Стефан Софиянски, бивш служебен министър-председател и 10 години кмет на София, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Новите конституционни промени натовариха управлението на държавата с пораждащи гафове странни предизвикателства. Ще се справи ли с тях служебният кабинет на Димитър Главчев, особено след като вече премиерът пое ангажимента и на външен министър.  Наш гост е Стефан Софиянски, бивш служебен министър-председател и 10 години кмет на София.

Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н  Софиянски.

Благодаря ви, благодаря ви за поканата. И да пожелаем на слушателите една хубава седмица.

Да пожелаем. Не се сбъдна ротацията, г-н Софиянски, кое обърка властовия пасианс, за който всички бяхме убедени, че ще се състои?

Самото комично заглавие, което си измислиха те самите – сглобка – говори за нетрайността на този съюз, който ни управляваше. Сега не сме забравили квалификациите, обидите, които по един махленски начин се назоваваха и едните и другите части на сглобката. И затова, когато дойде ротацията, за мен ролята на ГЕРБ беше съществена. ГЕРБ успя, търся някакъв по-така възпитан израз, успя да подхлъзне ПП-ДБ за тези нескопосани промени на Конституцията и в момента, в който видяха, че те са изцяло в тяхна полза, особено със служебния кабинет, който както виждате е изцяло доминиран от ГЕРБ. И като видяха, че те ще правят изборите и ГЕРБ предпочете естествено избори пред ротация. Защото има  спомен от управлението на ГЕРБ и той е, че половин България беше на улицата. Изглежда този страх още съществува и те гледат да отдалечат периода, в който те бяха на власт, да направят едни избори и да влязат с нови сили като победители в следващия мандат.

Работещ парламент и партийно балансиран кабинет - изправени сме пред безпрецедентна ситуация. Тя усещане за какво ви предизвиква?

За съжаление, за едни лоши перспективи за развитието на страната. Безспорно има външни фактори и към тези външни фактори освен войната в Украйна, освен обща  стагнация на икономиката, особено в Германия, която е добър наш партньор по принцип, водят и до ежедневни проблеми. Но ние сме малка държава и при умело управление бихме могли да се измъкнем добре от тази ситуация. Дори да се възползваме от нея за по-голям икономически растеж. За съжаление, управляващите нямат капацитета да го направят това нещо. Имахме управление, което беше разделено, очевидно беше вътрешното разделение между отделните партии и отделните министри, които съставляваха правителството. Слаба опозиция, парламентарната опозиция е действително слаба, извънпарламентарната опозиция е разединена. И в тази ситуация този кабинет просъществува до момента, в които ГЕРБ прецени, че му е по-изгодно да отиде на избори, защото има определен аванс. А понеже ГЕРБ ще прави изборите, този аванс може да стигне до почти пълно мнозинство. Да не говорим, че категорично може да изтласка и ДПС като втора политическа сила. И от тук нататък само можем да търсим перспективите на България, знаейки капацитетът на ГЕРБ и докъде ни докараха след 12-годишно управление. Не забравяйте, че ние от 2007 г. сме  в ЕС. 17 години не им стигнаха да докажат на Европа, че сме равноправни и че можем да влезем в Шенген, да не говорим за еврото.

Борисов многократно обаче е казвал, че “Няма да направи  коалиция само с ДПС, не е в негов интерес", не е в интерес на ГЕРБ. Явно ще трябва и трети коалиционен партньор.

Аз само ще напомня, че Борисов казваше същото и за “Промяната", че никога няма да работи с тях. Факт е, че даже им даде един мандат.

Новите конституционни промени създадоха ситуация, която от самото начало затрудни управлението и първият препъни камък след избора на премиер се оказа личността на външния министър. Това ли е най-важната фигура в едно правителство, било то и служебно? Вие сте бил служебен министър-председател.

Важен е авторитетът. Особено в наше време беше важен авторитетът на България и да покажем, че процесите са необратими, затова взехме решението за НАТО, за да покажем, че в България връщане към комунизма няма и към старата система няма. Тогава беше изключително важно и Стоян Сталев, който преди това беше посланик в Германия, след това в Турция, беше позната политическа фигура. Лично съм го молил да поеме този пост, беше много важно да имаме такъв авторитетен външен министър. Сега също е изключително важно, но коренът на проблема седи другаде. За земеделието не мога да коментирам, защо изскочи този конфликт, защото не ми е ясен. Но във вътрешното министерство конфликта и във външното министерство конфликта, очевидно причината за тях е една и съща и основата е една и съща. А каква е тя? Вътрешното министерство прави изборите в България, външното министерство прави изборите в чужбина, от него зависят секции, то назначава консулите, които са пряко отговорни за провеждането на изборите и от тук нататък стремежът да се овладеят тези два държавни лоста е много важен. И от тук нататък си обясняваме причината, язвата, раздорите и конфликтите да са в тези две министерства. В момента за тези, които се надяват да управлява ГЕРБ с ДПС, това е най-важното: да овладеят тези две министерства, за да могат да имат пряко влияние върху провеждането на изборите.

Димитър Главчев явно е преценил, че ще може да се справи с удвоените ангажименти на премиер и външен министър. Въпросът е: той пред какви предизвикателства ще бъде изправен?

Никак не му е необходимо да се занимава с външно министерство, просто позицията му сега, в момента позволява да назначи тези заместник-министри, които ще вършат тази работа. Мисля, че малко ги интересува позицията на България, тоест, липсата на позиция на България по важните европейски въпроси. Изобщо България много отдавна няма самостоятелна външна политика. И това не се дължи на това, че сме член на ЕС, но се дължи по-скоро на безличността и липсата на ясна стратегия на правителствата. Те вече колко станаха, не мога да кажа. Така че не смятам, че пред Главчев стои проблемът, как ще представлява България пред външния свят. България е закована на последното място в Европа и за три месеца няма да се помръдне от там. Така че не виждам пред него да има предизвикателство, просто той ще си назначи подходящите хора и те ще представляват формално България на международните форуми, а ще съсредоточи усилията си в провеждането на изборите извън България.

Самото служебно правителство пред какво ще бъде изправено, освен изборите, разбира се?

Самото служебно правителство, ако гледа сериозно на позициите, които заема, има един проблем. Този проблем трябва да бъде решен в интерес на всички българи, колкото се може по-скоро. Това е Планът за възстановяване и устойчивост. Ние трябва да ускорим усвояването на европейските средства, за да можем да ги трансферираме правилно. И тук също е отговорността правилно и ефективно да го превърнем в брутен вътрешен продукт. Ние закъсняваме изключително много. Изоставаме, знаете колко късно се прие нашият План за възстановяване и устойчивост, ние закъсняваме с усвояването. Липсва ясна стратегия, може би в главата на някой да я има, но липсва до толкова, доколкото обществото трябва да я приеме, за да може да помогне за усвояването на тези средства. Или, ако бих се занимавал аз с това нещо, какво бих направил? Бих излязъл като министър-председател, бих обяснил Плана за възстановяване и устойчивост в 5 посоки. Имаме средства в тази посока - в “Земеделие" еди колко си, имаме в “Икономика" еди колко си, преработвателна промишленост еди колко си. Ние трябва да ги усвоим в еди какви си срокове, трябва да ги усвоим, колкото се може по-бързо. За целта правителството ще отваря програми и ще облекчи по такъв и такъв начин кандидатстването за европейски средства. След което бих изпратил всеки от министрите, който е отговорен за Плана за възстановяване и устойчивост и за неговата цел, бих го пращал всеки ден в някое популярно предаване по Националната телевизия да обясни и механизмите, по които се усвояват парите и да насочи хората къде да търсят инвестиции. Бих облекчил чрез Банката за възстановяване и развитие финансирането на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, за да може по някакъв начин да имаме допълнителна инжекция за българската икономика и да я извадим от тази летаргия, която е обхванала в последните, бих казал, за съжаление 15-ина години. На нас ни трябва икономически  растеж, какъвто  ГЕРБ не можа да осигури в дългите си години на управление. Да не говорим, че допусна много голям спад в началото на мандата.

Как може да стане връщането към нормалния политически, а и управленски живот на държавата, г-н Софиянски?

По един-единствен начин, с мобилизация, с изключителна мобилизация на извънпарламентарната опозиция. Такава обаче не се забелязва, за съжаление. Ние "Свободните демократи“ се опитахме да направим нещо, не бяхме достатъчно успешни, можем да търсим вината в нас, може би и извън нас някой ни възпрепятства, но не можахме да обединим извънпарламентарната опозиция. Сега хората, които търсят алтернативата, по някакъв начин тангират към някои от политическите сили, които са в парламента и затова мисля, че ще  бъде доста по-трудно да се мобилизират хората. В парламента трябва да влезе свежа кръв, трябва да влязат нови, мислещи хора. Тези, които бяха досега, и които провалиха няколко мандата, не един, персонажът, партиите са едни и същи и провалят мандат след мандат, аз вече спрях да ги броя колко са. Очевидно те са изчерпали капацитета си в публичния живот. Значи трябва свежа кръв отвън, но трябва да е реална опозиция, не да търси да влезе в парламента, за съжаление тази дума влезе в речника ми, и да прави сглобки. Да търси една съвсем по-различна управленска стратегия, която минава, отново подчертавам, през много по-добро управление на публичните финанси, икономически разбира се и чак тогава Еврозона.

Бихте ли се ангажирали с прогноза? Как виждате резултатите след тези избори?

Виждам, както споменахме от разговора преди малко, едно мнозинство от ДПС и ГЕРБ, напълно възможно е ДПС да бъде втора политическа сила и въпросът е, дали ще разнообразят флирта си с някоя трета патерица. Това виждам аз, дано да бъркам, дано да ми е грешна прогнозата.

Вие имахте проект за нова Конституция със заложени радикални промени. Какво стана с него?

И това се оказа препъни камък: навсякъде предлагахме обединение около нова организация. Нека Конституцията не е сакрална дума. Какво е Конституцията? Конституцията е организация на обществото. На нас ни е необходима нова организация на обществото. Виждате, че тези промени доведоха не до ликвидиране, а до задълбочаване на конфликтите между институциите. В старата Конституция има заложени противоречия, които се проявиха през времето. Противоречие между президент и между министър-председател, противоречия между областен управител и кмет. Областният управител се назначава от правителството и може да отменя решенията на пряко избраният кмет, което е абсолютно нелогично. По същия начин президентът няма право на законодателна инициатива, а има право на вето, което е заложено противоречие. И ние смятаме, че обществото, ние като казвам, "Свободните демократи“ така смятаме, че обществото трябва да потърси нова организация, която да се опира, както видяхме от референдумите, които Слави Трифонов направи, да потърси нова конституционно определена избирателна система. Разпределението на публичните финанси, глава, която липсва в сегашната Конституция, трябва да бъде конституционно определено - какво остава за общините, какво отива в държавата, какво отива на регионално ниво в областта. Трябва ново териториално разделение, изобщо, трябва ни нова организация на нашето общество. Затова казвам, че Конституцията не е сакрален юридически документ, а това е организацията на едно общество и отношенията между институциите. И философията на новата Конституция, която ние смятаме, че сме предложили, разбира се не сме съвършени, въпрос е на широк публичен дебат, трябва да поставя институциите в нашата страна в условия на взаимодействие, а не в условия на противопоставяне. Ние търсехме това да се обединим около тази идея, не е необходимо, значи ако ние мислим, ако ние разясним достатъчно добре, ако увлечем хората, не е необходимо да стане в първия момент, то може да започне да се изпълнява, след това постепенно следващо Народно събрание да изработи един проект в мандата си, дай Боже да е редовен, да изработи един проект и по-следващото Народно събрание да бъде Велико Народно събрание, което да приеме новата Конституция и новата организация на обществото, която вече ще бъде започната да се изпълнява и това ВНС да се трансформира после в обикновено със същия бюджет и така да  си изкара мандата. Това не би противоречало на никакви други политически интереси. Но не можахме да намерим привърженици да се обединим около тази идея, останахме сами, преценихме, че силите, говоря пак за "Свободните демократи“, че силите не са достатъчни и ще се опитаме сега, след тези избори, да направим по-широка пропагандна кампания за новата организация на обществото. И да видим дали ще можем да мобилизираме хора за следващите избори. Това е, еманацията на политическия живот не е в парламента, въпреки че от него зависи изключително много, но ти можеш да си политик и извън парламента, стига да работиш за страната си.

Много ви благодаря за този разговор и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и аз за поканата и пак да пожелаем хубава седмица на вашите слушатели.

Благодаря, на вас също добра да бъде седмицата.

Гост в студиото бе Стефан Софиянски, бивш служебен министър-председател и 10 години кмет на София.