещо у шофьорите, които в тъмните часове са невнимателни, бързат, закъсняват. Животът обаче е по-важен.

Илиана Михайлова: Шокът е много голям за нас, родителите. В момента, в който тя се обади да каже, че е блъсната от кола, пищейки, че я боли около тазобедрената става. Аз даже, дори от шока, който получих, забравих да я питам точно на коя пешеходна пътека се намира и хукнах направо да излизам от вкъщи. През това време, баща й също разбра от мен и той отиде на мястото, където е блъсната. Зарадвахме се, че все пак я виждаме цяла, ние не знаехме дали има тежки поражения, но все пак беше жива и нямаше видими големи травми по нея. Разочаровахме се много от факта, че шофьора, да, спрял е, видял е какво й е състоянието, но не беше извикал нито полиция, нито линейка.

Адекватен ли беше? Знаете за какво говоря.

Илиана Михайлова: Да, адекватен беше. В смисъл,шофьорът беше видимо притеснен, но в този момент, за мен лично, първото нещо, което трябва да се направи, е да се извика линейка.

Какво показа прегледа в “Пирогов", чисто медицински, като поражения?

Илиана Михайлова: Значи, те искаха да ни оставят за 2 дни в “Пирогов", да останем под наблюдение, защото тя имаше доста охлузвания около тазобедрената част и двете колена. След изследвания на корема, защото я болеше, се оказа, че има някаква течност в корема. И тях ги беше страх, да не би да има някакъв вътрешен кръвоизлив. Но Стефи тогава се разрева и каза, че не иска да остава, а докторката  прецени, че в момента няма нещо опасно, единствено я притеснява течността. Освободиха я с уговорката, ако болката се увеличи или обезболяващите хапчетата не действат  и проблемите в корема остават, да се върнем обратно в “Пирогов". На другия ден съответно, трябваше пак да отидем на контролен преглед в 8 ч. сутринта, за да проверят течността в корема, дали я има и дали не се е увеличила. За наше щастие всичко беше наред, останаха само  охлузванията и големите хематоми по цялото тяло и по гърба. Тях ги мазахме с лекарства.

Стефи, какво искаш да кажеш сега, два месеца по-късно на шофьора? Какво е твоето послание към него?

Стефани Михайлова:  Трябва да внимава човекът, защото това, че бърза да занесе някаква поръчка и да удари дете, не е много добре. И се надявам да си получи заслуженото и да научи нещо от това, че не е правилно да го прави. Нищо друго не мога да кажа.

В тази връзка юридически как стоят нещата към днешна дата?

Илиана Михайлова: Засега нищо не сме предприемали още. За нас беше важно Стефани да се съвземе, досега ходихме и на психолози, гледахме нейното състояние. От тук нататък вече с баща й ще решим какво ще правим.

Колко дни след инцидента се върна в басейна?

Стефани Михайлова: Някъде около 2-3 седмици, ако не се лъжа. Да, около две седмици, нямах много време за тренировки, обаче тренирах постоянно, за да мога да се представя добре на състезанието.

Именно това нейно постижение, медал от състезанието, дава повод на колегите от Viasport да я номинират и тя да спечели в категорията “Воля за победа". Това е страхотно, в крайна сметка всичко е добре, когато завършва добре. Разбира се, изводите и поуките са налице, и апелът на всички нас към шофьорите е “Не бързайте, път време няма"! Просто, по-бавничко, тъмно е, внимателно, и повече емпатия и човечност.

Илиана Михайлова: Да, трябва да бъдем внимателни и ние сме шофьори с баща й, просто умолявам абсолютно всички водачи да внимават много, защото миг разсеяност и  може да стигне до инцидент, подобен на този със Стефи.

Аз обаче бих обърнал нещата от другата гледна точка, и бих призовал младите хора, тийнейджърите, децата, учениците, когато са в рискови зони, пешеходни пътеки, самите улици, пътища, булеварди, да не си гледат толкова в телефоните, да вдигнат поглед, да се огледат наляво-надясно, да се убедят, че всичко е безопасно. И въпреки, че свети зелено, въпреки, че е пешеходна пътека, когато се убедиш сам, че няма реална опасност, тогава да пресечеш. И дори пресичайки, ти да си постоянно нащрек - ляво, дясно, шум от ляво, шум от дясно. Затова слушалките са толкова вредни, когато слушате вашите песни, защото не чувате приближаващата кола, опасност, рева на моторите. Затова е цено да се отделите от тези телефони. Стефи, инцидентът е вече зад теб, ти имаш нови хоризонти, нови цели, за какво мечтаеш?

Стефани Михайлова: Мечтая да вляза в националния отбор по триатлон, това ми е мечтата.

Нека да поясним, че тя освен, че плувкиня е и триатлонист. Треньорът й Борис Божилов я е запалил по този спорт. Знаем, че триатлонът включва плуване, бягане и колоездене. Как стоят нещата там, лесно ли стана трансформацията или то е по-силно от нея?

Илиана Михайлова: Ами по-силно е от нея, в момента, в който тя отиде на състезание и пробва да види какво е триатлон, и се увлече.

Тя отива на състезание, без да знае правилата?

Илиана Михайлова: Да, без да знае правилата. След финала й се обадих и я попитах как е? Тя ми каза “много е тежко, мамо. Ще си помисля дали да продължа." И два часа след това ми звънна отново и ми каза, че трябва да купим специално колело, за да продължи да тренира триатлон.

Кое е най-тежко - плуването, бягането или колоезденето?

Стефани Михайлова: Бягането, защото е последно и трябва много бързо да тичаш, с много високо темпо. Но след като тренираш, няма да е толкова трудно.

Подкрепят ли те твоите съученички, твоите приятелки или ти казват “защо си губиш времето с това? Ела при нас да гледаме  да гледаме клипчета в телефоните".

Стефани Михайлова: Те нищо не ми казват по принцип.

Усещаш ли, че понякога губиш  приятелките си заради спорта?

Стефани Михайлова: Не, не смятам, че това е така. Вярно е, че не излизам често с тях. Те знаят, че това е важно за мен и го приемат.

Какво би казала на своите връстници. Защо според теб е важно и те да спортуват?

Стефани Михайлова: Защото спортът е здраве и аз смятам, че е важно. Не е правилно по цял ден да стоиш на телефона. Със спорта можеш да постигнеш някои неща, които други не могат.

В кое училище искаш да те приемат след седми клас? Къде ще кандидатстваш?

Стефани Михайлова: Чудя се още. Или ще си остана в същото училище, или в спортното школо на ЦСКА, обаче все още не съм сигурна.

Какво означават за теб родителите, треньорите, хората, от които се учиш и имаш за пример?

Стефани Михайлова: Аз смятам,че за мен те са всичко. Треньорите и родителите ми помагат много.

Твоят брат е на 20 години и играе в третодивизионен тим в Австрия, юноша на “Витоша"- Бистрица, ляв защитник, казва се Габриел Михайлов. Липсва ли ти?

Стефани Михайлова: Да, много. Много ми липсва. Той беше тук преди 2-3 седмици, вече искам да си дойде пак.

Но ти си наясно, че той скоро няма да си дойде и че неговия път е друг?

Стефани Михайлова:  Да, да.

Каква е ролята на семейството в твоето развитие? До колко е важно то да е здраво, да има морални устои, за да имаш верен пътепоказател към истинските неща в живота?

Стефани Михайлова:  Семейството е важно за това, защото вярва в теб, и ти помага също. Помага ти да се мотивираш в спорта. И те учи на много неща.

Какво почувства миналата събота, на церемонията на Viasport, когато пред толкова големи спортисти, шампиони, рекордьори, ти излезе и получи своята награда. Как усети момента?

Стефани Михайлова: Почувствах се много добре, и съм радостна, че и мен избраха тогава. Да, и се надявам и аз да стана толкова добра спортистка след време.

Имаш ли послание към българите, към хората, нещо, което искаш да им кажеш и ти идва отвътре, нещо, което те е подразнило или ти е направило впечатление и искаш да се обърнеш към тях?

Стефани Михайлова: Да, искам да им кажа повече да спортуват, защото е важно. 

Да завършим с финални думи от майката на Стефани, Илиана Михайлова. Не пожелавам на никого, онова, което сте изживели в онази ноемврийска вечер.На какво ви научи този критичен момент? Колко бързо се обръщат нещата, нали?

Илиана Михайлова: Да. Точно така, точно това си и помислихме. И първото нещо, което си казах, Боже, ако бях я загубила. Това ме вълнуваше страшно много, с дни не можех да спя и само за това мислех. Искам да кажа на родителите, че знам, колко трудно е да се съчетават нещата.Но, обръщайте повече внимание на своите деца, защото аз в този миг разбрах, че колкото и да съм изморена от работа, колкото и да трябва да изкарвам прехрана за семейството,трябва съумявам да прекарвам повече време с децата си, както и баща й. Защото, както днес ги има, утре можеше и да не е така.

Слава Богу, това не се е случило. Благодаря на Стефани Михайлова, лауреат на приза “Воля за победа" на "Виаспорт" и нейната майка Илиана Михайлова. Бяхте великолепни гости, говорихте от сърце и мисля, че нашите слушатели го почувстваха и успяхте да ги докоснете. Благодаря ви!

Бойко СЕРАФИМОВ