Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за Аудиокаста на Радио "Фокус" "Това е България".

Здравейте, вие сте с аудиокаста на  "Фокус“ “Това е България". Аз съм Цоня Събчева и се радвам да ви приветствам с добре дошли в неговия пореден 83 епизод. Според проектобюджета за годината на Министерството на финансите, икономическият растеж е от 1,8%, инфлацията 5,6%, а прогнозата за дефицит е 3%. Видимо акцентите са за изпълнението на критериите за еврозоната. Популистки, стъкмистки или реалистичен е предложеният от финансовия министър Асен Василев проект за бюджет за тази година? Гост в епизод 83 на аудиокаста на Фокус “Това е България" е програмният директор и главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов. Добре дошли, в аудиокаста на Фокус, г-н Стефанов.

Здравейте на вас и на вашите слушатели.

Как е конструиран предложеният от финансовия министър Асен Василев проект на бюджет за тази година?

Вижте, няма съществени изненади. Аз бих казал, че най-важното и основното качество на този бюджет е, че връща контрола и изглежда има някой в пилотската кабина, грубо казано. Иначе, като основни насоки, не мисля, че има изненади. Ясно е, че бюджетът преследва основната цел страната за влизане в еврозоната, стратегическа цел, т.е. дефицита е ограничен 3%. Той е дотолкова реалистичен, доколкото той стъпва така или иначе основно върху бюджета на служебното правителство, като предложените там увеличения на приходната част бяха заложени. Тоест, от тази гледна точка рискът, за разлика от това, което оставаше в предходни години, когато бяха предлагани сравнително по-ниски показатели за приходите, които се преизпълняваха, особено миналата и по-миналата година, когато имаше по-съществен инфлационен натиск, когато влизаха и повече средства. Тази година по-скоро сме в ситуация, в която може да има натиск върху това приходната част да не може да бъде събрана, особено предвид това, че части от Европа влязоха вече в рецесия като Германия, очаква се и еврозоната също да влезе в рецесия, евентуално продължаващата война в Украйна, т.е. рисковете за момента са големи, но не мисля, че има рискове за проблем с покриването на критериите за еврозоната от 3% дефицит, тъй като и разходите могат да бъдат под контрол. Единственият по-сериозен елемент, който може да изненада са разходите за местните избори, тъй като винаги преди избори имаме леко увеличаване на тези разходи с цел, разбира се, подпомагане на кметове, т.е. за подпомагане на партиите, които в момента управляват, да бъдат съответно харесани на местните избори. Така че от тази гледна точка, пак казвам, мисля, че най-важното нещо, което виждаме в този бюджет е, че е ясно кой го прави, ясно е, че има отговорности, и се връща контрола върху разходите, което за мен е изключително важно. От гледна точка на структура, не мисля, че има някакви съществени изненади, отново се залага на опит за по-голяма събираемост, включително мерки за ограничаване на сивата икономика, нещо, което, ако си спомняте, е една постоянна вече практика, бих казал, че беше въведена по принцип и в Национална агенция по приходите. Така, че там става въпрос по-скоро за връщане към установената практика за изграждане на бюджета.

Ще се изпълни ли този бюджет или е заложен само на хартия, за да изглежда добре?

Мисля, че е изпълним, мисля, че е изпълним.  Със сигурност, това, което мога да кажа е, че пак казвам, има риск евентуално приходната част да пострада, предвид забавянето на европейската икономика. Българският бюджет е изключително зависим от приходите от данък добавена стойност и акцизи – над 60% са обикновено тези приходи. Не съм видял точния процент, наистина, колко е в момента, но със сигурност е над 60% от ДДС, т.е. едно сериозно забавяне в Европа, то в момента се реализира, дали ще продължи това, което виждаме в глобалната икономика, Съединените щати се държи добре, Китай не е в добра кондиция, но предвид това, че в Европа вече най-голямата европейска икономика – германската, която е и сериозен търговски партньор на България, вече е в рецесия, аз бих казал, че това е основното, което може би ни притеснява, но не бих казал, че е непреодолима сила. В смисъл, че дори и да има някакво забавяне, ако то не е от пропорциите, които бяха примерно кризата 2008 г., когато 7-8 млрд. приходи от ДДС изведнъж изчезнаха, мисля, че не е непреодолим един такъв проблем.

Вие виждате ли в бюджета реформи?

Не, бюджетът е ясно, че не може да бъде и нямаше как да бъде реформистки. Бюджетът по-скоро, пак казвам, връщаме се към стандартните бюджети на Министерството на финансите, важно е, пак за мен, отново си мисля, че най-важното да се отбележи в този бюджет е, че има яснота, че има политическа идея, че трябва да се контролират както приходите, така и разходите. Основните проблеми в последните два бюджета 2021 и 2022 г. са, че разходите бяха оставени много свободно да нарастват. Знаете, тогава увеличение на разходите бяха покрити с приходи, в същото време много голяма част от капиталовите разходи не бяха реализирани 70% и нагоре, така, че от тази гледна точка това, което показаха например и нашите данни за конкурентоспособността на българската икономика, България изостана, в последните 3-4 години, именно по инвестиции в инфраструктура, тук не говоря само за това, че са нови инвестиции, а за това, че другите страни ги правят по-бързо и в по-големи обеми. И от тази гледна точка аз нямах и очаквания, че в този бюджет може да има нещо реформаторско. Това, което беше отбелязано, че има мерки за справяне със сивата икономика, това е нещо стандартно, което винаги го е имало. И реално, аз мисля, че в политиките на Националната агенция по приходите, Главната инспекция по труда и други контролни органи, си е вече заложено като традиционен подход  така, че не мисля, че там има нещо изненадващо.

Как ще се преодолее дефицитът от 1,2 млрд. лева в средата на май?

Дефицитът не мисля, че е притеснителен. Общо взето това, което се случи е, че отиващото си служебно правителство, разбира се, направи тези разходи така, че да не остави удоволствието на следващото правителство. Но това, бих казал, че в политическата икономия е нещо съвсем нормално и в реда на нещата. Не мисля, че има някакъв прекомерно голям разход, който е направен, т.е. в случая към средата на годината не е драматично, че има такъв дефицит, така че аз и не мисля, че ще се преодолява от тази гледна точка, тъй като той е по-скоро дефицитът, който е заложен в момента към края на годината и е доста по-сериозен. От тази гледна точка това, което трябва да се подчертае, е евентуалният риск за неизпълнение на приходите от ДДС, ако те продължат да изостават, защото още от декември м.г. има леко изоставане спрямо прогнозите. Тогава вече можем да говорим за притеснение, но това, според мен, можем да го разберем, евентуално през октомври месец, когато ще видим вече третото тримесечие как върви и как е минало и тогава ще можем  да разберем дали наистина имаме основание за притеснение.

А как ще се компенсира дупката от източването на държавните предприятия? Те няма ли да станат неконкурентоспособни, каква ще им бъде съдбата?

Там има един доста сериозен проблем, и той не е в това: има ли дупка или няма, само че не знаем дали има или няма дупка. Истината е, че това, с което се замерят сегашните управляващи и предходните, съответно опозиция и управляващи или вътрешна опозиция, ако искате, е, че ние не знаем реално, каква е ситуацията и всъщност това е един от големите проблеми в българската енергетика, в случая, тъй като основно там са средствата. От гледна точка на икономическите и финансови показатели, моите очаквания са, че по-скоро би трябвало да има съществени средства в тези фирми, и ако няма, тогава това би било проблем на управлението, тъй като миналата година беше една изключително добра година за всички държавни фирми, бих казал, както за тези, които са в енергетиката, така и за тези, които са в отбранителната индустрия, например, така че би трябвало да има достатъчно по размер дивиденти. И големият проблем там е, че ние всъщност не знаем, каква е ситуацията, и очевидно и министъра на финансите не знае, въпреки, че той би трябвало да има непосредствена информация, т.е. очевидно нещо в предприятията се е случвало, т.е. някой е правил някакви счетоводни размествания, които не са достатъчно ясни, не е ясно,  дали те са в реда на нещата, дали са законни и дали съответно има съответният дивидент, който може да се изплати. Първо, смятам, че миналата година беше достатъчно добра, така, че би трябвало да има достатъчно средства в тези предприятия. И второ, по отношение на аргумента - няма достатъчно средства, те са източени, и няма да има за инвестиции, да, този аргумент е валиден, ако сме свидетели на ясна инвестиционна програма от тези дружества в продължение на много години. Истината е, че един от огромните проблеми на българската енергетика, знаете много пъти сме си говорили, между другото, това са основните, ако погледнете последните 4 години, когато се сменяше властта често между различни политически групи, също основните обвинения са кой взима комисионните, т.е. очевидно става въпрос за брутални, непазарни практики, да не ги наричам корупционни, непазарни практики по отношение на входа и на изхода на тези държавни предприятия, това е номер 1. И номер 2, ако погледнете назад в годините, може да отидете в последните 20-30 години да ги погледнете, винаги това, което се е случвало, е, че българските политици, министрите на енергетиката, тези, които са имали принципалите на икономиката, те абсолютно погрешно, и бих казал, корупционно винаги са определяли те, и винаги са се намесвали за изземване на печалбата на тези предприятия. Това се е случвало във всеки момент, като никога не е имало ясна политика, в която да се каже: вижте, ние имаме държавни предприятия, причината въобще да ги държим държавни е, че по точка  А искаме  ниски цени на енергетиката, примерно на енергийните ресурси, и по точка Б, искаме да изпълняват някаква социална функция, т.е. средствата, които се реализират от печалба да ги използваме за социални нужди, а не за инвестиции, примерно, както се предполага, че трябва да се използват. Тоест, винаги е имало една недопустима намеса на политическото ръководство в работата на професионалния мениджмънт на тези предприятия. И всъщност, това са двата гряха, така да се каже, които очертах, единия е с кой сключват договори тези предприятия, откъдето се източват съответните комисионни. Мисля, че това е основна задача на сегашното правителство, аз не бих казал, че той се губи, но да убеди всички, че принципите на добро управление в държавните предприятия, които България е подписала, в желанието си за членство в координацията за икономическо сътрудничество и развитие на сътрудничеството, се спазват.  И номер 2, че съответно на ръководствата на предприятията се оставя да взимат инвестиционните решения за дружествата, като всяко друго търговско дружество. Тоест, виждате тези проблеми, които очертах, липсата на ясна политика спрямо държавните дружества, какво точно трябва да изпълняват те и дали печалбата трябва да им се взима или не. Защото е напълно легитимно и да им се взима печалбата, ако решим, че тези дружества гарантират по-доброто благосъстояние на българските граждани, съответно абсолютно легитимно е да се взима, но това трябва да е ясно, трябва да е ясно, че тези дружества не са, за да правят печалба, а са, за да генерират по-голям ресурс в съответните политики. И на второ място, това, което трябва да се случи, е надеждата най-сетне да се остави, да има професионално ръководство, в което да не му се месят в решенията. Това, което виждам в случая, напълно безобразно, в този случай, видно принципалът не знае какво точно ще се случва финансово, какво е състоянието на тези предприятия. В случая  Български енергиен холдинг (БЕХ) увеличава, вместо да намалява, той увеличава тази несигурност, т.е. не се знае точно къде, как и какви пари и средства влизат и излизат и т.н., което, разбира се, навява на мисълта, че някой може би разполага с много средства, които са неотчетни.

Съществува ли риск за енергийната система, покрай казуса с дивидента едномилиарден на БЕХ?

Не мога да коментирам наистина индивидуалното финансово състояние, тъй като БЕХ все пак, не забравяйте, той е малко изкуствена структура, тъй като така или иначе през годините не изпълни това, за което беше създаден. Ако си спомняте, и смятам, че наистина, при условие че не се използва за целите, за които беше предназначен, е абсолютно логично и да бъде търсена някаква форма на разформироване. Реално това е една допълнителна паразитна структура, тъй като реално, когато беше създаден, идеята му беше да окрупни активите така, че да може българската държавна енергетика да инвестира в нови мощности, да инвестира в активи навън, извън страната, както примерно прави чешката ЧЕЗ и унгарската MOL, или австрийската OMV, или Shell и т.н., т.е. най-различни примери на европейски шампиони. След като това не се случи, очевидно, тя се превърна просто в една гара разпределителна, което не е нужно да се използва. От тази гледна точка, оперативно мисля, че повечето предприятия, които влизат вътре, сами се грижат за себе си, а в повечето случаи, ако някой изпадне в някакви затруднения, то се преразпределят едни пари. Вижте, повечето структури са такива, че са изключително политически чувствителни. Например "Топлофикация София“ или ТЕЦ "Марица изток“ 2, или разни други структури, за които политиците никога не обичат да има такава опасност. Така че със сигурност, появи ли се такава опасност, тя ще бъде ликвидирана с лекота и с бюджетни средства, и т.н. Т.е. аз не мисля, че има такава опасност, поне не изглеждат данните да показват такова нещо. Това, което обаче създава, пак казвам, огромния проблем и несигурност, включително сред анализаторите, е, че това, което казва министър Асен Василев – че той самият не знае очевидно какво се случва в тези дружества, след като смята, че някъде 1 милиард – и това все пак е доста, някой може със счетоводни трикове да ги покрие. Просто от тази гледна точка огромната задача – знаете, че има специална агенция за управление на държавни предприятия и т.н., т.е. очевидно има нещо много, много сериозно, гнило. Включително бяха назначели огромно количество хора на длъжности на независими директори по мерките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Т.е. от тази гледна точка, ето това са реформите специално по отношение на прозрачността на управлението на държавните предприятия, които чакаме вече от 2002 г. насам, която между другото, беше последната такава голяма реформа, която беше направена 2002-2007 г., горе-долу преди влизането в Европейския съюз. След това вече нещата сякаш бяха оставени на самотек и моето подозрение, разбира се, както и на други, е, че има много сериозни нарушения, че именно членството на България в ОИСР може да бъде тази възможност, така, че да се оправи този батак.

Г-н Стефанов, съществува обаче опасението, че с изземването на дивидента от държавните предприятия те ще бъдат доведени до състояние, удобно за изгодна приватизация.

За държавни активи тези опасения винаги ще съществуват. Това няма как да бъде избегнато, просто защото са държавни активи и просто защото очевидно българските граждани не вярват на българските политици. Т.е. каквото и да се направи, мисля, че това ще съществува. И аз не мисля, че обективно може да се отговори в момента, че това е целта. Аз лично се съмнявам, че има някой, който целенасочено се стреми да го направи, просто защото не мисля, че има политическата възможност тези предприятия да бъдат приватизирани в този момент. Има много други приоритети преди това, които трябва да се случат, и евентуалното вкарване на допълнителни идеи за приватизация по-скоро мисля, че ще взривят така или иначе крехките политически баланси. Така че дълбоко се съмнявам, че нещо такова ще има възможност да се прави. Знаете сагата с "Топлофикация София“, колко правителства се смениха, различни политически ръководства и т.н. – не се променят нещата, т.е. не се приватизира. Така че не мисля, че сега има такава възможност. Там потънаха едни милиарди и продължават да потъват. Същото се случи и в "Марица изток“ 2, и в различни други държави компании. Вижте в момента ПАВЕЦ "Чаира“ – абсолютно безобразие. Актив за милиард – съсипан. Няма разследване, няма виновен, няма… Да не говорим, че това може да бъда саботаж, може да бъде на чужда страна и т.н. Просто наистина е безобразно, бих казал. Но от тази гледна точка, съмнявам се, че има намерение за такава приватизация, въпреки че винаги мога да греша. И както казах, много е трудно да се оцени в този момент и да се каже "Това някой го прави“ или поне няма такива сигнали, че някой го прави съвсем целенасочено. Едва ли със Закона за държавния бюджет това може да се случи. По-скоро други стъпки ще трябва да видим преди да има такъв елемент. Това, което бих казал, че се говори в момента и за това, което чухме от Министерството на енергетиката – за т.нар. водородни долини, за Седми и Осми блок в "Козлодуй“, по-скоро говори за връщане към любимата тема на българските политици, а това са мегапроектите, където ще могат да бъдат рязани лентички, ще има огромни средства, които да се отделят наведнъж с хубави ръкостискания и т.н., и т.н., които наистина ме притесняват дотолкова, доколкото че отново мислим в мегамащаби, които в никакъв случай не отговарят на капацитета и на възможностите на българската икономика и на българската администрация за управление. Това винаги ми навява лоши мисли. В същото време такива очевидни мерки като възможността хората, които имат фотоволтаици, домакинствата бързо да се включват в мрежата, да продават ток в мрежата си. Примерно в България да има офшорна вятърна енергия, така, както във всички останали в Европа има и т.н. Говорили сме ги много пъти, иначе съвсем елементарни мерки, които създават сериозно богатство и ръст, така както и съседна Гърция, и Румъния, и Хърватия направиха. Тази политическа импотентност, която демонстрират, между другото, всички политически сили, тъй като в случая и опозицията не виждаме да има някакви други идеи, освен подобна грандомания, е наистина доста притеснителна и отчайваща.

А защо не се върви към такива прагматични мерки?

Едното обяснение е, че просто по-голямата част от хората, от политиците са путинисти или имат някакви други користни цели, и второто е, че просто нямат идеи.

Разминават ли се или са близки прогнозите на Министерството на финансите с официалните прогнози на международните финансови институции? Т.е. през погледа на световните финансови институции ние как стоим?

Аз мисля, че малко или много, те са много сходни. Обикновено, тъй като се правят по различно време, специално сега с този бюджет, най-вероятно Министерството на финансите са малко по-позитивни от това, което са международните прогнози, но в никакъв случай поне аз не видях в прогнозата да има някакви сериозни разминавания в предвижданията. От тази гледна точка, все пак хората, които правят това в Министерство на финансите и в Българска народна банка, те са същите хора, които работят и с екипите на Европейската комисия, на ОИСР, на Световната банка, на Международния валутен фонд, които също правят такива прогнози. Така че не мисля, че там може да е заровено кучето, така да се каже, и да има някакви големи разминавания.

Пред какви предизвикателства е изправена икономиката на България?

Сериозните предизвикателства за икономиката на България са липсата на квалифицирани кадри, несъмнено на първо място, и липсата на инвестиции във всякакъв вид инфраструктура. В случая говоря за базисна инфраструктура, за научна, за иновационна инфраструктура. Забележете, въпреки вече двата програмни периода, в които България е член на Европейския съюз и получава огромни средства, това, което се случва, е, че България изостава по конкурентоспособност и по такива показатели от средното за останалите страни от Централна и Източна Европа и това е страшно притеснително. И разбира се, липсата на ясна визия е може би нещо, което трябва да се открои като №1 проблем. Вижте Хърватия с абсолютно ясните, точни национални приоритети – влизането в еврозоната, влизането в "Шенген“. Сега ще имат и много по-добър туристически сезон с общата европейска валута, което улеснява туристическата индустрия и т.н. Качественото инвестиране с качествените държавни услуги, дигитализацията. Също така изостава изключително много България, като погледнете и предприятия, и домакинства, и държавна администрация. Дори държавната администрация в случая е една крачка напред. Ако някой просто има възможност да отиде на всички международни форуми, които са икономически, ще види, е, че по света има страшно много страни, които имат огромното желание да растат бързо и съответно техните правителства имат огромната амбиция. Това са все повече и различни млади, изключително амбициозни правителства, които непрекъснато мислят за нови и нови идеи, как техните икономики да бъдат на върха в Европа и в света. И от тази гледна точка наистина е огромен плюс, че България е член на Европейския съюз, където има възможност и частният сектор съответно да взима много идеи, да управляват ресурсно, но големият длъжник, разбира се, в случая са българските политици. Ако последният мандат на ГЕРБ беше безидеен, т.е. липсваха каквито и да било сериозни идеи за ръст, следващите две години бяха абсолютно не по-малко безидейни, с огромни разходи на държавен ресурс. Забележете, от 2017 г. до тази година ние удвоихме държавния си бюджет, удвоихме го. Нека всеки да си зададе въпроса дали качеството и ефективността на държавните разходи се е удвоило също. Удвоен държавен бюджет. Разходите 2023 г. ще са два пъти по-големи, отколкото бяха 2017 г. Това са само шест години. Това е все едно доходът ви да се удвои за шест години. Не е лошо, бих казал.

Не е лошо, но не става. Доходите не се удвояват, но разходите на държавния бюджет се удвояват. Парадокса как да го обясним? На какво се дължи?

В случая е политически, тъй като се смениха много правителства, всеки се опитва да държи избирателите щастливи, но реално не прави нищо така, че да инвестира и да има дългосрочна възвръщаемост на тези средства.

Многострадалният План за възстановяване и устойчивост – вече дори не говорим за него.

Ами, какво да ви кажа за многострадалния план, освен че той е част от тази жертва, за която говорехме в момента – че на практика липсват идеите вътре. Т.е. наистина би било прекрасно, ако започват да се реализират вече тези средства, започнат да се инвестират в българската икономика и всъщност допълнителни средства се предвидят, тъй като до момента това, което се случва, е, че например, ако погледнем Румъния и Гърция, те активираха вече и заемните средства, тъй като за момента лихвите продължават да се качват и България реално, ако иска по-висок ръст, трябва да направи по-високи инвестиции и е вече неизгодно да се взима от междуродните пазари, в сравнение с тези средства, които Планът за възстановяване и развитие предлага. А България има до края на август да допълни тези средства, т.е. да има такива допълнителни още толкова, колкото в момента има. Голямата драма, както много ваши слушатели вероятно се сещат, е, че дори и тези пари, с които в момента България разполага, те не са за реформите, които са предвидени, тъй като всъщност това е по-важната част, а не самите пари, тъй като те, колкото и да са големи, в никакъв случай не могат да заместят частните инвестиции. Реформите обаче, от които зависят частните инвестиции, не се случват и в момента България продължава да потъва от гледна точка на инвестиционна активност. И ако тя в момента е устойчиво под 20% - в последните 10 години, между другото, е така, почти непрекъснато устойчиво стои под 20 или средната стойност вече е под  20%, в Румъния примерно е на 23-24%, това означава, че перспективите за развитие на българската икономика в следващите 5-10 години всъщност са под тези на съседните, на икономиките на съседите, които инвестират повече. Т.е. от тази гледна точка се натрупват два проблем вече – липсата на персонал, квалифициран, липсата на достатъчно количество капитал, който да се инвестира. И като добавим към това и много ниската ефективност и липсата на реформи, имате перфектна комбинация от фактори, които ни обричат на това последно място по ръст. Понеже много хора най-вероятно си мислим – и то си е така – "Ние така или иначе сме си последни и то не може да се промени“, всъщност може. Това, което Румъния направи, ако си спомняте, 2007 г. българските политици не искаха да бъдат обвързани с Румъния, защото се смяташе, че те ще ни дърпат назад по отношение на членството ни в Европейския съюз. Ами ето, сега ние ги дърпаме назад. Така че политическите решения и политическите идеи за реформи са много по-важни от това, какво се случва с Плана за възстановяване и развитие. И това, което всъщност показва Планът за възстановя не и развитие, е липсата на такива идеи.

Липсата на идеи в политиците ли е най-големият риск, най-големият препъникамък пред българската икономика?

В момента мисля, че да. И всъщност винаги това е бил проблемът. Вижте, аз имам един сравнително лесен за разглеждане индикатор, какво се случва, т.е. дали има такъв апетит и дали се случват такива промени, и той е структурата на Министерски съвет. Помислете откога тя не е променяна. Да, правителство на "Продължаваме промяната“ и на Кирил Петков направи една промяна, което си заслужава поздравления – беше създадено Министерството на иновациите и растежа, но тя е изключително закъсняла, изключително малка. Трябва да имаме непрекъснато такива промени. Помислете колко самата администрация има същите проблем като икономиката, т.е. няма хора. И би трябвало да има много повече желание за такива допълнителни промени, които да отразяват и промените в желанието за ръст в българската икономика. Т.е. от тази гледна точка, очевидно няма такива идеи. Ние продължаваме по едни стари утъпкани отдавна, преди две десетилетия идеи за структура на администрацията. Ясно е, че когато администрацията е такава… Между другото, слава Богу, благодарение на европейските средства и благодарение на обмена на опит с други европейски страни, много съществена част от българската администрация се осъвремени и особено примерно приходната администрация, контролни органи, тези администрации, които управляват европейски средства, те значително подобриха своята работа в последните 20 години, но начинът на управление, начинът на структуриране остава ужасно остарял, а това, знаете примерно, че един от основните фактори за растеж е всъщност начинът, по който се структурира и управлява ресурса.

Много ви благодаря за този разговор и за времето, което ни отделихте, и да нови срещи.

Благодаря и аз. Всичко добро!

Цоня Събчева