В края на месец юли депутатите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и  ДПС внесоха проект за промени в Конституцията. А в понеделник депутатите приеха и правила по които ще се разглеждат и обсъждат промените в основния закон. Те бяха подкрепени от 107 народни представители 48 бяха против - “Възраждане", БСП и “Има такъв народ", а един депутат от ПП-ДБ се въздържа. Същинското обсъждане обаче на измененията в Конституцията на Република България ще започне след 6 октомври. Темата коментираме в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с Даниел Смилов, специалист по сравнително конституционно право и програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

Г-н Смилов, основателни ли са, според вас, амбициите на т. нар. конституционно мнозинство за промяна на нашата Конституция?

Мисля, че ситуацията е узряла за промяна в Конституцията. Две са основните направления, които на мен ми се виждат смислени от нещата, които са предложени. От една страна, това е довършването на реформата в съдебната сфера, разделянето на Висшия съдебен съвет, отделянето му и създаването на Висш прокурорски съвет. В крайна сметка, това са две различни професии, с различни правомощия в конституционния модел, с различни функции и в съдебния процес. Така че има логика тези два съвета да бъдат разделени и да се даде автономия на съдиите - сами да вземат основни решения, свързани най-вече с кадруването.

Друго, което е разумно, че при това разделяне на двата съвета, съдиите, които са доста разнородна група сами по себе си, има административни съдии, други съдии, които са под шапката на Върховния касационен съд (ВКС) и пр. тоест, вътрешно тази група не е еднородна и тя по тази причина по-лесно може да се самоуправлява, без да се стигне до самоконцентрация на власт в ръцете на един или друг субект.

При прокурорите това не е така, защото те са по йерархизирана система и ако се остави на вътрешна демокрация тази система, много е вероятно, както в армията, ако има избори генералите и началниците да бъдат винаги избирани. Затова точно има смисъл по-голяма външна квота, избирана от парламента да присъства в този Висш прокурорски съвет. Така че логиката тук ми се струва здрава, трябва да се огледат детайлите, но като цяло това е добре промислена реформа, която и през годините, нейната логика ми се струва, че е била достатъчно обосновавана.

От месец юли до този момент чухме доста тези, включително на конституционалисти, хора, които коментират темата. Една от които беше, си спомням, че има вероятност, ако се раздели съдебната власт на две - съдебна и прокурорска, да се наруши правилото за трите власти в България - изпълнителната, законодателната и съдебната власт?

Това правило за трите власти не е желязно в нито една съвременна конституция нямате точно три такива власти. А и в българската е така, ако се вгледаме в различни институции като Конституционния съд, той не принадлежи на съдебната власт, а на съда. А президента не е част от изпълнителната власт, която принадлежи по Конституция в ръцете на правителството, но е така отделен център на власт. Тоест, съвременната конституционна уредба във всички държави е много по-сложна от това опростено разбиране, че видите ли имаме три власти и те са точно определени и няма как да има по-сложна геометрия. Ако вземем дори и тази метафора, която е наследена от Монтескьо - идеята за трите власти на прокуратурата пък мястото й не е точно в съдебната власт, защото тя не е съдебна власт, има някакви други функции. Това е някаква идеологическа догма, която ми се струва, че нито е конституционно обоснована в текста на нашата Конституция, нито издържа някакъв сравнителен анализ или трактовка теоретична, в съвременен план.

Преди вас, г-н Смилов, мой гост беше Мария Карагьозова, според нея няма правна експертност в проекта за промени в Конституцията, отделно тези дни Съюзът на юристите също реагираха остро. Те казаха, че може да се правят политически компромиси, но не и компромиси с промените в Конституцията на страната ни и че продължава 30-годишната тенденция за промени на парче по метода проба-грешка. Вие казвате сега, че сме узрели за такава промяна?

Да, аз мисля, че точно тези промени, които се предлагат, особено тази част, която е за разделянето на двата съвета, наистина различни аргументи сме слушали през годините и ми се струва, че логиката, която е защитена в проекта се налага на фона на проблемите, които са възниквали в българската съдебна система. Сега, всеки има право на оценка за нивото на експертност и пр. в предложенията. Аз също бих имал възражения срещу някои от предложените промени.

Другата основна линия, която по принцип, според мен е правилна и тя е по отношение на правомощията на президента при излъчване на служебно правителство, изобщо ролята на служебните правителства. Появи се сериозен проблем през последните години, защото Конституцията беше предвидена да действа в друга ситуация, когато тези служебни правителства са изключение, случват се рядко.

А видяхме, че те са доста чести.

Те станаха едва ли не правило за определен период. Очевидно е, че някакви мерки трябва да се вземат

Венецианската комисия е дала предложение да отпаднат служебните правителства.

Да, но първо трябва да кажем, че това служебно правителство е доста странен институт. В нормалния парламентаризъм имаме правителства, които са в оставка и които продължават да действат до съставяне на ново правителство. И пак парламентарно подкрепено и това е по принцип идеята на парламентаризма. При нас се появява някакво такова междинно правомощие на президента, което по идея трябва да е краткосрочно и техническо, но видяхме, че не винаги става така. Затова една от добрите промени, които се предлагат, според мен е удължаването на действието на Народното събрание до избиране на следващо Народно събрание, т.е. да няма момент, в който да имаме служебно правителство без парламент и да се получава една такава дупка-вакуум в парламентарното управление. Това е в плана на рационализация на парламентаризма, избягване на парламентарни кризи и общо взето отсъствие на една от основните власти, на практика основната власт - законодателната в парламентарния модел, това е добре.

Моделът със служебно правителство, което на практика ще се излъчва от самия парламент, трябва да се помисли още малко, защото там се дава възможност на президента да избира между три високи длъжности, хората, които ги заемат. Това са председателят на Народното събрание, председателят на Народната банка и един пост от който той трябваше да избира. Това ми се струва на мен не добро свиване на възможностите за излъчване на служебно правителство. И следващата опция, че ако президентът не може да състави правителство на базата на тези трима от които може да избира, едва тогава на практика Народното събрание излъчва служебно правителство.

И тук отново опираме до това за разпределянето на властите, за правилното разпределение?

Парламентът, ако може да състави такова правителство, той би могъл да го състави, не казвам, че отсъства логика. Ако парламента е притиснат да състави служебно правителство по Конституция, предполагам, че това ще е по-силна мотивация той да го направи, ако иска да отиде на предсрочни избори и т.н. Наистина този вариант трябва добре да се огледа.

Струва ми се, че в сегашния му вид има слабости, които могат да бъдат изчистени. Тук има и един такъв конституционен въпрос. Има едно решение от 2003 г. на Конституционния съд, което от моя гледна точка неправомерно тълкува Конституцията и изисква Велико народно събрание, едва ли не за всяко прехвърляне на правомощия от един клон на власт на друг, като тълкува, че това едва ли не е смяна на формата на управление на държавата. А формата на управление на държавата, това е технически термин на конституционализма и той означава едни такива неща като дали държавата е монархия или република, дали е парламентарна или полупрезидентска република, това е форма на държавно управление. Това, че нашият Конституционен съд третира промяната на формата на държавно управление и я свързва с всяко прехвърляне на правомощия между основните клонове на властта.

Ако не се лъжа, през май месец имаше такова искане от ДПС за свикване на Велико народно събрание.

И затова много често чуваме, тази реформа изисква Велико народно събрание, защото се променя формата на държавно управление. И това е точно заради това решение на Конституционния съд. То интерпретира неправомерно конституционния текст, но така или иначе това решение е налице и ако Конституционният съд не си го ревизира, евентуалната промяна на модела на съставяне на служебно правителство би могла да бъде атакувана пред Конституционния съд.

Критиците, може би тук, г-н Смилов ще кажа, че всички тези поправки, особено в правосъдната система се правят най-вече, за да влезем в “Шенген" и в Еврозоната?

За мен това е много сериозно основание да се правят поправки на Конституцията, ако това беше залога за влизането ни в Шенген и в Еврозоната. Само че аргументът е сгрешен, защото това просто не е вярно. Ние няма да влезем в Шенген и Еврозоната заради конституционните промени от една страна, а от друга страна тези конституционни промени, поне тези, които подчертах, отхвърлени от съдебната власт, пък и някои свързани с ролята на служебните правителства, са необходими за страната, независимо от това дали ще влезем в Шенген и Еврозоната или не.