Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Още един сектор от българската култура, чиито проблеми се обсъждат от години, настоява за спешни, адекватни решения от държавата. Защо сценичните изкуства готвят протест на 6-ти декември? Наш гост е председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Станислав Почекански. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Почекански.

Много благодаря.

Известно е, че заплатите в сектора на сценичните изкуства са едни от най-ниските в страната и май в Министерството на културата твърдо държат да бъдете илюстрация на максимата “Музикант къща не храни". И от вашия Съюз бият безрезултатна тревога за това от години. Очевидно ви свършва и търпението, и толерантността?

Наистина с всяка изминала година толерантността приключва. Но това, което искам да кажа, е, че честата смяна на правителствата в България ни поставя пред изключителното предизвикателство да започваме с всяко ново ръководство на Министерството на културата от начало, ама абсолютно от начало. До такава степен, че проблемите на нашия бранш, а той е един от най-многобройните в областта на творческите индустрии, един от най-многобройните и като съюзи сме в Съюза на българските музикални и танцови дейци. И наскоро, даже сред синдикалните организации, и не само нашите в Съюза бяхме направили статистика, оказа се, че един огромен 5% като процент от брутния вътрешен продукт се генерира именно от тези творчески индустрии. За съжаление обаче, както казват, понеже започнахме с български поговорки, бих споменал и една истинска народна мъдрост “Вода газят, жадни ходят", това е нашето положение. Тук, разбира се, проблемът трябва да бъде разграничен между това, кой финансира: дали държавата за държавните културни институти в областта на музикално-сценичните изкуства, или изцяло държавата е абдикирала и е прехвърлила една голяма част от нашите музикални и танцови състави, оркестри, камерната опера в Благоевград на общините.

Ако най-сериозният проблем пред сектора е не дофинансирането, бихте ли ни обяснили в какво се състои?

Отново казвам: има разлика. Но ще съм кратък, ако мога илюстративно да разкажа, къде са проблемите. А именно в музикално-сценичните, разбира се, и в театъра, изобщо в сценичните изкуства, които се финансират от държавата, действа особена система, която е единствена, доколкото на мен, а и на колегите ми е известно в целия свят. Тази система третира всички творчески състави и културни институти като самофинансиращи се и едва ли не самоосигуряващи своята творческа заетост организации. Нещо, което наистина е уникално, с отрицателен знак отново в България. Със Закона за закрила и развитие на културата, чл. 23А е въведена методика, механизъм, който през доста от годините вече, в които работи, доказа своята неефективност. И продължава да я доказва. А именно от новите данни, които Отрасловият съвет за тристранно сътрудничество на 21 ноември ни предостави, виждаме, че само от миналата година до сега почти всички музикално-сценични институти вече са със знак минус в бюджета. Тоест, те са, както ние обичаме да казваме “на червено": изразходват повече, отколкото е могло да им се даде. Може би един или два института виждам, че не са излезли "на червено“. Именно тези минусови преходни остатъци и тяхното разширяване доказват за пореден път неефективността. Като прибавим и това, че не се отчитат и редица специфики, например регионалната специфика, ползването на сградния фонд, който е различен за отделните културни институти, и най-вече, че тази методика отчита количество брой продадени билети и постъпленията от тях.

А билетчето не означава качество.

Така е. Не се отчита точно качеството. Качеството по никакъв начин не се отчита. Има може би някакви спорадични опити през наградите “Икар", “Аскеер", разбира се “Кристална лира", нашите награди за високи постижения, върхови постижения в музикалното и танцово изкуство. Но това не дава цялостната картина и това е най-слабият за мен момент, не отчита качеството. Аз се опитах да илюстрирам, но все пак в какво се състои тази методика? Срещу всеки лев от продаден билет от собствена продукция, държавата субсидира с различни ставки, с различни субсидии отделните музикално-сценични изкуства, разбира се, и театъра. Това кара колегите, особено мениджърските екипи да натоварват изключително много съставите, за да имат една много посещавана, дори на моменти комерсиална продукция. Често при сценични изяви, особено когато са в турне и натоварването на съставите е огромно, става нетърпимо: колегите не могат да навлязат в програмата. Някъде се правят по три програми симфонични с абсолютно различни произведения, с различни диригенти за седмица. Три програми за седмица, не знам как качеството би могло да е на професионално и високо художествено ниво. Но това ги кара, иначе те минават, както и сега виждате: "на червено“. От много години – от 2011 г. насам, още от влизането на тази, да я наречем нова, вече не е нова, система от Съюзът на българските музикални и танцови дейци е търсил и предлагал многократно решения, за съжаление всички тези решения, абсолютно всички, и вчера се каза на Отрасловия съвет, не се взимат под внимание. Правят се какви ли не тайни, не тайни, явни и неявни комисии и комисийки, които ремонтират идеите на тази методика. В някои от тези предложения има  рационално зрънце. Но в по-голямата си част те не са одобрявани нито от гилдията, нито от самите мениджърски екипи по места от тези държавни културни институти. Тук би трябвало да спомена и една изключително голяма опасност, която дава вече своите резултати, а именно въведените през 2019 г., всъщност те са в сила от 2020 г. т.нар. “Рестрикции на Закона за закрила и развитие на културата“, който беше изменен. Със старата юридическа хватка се изменя специален закон посредством Закона за държавния бюджет. И там, в един параграф 9, бяха въведени няколко рестрикции, които спират развитието на държавните културни институти в областта на музиката и танца.

Какви са те?

Първата, и най-голяма е, че развитието на всеки културен институт за следващата година може да бъде до 105% от миналогодишния бюджет. Тоест, всеки институт каквото изкара, може само да ползва 5% увеличение, останалото забележете, се връща на държавата и то не в бюджета за култура, а в общия държавен бюджет.

Тоест, ако ви разбирам правилно: в  сектора не се мързелува, обаче изкараните от различните институти, тоест от вас пари отиват в Държавния бюджет, а не при вас. Каква е логиката?

Думичката “мързелува" изобщо не е уместна. Нашите колеги като неуморни пчелички на ръба на силите си, повярвайте ми, на ръба на силите си се трудят. И именно затова казах, че “Вода газят, жадни ходят", защото едни големи преходни остатъци, които тази рестрикция, първата в Закона не им дава възможност да си ползват собствените средства, които те сами са изкарали, самите културни институти са изкарали, самите колеги са изкарали.

Те са ги изработили.

Мениджърският екип, разбира се, всички те заедно. И именно това се връща в държавата, което надвишава. Сега, разбира се, Министерството на културата, тук не мога да си изкривя душата, е толерантно и не гледа така стриктно 5-те процента, но те фигурират в Закона, Законът е закон, знаете, за всички. Второто от рестрикциите е, че когато са в турне музикално-сценичните състави, разбира се и театрите, се субсидират билетите им като бройка до размера на собствената им зала. Тоест, ако една опера или филхармония или симфониета от държавните културни институти направят турне в София в НДК в една огромна зала, те ще им субсидират билетите само до бройката 200-300-400, колкото е тяхната зала на място, там където са те ситуирани.

А не другата зала, грамадната, в която изнасят концерта?

Не Зала 1 на НДК, например, която е 2000 човека, това няма да го субсидират.

Това е нечестно.

Меко е казано, но така е.

Несправедливо е.

Наистина е несправедливо. На трето място, но не по важност, е казано, че всеки билет, независимо колко струва и колко се продава, може да бъде субсидиран единствено до 20 лв., над 20 лв. не се субсидира. Субсидира се билет 20 лв., което е уравниловка за цялата страна.

Обаче това, което е отгоре, горницата така наречена, отива в държавата?

Не, горницата си остава в института, но не се субсидира. Тоест, субсидия се получава единствено за 20 лв., като част от билета. И тук трябва да кажем, че за някои от нашите музикално-сценични институти в страната 20 лв. е пределна цена. Няма как, например, като центрове в Разград и на други места билетът да бъде с по-голяма стойност, защото такава е покупателната способност на хората. Не всички могат да отделят за нещо духовно, нещо качествено, професионално и да отидат да го посетят, ако бъде с по-висока цена билетът. Но в по-голямата част, особено за софийските оркестри и състави, в Операта, и в Софийската филхармония, в Националния музикален театър “Стефан Македонски", там знаете, че билет от 20 лв. е направо смешен – такъв няма. И с цялата тази инфлация и развитието на ценовите скокове, знаете, че 20 лв. е наистина нищо, т.е. приходът им е ограничен. И като сложите към всичкото това, че няма механизъм, който да накара мениджъра, директора, съответно този, който отговаря за разпределението на средствата - това е, разбира се, работодателят, това е директорът на съответния държавен културен институт, няма механизъм, който да накара да отидат едни достойни средства за нашите колеги за заплати и за граждански договори за гостуващи солисти и т.н. Картинката става наистина трагична. Това е относно държавните културни институти. По-страшно е в общинските. Защото знаем, че общините нямат как, особено в тази ситуация, в която се намираме с криза във всяко едно отношение, да имат приходна част, която да обезпечи достойни средства за издръжка на общинските състави. А тези общински състави всъщност са музикалните и танцовите гербове по места. Това са духовите оркестри, професионалните общински духови оркестри, това са професионалните общински фолклорни състави, сред тях влизат ансамбъл “Пирин", ансамбъл “Тракия", ансамбъл “Мизия", ансамбъл “Загоре", “Странджа". Разбирате, това са емблеми на нашето фолклорно изкуство, на нашите корени, които всички ние обичаме. Хората по места очакват техните изпълнения. Не можете да си представите,  с какъв трепет и с какво удоволствие публиката ги очаква. Бях на концерт на Ансамбъл “Пирин" преди известно време, зала “Яворов" в Благоевград щеше да се пукне по шевовете, така е във всички ансамбли, същото е за “Мизия", същото е за “Тракия", виждал съм го с очите си. И общините няма как да имат средства, които достойно да обезпечат съществуването на тези наистина наши светини, фолклорни светини и не само. Тук влизат и камерните оркестри, които имаме, тук влизат и двата наши големи симфонични общински оркестъра - единият е в Пазарджик, другият е в Сливен и които са  изключително богатство в тези градове. Не трябва да забравяме и наистина уникалната опера в Благоевград, Камерна опера в Благоевград. Тя също изпитва изключителни затруднения, защото в един град, както казва и кметското ръководство, има три общински института, и трите са знакови: “Биг Бенда" в Благоевград, Фолклорен ансамбъл “Пирин" и Камерна опера Благоевград. И общината не може да отделя тия средства. Затова повсеместно в тези наши състави, оркестри колегите са почти на минималната работна заплата. Проблемът се явява от следващата година, когато е прието минималната работна заплата да стане 933 лв., и което ще бъде голям за общините скок, за нас не е голям, но за общините като хора, които осигуряват финансирането на тези културни институти,  е голям. Изникват изключително много предизвикателства и въпроси, на някои места дори говорят за съкращения, дори говорят за невъзможност да финансират дадени културни институти, което е невероятно притеснително.

А как стои въпросът с дофинансиране от държавата на тези общински културни институти?

Минаваме значи към нашите предложения към момента, този разговор го водим от няколко години и вече през три или четири ръководства на Министерство на културата. Представили сме данни за бройката, за средната работна заплата във всеки един от тези общински културни институти. Те някъде не са културни институти, някъде са оркестри, някъде са функции – така се водят в общинската дейност, дори не са обособени в отделни ансамбли или състави.

А са функции?

Да, функции в културата. Но за всички тези наши колеги, ние сме събрали абсолютно точна информация, която сме представили още на правителството, в което министър беше маестро Найден Тодоров. Представихме там и анализ, който вероятно и вие сте видели, не искам да навлизам в подробности, но там маркирахме изключително наболелите проблеми, на които Министерството на културата, макар и в служебно правителство, трябва да обърне внимание. Предполагам, че в приемствеността, която  имат отделните правителства, независимо дали то е служебно или редовно, както е в момента, тези проблеми все още седят там някъде описани, и чакат някой от сегашното правителство, от редовното правителство да ги види.

Да ги прочете.

Да ги прочете, да се консултира. Лошото е, че това е другата болна тема,: чуваемостта е да не кажа никаква, но изключително ниска. Но връщам се на темата. Това, което общините могат да осигурят, те пряко сили ще го осигурят, но повече не могат. Ето тук е държавата, която трябва да запази тези засега общински културни институти. Ние сме предлагали многократно те да се превърнат в регионални, така както има регионални библиотеки, регионални музеи, регионални галерии. Тоест, те да бъдат грижа за целия регион, а смея да твърдя, че те са национална ценност, не са никакъв случай само общинска или само регионална ценност. Та, остатъкът до средната работна заплата за страната може да бъде финансиран именно от държавата. Тук може да бъде целево финансиране, директно към общините, разбира се, до извървяването на един път, при който при ясни правила могат да бъдат превърнати в регионални. Това с регионалните културни институти го има в Закона за закрила на културата, нееднократно сме говорили, правили сме консултации и не е необходимо изменяне на закона. Опасността е, че видите ли, и други общини можело да създадат такива уж професионални оркестри и да искат държавно дофинансиране или съфинансиране, както искате го наречете, което за мен е абсолютно несъстоятелно. Защото в този глад за кадри тези оркестри няма как да бъдат създадени от вън, някак си привнесени. В България кадри по места просто няма. И не е състоятелно това като опасност или като нещо, което би затруднило. Та под тези форми, може и в настоящия бюджет да бъдат дофинансирани, съфинансирани. Провели сме разговорите лично с министъра на финансите, който има идеи в тази посока. И средствата, които сметнахме, предполагам, че те са сходни и с предвижданията на Министерството на финансите, защото ние и на тях сме представили тези данни, те са около 15 милиона за всички, да ги наречем културни институти, състави и ансамбли, за цялата следваща 2024 г.  Представяте ли си, 15 милиона на фона на общия бюджет?

Той е 200 милиарда!

Който вие казвате, точно така,  е 200 милирада!

И за 15 млн. се борите?

За запазване, вижте, тук говорим за това да не се разбягат колегите в други браншове, в други професии. Има един огромен отлив към образованието, вие знаете, все пак в образованието заплатите са доста по-добри. И нашите колеги са принудени, иначе нямат как да оцеляват по места, бягат в образоването. Това означава, че ще се обезкръвят всички тези състави и не дай Боже да оставим нещата така, че те да се самозакрият или самоунищожат. Нещо, което в съвсем краткосрочен план е огромна, ама наистина огромна и при това реална опасност.

Направо излишен изглежда въпросът ми, но ще ви го задам. Как можете да привличате и задържате млади хора, утвърдени професионалисти в тези държавни общински институти?

Там специално, не мога да кажа изключително трудно, то е невъзможно.

В общинските?

Ами то и в държавните става все по-трудно, особено извън столицата. В столицата някъде поради това, че е столица, поради това, че има много повече концертни събития, възможност за участие и в допълнителни такива събития, по някакъв начин младите хора се задържат. Но това е само в София, в страната картинката е коренно различна и също будеща изключителна опасност. Нашата загриженост е за това, че младите хора предпочитат, ако не дойдат в София, да отидат в чужбина. Знаете, това е стара, отколешна във всички браншове и области тенденция, много страшна тенденция. Народът не само намалява, но се обезкървява от най-качествената, най-млада сила. Но в провинцията освен това  те сменят и професиите си. За общинските е изключително трудно, за държавните се намират някакви начини, но все повече се засилва там пък тенденцията за внос на музикални кадри от чужбина, дори от далечни дестинации, извън Европейския съюз, от Съединените щати, от Мексико, и т.н. От изключително далечни дестинации ние внасяме, ако погледнете симфониета Враца, в нея по-голямата част са наши колеги от чужбина. Това е невероятна практика, която все пак, за да запълним нашите състави с качествени музиканти, разбира се, не казвам, че тези наши колеги от чужбина нямат качествата, напротив, прекрасни музиканти. Но все повече те заемат местата и българите в нашите музикални състави ги няма.  А къде отиват? Разбира се, зад граница.

Или в други професии?

Или в други професии, когато останат тук, в България.

Какво разчитате с този протест, който ще направите на 6 декември? И защо на 6 декември в деня на Свети Никола?

Да ни закриля светецът. Но не това е всъщност основната идея. На тази дата знаем, че по предварителните разчети Законът за държавния бюджет за следващата 2024 г. ще влезе в пленарната зала на Народното събрание. Аз загатнах, може би, преди малко, че чуваемостта от изключително много време става все по-ниска и по-ниска, сега е на критичния минимум. Проведе се Отраслов съвет след година и половина, макар че в правилата е  записано, че “на всеки три месеца трябва да се провежда такъв Отраслов съвет за тристранно сътрудничество", забележете това е за сътрудничество. Тук не говорим за някакви други дейности за обсъждане, за колегиуми, някакви комисии и т.н. , каквито изобилстват, или работни групи. Тук става въпрос за това държавата, в лицето на Министерство на културата, синдикатите в лицето на трите наши основни синдиката в областта на културата Съюзът на българските музикални и танцови дейци към КНСБ, Независима синдикална федерация “Култура" към КНСБ и Национална федерация “Култура" към КТ “Подкрепа", това са нашите колеги, с които сядаме на масата заедно с държавата. И работодателските организации като Българската асоциация на работодатели в областта на културата, това е със звънкото и артистично наименование БАРОК, другата е Сдружение ръководители в областта на културата с още по-хубавата абревиатура и съкращение СРОК, с тези наши колеги от много години работим. Министерството трябва да организира, да насрочи заседание на този Отраслов съвет и въпреки, че те вече са близо половин година настоящото правителство в ръководството на държавата, едва сега такъв се направи. Щастливи сме, че се направи, но на този съвет, за мое изключително голямо огорчение, по скоро проблемите се задълбочиха, отколкото да се решат. Да, изслушаха ни, и от това нищо няма да последва.

А защо?

Защото на първо място, аз мисля, това е мое мнение, предполагам и на колегите, желанието липсва. Да, декларира се такова, но то е само на декларация. Освен това за никого не е тайна, че в Министерство на културата относно експертния капацитет има една изключително голяма празнина. На скорошна среща в Народното събрание, на която присъстваха почти всички колеги, цялата палитра на изкуството в България, не говоря само за музикално-сценичните, за театър, но тук присъстваха колеги от музеите, от галериите, от различните визуални изкуства и т.н., включително колегите от т.нар. Независим сектор, те бяха там, бяхме всички заедно. И именно там от ръководството на Министерството на културата казаха, че министерството се е превърнало, те самите си го признават, в разпределител на средства и капацитетът му е изключително нисък. Там се каза също, че се предвижда да се създаде нова дирекция за стратегическо планиране и анализи, нещо което по ред административни причини е възпрепятствано. И до този момент аз не виждам, как ще се направи. Но на тази среща аз зададох въпроса, и продължавам да го задавам, тъй като министърът на финансите много правилно желае във всички сектори да има реформи, и разбира се, да се намерят действащите механизми. Тук става въпрос за механизми, не просто за едни пари, които да се изливат и да се усвояват и т.н., както в голяма част е било досега. Но да има реформи във всички сектори на националната ни икономика. И след като при нас реформата е, смея да кажа завършена, защото макар и лоша, тази методика може да се ремонтира на първо време, а в по-дългосрочен план изцяло да отпадне и да се замести от други механизми, които ние предлагаме, разбира се. Въпреки това, има ясна представа, ясен разчет къде отива всеки лев от държавата. Същото е и при общините, те знаят всеки концерт колко пари им струва, как може да се финансира и какви са възможностите на бюджета. Тоест, при нас всичко е сложено на една изключително ясна основа. Не така е при Министерството на културата, самата им организация не води към административния и аналитичен капацитет и вече сме стигнали до там, че те самите го признават. И след като тази основна държавна структура Министерство на културата е в такъв колапс откъм експертна оценка, експертиза, питам аз: кога то ще се реформира.

И какъв отговор получихте?

И още, само да кажа. И необходимо ли е на обществото, на всички нас, защото знаете,  как държавата се издържа и как издържа своите държавни структури, каквото е Министерството на културата. Необходимо ли е такова нереформирано, самостоятелно, отделно министерство? Това е много важен въпрос. Защо държавата винаги задава към нас въпроси, относно реформи, относно изразходвани средства, нещо, което несъмнено трябва да прави. А ние, които сме данъкоплатци, не можем да зададем въпрос за ефективността на една основна, държавна структура в областта на културата? Мисля, че е резонно да го направим. Отговор не получих.

При втория въпрос изобщо не очаквам да получите.

Аз също не очаквам да получа отговор. Казва се, че се работи по нов устройствен правилник, казва се, че се работи от Комисия, за която вчера на Отрасловия съвет разбрахме в какъв камерен състав е, работи се върху изменения на методиката. Някои от тези техни идеи ние сме ги предлагали нееднократно, предлагаме ги и сега, а именно това, да има два компонента на първо време, тъй като за следващия бюджет е ясно, че в краткосрочен план тази методика не може да бъде хей така отхвърлена и изменена кардинално, затова трябва да е в по-дългосрочен план. Но това, което може да се направи, е тя да се приведе в адекватно състояние и с отпадането на рестрикциите или тяхното изменение, нека да не бъдат 20, да бъдат 40 лв. на субсидиран билет, нека да не бъдат 105%, а да бъде примерно 120-130%, това е въпрос на изчисление, това е въпрос на разчет, който прекрасно могат да направят и в Министерство на финансите, ние сме направили също такъв разчет. Но тези рестрикции не могат да останат в този си вид, това е едното. И разбира се, пак казвам, регионалният компонент, това всеки културен институт от държавните културни институти да се грижи и да радва, казано най-общо с качествен продукт, населението там, където е ситуиран, в региона, където е ситуиран. И все пак, много по-малко да бъде в останалите региони, разбира се никой не забранява турнетата, но това да бъде основно насочено към региона, в който е ситуиран дадения културен институт. И за това нещо да има съответните стимули, съответният механизъм. Разбирате ли, ние не се борим за пари, не се борим за заплати, не се борим за някакво увеличение просто ей така, а за механизъм, по който тези пари, които и сега ги има под една или друга форма да бъдат разпределени адекватно за нашите колеги, за това нашите културни институти, независимо държавни или общински, да работят качествено и да има резултат. Това е най-важно, да има резултат. Така че този компонент би довел до това, да финансира, да стимулира допълнително дадения културен институт, да развива публиката в собствената област в региона, в който той е ситуиран. Второто, разбира се, относно сградите, тази комисия също така има и хубави идеи. Някои от държавните културни институти имат по една сграда, други имат  три, а дадени нямат никаква. Така че не може за капиталови разходи да има еднакво финансиране или да има процент от общия бюджет.

Аз ви благодаря. Проблемите ви явно са толкова големи, че  те излизат извън възможностите на едно интервю, но ние ще продължим този разговор и след 6-ти декември, за да видим каква ще бъде реакцията след вашия протест и изобщо след това, което вие ще направите. Благодаря ви, че бяхте наш гост.

И аз много ви благодаря. Призовавам чрез вас всички любители на музиката и танца да ни подкрепят, и да дойдат на 6-ти декември на връх Никулден, в 12 ч. от Министерство на културата тръгваме към Народното събрание, новата сграда. Много ви благодаря, пожелавам на всички на добър час.

Гостува ни председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Станислав Почекански.

 

Цоня Събчева