Социологът Евелина Славкова в интервю за "Фокус". 

Г-жо Славкова, на 2 април са предстоящите парламентарни и предсрочни избори. Как изглежда политическата обстановка според вас и кои партии биха имали възможност да влязат в следващия 49-ти парламент?

Това, което виждаме към настоящия момент, разбира се, на база на социологическите изследвания, е, че няма да има особена разлика в представителството на политическите партии в това, което наблюдавахме в 48-то Народно събрание. Т.е. няма да има някакви безкрайни изненади. Това е на първо четене. Виждаме, три хипотези се пораждат от данните, които наблюдаваме в момента. Първата хипотеза е коалицията ГЕРБ-СДС с "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ – това е едната визия, която виждаме, тази, която ще бъде сигурна за осъществяване. Ще трябва да бъдат направени изключително много компромиси от страна на политическите формации, за да може да бъде съставен такъв коалиционен кабинет. Просто казвам го от гледна точка чисто и на аритметика, защото нито една от политическите формации, големите, няма да има достатъчно мнозинство, за да може да състави самостоятелно кабинет или само с една политическа формация. Т.е. всяка политическа формация е важна в 49-то Народно събрание. Това е едната хипотеза. Разбира се, тук трябва да имаме предвид, че местните избори са една спирачка за създаването на редовен кабинет, защото представете си ситуацията, в която "Продължаваме промяната“, които са създадени на анти-ГЕРБ реторика, носители на анти-ГЕРБ реториката, да влязат в коалиция с ГЕРБ преди местните избори – с какви аргументи те ще убеждават своите избиратели да гласуват против кметовете на ГЕРБ на местните избори. Това е най-простото обяснение защо се прави сложна конструкцията на такава коалиция. Другата хипотеза е т.нар. "хартиена коалиция“ – ГЕРБ, ДПС, БСП, която пък е обществено неприемлива. И отново заради местните избори не мисля, че ГЕРБ биха влезли в такъв тип коалиция. Третата хипотеза, в която влизаме от данните, от днешна гледна точка, разбира се – важно е да го уточним, е наесен с песен, т.е. отиване на избори отново наесен. Това е хипотеза, която в никакъв случай не трябва да бъде изключвана. Разбира се, тя има своята демобилизираща функция от гледна точка на факта, че септември месец наблюдавахме този феномен. Усещането, че изборите през октомври няма да решат политическата криза в страната, всъщност доведоха до ситуация, в която отново да говорим за много ниска избирателна активност.

А каква смятате, че ще е избирателната активност сега на тези избори?



О, приблизително избирателната активност, която видяхме на изборите през октомври месец. Първо, няма нови политически субекти, които да мобилизират цели сфери и хора, които по принцип не излизат да гласуват. Знаем, че те традиционно се мобилизират, когато има нови политически /…/, изглеждащи в тяхното съзнание с по-голяма електорална тежест. Това не се вижда към момента, то и няма време за създаване на някакви политически субекти, които да имат… Визирам примерно както беше "Продължаваме промяната“, визирам "Има такъв народ“, такъв тип политически формации, които мобилизираха хора, които по принцип не излизат да гласуват, ако погледнем в по-краткото минало. Другото нещо, което е – това усещане, че и тези избори няма да решат политическата криза, също може да има демобилизираща роля. Традиционно, разбира се, електорално, се наблюдава в последните години и след избори винаги си говорим колко малко хора всъщност са излезли да гласуват. Така че това е всъщност една смесица от причини много, много години назад, които са довели до това хората да не отиват пред урните. Разбира се, фактът, че ще имаме сега и хартиена бюлетина, със сигурност ще върне част от особено по-възрастните избиратели, които не излизаха да гласуват на последните избори, защото се притесняваха дали ще се справят с машината. Разбира се, това връщане няма над хора, които имаха технологичен ценз заради машините, няма да доведе до някакви колосални промени в електоралната картина, т.е. в електоралната мобилизация. Така че със сигурност отново темата за това колко хора са излезли да гласуват, ще бъде тема, която ще дискутираме след изборите на 2 април. Това са трите хипотези, които се виждат най-ярко. 

Дали е възможно сформираната коалиция "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ да надмине ГЕРБ?

В момента това, което виждаме, е паритет между двете коалиции. Разбира се, една от двете ще бъде първа политическа сила. Въпросът, който аз по-скоро поставям, е дали е от особено значение коя ще бъде първа политическа сила, освен символната победа, разбира се – да си първи, да дирижираш в началото дневния политически ред. Защото конфигурациите, които се опитах да разиграя, всъщност показват, че не може без нито една от двете да се състави някакво по-стабилно правителство, което показва, че печеливш ще бъде този, който може да състави кабинет, т.е. това може да бъде и вторият, това може да бъде дори с третия мандат, не трябва по никакъв начин да подценяваме този трети мандат. Така че първото място на тези избори за мен е чисто символна победа, а не толкова тази победа, която ще бъде основополагаща за съставянето на следващ кабинет, на редовно правителство.

Kоментирахме ГЕРБ, "Продължаваме промяната“, "Демократична България“, а кои са останалите партии, които социологическите проучвания показват, че ще намерят място в новия парламент?

Това са ДПС, БСП, "Възраждане“. "Възраждане“ през октомври месец удвоиха своя резултат от предходните парламентарни избори, така че те със сигурност ще намерят място в 49-то Народно събрание. Вече споменах ДПС, БСП, "Възраждане“, "Български възход“ към този момент е 4%. Разбира се, кампанията има особено значение, особено за политическите формации, които са около 4-те процента – това са "Български възход“ и "Има такъв народ“, които са близо до 4-процентната бариера, така че наистина за тях ще бъде изключително важно каква кампания ще направят, какво ще говорят на електоратите си, дали ще мога да мобилизират достатъчно хора, които да ги подкрепят. /…/ политически формации, разбира се, трябва да имате предвид, че някои от тях се заявиха след социологическите ни проучвания – визирам тук обединението "Левицата“, визирам тук проекта на Каримански и Ива Митева. Тепърва през социологическите инструменти ще измерим какъв ще бъде техният потенциал и дали ще могат да прескочат 4-процентовата бариера. Но трябва да имаме предвид и това сме го наблюдавали в политическия ни живот – когато има голяма битка, така да го кажа, между първата и втората политическа сила, виждали сме го това между ГЕРБ и БСП, то тогава има едно изсмукване и концентриране на електоратите и на периферията в битката горе, което минимизира шансовете на малките политически формации, които са около 4-процентовата бариера. А такава битка със сигурност виждаме между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“. Затова по-скоро не бих дала конкретни шансове кой има някаква възможност и кой не, защото трябва да видим вече през март месец какво ще покаже социологията.

Каква кампания очакваме от политическите формации и кой е най-силно изразеният акцент, който ще наблюдаваме в нея?

Два акцента със сигурност ще наблюдаваме. По-голямата част от политическите формации с евроатлантическа насоченост, разбира се, при всички политически формации ще се говори за цените, инфлацията, обедняване. Предполагам, че политическата класа ще постави още една тема, разбира се, от традиционните теми, които присъстват – здравеопазване, образование и т.н., това ще бъде темата за политическата криза. И го казвам неслучайно, защото ще има битка на интерпретации кой всъщност е основният виновник за това да сме толкова дълго в политическа криза и да не може да се състави кабинет. Така че това също ще бъде някаква тема. Казвам го неслучайно, в проучването през януари месец – ние, както знаете, традиционно имаме всеки месец проучвания, въпросът какъв е най-големият проблем, който трябва да бъде решен по спешност, това на първо място, разбира се, са цените, обедняването, инфлацията. Това е тема, която още през септември месец беше водеща и застъпена в кампанията на политическите формации в някаква степен, може би недостатъчно. И на второ място хората определят като много важен проблем, който трябва да бъде решен, политическата криза. Т.е. вече българинът проблематизира политическата ситуация в България и разбира, че не може още да си ходим ние в годината по два пъти на парламентарни избори. Така че предполагам, че в посланията на политическите формации ще има и такъв тип акценти, които са свързани с търсене на консенсус, решаване на този проблем, именно защото хората започват вече сериозно да проблематизират тази ситуация.