Стефан Янев, бивш служебен министър-председател и министър на отбраната, в интервю за Аудиокаста на "Фокус" "Това е България".

Задочен диалог между главнокомандващият Българската армия Румен Радев и заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов постави на дискусия запасите от боеприпаси на Българската армия. Според държавния глава, ако бъдат изпразнени складовете с военновременните запаси, те няма да бъдат запълнени бързо от Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ). Той даде за пример Германия, където процесът за запълване на опразнените складове ще приключи около  2030 г. Според заместник-министър ген. Запрянов, няма опасност Българската армия да остане без боеприпаси, заради предоставянето на стари снаряди на Украйна и обновяването на българския запас с нови от ВМЗ Сопот. Той увери, че запасите ще бъдат отблокирани, след като Министерството на отбраната първо получи новите запаси, които ще бъдат произведени. Как обаче този процес ще отговаря на поетия към украинския президент  Володимир Зеленски ангажимент за своевременно предоставяне на боеприпаси? Поканих ген. Стефан Янев, бивш служебен министър-председател, министър на отбраната, секретар по сигурност и отбрана на президента Румен Радев, народен представител, а сега лидер на политическа партия “Български възход". Добре дошли, в Епизод 95 на Аудиокаста на "Фокус“, г-н генерал.

Добре заварили.

Известно е, че страната ни има доста запаси от боеприпаси на които им изтича технологичния ресурс, и които след година или две може би ще трябва да се утилизират. Кое разгневи президентът Румен Радев?

Тези факти, които изтъквате като известни, са известни на базата на публични заявления на различни лица, било то политически или специалисти, които познават материята и сферата. Да, наистина има определено количество запаси, на които периодично им изтичат сроковете и съответно въоръжените сили имат своите планове как да ги подменят и поддържат, това са факти. От друга страна, цялата тази история с коментирането на запасите, какви точно са тези запаси, какви са и обемите, са обект и на класифицирана информация, особено по отношение на обемите. В този смисъл цялото това говорене е по-скоро политическо, без да имаме възможност като граждани да влезем в дълбочина на целия този разговор и да видим, какви са наистина количествата и спецификациите, поради факта, който по-рано изтъкнах, че това е класифицирана информация. От тук нататък цялото това говорене поради липсата на обективност и проверка на реалните данни, пак казвам, е по-скоро в сферата на политическото говорене. В случая става въпрос за подмяна на съществуващи запаси, които, нека се върнем няколко месеца по-назад, по време на служебното правителство, назначено от президента Радев, беше прието решение на Министерския съвет за осъвременяване на тези запаси или част от тях, по-точно. Тоест процесът на подмяна на съществуващите боеприпаси от гледна точка на изтичащ ресурс и замяната им с нови е отворен много по-рано, отколкото в момента върви този дебат, да кажем в последните 2 седмици. И в този смисъл, пак ви казвам, че е трудно да преценим, за какви количества става въпрос, тъй като и тогава, когато правителството взе решение, може би беше март или април месец, и сега, ние не знаем за какви количества става въпрос. И когато тогава, приемайки решението на служебното правителство и позовавайки се на решението на Народното събрание, че трябва да започне подмяната на тези боеприпаси, това решение е взето и съответно определени количества са напуснали военните складове вече. Аз в момента не виждам причина да се води допълнителна реторика и едва ли не взаимни обвинения от различните институционални среди да се отправят при условие, че процесът е започнал. Разчита се в този процес на професионализма на военното ръководство на Министерство на отбраната, че добре е преценило, какви количества са тези запаси. И тук, вече големият въпрос, който стои пред нас като общество, като държава, от гледна точка на хората, които вземат решения, е: до каква степен хората от военнопромишления комплекс са в състояние да запълват тези запаси регулярно. Затова, защото за никого не е тайна, то е публична тайна по-скоро, че в последните години нашите военни заводи, т.нар. военнопромишлен комплекс работи на високи обороти, и пак се позовавам на публична информация, че поръчките, които имат тези военни заводи са с хоризонт поне 6-8, понякога и 12 месеца напред във времето. Тоест, единият въпрос е: с каква регулярност може да стане попълването на тези боеприпаси, които трябва да напуснат складовете на Министерство на отбраната. И вече вторият още по-голям въпрос е съотношението цена и количество. Затова, защото наличните количества са купувани назад във времето и предполагаемо се оценяват по цени, на които са купувани тогава. В момента цените на тези изделия са пораснали доста, и аз пак ще се върна на това решение на Министерския съвет от март месец, ако не се лъжа, когато ставаше въпрос за обеми оценени от порядъка на 350 млн. лева. И тук големият въпрос е, с въпросните 350 млн. лв, какво количество може да се купи сега в момента на сегашните цени. Това са големите въпроси, а не дали няма да останем и с какви запаси ще останем, защото в крайна сметка, някакви запаси ще останат, не мога да кажа какви, защото това е информация, която се дискутира в много тесен кръг от специалисти и пак се връщам на двата основни въпроса - времето за попълване на тези запаси и на каква цена ще идват новите.

Г-н генерал, защо държавният глава твърди, че ново въоръжение скоро няма да има. Вие сте бил негов секретар по сигурност и отбрана, на какво се позовава и може ли да се има доверие на информацията, която е стигнала до него?

Аз не мога да говоря от името на президента, вероятно това е въпрос, който трябва да изясните с него, защото президентът предполагаемо е доста добре информиран.  Аз в момента не разполагам с такава информация и нямам представа какво точно има той предвид. Но пак ви казвам, ако говорим за боеприпасите, като въоръжение, което се произвежда от българската отбранителна промишленост, въпросите са за времето на доставка на новите, т.е. възможностите като време, като възможности, и технологично, от гледна точка на тяхното производство и на каква цена. Защото ако приемем, че 350 млн. лв., което беше решението от март месец, вече са излезли от складовете, за тези 350 млн. лв. какво количество ще влезе? Дали ще бъде цялото, дали ще бъде половината като количество, една трета, какво е съотношението, това не знаем.

Не внесе ли объркване в публичното пространство начинът, по който се интерпретираше обещаната на президента Зеленски помощ?

До известна степен внесе объркване в публичното пространство. Но за мен по-големият проблем е, че ние като държава или по-точно представителите на държавата, различните овластени фигури, които имат отношение по темата, говорят преди всичко за исканията на президента Зеленски. Не бих си позволил да коментирам поведението на президента Зеленски, но в крайна сметка то е обяснимо от гледна точка на това, че той представлява държава, която е във война. И е нормално той да иска всичко от всякъде и от всекиго, който е в състояние да му помогне. Тук обаче в чисто български вариант като че ли самият наш политически разговор е малко не съвсем наред. Ние постоянно говорим, в нашето публично пространство се дискутира, както от политически лица, така и от експерти, и от всички, които коментират през медиите, какво иска Украйна? Ами с две думи: Украйна иска всичко и сега. Но никой не коментира, какво е необходимото и достатъчно за нас количество като въоръжение, техника, способности, които ние трябва да запазим за себе си и да видим възможностите за това, което бихме могли да дадем. Тоест, обръща се уравнението обратно, дай да видим какви са исканията на държавата, която е във война, а не да мислим първо за себе си, и след това да видим какво можем да дадем. Това малко ме притеснява от гледна точка на начина, по който се поднася тази информация.

Според министър Тагарев украинският президент ни е поискал всичко, без летателни апарати. Според премиера Денков не можем да предоставим на Зеленски всичко, което ни е поискал. Според публикациите в медиите в новия списък на Зеленски фигурират тежка бронирана техника и системи за противовъздушна отбрана, сред тях вероятно са ракетните комплекси С-300, както и комплекса С-200. Относно тежката техника Киев очаква бронирани машини, включително и танкове. Въпросът е, какво реално можем да предоставим в т.нар. трети пакет военна помощ от България към Украйна?

Отговорът е сравнително лесен, ако разсъждаваме от гледна точка на нашия интерес, какво можем да предоставим, отговорът е един. Ако разсъждаваме от интереса на това, какво ни е поискано и ние бихме могли да дадем, отговорът е различен. Тук в крайна сметка са важни, пак се връщаме към разбирането си, трактовката и начинът, по които интерпретираме собствения си национален интерес, как осигуряваме собствената си защита, собствената си армия и нейната боеспособност и след това вече да направим възможното, да помогнем на държава, която е във война. Така че въпросът е от гледна точка на политическата трактовка и усещане за разбирането си за национален интерес, и впоследствие вече, какво излишно, което преценяваме, че на нас не ни е необходимо, бихме могли да предадем.

Поисканото въоръжение всъщност отвори темата: имаме ли дефицити в отбранителната ни система?

Имаме дефицити в отбранителната ни система и те са системни. Аз съм го заявявал многократно и в различните форуми и при закрити врати, и открито по медиите, че всъщност цялата българска политическа класа е в дълг към Българската армия, към усещането ни за изграждане на адекватни отбранителни способности и това е нещо, което лично аз наричам “ефект от НАТО" или “синдромът НАТО". Затова защото през 2004 г., когато България стана член на НАТО, започна да се вихри едно такова усещане във властимащите, че видите ли, ние като сме в НАТО, вече има кой да ни защитава. И при това положение през годините сме били склонни да пренебрегваме изискванията на чл. 3 от Вашингтонския договор, който именно казва, че “всяка държава-членка трябва да бъде достатъчно добре фокусирана, да изгражда собствения си отбранителен потенциал, а не да разчита само на останалите и на чл. 5 на колективната защита".  В този смисъл през годините сме се наслушали и нагледали как професионалното ръководство на Българската армия, на въоръжените сили се опитва да прави някакви смислени планове и за превъоръжаване, и за по-добра подготовка, и за всичко, което е необходимо за изграждане на истински модерни отбранителни способности. Но от своя страна политическата класа, всички политици през годините са неглижирали до голяма степен тези искания и са казвали: “това може да почака, защото, видите ли, имаме социални проблеми, имаме проблеми, които трябва да решаваме приоритетно, но армията и въоръжението не са такъв приоритет". И те не са били приоритет в продължение почти на близо 20 години назад във времето. Така че в момента се сблъскваме с тази действителност, в която ние едва ли не обиждаме мъжете и жените в униформа и им казваме, че ходят и създават отбранителни способности със старо въоръжение, с недостатъчно добра подготовка, не достатъчна цикличност на тази подготовка и всичко останало, че сме самокритични към собствената си армия. Но в същото време тази самокритика не би трябвало да бъде към професионалните военни, към мъжете и жени в униформа, а според мен, тази критика или самокритика, ако щете, трябва да бъде срещу нашето политическо представителство и в изпълнителната, и в законодателната власт през годините, които не са били достатъчно фокусирани върху тази тема. В момента, когато на километри от нас бушува война, ние се сещаме, че  трябва спешно да правим нови планове и да превъоръжаваме и модернизираме собствената си армия. Но проблемът тук е, че целият този процес е достатъчно инертен и разтеглен във времето. Превъоръжаването не може да стане за една седмица или за един месец. Това са планове, това е подготовка, договори и натрупването на такъв потенциал не само за подмяна на платформите и въоръжението, но и за създаването на способности, защото способностите са комбинацията между платформите, въоръжението и добре обучени хора, които да ги използват. И целият този процес отнема време.

На започналата във Вилнюс среща на върха на НАТО се очаква страните-членки да се договорят за такава военна помощ за Украйна, която ще позволи на армията й да премине от съветски оръжия към стандартите на НАТО и да отговаря на нивото на съюзниците. При това положение не създаваме ли повече от необходимото драми по нашето остаряло, съветско въоръжение?

Наистина съм съгласен, че създаваме драми, защото дали е остаряло въоръжението или не, няма никакво значение, въпросът е то да е ефективно и функционално. И пак ви казвам, в крайна сметка това, което наричаме отбранителни способности е комплексът от въоръжение, платформи и хората, които умеят да работят с тях. Ключовият фактор,  ключовият капитал на всяка армия, на въоръжените сили на всяка държава са хората, тяхното обучение, тяхната мотивация. И в този смисъл акцентирането на въоръжението и на системите дали са остарели, дали са съвременни, не е толкова важно. Но да се върнем на предстоящия summit, както се нарича на английски, или срещата на върха на НАТО, в което се очаква НАТО да даде много обещания на Украйна, най-различни политически преди всичко и в частност по отношение на подпомагане с военна техника, въоръжение, подпомагане на начина на преструктуриране и подготовка на въоръжените сили на Украйна, подпомагане с разузнавателни данни, с  промяна на статута на комисията НАТО-Украйна в съвет, т.е. всички онези атрибути на засилено военно и дипломатическо сътрудничество с Украйна, но без да бъде обещан график и пряка покана за членство в НАТО или път членство в НАТО. И аз тука бих ви върнал малко в историята: през 2008 година имаше пак среща на върха на НАТО, която се проведе в Букурещ, на която предварителната подготовка за срещата включваше два основни пакета. Единият пакет беше подготовката за покана за членство на три държави тук от нашето близко обкръжение на Балканите: Република Северна Македония, тогава беше само Македония, Албания и Хърватия, както и предоставяне на план за действие за членство, т.е. това е пистата за подготовка за бъдеща покана за членство, на Украйна и Грузия. Защо споменавам тази среща на върха през 2008 година? Защото цялата подготовка за тези два пакета: поканата на трите държави за НАТО и поканата на двете държави за план за действие за членство или бързата писта за членство в НАТО, беше подготвена, включително месеци преди това със съответните преминали атрибути, т.е. срещи на министрите на отбраната и на външните работи, съответно Северноатлантическият съвет на ниво посланици бе разсъждавал и одобрил тези пакети в продължение на месеци, и буквално в деня на откриване или първия работен ден на срещата на върха от поканата за трите балкански държави отпадна Македония заради ветото на Гърция, а двете държави, които трябваше да получат план за действие за членство – Грузия и Украйна, не получиха такъв. Обръщането на настроенията и на решенията стана в момента на срещата на върха в Букурещ. Аз бях свидетел, участвах в тази среща.

Това означава ли, че сега можем да очакваме такива изненади?

Не, не бих казал, че можем да очакваме такива изненади, защото в момента няма подготвено решение, че на Украйна се предлага план за действие за членство. Напротив, големи държави от НАТО вече споменаха, че Украйна не е готова за покана предвид и войната, и всичко останало. Така че няма да има такава изненада, която да казва "Каним Украйна“, а напротив, ще се задълбочи политическото говорене на базата на обещанията и по темите, които по-рано споменах: и въоръжение, и подготовка, и разширяване на комисията до ниво съвет, и всичко останало. Но това ще мине под, аз лично така предполагам, засилено дипломатическо говорене без какъвто и да е ясен хоризонт. Да, ще бъде обещано, но няма да бъде ясен хоризонт, обвързан със срокове и практически действия.

Това, извинете, господин генерал, не е ли цинично? И всъщност на какво може да разчита Украйна оттук нататък?

Реалната политика е цинична. В крайна сметка на какво може да разчита Украйна оттук нататък, е отговор, който самите украинци трябва да дадат за себе си. Очевидно е, че войната, която те очакваха, че ще се развие по друг начин, не върви според очакването за така рекламираното и прокламирано контранастъпление. Какви са възможните ходове оттук нататък е въпрос, който украинското ръководство трябва да преценява според възможностите и според баланса на възможностите и рисковете, които стоят пред тях. Наистина има много сериозен проблем и с възможности на бойното поле, и с възможностите на дипломацията, и както виждаме в момента, макар и да има спорадични гласове, които да казват: "Не е ли време да се седне на масата на преговорите?“, няма очертан ясен посредник, който би могъл да бъде организатор на такъв тип сядане на масата  на преговорите. Плюс това от украинското ръководство чуваме едно и също послание, че на преговори може да се тръгне и да се започне едва когато бъдат освободени всички украински територии от присъствието на руските войски, което на този етап ми се струва нереалистично. И от тази гледна точка е трудно да се дадат прогнози, докога и как би продължило това състояние, което е в момента. Защото ако украинското контранастъпление постепенно ще види, че няма да продължи или не е възможно да постигне някакъв успех, и то в бъдеще бъде заменено от потенциално с ескалация от руска страна и руско констранастъпление, тогава нещата могат да бъдат много по-различни.

Искам да ви попитам, господин генерал, от САЩ, и лично президентът Байдън обеща на Украйна да изпратят касетъчни бомби, срещу което скочиха, възразиха почти всички западноевропейски държави. Ако обаче тези бомби отидат и бъдат приложени на фронта, каква реакция от Русия може да се очаква и до каква степен да стигне ескалацията?  Може би да се използват и тактически ядрени оръжия? Можем ли да очакваме такъв мрачен сценарий?

Вие го казахте с една дума: може да очакваме ескалация. Надявам се, че няма да се стигне до ескалация и използването на тактически ядрени оръжия, защото тогава ситуацията ще бъде коренно различна. Но ескалация от гледна точка на конвенционални оръжия ще има,  предполагам. Наистина има разногласие, има различни трактовки на това, дали трябва, дали е необходимо в този момент да се предоставят касетъчни боеприпаси, защото повечето страни членки на Европейския съюз са част от Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси, включително и България. САЩ не са членове на тази Конвенция за забрана, и съответно те имат възможност и по обявеното от президента Байдън, между другото той го обяви по много интересен начин като мотивировка – едва ли не казва: "Ами те свършиха другите боеприпаси, сега даваме от тези“, което вече е трактовка, с която се връщаме на първата част от разговора, кога и колко преценяваме, че можем да даваме. В този смисъл наличието на касетъчни боеприпаси на фронта е недобър сигнал за това, защото тези боеприпаси освен всичко останало имат характер, че могат да бъдат дълго време опасни, дори потенциално след приключване на бойните действия – дълго време опасни за всеки човек, който по една или друга причина преминава през тези места, където те са били използвани. И от тази гледна точка това е една от мотивациите за опита в световен мащаб да бъдат забранени от гледна точка на тези конвенции, за които споменах по-рано.

Да ви върна с още един въпрос към България. Според годишния доклад за дейността на Служба "Военно разузнаване“ Москва се опитва да създаде втора зона на нестабилност в Западните Балкани, възползвай се от съществуващите в региона проблеми и противоречия. Какво в случая би трябвало да бъде поведението на българската държава, на българските власти?

Предполагам, че в същия доклад или в класифицираната му част има препоръки какво да бъде поведението на българската държава. Нека да го кажем така: живеем в свят на многообразие на интереси, техните проявления и защитаване от всяка една страна, която е в състояние и която смята, че това е важно за нея. Тези идеи, тези възможности за дестабилизация или за стабилизация на определени региони са били практикувани в миналото, ще бъдат практикувани и занапред, предполагам. Така че в този смисъл е важен анализът, който не се дава от различните структури, които се занимават с този анализ, и на базата на този анализ ние следва да определяме поведението си спрямо съответните регионални и други играчи. Но  пак ви казвам: оттук е важно да определим,  какъв е нашият национален интерес и какво бихме могли да направим или да не правим в случая в региона. Ние сме съсредоточени преди всичко в дипломатическите усилия и в изграждане на добросъседски връзки с държавите от региона, така че трябва да акцентираме на това.

И на финала на нашия разговор да ви помоля за новини от ръководената от вас партия "Български възход“.

Партия "Български възход“ в момента се занимава със собственото си изграждане на структури и подготовка за предстоящите местни избори, като вариантите за излъчване на кандидати за местната власт, за кметове, за представители в общинските съвети течат с пълна сила. Работим по всички тези направления, включително търсим възможности и за коалиране на местно ниво с различни други политически представители. Нещата са много динамични, не бих могъл да кажа в момента, че имаме новина и бихме коментирали една или друга номинация, по-скоро търсим начин да видим комплексната картина в национален план и тогава да подредим съответните номерации и начина, по който се развива този процес.

Много ви благодаря за отделеното време и затова,че приехте да отговорите на нашите въпроси, съответно благодаря ви за направения анализ.

Благодаря и аз.

Цоня Събчева