Румяна Джибова, секретар на читалище "Изгрев – 1930“ в село Баничан в интервю за предаването "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Днес ще ви срещнем с Румяна Джибова – секретар на читалище "Изгрев – 1930“ в село Баничан. Жителите на Баничан направили два чифта вълнени чорапи с характерните за селото шевици, като добавили връзки, усукани в цветовете на българското знаме. Те били специално предназначени за сватбата на принц Хари и Меган Маркъл. Изпратили ги до Великобритания, като не чакали отговор. Мислили даже, че пратката ще бъде върната. Но щеш ли през един хубав летен ден през 2018 година в селото пристигнало благодарствено писмо от престолонаследника и неговата съпруга, като към писмото имало картичка и снимка от сватбата. Но повече за любопитната история ще научите сега от самата Румяна Джибова, която вече е на пряката ни телефонна линия. Здравейте.

Здравейте.

Започнете от самото начало: как дойде идеята да направите такъв подарък на кралското семейство?

Идеята дойде бих казала съвсем спонтанно, защото по това време ние вече бяхме възстановили, открили, възстановили нашите прочути баничански шарени везани чорапи 9 модела, и това беше събитието, бих казала сватбата на Меган и Хари, беше събитието на света, когато стана подготовката. И в един разговор съвсем импулсивно казах: "Абе, ние защо не изпратим от нашите чорапи?“ те ще получат от цял свят всякакви подаръци, много по-скъпи, ако трябва да кажа. Но пък за нас тези чорапи наистина са много скъпи, защото това е нашата идентичност, това е нашата памет. И решихме да изпратим 2 чифта чорапи за младоженците.

Каква беше тяхната идея? Аз в анонса прочетох, че те са били с характерни за селото шевици, като е имало връзки усукани в цветовете на българското знаме.

До ден-днешен тези чорапи техните мотиви не са променяни. Те могат да бъдат като цветово, като нюанс могат да бъдат по-светли тоновете на самите цветове, по-тъмни. Но пък самите шевици, самите мотиви не са променяни, всички си имат своето наименование така както ги е създала първосъздателката. И тези чорапи са шарени и са от 5 цвята – това е характерно. Тях ги има само тук, само тук се плетат по точно старинния занаят както е бил. И в горния край под коляното всъщност се завързват от връзка. От вълна са, естествени материали, което е много важно човек да носи, да се обърне към природата, към естественото. Но заради това, че те бяха предназначени за кралския двор за друга държава, вместо бялата връзка ние усукахме нашите цветовете на българското ни знаме: бяло, зелено и червено. И така ги изпратихме.

Да. След това какво се случи? Изпратихте подаръка. Предполагам изобщо не сте си представяли, че ще получите обратен отговор. Кога дойде той?

Наистина, макар че бяхме щастливи и превъзбудени за изпращането, емоционално натоварени за това изпращане, малко бих казала, че скептично си каззахме: "Кой ще обърне внимание на нашите, и то вълнени чорапи, изпратени от едно малко село, което при всички случаи кралицата и всички в кралския двор не го знаят къде се намира?", но след 2 месеца, буквално толкова беше след този случай, през това време очаквахме всеки момент да бъде върната пратката, но след два месеца получихме едно малко писъмце, и то вкъщи, оставено на портата на двора, което писмо пък бяха немерили дъщеря ми. И те влизат вътре, носят писмото, и ми казват: "Абе, мамо, имаш писмо“, неотворено съответно. И аз малко така с насмешка казвам: "Кой на мен ще ми пише пък точно сега?“. Подадоха писъмцето и аз го погледнах, и докато вземам писмото им казах, наистина с насмешка беше, "Абе, освен моята приятелка, кралицата, няма кой друг да ми пише. Не очаквам от никой друг“. И моментът, в който го подадоха, те наистина ми казаха: "Абе, не знаем, то е наистина от чужбина, не е от България“. В момента, в който го взех и обратно на плика погледнах, че наистина писмото е от двореца Кенсингтън. Аз английски не разбирам, но можах да прочета, че е от Кенсингтън, и казвам: "О, това наистина идват от кралския двор“. И те се смеят "Ама верно ли?“, - "Да, верно, тук е написано. И това беше някъде 5 или 10 минути когато ние го оглеждахме от всички страни и не вярваме на очите си.

Да, дали наистина е то.

Да, преди да го отворим. Така се случи. И след това вече го отворихме съвсем внимателно, защото идваше някакво кралско, казваме: "Боже, какво ли е?“. И когато отворихме вече видяхме снимката на Меган и Хари от сватбения ден.

А то е било под формата на картичка предполагам снимката или отделно снимки?

Не, под формата на картичка, която картичка е тяхната снимка - двамата младоженци. И отзад на гърба вече е благодарствения адрес, който бяха изпартили.

Да, какво пишеше на него?

Значи, благодарят ни. Просто се извиняват, че късно има отговор на нашата пратка, но те са били покрай сватбата затрупани с много отговори, и затова сега ни изпращат отговор, в което благодарят и високо ценят нашия подарък.

Звучи наистина страхотно!

Трогателно беше. Наистина емоционално. Колкото така и от времето да се отдалечава, за мен то сякаш е било вчера, и за мен отново си е трогателно.

Как реагираха хората от село Баничан на всичко това?

По същия начин като при мен – никой не вярваше, че е възможно това нещо да се случи, някой, и то от кралицата, кралският двор да дойде писмо в малкото село Баничан. Но пък интересът по малко, по малко започва да се увеличава. И всички вече повярваха. Много от хората, непознавайки Баничан и минавайки по пътя, като прочетат табелата, която е на самия път – Баничан, те спират и казват: "Ами ние сме чели, ето тук сте получили писмо от кралицата заради чорапите. Може ли да видим чорапите? Може ли да видим писмото?“, което буди интерес. За мен повече и още повече е радващо, че в самото село започнаха да ценят тези чорапи, това богатство, което имаме. Обърнаха се хората към това нещо, че бих казала, че щастието е около нас, само трябва да имаш очи да го погледнеш.

Звучи прекрасно. Тази картичка предполагам, че е минала през ръцете на всички ви приятели, познати, през цялото село да разгледат?

Не само през хората от моето обкръжение, то мина и се запознаха с него хора от цялата страна и хора от чужбина. Защото идвайки в Баничан, те виждат това нещо и искат да се докоснат до него, наистина да го видят, да го съзерцаят.

Къде се съхранява то в момента?

В момента е запазено в рамка и всеки, който иска, го показвам, може да го види, може да се докосне. В същото време може да види чорапите – това, което е оценено. За мен това е голяма гордост, че е оценено нашето културно наследство, нещото, което ние българите имаме, и нещото, което цял свят го цени.

Да, и нещото, с което трябва да се гордеем, нашето си, българското.

Нашето, да.

И като за финал, радвате ли се на много туристи?

Не бих казала много, защото все пак не е така развита тази дейност в селото. Но ако правим някаква съпоставка с минали години, още повече, че ние сме 1-2-годишен отлив от туристи заради КОВИД. Но сега, макар и след кончината на кралицата, все повече интересът се проявява към нашето село, защото покрай тези чорапи наистина има какво друго ние да покажем. И хората искат да усетят точно мястото, където са сътворени тези бих казала безценни съкровища, мястото, където може да се изживее емоцията.

Аз ви пожелавам все повече и повече хора да идват при вас и да се докоснат до българщината, най-вече до това, с цялото си сърце.

Благодаря ви много. Бъдете здрави. И наистина нашето съкровище, нашето щастие е около нас в малките неща. Дай Боже, само хубави неща да се случват, защото България го заслужава, българите го заслужават.

Със сигурност. Благодаря ви за интересната история, която ни разказахте.

Благодаря и. Бъдете благословени, мили хора.