Стефан Иванов, доктор по история, заместник-директор на 149 СУ "Иван Хаджийски“ в София и бивш дългогодишен общински съветник, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

“От кражби до убийства - криминалните престъпления в България в периода 1944 г. - 1989 г.“, "Развенчаване на мита, че тогава беше по-добре и нямаше престъпност“ - това са заглавието и подзаглавието на книгата на Стефан Иванов, която с точността на историческия анализ представя криминалната престъпност от времето на социалистическа България. Този труд е и първото по рода си обобщение за една анонимна черна хроника дотолкова, доколкото за нея няма почти никаква достоверна и публична информация. Тази книга вдига розовите завеси пред държаната от тогава насам под похлупак действителност, за да ни представи житейското остойностяване на уродливата идеология, в която спокойствието почива на незнанието, а липсата на информираност е в резултат на тоталния контрол върху медиите – цинично, но съвсем официално наричани "средства за масова информация“. Как криминалната престъпност на социалистическа България се преля в годините на демокрация, наш гост е авторът на този труд, докторът по история Стефан Иванов, заместник-директор на 149-то СУ “Иван Хаджийски в София. От 2003 до 2015 г. той е избиран в три последователни мандата за общински съветник в столицата, където е член на постоянната комисия за обществен ред и сигурност, от които четири години неин председател. Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", д-р Иванов.

Добър ден, благодаря за интереса към тази тема. Надявам се, че ще задоволим предварителните очаквания.

Г-н Иванов, дори живелите в годините на социализма не знаем почти нищо за престъпността тогава.  Наскоро писателят Кирил Топалов ми разказа, че в онези години например, само председателят на Съюза на българските писатели е получавал сводките на Народната милиция и то с гриф "Строго секретно“. Какъв е бил обемът на престъпността, за който сте се добрали от преки или косвени свидетелства към нея?

Сега първо да кажа, тъй като наистина вие правилно отбелязахте, че това не е някаква художествена литература или мое хрумване по въпроса. Това е всъщност доста обемен материал, който почива на всички правила на историческата наука. От друга гледна точка, за първи път в него виждат  бял свят повече от 120 непубликувани до момента архивни единици. Обикновено, само да направя една скоба, че когато има 10-12 архивни единици в един труд, се счита, че той има научен принос. Тук са десетки пъти повече, поради две основни причини. Първата причина е, че това е една не съвсем приятна тема, от гледна точка на това, че тя обезателно ще сблъска човекът, който я е разработил, в случая аз, с личните спомени на хората от онова време, в много случаи фалшиви. И като че ли някои от моите колеги-историци не са много щастливи от това и предпочитат да обработват доста по-малко конфликтни теми. От друга гледна точка, все пак дълг на историка е да попълва липсата на информация и да развенчава фалшивите митове, защото най-важното в историята е все пак истината. Ако сега се върна на отговора на конкретния ваш въпрос, ще кажа, че престъпността по време на социалистическа България е с пъти по-голяма, отколкото престъпността днес. Съзнавам още от началото, че казвайки това, вероятно ще предизвикам учудване, усмивки и т.н. у много недоверчиви хора. Но това са хора, както над 99% от хората, както вие справедливо отбелязахте, дори живели по това време, не са имали тази информация. Парадоксално за самия мен обаче, службите за сигурност, които са я пращали по високото политическо ниво, са имали абсолютно идеална представа за това, какво се случва. Огромната престъпност в съответните подетапи в различен начин оформена им е била известна. Така, че те са знаели, за какво става въпрос, но умишлено са криели информация от гражданите и за това има и своята логика. Покойният професор Ивайло Знеполски казваше, че “единствената свобода, с която разполага човекът при социализма, е свободата на свободното си време.  И поне в това време той трябва да се чувства спокоен и защитен." И представете си, ако “обикновеният" човек на социалистическа България разбереше всъщност, че живее в една изключително неспокойна и опасна от криминогенна гледна точка държава, вече дори и последното нещо, заради което беше лъган, че си заслужава да живее в този режим, щеше да падне. Това е последният, може би, неразвенчан миг на социализма.

Книгата ви е много добре структурирана и аз ще водя нашият разговор по нейните раздели. Как се развива в годините динамиката на криминалната престъпност?

Първо, бих искал да кажа, че самият термин криминална престъпност, много юристи биха ми направили, и са ми правили забележка за него, защото криминална престъпност, малко изглежда като “дървено дърво". Но всъщност не е точно така. Защото в самите извори от епохата, което е най-важното все пак – да се пие вода от извора, и от документите от онова време, и то от документите от системата самите престъпления са разделени на: криминални, стопански, престъпления срещу държавата, а самите милиционери са разделени на криминални милиционери и на политически милиционери. Агентите, ако щете са разделени на криминални, по стопанска, по патриотична и т.н. линии и т.н. и т.н. Понеже криминалната престъпност е доста обемиста, аз разглеждам основните четири вида престъпления, най-важните, най-значимите,  бих казал с най-голям резонанс в живота на хората: това са умишлените убийства, това са изнасилванията, това са грабежите, както и кражбите на обществено и на лично имущество. Като ме питате за динамиката им, за да можем да направим каквито и да е изводи ние първо трябва да знаем, какви са мащабите на престъпността през социалистическа България. В моята книга за първи път давам година по година, всичките тези десетки години, още веднъж подчертавам: година по година стойностите на три-четири основни вида престъпления, което всъщност може да ни покаже и тяхната динамика във времето. Тъй като 45-годишен период е доста голям период и от историческа гледна точка, в различните десетилетия нещата са били различни. Но най-общо казано, първите 15-ина години след преврата на 9 септември 1944 г. и особено след 1984 г. , положението е изключително зле. Има един положителен пик около края на 60-те, началото на 70-те години. Но като цяло ситуацията с престъпността в социалистическа България е наистина драматична.

Съществували ли са конкретни престъпления, характерни за определени години или периоди?

Сега първо да кажа, че обикновено и това е в световен мащаб, във всички държави след голям световен конфликт, какъвто е Втората световна война, в първите 5-10 години във всяка една от тези държави, включително и в т.нар. западни капиталистически държави, дори без значение дали някоя държава е победителка или е загубила в световната война, има един пик на престъпността. Това психолозите го отдават на посттравматичен стрес от страна на войната и т.н. И ако приемем, че тези 5-10 години веднага след преврата на 9 септември 1944 г. са донякъде глобална тенденция, то след 1984 г. започва ужасяваща ерозия във всички нива на държавата - политическа, морална, стопанска и особено в престъпността, която всъщност довежда до банкрута на социалистическа България по всички тези направления - по икономическо, по политическо, и в т. ч.  по криминалната престъпност. Практически това е много важно да се каже още от началото, защото е основен извод в моята книга. Практически огромният взрив на престъпността е заложен и започва да се реализира, това съм го доказал с емпиричен материал, от 1984-1985 г.

С какво си го обяснявате?

Обяснявам си го с това, че всъщност има една голяма немощ на държавата тогава. Първо, самата милиция тогава започва да има най-ниската разкриваемост на престъпността. Второ, ресурсите на милицията вътрешно, за това съм отделил цяла глава, са разделени изключително неравномерно. Най-общо казано, тогава е било по-добре да бъдеш в политическата милиция, отколкото в криминалната. И са плащали по-добре, аз съм дал, това за първи път се публикува, заплатите на тези хора. Например заплатата на политически офицер за длъжност, тъй като те взимат за длъжност и за звание, заплатата за звание на политически офицер е два пъти по-голяма, отколкото на криминалист. Тоест, от една страна по-качествените, по-кариерно ориентираните кадри, които не са били малко тогава, са се насочвали на работа в политическата полиция, не в криминалната. Отделно от средата на 80-те години със започването на възродителния процес и със започването на определени опозиционни движения и хора, огромна част от ресурса на милицията се насочва натам и се оголва съвсем криминалното направление. И което е много важно да се направи като извод - големият взрив на престъпността през 1992-1993-1995 г. не е в резултат на настъпилите промени след 1989 г., а в следствие на продължение на тази тенденция, която започва в средата на 80-те години. И това е много лесно доказуемо с числа, и с тенденции. Като го съпоставя с предишни периоди, мисля, че съвсем безспорно го казвам.

Какво е повлияло върху криминалната престъпност? Какво я е стимулирало, за да има такива бумове в различни периоди?

На първо място, както казах, има доста големи периоди от време, в които практически неспособността на Министерството на вътрешните работи да осъществява каквато и да било превенция  всъщност оставя престъпността да избуява и да се развива по свои собствени правила. Работи се предимно по разкриваемостта, а не по превенцията. Второ, никога не бива да забравяме, че става въпрос за един тоталитарен режим, който крие всичко от своите граждани. И това не просто е проблем от морална гледна точка. Това е проблем, че хората като не знаят, какво се случва, не са достатъчно внимателни и всъщност стават косвени жертви и самата цензура е допълнителен криминогенен фактор. Аз не случайно съм казал и в моята книга, че много хора твърдят, че тогава са живели спокойно и са се разхождали спокойно след 00,30 ч. и са си пускали децата по тъмно да карат колелета до по сред нощите. Това е само и единствено, защото те не знаят, какво се е случвало на една немалка част от тези хора, особено в големите градове и особено в София. За първи път съм показал няколко фрапиращи примера на серийни убийци, на серийни изнасилвачи, на хора, които например, сега няма да разказвам надълго и на широко, но има един човек, който е арестуван за едно изнасилване, и впоследствие, в хода на цялото разследване той признава, че е имал в рамките на 4 години около 500 сексуални контакта с жени, от които повече от половината са били практически изнасилени. Те са били придружени с побои – говоря за един човек. Отделно има още няколко случая, от които най-фрапиращият, аз за първи път говоря за този случай, никога не е коментиран досега. Това е масовият убиец на жени в София от края на 70-те, началото на 80-те години, когато между 7 и 9 жени, не е съвсем ясно колко, но през месец-месец и половина намират своята смърт в София, по един ужасяващ начин, с десетки прободни рани и т.н. По начин, който показва, че става въпрос за психопат, и за преднамерено планиране на тези действия. Това не е нещо, което да срещне по пътя някой и да се отключи някакво събитие, което да отвори това зверство. Това е планирано и реализирано. Никой, в това число и съседите на тези жертви, и на убиеца тогава, изобщо не е знаел за това и си е живеел “много спокойния живот".

С какво се характеризира престъпността при социализма?

На първо място се характеризира с това, че голяма част от хората, които попаднат вече веднъж в рамките на някаква институция - без значение, знаете, че е имало трудово-възпитателни училища и т.н., попаднеш ли един път в тези институции, обикновено много трудно се излиза от тях. Второ, по време на социализма, колкото и смешно да ви прозвучи, но тава е абсолютен факт, има плановост, дори и по отношение процента осъдителни присъди. Тоест, предварително се залага за коя година колко процента ще бъдат осъдителни присъди. Представяте ли си? Те дори не знаят, колко престъпления ще бъдат извършени, но казват, че примерно 93% от изнасилванията трябва да бъдат разкрити през тази година. Имаме много случаи, което наистина е ужасяващо, на хора, които всъщност са били натопявани и са излежавали присъди, без те изобщо да са виновни. Това се прави по два основни метода. Първият, по така наречените “кошаревски свидетели", обикновено съкилийници или други хора, които най-често са "ушета“ на властта, които казват, че докато са били в килията, той си е признал за някакво убийство. Това разбира се, изобщо не е вярно, но те получават или намаляване на присъдите или амнистия, за да може да се изпълни този план. Има много случаи такива, които са написани, описани и това е един наистина ужасяващ факт. Защото все пак представете си, тук имаме двоен проблем - от една страна лежат несправедливо хора, но от друга страна тези, които вършат престъпления, пък не лежат, навън са и продължават да вършат нови престъпления. Така че стихийността и желанието на социалистическата държава да крие всичко това от своите граждани, всъщност се явява директен криминогенен фактор, който подклажда все по-голямата престъпност.

Как криминалната престъпност на социалистическа България  се преля в годините на демокрация? Вие хвърлихте известна светлина, но как това се е случило, какви са процесите? Как мутираха в бизнесмени и политици криминални затворници или криминални престъпници със съответните присъди?

Или водещите им офицери, или следователите по техните дела?

Точно.

Ами това е всъщност една, може би парадоксално ще ви прозвучи, абсолютно директна връзка. Имаме абсолютно директни доказателства за участието на хора, които са били в Главно следствено управление, тогава то е било към Министерството на вътрешните работи, това е сегашната Национална следствена служба. На хора прокурори, на хора от висшите кръгове на Министерството на вътрешните работи, които благодарение на нерегламентираните контакти, които са имали с голяма част от тези хора, всъщност те са били в основата на зараждането на големите силови групировки. И дори по-малкият проблем е, че те са работили във финансов интерес частен и корпоративен. Проблемът е, че тези хора,  в голяма степен вероятно, това не може да се докаже всичко в една книга, но аз имам косвени доказателства за това, че те всъщност са използвали това нещо за влияние и върху обществените процеси в България. Тоест, имаме абсолютно директна връзка между бащите на криминалната престъпност и тези, които я реализираха в средата на 90-те години. Между другото, не случайно почти никой от тях към момента не е жив, говоря за реализиращите на дребно ниво тази престъпност.

Работихте три последователни мандата в постоянната комисия по обществен ред и сигурност на Столичния общински съвет, където бяхте член и председател. Бихте ли направили съпоставка: как изглежда криминалната престъпност днес, в сравнение с тази при социализма, за която пишете във вашата книга?

Съвсем различно, поради две основни причини. Първата е диаметрално различния начин, по който престъпността се представя на широката публика. Ако по времето на социализма, както преди малко ви казах и имаме редица случаи на масови убийци, серийни убийци имаме дори, на масови изнасилвачи и на какво ли още не, това изобщо не се е знаело. Никога няма да забравя как имаше един случай за един масов убиец в Пловдивско, който дори в деня в който го съдят, в местния вестник излизат статии за десетдневка на трезвеността, за комитети по роботика и какви ли не още глупости и нито дума няма за това, което се случва. Днес обаче е точно обратното. Вие виждате, че едно убийство, колкото и значимо да е то, вече десети ден стои на първите страници на вестниците, новините започват и свършват с него. И това създава впечатление, че едва ли не днес има бум на престъпността, което е точно обратното на действителността.  Защо казвам това? Защото, ако  средно имаме около 200 убийства годишно през последните 25 години на социалистическа България, в момента средно имаме между 67 и 90  убийства на година. Тази година, която сега ще се отчете съвсем скоро 2023 г., те ще бъдат някъде около 75-75 максимум, тоест ние в момента имаме около 3 пъти по-малко убийства, отколкото по време на социалистическа България. Но ако срещнете на улицата някой човек и му кажете това, той най-вероятно ще ви обяви за луда, защото ще си помисли, че ние нещо се шегуваме. Това е така, защото тези, които формират масовото съзнание всъщност го изкривяват - преди в посока цензура, сега в преиграване Това е едната разлика. Втората разлика е, че сега самите присъди, самата процедура по осъждане на потенциалните виновници е много по-продължителна и много често не завършва с осъдителни присъди, защото първо няма план. И защото все пак, основната задача на МВР е да си свърши работата, да даде доказателства. Нали всеки е невинен до доказване на противното. Така че това са двете основи разлики между тогава и сега в престъпността.

Г-н Иванов, как стигнахме от Жоро-Павето до Марто-Нотариуса? Как стигнахме от тежката криминална престъпност до тежките злоупотреби с власт и задкулисно влияние?

Ами това е един дълъг преход. Един дълъг преход и в прекия и в преносния смисъл на думата. Защото ако ние сме живели с вас и преди 1989 г. и сега, ако се върнете, съзнанието на хората тогава беше едно, съзнанието на хората днес е друго. За съжаление, това, което в момента казвате за т.нар. Нотариус, за "Осемте джуджета“, за всички останали работи, които са свързани със съдебната система и с разгромяването на надеждите на хората, че могат да получат справедливост по правилата, произлизат от несправедливия  наш преход. И до голяма степен това е свързано, както и преди малко казах, с това, че голяма част от хората, които искаха да бъдат от добрата страна на нещата, искаха да вложат усилията си, за да помогнат на нашето общество, бяха силово изтикани от всички тези структури, за сметка на други хора, послушни, безволеви, безгръбначни, обаче безропотно изпълняващи. То затова и резултатите са такива.

Бяхте председател на Столичната организация на СДС, бяхте и заместник-председател на Съюза на демократичните сили, когато лидер на синята партия бе експрезидентът Петър Стоянов. Как възприемате взаимното осветляване на пазарлъците за постове и подялба на властта днес?

Ами да ви кажа, отвратително е всичко това, извинявайте за този израз. Отвратително е, защото те дори не се опитват да изнамерят някакъв кажи-речи приемлив аргумент, макар и само за пред хората, макар и формално. Те дори не търсят подобни аргументи. Вие виждате, че дори и опитите за сговаряне, които в момента се правят, не се мотивират от това, че трябва да се направи справедливостта, да бъде процесът по-бърз, да може обикновените хора да получат справедливост, без значение дали имат пари да си платят рушвета и т.н. Първото нещо, за което се говори, са назначения, квоти и т.н. Аз никога няма да забравя в СОС между 2003 и 2007 г., когато аз бях председател на най-голямата група от управляващото мнозинство и всичко беше пред очите на хората. Коалицията, която сключихме, беше подписана на базата на политически документ, имаше ги  стъпките, които ще се правят. И въпреки всичко, ние бяхме подложени на жесток медиен и всякакъв друг вид обществен терор. И в крайна сметка днес, когато е точно обратното, големите медии, изобщо големите публични фактори си мълчат. Въпросът е: защо? Аз мога много лесно да отговоря: защото всеки от тези хора, които стоят зад тях, си е намерил своето парче от баницата. Едно време все още имаше хора, които намираха политиката за кауза и вярваха, че да се бориш за това, в което вярваш, макар и да инкасираш удари и от своите, си заслужава. Днес такива хора изглеждат луди, така, че това е разликата.

Като дългогодишен общински съветник, как възприемате драмите в СОС?

Две неща ще кажа. Първо, не може да се прави политика с истерични фалцети и с казване: “Това на мен ми се полага, аз искам всичко". Ми не ти се полага всичко, значи, ако имаше абсолютно мнозинство, тогава щеше да ти се полага всичко. След като нямаш абсолютно мнозинство, трябва да направиш известни компромиси. Така е по целия свят. Когато искаш да имаш някакво мнозинство, се разбираш с останалите групи, с една, две, три, колкото са ти необходими, обаче за приоритети. Докато в момента скандалите, които се правят, са скандали за това, кой ще оглави комисията, кой какво дружество ще има. Обратно пък ГЕРБ, понеже сега говорих разбира се за ПП-ДБ-СС, сега ако се обърна към ГЕРБ, те пък не могат да свикнат с факта, че вече не са управляващи. Ами трябва да свикнат, това е положението. Всъщност, най-големият проблем, който в момента е препъни камък, за да започне да работи нормално Столичният общински съвет, това е арогантната надменност на най-голямата група и нежеланието на втората по големина група по никакъв начин да колаборира. Докато тези две групи не влязат в разумен, нормален диалог, много трудно по-малките групи, дори и с огромното си желание да помогнат, биха могли да разсекат този възел.

В попска работа ли се превърна политиката? Сиреч, "Няма да ме гледате какво прави, а ще ме слушате какво говоря", цитирам Бойко Борисов, който както винаги по народному, с точност охарактеризирва ситуацията.

Ами да ви кажа вече, по принцип поне от 7-8 години насам, това е много характерен стил на управлението на страната. В никакъв случай не можем да кажем, че този стил не беше характерен и по времето, когато Бойко Борисов еднолично се разпореждаше в тази държава. И в този смисъл няма нищо ново под слънцето. Новото е, че в момента прекалено много попове се събраха, а пък Синода е един.

Много ви благодаря за този анализ, за откровените отговори и за времето, което ни отделихте. Още един въпрос на финала, да ви помоля.

Слушам.

Ще направите ли продължение на вашата книга, защото тя със сигурност ще предизвика интерес, за първи път се изнасят такива факти?

Да, за първи път и то по две линии. Първо, за нито един период от българската история няма такова изследване. От Освобождението от османско владичество, та чак до днес 2024 година. И това не просто е първото изследване, то всъщност няма с какво да бъде съпоставено. И когато някой ме пита, ама как е било в Царска България, или как е сега? Трябва някой да направи тези неща, за да можем да съпоставяме. Но за да се случи това, трябваше на първо място да намеря данните, да ги извадя от архивите на МВР, няма да ви казвам какво ми е коствало това и колко време, и колко усилия и т.н. След което тези архиви, включително и от Комисията по досиетата, да дадат реалната картина за този период. Сега вече е много по-лесно, сега вече всеки може да хване, да изследва конкретно кражби, грабежи, убийства, възрастови характеристики, етнически характеристики. Всеки може да изследва. Огромният интерес, който още в момента наблюдавам по предварителни продажби на книгата, ме прави доста голям оптимист в тази посока.

И ще я продължите ли?

Да сме живи и здрави, никога не правя планове толкова много напред. Дай Боже, да свърши всичко добре с нея, ако има интерес, всичко е възможно.

Благодаря ви още веднъж за това, че бяхте наш гост. Гостува ни д-р Стефан Иванов, заместник-директор на 149-то СУ “Иван Хаджийски" в София, също така дългогодишен общински съветник.