Претендираме, че сме загрижени за държавата, а всъщност не се грижим да работят нейните системи. 

Лидерът на "Български възход" ген.Стефан Янев в предаването "Това е България" по Радио "Фокус".   

Благодаря и в ефир на ген. Стефан Янев, че е при нас в студиото, защото знам, че бързаше да е навреме и идва тук директно от пленарна зала и парламентарната трибуна. Добър вечер! 

Добър вечер!  

Какво важно имахте да кажете на колегите си народни представители преди минути?   

Последният дебат беше по повод исканото изслушване на председателя на Българска народна банка (БНБ) и неговия екип относно готовността на българската финансова система към присъединяване към еврозоната и приемане на еврото в България. Дебатът беше по-политически отколкото експертен по мое мнение, тъй като докладът все още не е готов. На практика партиите използваха времето си да направят своите послания и към залата, разбира се, и към хората, които следят този дебат от гледна точка на техните виждания към момента. Тъй като в края на дебата имах удоволствието от името на парламентарната група на "Български възход“ да кажа и аз няколко думи, това беше и причината малко да се позабавя тук и с трафика. Разговорът наистина е политически от гледна точка на лидерството. Защото България трябва да демонстрира устойчивост и лидерство по отношение на ангажименти, които вече е поела. С присъединяването към Европейския съюз, подписването на Маастрихтския договор на практика България е поела ангажимент, че някой ден ще се присъедини към еврото, някой ден ще влезе в еврозоната. Да, датата не е конкретизирана. И тук способността на нашата политическа система е да покаже точно този тип лидерство и да потвърди: това е поет ангажимент, и тук ние не се връщаме назад в историята да питаме кой го е поел, кой го е подписал, кой какво е обещал. Напротив, държавата е обещала. И ние, държейки се като държавници в момента, казваме: Да, това е поет ангажимент. Но нека да направим истинския дебат за това кога, кой е моментът ние да приемем еврото, кой е моментът от гледна точка на българския бизнес, устойчивостта на финансовата система, устойчивостта на социалната система, за да не нарушим баланса, който имаме в обществото. Да не се получи така, и за съжаление, в такъв тип дебати се използват и такива прийоми – определени граждани започват да бъдат плашени: видите ли вие ще обеднеете, видите ли при тази инфлация тя ще стане двойна, видите ли ще стане по-лошо. Нека този дебат наистина да е професионален дебат, да не е в посока да плаши гражданите, да създава настроение, а по-скоро да обясни на гражданите, да ги подготви какви са ползите и какви са недостатъците. В крайна сметка всеки човек е достатъчно интелигентен, за да намери тези отговори за себе си, и всяка едно такова знание на всеки един отделен човек е негово право, разбира се, но ние като общество трябва да имаме мнение. И тук пак се връщам на лидерството. Нашата роля като хора, представени в българското Народно събрание е да водим този дебат. Но да не забравяме лидерството – да го водим от позицията на хора с ясното съзнание, че ангажиментът е поет, и ние, нашата отговорност  тук и сега е да определим момента, в който трябва да се присъединим към еврозоната, за да направим това, което е най-доброто за страната си.   

Лично за Вас кога е оптималният момент да приемем еврото?   

Това е въпросът, който предполагаемо този доклад, който не беше внесен, можеше да стимулира този разговор. Но тъй като този доклад не е готов, и аз от трибуната на Народното събрание също казах на моите колеги народни представители, че всъщност това е още един аспект на лидерството. Като представители на съответните избиратели, които са ни изпратили там, нашето лидерство е в това да погледнем функционалността на системата. В случая част от ръководството на БНБ е с изтекъл мандат, който е от квотата на Народното събрание. И нашето задължение е да намерим този консенсус в зала, да изберем тези хора, подходящи за тези длъжности, така че тази институция да работи пълноценно. И зададох реторично въпрос дали липсата на доклад не е по тази причина. Аз не мога да отговоря, аз нямам ясен отговор. Не съм разговарял лично с ръководството на банката, но хипотетично и това е възможно. Защото хора, които са извън мандата си, в един момент си задават въпроса: Аз защо трябва да се подписвам под един документ?   

И да носят отговорност.   

Да, това е. И затова връщам системата за лидерството, защото ние искаме държавата да функционира, но всъщност казваме: Не, не, ние ще се занимаваме с един политически дебат. Сега е важно да разберем кой е по-ляв, по-крив и т.н. И в същото време имаме въпроси за решаване. Но ние казваме: Не, не, имаме много по-важни неща – да видим тук нашето партийно его, кой как си е построил къщичката и какво можем да кажем за другия. Ами айде видим общите въпроси, да решаваме тях.   

Конституционния съд имате да попълвате, също Висшия съдебен съвет (ВСС) – все сериозни теми и позиции, които не намериха решение в последната година.   

Точно така. А това са важни неща, защото и Конституционният съд, ВСС, Инспектората към ВСС, когото се оказа, че не само председател, но и 10 инспектори трябва да бъдат сменени. И всъщност, това от една страна ние водим някакъв бурен политически дебат и се обвиняваме взаимно като партии. В смисъл, от гледна точка на "Български възход“ ние не сме обвинявали никого, и винаги сме водили позитивна кампания, и сме били отворени за диалог с всеки. И това го казваме и в предизборната кампания, това го демонстрираме всеки ден в парламента. Защото мисля, че парламентът е място за диалог, и в диалога могат да бъдат намерени решенията. Но да се върнем обратно на темата – липсата на кандидатури и гласуване в зала за избирането на тези длъжности и личности, за които стана въпрос, е точно демонстрация как ние претендираме на думи, че много сме загрижени за държавата, а всъщност не се грижим, за да работят нейните системи. И проявявайки един такъв двоен стандарт хората са объркани и до голяма степен имат основания да казват: Аз не гласувам за никого, какъвто феномен имаше на тези избори или около  90 000, който казва: Зачеркнато "Аз не подкрепям никого“.    

Слушаме един рефрен, кой кога го използва предизборно, кога следизборно "да преборим корупцията". Преди година актуалният термин, модерната дума беше "анализ“, сега при старта на Народното събрание се наслушахме на думата "консенсус“.  Но "корупция" е все така актуална. Първо – честито, ген. Янев, преди  часове оглавихте Комисията по противодействие и превенция на корупцията. Какви са приоритетите Ви, трябва да Ви задам тривиалния въпрос - как ще я борите тази корупция? Генерал начело на корупцията би трябвало да звучи авторитетно на колегите Ви, да имат респект.   

Нека да кажем така: всъщност, говорейки за борба с корупцията, ако се огледаме в нашето пространство и като институции, и като говорене, ние като че ли говорим много, създаваме различни органи и институции, а някак си резултатите, те като че не ли са много явни за обществото. Или най-малкото в общественото говорене, в това, което излиза в публичното пространство, без да обвинявам медиите, че вие сте този тип лош проводник, лош вестител, но като че ли имат много хора, които искат да кажат нещо по отношение на корупцията. Дали тези обвинения, тези етикети, тези ако щете внушения за това дали нещо се е случило по един или по друг начин, най-добрият начин да си минат през съответните органи, които могат да правят разследване, които могат да се занимават с документи, които доказват дали се е случило нещо или не се е случило. И когато съответният орган се произнесе, дали е Комисията за противодействие на корупцията, дали е български съд, тогава вече може да говорим за борба с корупцията и реални мерки и наказания. Иначе, борбата с корупцията има и друга част – превенцията, от гледна точка на създаването на необходимата среда, така че да е по-трудно преодоляването на определени правила и прегради. И в крайна сметка, ако говорим за корупция, ние попадаме в следващия, аз бих го казал нихилистичен капан, който самите ние като общество си казваме: говорейки за себе си, казваме: Ама ние сме много корумпирани. Абе, хора, спрете се, бе. Корупция има в цял свят.   

Какви примери във времето можем да извадим като обвинения в корупция на основни политически фигури в Европейския съюз?   

Те пак са медийни. Разбирате ли? Аз не искам да говоря с имена, не искам да давам примери, защото в крайна сметка когато някой е наистина е обвинен, доказано е, тогава вече можем да говорим с факти. А иначе излиза, че ние се занимаваме с някакъв вид говорене. Та, в този смисъл в тази връзка да се върнем на комисията в Народното събрание, последната комисия, която накратко да я наричаме Комисията по антикорупция, понеже от днес беше това гласуване. Нека да се запознаем първо с дейността й до момента, да се запознаем с правилата, по които действа, и да говорим за реални приоритети и когато дойде време да направим първото събиране, първото изслушване на тази комисия. В момента меко казано съм неподготвен. Излизам от зала, вие ме питате за приоритети – малко е несериозно. Има време.   

Ние, медиите, приемаме конструктивна критика. Вие отчитате ли като грешка това, че може би няма достатъчно медийно отразяване или пък достатъчна публична отчетност на всички антикорупционни органи? Защото някакъв конкретен случай се пуска в пространството, зашуми се 2-3 дни, но след това така и не разбираме какъв е резултатът от тяхната работа?   

 Ако вие, като медия, чувствате някаква конструктивна критика, това не идва от мен, аз не критикувам медиите нито конструктивно, нито неконструктивно. Вие си имате вашия начин на работа, четвърта власт. В крайна сметка обществото трябва да бъде информирано, съгласен съм, въпросът е да бъде информирано по професионален начин по възможно спазване на вашите стандарти в професията. Оттук нататък какво се случва в медийното пространството и начина, по който се дават внушенията и не бих казал точни оценки или медийни присъди – излиза, че говоря с лоша конотация за медиите. В крайна сметка, това, което се говори между хората, е едно отношение към това явление. Но от друга страна пък, всеки в ежедневния си живот се сблъсква с това явление. И тук е въпросът да се търсят този тип решения, които са устойчиви и се усещат от хората. И аз съм коментирал тази тема, например още в предизборната кампания, че в парламента е бил подготвен преди години законопроект, който така и не е стигнал до пленарна зала. Това е законопроектът т.нар. с работното заглавие "Законопроект за мълчаливото съгласие“. Това е начинът или механизмът, който може да ограничи т.нар. "малка корупция“ до голяма степен. Това е корупцията, с която всеки един от нас се сблъсква с някакъв вид услуга, която било административна, определен чиновник, разрешително, нещо, което трябва да се получи в община…   

 Администрация и бюрокрация, да.   

 Администрация и бюрокрация най-общо казано по този език по народному. И какво се случва? Свидетели сме как има едни разтеглени срокове, има едно подсказване, че по един друг начин нещата биха се случили. И за съжаление, това се отразява ако щете и на бизнеса, защото ако човек иска да инвестира в да кажем малко производство. И той започва от гола поляна, на него ще му трябват година и половина-две да си построи, да си направи съответните свързвания, каквото е необходимо, за да може да започне дейност. Ако това да кажем за един български гражданин става въпрос за инвестиция 50-100 хиляди лева и той ги е прежалил и като време и като пари, какво говорим за един инвеститор, който примерно носи 100 милиона и казва: Аз искам да направя завод тук на голата поляна. И на него, ако е чужденец, ние като домакини го посрещаме и казваме: Да, няма проблем, но трябва да почакаш година-две докато оправим 1-2-5-7.   

Има и друг вариант – под масата.   

Не, не, не, няма друг вариант. Човекът просто си тръгва.   

И отива в Румъния, например.   



И отива в друга държава, която да е тя, не казвам коя е. Така че ние трябва да помислим по тези въпроси. И когато от първия ден от влизането ни в парламента аз казвам, че нашата мисия, това, което споделяме като парламентарна група "Български възход“, е да търсим решение. Решение в интерес на българските граждани, решение в интерес на българския бизнес. Затова, защото симбиозата между общество, държава и бизнес, българският бизнес, трябва да има. Ние не можем един без друг. Не може да си се обвиняваме взаимно, да казваме: Този бизнес бил лош, а друг хубав. Е, нямаме друг бизнес, това е българският бизнес. Но преди да слагаме етикети и да казваме, че са лоши, нека да спомним, че този български бизнес е работодател, там хората се трудят и съответно подпомагат семейства. Така че да престанем с този наш негативизъм най-общо и да търсим вечно кусурите у някого, а да не гледаме себе си. И тук само ще припомня думите на бившия президент Кенеди, който казва така: Не питай какво държавата прави за теб, а си задавай въпроса ти какво правиш за държавата си. Това трябва да ни е в главата, така в нашите взаимоотношения във всяко едно отношение, защото обществото се крепи на солидарността. И неслучайно имаше три думи, които използвах в речта си в първия ден при откриването: сигурност, солидарност и справедливост. Това е нещото, което ни прави силни, и които ще ни води напред към развитие, а не да ни връща назад.   

 Г-н Янев, искам и аз да Ви върна към първия ден на парламента и към първата Ви реч като председател на парламентарна група. Казахте нещо много важно, на мен ми направи лошо впечатление, че нито анализатори, нито колеги журналисти поискаха да развиете темата, дори и ако не желаете да бъдете конкретен. Вие казахте: Ще искаме одит за 10-15 личности, които ни поляризират. Казахте нещо изключително важно, появи се като заглавие, но не Ви обърнаха много внимание. Бихте ли развили темата тук?   

И за мен е изключително важно, защото разделението в обществото, което имаме, разделението в политическото говорене, разделението в нашето отношение към бизнес, към социална система, към гражданско общество, според мен, идва от там. И без да съм кой знае какъв сериозен аналитик и без да съм привърженик на това, че когато водим разговор за бъдеще непременно трябва да се върнем в миналото, само ще ви кажа така, че зародишът на проблема започна там, в началото на 90-те години, когато България вече с отворена стопанска система започнаха и се организираха да кажем два бизнес клуба. От едната страна, от другата страна, привидно нали, и от двете страни започнаха да се организират и да се противопоставят така да се каже поне на думи, защото доколкото съм запознат, финансирането беше от едно място, първоначалният капитал. Оттам нататък това нещо се разрасна през годините. Като че ли тези разделителни линии преминаха в ровове и в говоренето, и в правенето, и в изкривяването ако искате на обществения разговор в обществото. И за съжаление, ние в момента сме свидетели на този разлом в обществото, който дава своите плодове, които гледаме последните 2 години. Ние сме в перманентна политическа криза. За година и половина правим 4-ти избори. По начина на поведение от повечето партии като че ли подаваме сигнал, че вървим и към 5-те в рамките да кажем на 20 месеца. Това устройва ли ни като общество? Това дава ли сигнал към българските граждани: ние наистина сме в парламента, за да търсим решение на вашите проблеми, а не да се занимаваме с кой по-крив и кой по-сгрешил. Защото този разговор не води доникъде. Напротив, аз донякъде съм удовлетворен, че в първите дни на работата на този парламент, макар и с усилия, тонът на разговор до известна степен намаля и вече има наченки на диалог, който надявам се да даде възможност за перспектива, за смислени разговори, за създаване на конструкция, която ще е в състояние да излъчи кабинет. Но да се върнем на разговора за тези 10-15 имена. Да, тези 10-15 имена ги има. Разбира се, аз не мога да говоря с имена, защото винаги съм спазвал закона. И в момента, ако започна да говоря с имена, ще излезе, че нарушавам Закона за класифицираната информация.   

А вие я имате? 



Какво имам?   

Класифицираната информация.   

Има закон в България, който се изпълнява, и аз изпълнявам закона. Каквото съм чел, не го коментирам – това искам да ви кажа. Но все пак да се върнем на това, за което говоря. Значи, според мен, решението, и аз го казах от трибуната, е да се направи един одитен механизъм. Този одитен механизъм да се занимае дълбоко с всички публикации, които има в медиите, в пресата, в електронните медии в последните 10 години, 15, колкото е необходимо назад да се върне. И разбира се, в този одит да участват хора, които са магистрати, които са запознати с тази материя и могат да гледат професионално на нещата. Откъде ще ги намерим тези магистрати? В България има хиляди магистрати, ще намерим трима достойни. Тяхната работа ще бъде за определен срок от време, преглеждайки всички тези материали, да кажат: За лицето "Х“ няма данни. Приключваме темата, забравяме го, повече не говорим за него. Който нещо каже, влиза вече в онази графа за клеветата. За лицето "Y“ има данни на прокуратурата – разследване вече от компетентните държавни органи. Това е смисълът на този одитен механизъм. И тук като ирония ще ви кажа, не че съм привърженик на загуба на националния суверенитет и слушане на други органи, защото ние в момента с какво се занимаваме – отричаме нашите национални инструменти, казваме: Главният прокурор е лош, прокуратурата не работи. Казваме: На нас ни трябва съдебна реформа, но тук ВСС и той не работи. И започваме да си задаваме въпроса: А, я да питаме европейската прокуратура. Момент, а дали не можем да питаме Венецианската комисия? Чудесно. С питането и твърдението, че тези органи са по-отговорни и по-прави от нашите, ние всъщност с поредно нихилистично заявление казваме: Ами нашата държава не работи. Ние като такива прохождащи деца в детската градина на кой пясъчник да си играем.   

Другарката, госпожата да каже.   

На кой пясъчник сега да си играем и има ли отговорник за пясъчника или да си го избираме ние. Не е сериозен този разговор. Но все пак аз ще цитирам последния доклад на Венецианската комисия по повод промените в това, което наричаме "правна реформа“ или "законодателна реформа“ или "реформата в съдебната система“ – термините са различни, не искам да влизам в кой какво влага, защото като неюрист аз мога да приема всеки един от тях. Но последният доклад, който между другото, излезе след моята реч на откриване на Народното събрание, Венецианската комисия казва, че там може да се направи един такъв малко като одитен механизъм по отношение на обвиненията към главния прокурор. Примерно това, което от една година говорим. Всъщност, не е ли същият механизъм? Значи, аз съм го казал първи. Аз мразя да казвам: Аз ви предупредих, но това е т.нар. механизъм, който е известен от английското наименование "клийнинг хаус“, такъв предодитен механизъм или одитен механизъм, който предшества официалния механизъм, който е предвиден за решаване на даден въпрос дали то през официален комитет, дали през някакъв вид зависи за какво става въпрос. Та, в тази връзка това е една възможност, която ние като държава, като общество, ако искаме, и в частност аз я предложих в Народното събрание, защото оттам може да тръгне тази инициатива, не успокоим ли обществото, тези разделителни линии ще останат. Политическият говор винаги ще бъде тежък, разговорът ще бъде тежък и трудно ще намираме съгласието по онези теми, които наистина са важни за българските граждани. Ако ние успеем да решим този въпрос за една година-година и половина напред, аз съм сигурен, че разговорът в парламента и в обществото ще бъде коренно различен. И сега тук ще вмъкна една скоба ще отворя, понеже съм разговарял с юристи на тази тема, и те казват: Добре де, обаче такъв тип механизъм влиза в противоречие с Конституцията, защото Конституцията предполага, че не трябва да има личности и хора, към които да има специално отношение. Съгласен съм, но всъщност, хайде да се върнем на другия дебат. Ние не водим ли един такъв дебат вече 2 година какви са правомощията на главния прокурор и нямаме ли специално отношение към него?   

Изпращате ме директно на следващия ми въпрос. Името Иван Гешев, което е коментирано от години в тона "от осанна до разпни го“. Едни го харесват много, други кръгове изобщо не го долюбват. Вие първи проведохте конструктивен разговор с главния прокурор, не се притеснихте да седнете на една маса с него и то публично в Народното събрание. Така ли трябва да се прави?   

Според мен, така трябва да се прави. И всъщност, преди този разговор аз г-н Гешев съм го срещал 1-2 пъти на публични места, това беше първата възможност да проведем някакъв разговор с него и в групата, която участваше този разговор, не сме го водили двамата. Всъщност, всичко беше пред микрофоните и камерите. Така че това е начинът. Първо се води публичен разговор, за да се избегнат онези обвинения за задкулисието, че някъде по кюшетата, че някой нещо е казал и се е сговорил. Второ, води се разговорът междуинституционално. Това е много важно. Ние, като парламентарна група, отговорихме на неговото писмо, на главния прокурор г-н Гешев, до 240 народни представители.  

Което той прати до всеки един от вас, както уточни самият той.   

До всеки, абсолютно. Точно така. Всеки един от нашата група е получил такова писмо. Това е факт. И в крайна сметка решихме и го поканихме. Както виждаме след нас и други групи правят такива срещи.   

Но бяхте първи. Факт.   

Това е случайно, факт. Няма значение. Въпросът е, че това именно е демонстрация на това, което ние разбираме за нашето присъствие за политиката въобще в парламента – диалог. Дали диалог между партиите, представени в парламента, дали диалог между институциите, но е диалог, който трябва да търси този тип партньорство, който е необходим за държавата. Това не е партньорство между нашата партия, нашата парламентарна група и прокуратурата на Република България, то е партньорство между българския парламент и прокуратурата на Република България по отношение на законодателството. Какви са техните проблеми – хората са специалисти, те се сблъскват с тази материя, те работят с Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, те я познават най-добре тази материя. Има ли някой, който по-добър съвет може да даде?   

От години наред в ролята си на парламентарен репортер съм свидетел как се спазва негласното правило законите да се пишат в Министерски съвет и след това се спускат за гласуване по команда в Народното събрание. Искате това да престане?   

Което според мен, е неправилно. Защото в обсъждането, подготовката на закона трябва да участват институциите, които ще ги изпълняват. В случая прокуратурата, съда, научната общност, която също има какво да допринесе, разбира се, Министерски съвет от гледна точка на политиката, която осъществява съответното правителство, и разбира се, се гледа в Народното събрание, в комисии, отчитат се вече и отношението на обществото, дават се за обществено обсъждане. И начинът е този при максимална подкрепа от всички страни, вероятно законите ще бъдат най-добре и най-малко ще се самокритикуваме тогава, че този или онзи закон нещо не ни върши работа.   

 Г-н Янев, имам един последен, но важен въпрос. Не ми го каза една жена на опашката, вече стана трагикомичен този разговор, но темата е много сериозна. В кулоарите на Народното събрание усилено се шуми, че точно ген. Стефан Янев е човекът на когото, ако не се стигне до изход от кризата след връчването на втория и третия мандат за съставяне на правителство от президента Радев, ще връчи третия. Вчера казахте в студиото на бТВ, че сте готови да говорите с всички. Имате ли Вие такива индикации? Едва ли ще ми кажете: Да, чухме се с президента или друг. Но очаквате ли това да се случи? И Ви задавам този въпрос във връзка и с това, че вие вече казахте, че ще разговаряте с всички. Най-диалогичен сте и го отбелязвам в най-добрия смисъл.   

В най-добрия смисъл ще ви кажа, че не съм говорил с президента или с когото и да било от неговата администрация по тази тема, защото това е негово право да избере какъв е неговият подход, на коя парламентарна група ще го връчи. Така че нека да го оставим той да си направи избора. Иначе, аз потвърждавам, че ние имаме план, имаме стратегия какво ще правим, ако се реализира този сценарий. Но нека не забравяме преди това, че има първи и втори мандат. Така че да си вървим по конституционната процедура. И ако дойде време за третия мандат и ако той дойде при нас, ние ще участваме конструктивно. Ако дойде при друга политическа сила, също ще участваме конструктивно в тези разговори. Но искам едно ясно да кажа и да го кажа на всички български граждани: Коалиция "Български възход“, парламентарната група на партия "Български възход“ в 48-ото Народно събрание няма да бъде причината за разтурването на този парламент и отиването на нови избори.   



Разбрах Ви.   

Това мисля, че е отговорното поведение и отговорното послание, което отправяме към българските граждани. Защото в противен случай ние им казваме: Тук сме за малко, вие се оправяйте някак си в тези кризи, а след това ще видим. Това е безотговорно и означава да ги излъжем откровено, а ние не сме такива хора.   

Благодаря Ви, ген. Янев! 

Петя КУЗЕВА