Румен Петков, председател на ПП АБВ, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"   

113 общественици призоваха парламента незабавно да инициира законодателно решение за отмяна на 3 март като национален празник. В петицията им, която предстои да бъде внесена през другата седмица в Народното събрание, те твърдят, че този празник трябва да бъде свързан с общите народни усилия за свобода, народовластие, независимост и национално обединение. Като такива те посочват: Деня на независимостта на България – 22 септември, Деня на Съединението – 6 септември, Деня на Българската армия – 6 май и Деня на българската писменост и култура – 24 май. Коя дата от българската история би била най-достойна за национален празник? Наш гост е председателят на ПП АБВ Румен Петков. Как мислите, дали да продължаваме да честваме като национален празник рождения ден на руския император Александър ІІ подписването на Санстефанския предварителен договор между Руската и Османската империи?

Аз нямам никакво съмнение, нито съм имал някога съмнение, че 3 март е националният празник на България, защото това е датата, на която практически България се възстановява като държава. Това се приема от Турската империя и независимо от това, че тогава Великобритания е подкрепяла Турция в поробителските дейности, Европа приема връщането на България. И както е казвал Драган Цанков, политикът не може да промени историята. Аз се надявам много нашите народни представители да не отидат в низостта си, каквито мерки реализираха през последните месеци от живота на това Народно събрание, да не отидат в мерзостта си до там да се опитват и чрез законодателен акт да пренапишат историята на България. Защото за свободата на България на първо място загинаха български патриоти. Тук не говоря само за опълченците, тук говоря за 500-годишната борба за национално спасение, за това, което направи светата Българска православна църква, за избитите и изкланите по време на робството българи. Така че да се посегне върху тяхната памет би било действително кощунство и е много важно имената на тези хора да се знаят от обществото, защото за тях избитите, изкланите българи, изнасилените българки, отнетите български деца, еничарите, Батак, Перущица, кланетата там, паметниците до ден днешен очевидно не означават нищо. Те са готови да унизят Русия без да се съобразят с подвига на българския народ, съхранил език и вяра 500 години, съхранил българщината и възстановил българската държава.

Какво би се случило, г-н Петков, ако преустановим да празнуваме тази дата като национален празник?

Освен че ще поругаем българщината и подвига на българите, повтарям още веднъж, преди всичко на българите, оставям настрани 200 000 руснаци, дали живота си за нашата свобода, останали вечни посланици на Русия в България – повече от 400 паметника има изграждани от началото на миналия век, от края на по-миналия век в България… Не говоря въобще за символи на България и на българщината като "Шипка“, като Плевенската панорама, като църквата в Батак. Но ние ще посегнем на собственото си достойнство и ще стъпим с кални обувки върху чистата българска душа.

Когато говорим за 3 март, трябва да погледнем към състоянието на българо-руските отношения. Предполага ли на фона на нивото на замръзването им да празнуваме национален празник, исторически свързан с тях?

Ние продължаваме да не разбираме, че това е денят, в който се възстановява българската държава. Това, че Русия даде 200 000 свои синове жертва за нашата свобода, е акт, който според мен заслужава да бъде уважаван и отчитан от всеки почтен българин. На някои това не им харесва. Не знам. Щом като не им харесва, че сме освободени… Аз все повече се убеждавам, че трябва да представя на вниманието на българското общество една книга, която е разглеждана в британския парламент – по-унизително четиво по наш адрес надали въобще някога е излизало, освен това сквернословие, което вие цитирахте току-що, за да знаем кой какво отношение е имал към България във времето. Защото в тази британска творба ние сме описани по един толкова отвращаващ и отвратителен начин, че може би наистина е нужно ние, българите, да знаем кой кога и какво отношение е имал към нас. Така че да пропускаме, че 3 март е българската дата, датата на българската свобода, това означава, че ние утре трябва да посегнем и на 6 септември, на обединението. Повтарям още веднъж – Драган Цанков преди столетие е казал, че миг политика не може да пренапише историята.

На 7 юли ще се навършат 144 години от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Какви са перспективите, като се има предвид сегашната международна обстановка и сегашното им състояние?

В международната обстановка има редица неща, които смущават. Например този постоянен призив от страна на фон дер Лайен – война, война, война! Да изпращаме още танкове, война, проблемът трябва да бъде решен на бойното поле! Европейският съюз от една организация, създадена за мир, за обединяване, за развитие, за партньорство и конструктивизъм, се превръща в изключително войнолюбива организация. Тези дни беше подписан някакъв тристранен пакт между НАТО, Европейския съюз, Европейската комисия с Шарл Мишел като председател на Европейския съвет и фон дер Лайен като президент на Комисията, и разбира се Столтенберг. Даваме ли си сметка, че всъщност Европейският съюз се подписва със себе си? Само САЩ като баща на НАТО и като едноличен управленец на НАТО не присъстваха. Кои страни членки на Европейския съюз не са членове на НАТО след молбите на Финландия и Швеция? Австрия. Ние продължаваме някак си да сме свидетели на отчайващото политическо, дипломатическо безсилие на Европа, на европейските институции, което обаче плащаме ние, европейските граждани. Ние забравяме цялата еуфория, цялата надежда в началото на 90-те години, забравяме декларациите и на германския канцлер тогава Кол, и на американския държавен секретар, че НАТО няма да мръдне сантиметър. Забравяме всичките лъжи в годините, които се изсипваха, и говорим за война, война и пак война. Тази война, повтарям още веднъж, плащаме, разбира се на първо място – жертвите от страна на Украйна и на Русия. Всяка война е пагубно деяние. И неслучайно ние още в края на февруари от АБВ обявихме, че Европейският съюз трябва да инициира незабавно преустановяване на военните действия и мирно решаване на въпроса, независимо от това, че месеци по-късно бившият канцлер на федералната република г-жа Меркел беше достойна да признае, че "Минск“ 1 и "Минск“ 2 никога никой не е имал намерение да ги изпълнява, те са били подписвани, документите, между Русия и Украйна само за да се печели време да се въоръжи Украйна, т.е. те са били част от подготвяната атака срещу Русия. За международната обстановка днес, въобще в последните години какво имаме? Имаме случая "Скрипал“, само че семейство Скрипал оцеляха и да са живи и здрави, но едно друго британско семейство умря от "Новичок“. Там никой не се занимава с въпроса, защо умря това семейство. А "Новичок“, аз продължавам да твърдя, се произвежда в британска лаборатория в град Солсбъри, където всъщност се случиха двата инцидента. Хайде, това е случай назад в годините. Някой взриви "Северен поток“ 2 и ние не разследваме кой го взриви. Европа не разследва кой го взриви, може би защото знае, кой го взриви, защото истината за това кой го взриви е неудобна, а това е терористичен акт, изключително брутален по своя характер, може би равним с 11 септември в САЩ, атаката срещу кулите. Но ние това тежко, брутално престъпление не го разследваме. Т.е. в международен план ние не просто сме свидетели, а съучастници в една постоянна ескалация, в престъпни действия и бездействия на европейските институции, които не дават нищо добро и на Европа, и на света.

А какво да правим с отношенията с Русия, г-н Петков?

Аз мисля, че ние имаме всички основания да бъдем инициатори на диалог между Европейския съюз и Русия с една предварителна категорична заявка: преустановяване на военните действия и намиране на мирно решение на въпроса. А ние в България според мен би трябвало да имаме достатъчно сериозни отношения с Русия, не само заради онези 145 години свобода, които ще трябва да отбележим след месец и половина. Как ще ги отбележим? С посланиците на Южна Корея, Северна Корея, Судан, САЩ, разбира се, Великобритания – изрично подчертавам. Тези дни се навърши годишнина от най-бруталната бомбардировка над София 1943-1944 г. на Военновъздушните сили на Великобритания и на САЩ, когато са избити най-много жители на столицата. Ние трябва да нормализираме отношенията си, ние трябва да се върнем към принципите на мира. И ние в България имаме всички основания да изпълним водеща роля в такъв процес. Не считаме ли, че повече прилича на България да бъде инициатор на диалога между Русия и Украйна, отколкото на Турция? Някак си не разбираме ли, че ние губим всичко? Ние загубихме мястото си на гарант за енергийната сигурност на Европа, газовата сигурност на Европа? В края на миналата година ние внасяхме ток. Ние не разбираме ли, че вървим от зле на зле? Ние губим всичко.

Г-н Петков, като казвате България да инициира – кой в България, коя институция?

Това може да го направи и президентът, защото той в крайна сметка представлява България, това може да го направи и правителството. Това могат да го направят и граждански организации, но без институционална подкрепа нищо не може да стане. Това може да бъде и специална група, оторизирана от Народното събрание. Аз мисля, че в България имаме и политически, и интелектуални, и нравствени авторитети, които биха могли да играят такава роля, но за съжаление ние сме част от тези най-силно крещящите. И не знам, доколко и как сме се интересували, но това или са хора, завършили в Съветския съюз своето образование, вярно служили на Варшавския договор в българските институции, сега – вярно служещи на НАТО. И впрочем, ако погледнем примерно на един мой добър познат – Бойко Ноев, биографията, ами той е от най-яростните, най-агресивните срещу Русия хора. Ами той е завършил в Съветския съюз и то един от престижните, ключовите университети в световен мащаб. Ами той е работил в Министерството ни на външните работи в дирекция "Варшавски договор“. Той след това работи в НАТО, той е бил зам.-министър и министър на отбраната на Република България. Не виждаме ли, че всъщност когато той беше ключов фактор в отбраната в нашата страна, Русия не е имала никакви проблеми в България, нито руското въоръжение някой е поставял под съмнение. Аз не казвам, че той е ангажиран със специфични служби на Русия, аз казвам факта. И когато той беше в НАТО в Брюксел и български посланик, и ангажиран след това, Русия не е имала никакви проблеми с НАТО. Т.е. Русия чрез такива хора е намирала начин тогава да си решава отделни въпроси. Казвам тези неща, за да са наясно българите, че животът не е започнал вчера, не е започнал миналия февруари и всеки от нас трябва да си дава сметка, че е преди всичко българин, не само на 3 март и на 24 май, и на 6 септември – всичките 364 дни в годината ние сме българи и трябва да се гордеем с това. Не се ли смущаваме, че парламентът говори за евроатлантическо мнозинство, а не за български парламентарен дух и български парламентарни действия? Не се ли смущаваме, че от някои телевизионни екрани изкарват едни пишман анализатори, които ни обясняват, че водещите в България трябва да бъдат европрогресистите, ангажираните със Западна Европа български политически функционери, а не тези, които са ангажирани с България и с решаването на проблемите на българското общество? Това са неща, които ние днес се опитваме да не виждаме чрез промиването на мозъци, което върви вече години наред – то не е  започнало миналата година февруари-март, без да си даваме сметка, че всъщност минаваме едни граници, от които после няма да има връщане. Ами защо не желаем да видим, че това германско правителство на своя сайт вдигна страница, в която децата да могат да се учат как да забавят пубертета си, за да могат да си изберат пол? Т.е. едно дете на 10, на 11, на 12 години ще си избира пол! Ние не си ли даваме сметка, че посягаме върху природата в най-свещените й параметри и измерения. Тези неща ние се опитваме да не ги видим, да ги подминем. И въпросът ви какво правим, каква е международната обстановка – отровена, извратена, невещаеща нищо добро, ако обществото не се възпротиви на тези й действия.

Казвате институциите в България да инициират диалог с Русия, ама ние нямаме правителство, г-н Петков. Три месеца не можем да го направим. 

Ние не може да го направим година и половина – две, не може да направим парламентарно правителство, иначе ние правителство си имаме. И аз не мисля, че това, както и всички български правителства, могат да правят в определени изключително важни сектори с обяснението – видите ли, това е служебен кабинет. Ами това служебно правителство подписа договор за ядрено гориво, да закупуваме от САЩ за години напред – горивото на "Уестингхаус“. Тя е легализирана като фирма в Швеция.

Да, вие алармирахте за проблем по състоянието, казахте, че за него липсват документи за лицензиране.

Много тежък проблем. Аз имам отговор от Агенцията по ядрено регулиране от 5 януари тази година, в който Агенцията ме осведомява – за да не бъда голословен, бих искал да цитирам дословно: "На базата на наличната към момента информация Ви уведомяваме, че искания и документи, свързани с лицензиране на гориво, произведено от "Уестингхаус“, засега не са постъпили в АЯР“. Даваме ли си сметка, че в слагачеството пред САЩ нашият министър на енергетиката със зоологически ентусиазъм обяви по телевизията, че ние ще купуваме ядрено гориво – ядрено гориво, подчертавам, нещо, което може да взриви и България, и Румъния, от компания, която даже не е легитимирала себе си пред АЯР, пред регулаторния орган. Но ние ще купуваме ядрено гориво от тях. т.е. ние в слугинажа отиваме толкова много напред, че сме готови да унищожим ядрената си централа, да съсипем бъдещето на региона. Защото на въпроса къде ще се съхранява отработеното ядрено гориво, министърът, с една лекота на човек, неслязъл от катамарана, казва: "Е, става въпрос за след 50-100 години. Ще му намерим някакво решение“. Ами дай да поеме ангажимент и ще го държим или на катамарана, или у тях. Днес Народното събрание обсъжда да се изградят Седми и Осми блок в "Козлодуй“ с реактори "Уестингхаус“, каквито реактори не са произвеждани в последните 30-40 години, без ние въобще да сме направили анализа за тяхната съвместимост със съвместимостта на двата реактора, които работят в момента. Ние имаме два реактора в "Белене“, наша, българска собственост, и вместо да се изпълни решението на Народното събрание за привличане на инвеститор, ние там не правим нищо, а те са български реактори, те са собственост на българската държава. Т.е. има редица въпроси, на които това служебно и предните разбира се, и редовните, и служебните кабинети не намират решение или намират престъпни към българския обществен интерес решения, а се притесняваме от това, че няма да водим разговор с Русия. Ами примерно тоя левент Христо Грозев – не го познавам, жалък човечец някакъв, той е измамник, видимо. Той излиза и казва през месец април миналата година, ако не греша, че ще предостави следващата седмица информация за български медии, които се финансират от Русия. Тая следваща седмица още не е дошла. Т.е. нас ни залива лъжа, ние лъжата я възприемаме едва ли не като необходимост, но във всички случаи я търпим, а институциите ни я стимулират, и си задаваме въпроса: какво става. Това става: ние се лъжем, ние сме жертви на лъжата, но и ние произвеждаме лъжата.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, и за времето, което ни отделихте.

Много ви благодаря и ви поздравявам за куража да дискутирате тези теми в ефир.

Аз съм журналист, г-н Петков – длъжна съм да чуя всички гледни точки, за да ги представя на слушателите, всеки да си направи своя извод.

Вие, вие. Благодаря ви.

Цоня Събчева