Сергей Станишев, евродепутат, доскорошен президент на Партията на европейските социалисти, министър-председател на 49-то правителство на България и бивш председател на БСП, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

По инициатива на Сергей Станишев и Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, на 10 февруари от 10.00 часа в София ще се състои Конференцията "Да изхраним Европа по време на криза – предизвикателства и възможности на стратегията "От фермата до трапезата“. Събитието се очаква да събере заинтересованите страни от България и Централна и Източна Европа, както и видни европейски експерти. Дискусиите от трите основни панела – "Въздействието на множество кризи – нарастващи регионални неравенства“, "Храна и здраве“ и "Конкурентоспособност и търговия“, са продължение на дебатите в Европейския съюз за намиране на баланс между продоволствената сигурност и екологичните и климатични цели на фона на продължаващата в Украйна война. Какви са предизвикателствата пред Европейския съюз и България да осигурят не просто храна, а такава на достъпни цени? Наш гост е евродепутатът Сергей Станишев, доскорошен президент на Партията на европейските социалисти, министър-председател на 49-то правителство на България и бивш председател на БСП. Какво представлява стратегията на Европейската комисия "От фермата до трапезата“ г-н Станишев? Какви политики и възможности за финансиране предлага тя за бъдещето на европейския селскостопански сектор?

Нека ви кажа защо организираме тази конференция точно сега и какво целим с това действие. Първо, тази стратегия на Европейската комисия, която се нарича "От фермата до трапезата“, е приета 2020 г. и би трябвало до 2030 г. да осигури много съществени промени в селскостопанската политика на Европейския съюз, а това е една от основните политики. 1/3 от бюджета на Европейския съюз отива там и около 30 законодателни акта вървят като част от тази стратегия, въпреки че тя засега не е задължителна за страните, но де факто постепенно навлиза и се превръща в реалност. Още повече, че и политиките и плащанията в периода 2023-2027 г. за българските земеделски производители в немалка степен ще бъдат вече обвързани с нея. Тя предвижда 50% намаляване употребата на химически по-опасни пестициди, които са важни от друга страна за растителната защита на производството в България, съкращаване наполовина на продажбата на антибиотици и други неща. Т.е. има много чувствителни сфери, които променят и ще променят средата, в която ще произвеждат българските производители, и продукта, който ще стига до потребителите в крайна сметка. Затова мисля, че е много важно сега, в момента, в който се обсъжда тази стратегия, в който предстоят преговори между Комисията, Парламента и Европейския съвет, България да има формирана с много широко участие първо национална позиция. Искам да благодаря на министъра на земеделието, че той прие тази инициатива за подобна конференция. Министерството много сериозно се е ангажирало, защото е важно българските производители – дали растениевъди, дали животновъди, различните производствени асоциации да знаят какво предстои и не да заемем традиционно позицията "Ами това не може да стане, ние нищо не искаме да правим. Да удържаме, докато можем да удържаме“, а да се включим в дискусията на европейско ниво, да намерим своите партньори, които разбират нашите аргументи, които имат сходни проблеми и да намерим балансирано решение, което да позволи развитието на българското земеделие: да бъде устойчиво, да бъде конкурентоспособно и да създава работните места, които са важни за нашата страна, и съответно за добавения продукт за страната ни и за нашата икономика. Така че темата засяга един изключително жизненоважен сектор за българските граждани и ми се иска много в резултат на това да бъде първа дискусия от многото, Министерство на земеделието после да направи много широка разяснителна кампания, българските асоциации на производителите да се включат в дискусията с европейските институции, заявявайки своите аргументи, своите позиции. И наред с това, в конференцията ще има сериозно международно участие от Европейския съюз и на много евродепутати, в това число от Испания, от Румъния, от асоциации на производители от Гърция, държавни секретари на земеделието от редица страни като Словакия, Словения. Т.е. важно е да не бъдем сами, защото аз съм се сблъсквал как в работата на Европейския парламент понякога се хвърля цялото очакване върху българските 17 евродепутати, които са 17 от 701, да спасят една или друга кауза. И видяхме какво стана в миналия Европарламент 2018 г. с пакета "Мобилност“. Тогава близо една година ние в партньорство с някои други делегации от Румъния, от други страни успяхме да отстояваме национална позиция, но накрая, тъй като бяхме в малцинство, ни прегазиха с гласуване и не постигнахме резултат. Затова ми се иска навреме да проведем дискусията в страната ни, да намерим външните партньори, да има присъствие от редица европейски асоциации, производителни, сдружения на ветеринари в това число и много други, за да имаме аргументирана, защитима позиция, да имаме съюзници, които говорят със същия глас като България, и в крайна сметка да отстоим българския национален интерес.

Г-н Станишев, казахте, че 30 законодателни акта вървят с тази стратегия, обаче в България никой не говори за тях. Как ще бъдат приети, след като необходимите 22 закона за Плана за възстановяване и устойчивост два парламента не ги приеха, сега вероятно и трети няма да го направи?

Тук опираме до това, дали политическите партии изпълняват основната си функция, с която ги е натоварило обществото, защото хората гласуват за една или друга партия с идеята, че тези партии първо ще успеят да водят някакъв диалог и да формират правителство, а то е видимо от няколко избори подред, че никоя партия няма безусловно доверие и че единствената възможна форма на управление е коалиционна. И продължават да си играят на игрички, които може да мобилизират най-тесните им партийни ядра, обаче отблъскват мнозинството, защото хората очакват в крайна сметка да се състави легитимно правителство, да има мнозинство, което да приема закони, правителство, което да може да формира също и законодателни инициативи и да отстоява убедително интересите на страната ни в чужбина. Защото едно служебно правителство може да свърши добра работа, без съмнение, и аз мисля, че правителствата, назначени от президента Радев, се стараят и постигат резултати, но то има ограничен мандат, защото няма зад гърба си парламентарно мнозинство и има ограничение и във времето. Два месеца има едно служебно правителство. А те, всички тези законодателни актове, за които говорим, ще се приемат в продължение на месеци и години и процесът изисква постоянно координирано усилие от страна на държавата, на всички нейни представители. И разбира се, парламентът играе водеща роля. Затова най-големият неуспех на отишлото си вече Народно събрание е това, че не можа да излъчи правителство. И най-тъжното според мен е, че се очертава и в предстоящата кампания партиите не да търсят сериозни решения на проблемите на икономиката, на социалната защита, на това, което е в дневния ред на всяко семейство и на обществото като цяло, а само да говорят на своите твърди избиратели, като по този начин да отблъснат по-голямата част от хората. На последните избори бяха колко – 40% участие на хората с изборни права.

Сега се очакват по-малко.

Възможно е и да са по-малко, защото хората казват "Чакайте, ние колко пъти ще ви ходим на избори, а вие нищо не може да постигнете?“. Но още по-тъжното е, че след изборите като че ли нищо драматично няма да се промени. Първо, никоя партия няма да има толкова убедителна победа, че да каже – ето, аз имам мандат от хората. Пак ще трябва да си говорят. А те се държат така в момента, че затрудняват – и това ще бъде в хода на кампанията – по-нататъшни разговори още повече. И като че ли това дали ще има правителство наесен – имам предвид избрано от парламента с мнозинство, стабилно, или няма да има, ще зависи от сметките на партиите за местните избори: дали участието в едно или друго правителство ще им помогне за резултата на местните избори или ще им попречи. Така че дори резултатът от изборите няма да предопредели излизане от политическата криза. Това става с диалог и с политическа воля, и с поемане на отговорност. Някак си като че ли партиите очакват да им се гарантира, че ако влязат в правителството, то ще изкара четири години. Няма такава гаранция пред никой. Така че малко по-отговорно. Иначе се получава какво? Когато партиите – говоря за системните особено – не са способни да произведат устойчиви политики, се създава поле за това, което ще бъде в капанията. Ще видим един много широк популизъм, едните ще говорят срещу еврото – визирам инициативата за референдум на "Възраждане“, други – за президентска република, пак ще събират подписи за референдум. Защо? За да получат повече гласове. Трети ще говорят за Северна Македония, но не за основните, истински, дълбоки проблеми, пред които е изправена България, и заплаха от множество кризи, почвайки от инфлацията, войната в Украйна, цените на енергетика, устойчивостта на българската икономика. И освен всичко останало, как ние ще се интегрираме в крайна сметка в променящия се Европейски съюз, къде е нашето място. Затова чрез такива дискусии, които организирам – преди няколко месеца имаше за енергийната бедност, където призовах също парламента, който не го свърши, да приеме дефиниция за енергийната бедност, от което биха следвали вече конкретни действия за защита на хората, които са енергийно бедни в България, а те са изключително много, за съжаление, и имат огромни затруднения да свържат двата края, да си платят сметката, да си пратят децата на училище и да ги нахранят, и тази за земеделието са част от едно усилие за връщане на нормален, съдържателен разговор в политиката. Защото само с лозунги нищо няма да постигнем в крайна сметка.

И да ви върна пак към петъчната дискусия, която предстои. Може би заради стеклите се около политическата несъстоятелност обстоятелства, но проблемите с изхранването у нас все повече се свързват с повишаването на цените на храните, особено на тези от първа необходимост, известни като малка потребителска кошница.

Да.

Затова днес дори служебният министър-председател свика работна среща за овладяване повишението на тяхната динамика. Какво следва да се предприеме, за да не изпаднем в ситуацията на африканизация и да не търсим дефиниция за хранително бедни? Има храни, но все повече хора у нас да не могат да си ги позволят. И при това положение – кои са проблемите при изхранването, дали нашите са съпоставими с европейските?

Съпоставими са, защото като цяло в Европейския съюз през 2020 г. почти 10% от населението – това са около 40 милиона души европейски граждани, не само в България, но в България предполагам процентът е по-висок, са имали проблем всеки втори ден да имат на трапезата си месо или продукти, които са адекватни и осигуряват нужните хранителни компоненти за оцеляването. Така че както има енергийна бедност, така че проблемът със сигурността на производството, с достъпността на производството е изключително важен за Европейския съюз и за България в частност, в по-голяма степен, просто защото за съжаление ние сме по-бедни като население. И затова е важно редица инициативи, които в момента вървят в рамките на тази стратегия "От фермата до трапезата“, да имат много ясна оценка на въздействието. Защото когато казваш "Ще намалим с 50% използването на пестициди“, това как ще се отрази върху българското растениевъдство? Защото има страни например, които използват много повече и пестициди, и други химически торове, имат по-висока производителност – говоря за Европейския съюз. И ако се наложи еднакъв процент на намаление на използването на пестициди и химически продукти, тогава България ще бъде по-ощетена и нашата производителност още повече ще падне. Когато говорим за това, че както е залегнало в стратегията, 25% от земеделската земя трябва да се обработва до 2030 г. по метода на биологичното земеделие, това ще има своето отражение върху цената също така, тъй като това производство е по-скъпо. Но не го казвам, за да се отхвърля всичко, а за да се търси балансирания подход, който да помогне България да си защити интереса, да има своите ясни аргументи, защото темата за хранителната сигурност също е водеща и също съответно стратегията на Европейската комисия трябва да се адаптира към тези нови предизвикателства, свързани с хранителната сигурност на Европейския съюз. Защото иначе има едно изследване, което показва, че 70% от намалението на въглеродния отпечатък върху атмосферата, климата, от страна на Европейския съюз се компенсира чрез увеличаване на този отпечатък в трети страни, т.е. извън Европейския съюз. Т.е. ние просто релокираме проблема на климата, наред с това правим европейското производство по-малко конкурентоспособно и по-скъпо. Трябва да се реагира адекватно на тези неща и да се намери балансиран подход. И точно това е смисълът на дискусията, която ще организираме – да чуем повече мнения. И разбира се, много е важна и разяснителната кампания, и дискусията, и участието на България оттук нататък, защото има правителство, няма правителство, служебно ли е, редовно ли е, тези дискусии ще вървят и България ще трябва да си отстоява интереса. Това е задължението на институциите и на политическите партии. И е срамно, че при толкова много приказки за този План за възстановяване, който наистина е важен за България, в крайна сметка парламентът не успя да приеме повечето закони, които са условия за получаване на парите. И може да се окаже, че ние просто ще си получим първия транш – той мисля, че вече е получен, но с това ще си и останем, защото освен всичко останало, този План има времеви хоризонт. Това не е седемгодишният бюджетен период на Европейския съюз. Тук хоризонтът е по-кратък. Той се даде на страните като помощ за излизане от кризата, свързана с КОВИД-19. Ние вече сме тежко изостанали като страна и не виждам перспектива много бързо да наваксаме. По-скоро политическата стагнация и запушването на процесите ще допринесе за запазване на това положение. И за това трябва да се носи отговорност от политическите партии пред хората, защото и бизнесът, и гражданите очакват да се случват неща, да има ресурс за възстановяване на икономиката, да може да се адаптираме, пак казвам, към променящата се икономика и на Европейския съюз, а не просто да бъдем в защитна, отбранителна позиция "Това не искаме, онова не искаме“ и да ни наложат най-лошия вариант накрая. Нали разбирате, за какво говоря?

Г-н Станишев, вече казахте, че приключи пореден безрезултатен парламент. Допуснахте вероятност следващият да го повтори. Има ли изход и какъв от омагьосания политически кръг?

Изход винаги има, въпросът е, дали е добър. Но всичко опира до политическата воля и отговорността на партиите, на техните лидери, защото едно правителство винаги печели и пасиви. Не може само да разчиташ, че участието във властта ще ти носи почит и уважение, защото винаги, особено в наше време, си изправен пред трудни решения, множество кризи и това изисква способност да се носи отговорност, да се вземат и трудни решения, които в крайна сметка трябва да бъдат работещи. От това зависят нещата. 

Кои са големите грехове на политическата система и те към какво ни тласкат – към промяна на държавното управление на страната или към промяна на партийната система?

Много са греховете на политическата система. Най-големият е неспособността да се излъчи демократично правителство, защото това се превръща от една партийно-политическа игра, която винаги има място в политиката, но водена от някакви много тесни партийни интереси, което се превръща първо в икономически проблем на страната и социален съответно, второ насочва погледът към България като към болния човек на Европа, защото една демокрация, която не е способна след четири избора, идват пети, да излъчи устойчиво управление, възниква въпросът доколко е функционираща. Хората започват да си задават този въпрос. От там идват всякакви идеи за президентска република, но това не е никакво решение, защото всяка система може да функционира добре или зле. Със сигурност, ако попитате на много места хора, живеещи в президентски системи, ще кажат:  "Те не са достатъчно добри, вижте, ако е парламентарна, щеше да е много по-добре“. Т.е. винаги сме нещо недоволни от състоянието на нещата. Всяка система може да функционира по добър или по лош начин и не е решение промяната на Конституцията или на формата на управлението. Но партиите трябва да разберат, че всъщност със своите действия и бездействия, които не дават плод, не дават резултат за живота на хората, за техния стандарт на живот, за тяхната сигурност, те самите предизвикват такива настроения. Това е проблемът.

БСП не е ли част от ерозията на партиите от гледна точка на политическата ефективност и на политическото доверие?

Със съжаление трябва да кажа, че разбира се, че е част, защото какъв талант трябва да имаш за четири години да намалиш подкрепа, хайде за пет с предсрочните избори, да намалиш подкрепата, която си имал, от 950 000 гласа на 230 000, при условие че не си бил във властта, а си бил опозиция, т.е. не си трупал негативите от управление и не носиш отговорност за погрешни решения на едно правителство. Значи, не си убедил хората, че можеш да бъдеш реална, действена, смислена алтернатива. И още по-лошото е, че продължаваме в същия дух, т.е. хората на нас ни дават някакъв знак чрез своето гласуване или негласуване – в дадения случай негласуване, защото имаш огромна загуба на 700 000 души, които или са гласували за други партии, или повечето от тях просто не са излезнали за БСП да гласуват и не са участвали в гласуването. И ти казваш "А, ние продължаваме напред“. Накъде напред? По-скоро надолу е тенденцията в последните четири избора. И аз не виждам причини това да се промени, ако предстоящият тази седмица Конгрес не вземе нещата в свои ръце и не даде знак на хората да разберат, че нещо се променя в БСП, при това достатъчно радикално и ясно, и че някой поема отговорността за това, което се е случило с резултатите на БСП, защото те са унизителни за всеки ляв човек и всеки го преживява със сигурност. Значи трябват действия, защото да си делегат на Конгреса не е привилегия, това е на първо място отговорност пред собствената ти партия, пред твоите избиратели да намериш начин, ако нещо не върви, да го промениш. А вижте какъв дневен ред се предлага. Ние ще се занимаваме с наметки, концепция за нова програма, за нов устав, с което какво казва на хората – че БСП ще се занимава със своите проблеми. Ние няма да се занимаваме с предстоящите парламентарни избори най-вече – поне го няма в това, което се предлага, и всъщност бягаме от собствената си отговорност и от възможността да поправим щети, които са нанесени вече след последните избори. И виждам, пускат служебни говорители за това, как някой друг бил съсипал партията, аз в това число.

Да, отправят ви много обвинения.

Да докара сегашното ръководство до най-слабия ми резултат като партиен лидер – 780 000 гласа, и тогава ще си говорим. Да не говорим за най-добрите резултати, които БСП е имала по мое време. Но не го казвам да се заяждам, но казвам, че ето такива нелепи аргументи, търсейки вечно виновен – дали в машинното гласуване, дали в президента Радев, който заговорничел как да разруши БСП, дали в другите партии и в крайна сметка в избирателите, които не гласуват за теб, това накъде ни води?

Нещо повече, тези т.нар. от вас служебни говорители казват, че се привнася "интригата Станишев“, която смята да торпилира партията. Затова дори има призоваване вие да не се кандидатирате за председател на БСП. Смятате ли, че са адекватни към ситуацията такива изказвания?

Смятам ги за неадекватни. Честно казано, тези хора, които го казват, са последните, които ще питам какво да правя изобщо. Но аз това, което искам – искам да бъда полезен за БСП, за левицата и за България в крайна сметка с опита, който имам, а смятам, че той не е малък, и със знанията, с които разполагам, за да правим смислена политика, лява политика, която да печели доверие на хората. И аз не смятам, че един човек сам по себе си може да реши толкова много натрупани проблеми, в това число и в БСП, защото винаги съм бил екипен играч, винаги съм смятал, че политиката е колективен спорт, колективно усилие. Аз не вярвам в лидерските партии, защото те нямат устойчивост и нямат често съдържание, имат една форма, обвивка, харизма на лидера, но зад това не стои нещо по-устойчиво, докато БСП винаги е била институционална партия. Знаете, и хора, които не са ни харесвали, са казвали "Да, но БСП са сериозни, солидни са, те са предвидими“. Ние сега губим и този облик със своето поведение, опитвайки се да се състезаваме с "Възраждане“ на техен терен. Не на наш терен, на социалното, лявоцентристкото, европейското, а на техния, на традиционалисти, националисти и патриотари, което губи на БСП облика.

Докато в същото време "Продължаваме промяната“ ви изтегля избирателите.

А, да, точно така. Ами да, те се опитват…

Вие отивате на друг терен, а други ви взимат вашите избиратели – много любопитна ситуация, не смятате ли?

Вижте, БСП е имала силни резултати при две условия: когато има консолидирана левица, винаги БСП е в централна роля, и когато в допълнение към това БСП е успявала да спечели избиратели, които не са партийно ангажирани – тъй наречените центристи в българската реалност, които не са нито от едните, нито от другите, но искат да видят предвидимост, стабилност и реални политики, които работят за техния интерес, за тяхното благосъстояние, перспектива и сигурност като семейство и като общество като цяло. Когато тези две условия не са налице, а те днес не са налице, и БСП има ето тези резултати, които имаме сега. И левицата е в това унизително периферно състояние на пета позиция. Кога сме били на пета позиция? Ние сме се борили винаги за първото място. Да, невинаги сме успявали, но сме били или първи, или втори в общи линии. Сега – на пета позиция. Ако се качим на четвърта, ще бъдем много горди и ще се представи като успех в най-бедната страна на Европейския съюз. 

Ако попаднете на шесто?

Не ми се мисли дори за това. Не мисля, че има пряко перспективи, но нищо не е изключено, защото в крайна сметка има едно велико произведение, което често обичам да цитирам – визирам "Дванайсетте стола“ и "Златният телец“, те са две книги на Илф и Петров: спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Никой няма да спаси БСП, ако самите членове, нейните делегати в конкретна перспектива от една седмица не кажат "Да, нещо трябва да променим и показваме на обществото, че разбираме какво ни казва то“, защото увереността, че ние сме незаменим фактор, защото сме на 131 години, не ти помага. Няма нищо вечно. Римската империя, която е била най-голяма, е изчезнала и в природата няма празни пространства. Ако не изпълняваш функцията, с която си натоварен обществено, някой друг ще те смени. Искам хората в БСП да се събудят и да осъзнаят, че сме опрели до минимума, и тук става дума за оцеляване на партията, а не за махане един или друг, или за качване някой друг на негова позиция. Това са толкова второстепенни въпроси за повечето хора, но трябва да го разбере и нашата партия. Но тя, за съжаление, е докарана в последните години в резултат на липса на диалог, на търсене на врага с партиен билет, на разграничителни линии, на разделение, не само горе, но и надолу, във всяка общинска организация е пренесено това – отгоре е пренесено, че излизането от това състояние ще бъде много трудно. Но не е невъзможно, няма невъзможни неща.

Цоня Събчева