С икономиста Румен Гълъбинов ще коментираме какво ще е икономическото отражение върху страната ни след първия транш европейски пари по Плана за възстановяване и устойчивост. Добър ден.   

Здравейте.   

България е една от последните страна, която получава тези средства. Как могат да помогнат на икономиката ни?   

След година и половина закъснение България започва да получава парите от Националния си план за възстановяване и устойчивост, като първи транш е 1.370 млрд. евро, които са около 2.7 млн. лева. Те ще отидат в инфраструктурни проекти, включително довършване на третия лъч на метрото в София. Тук ще има също и участие с проекти за Министерство на вътрешните работи, неща, които са наложителни, за да ни доближат до Шенгенското пространство. Ще има проекти също и за малки и средни предприятия, което ще е много важно за цялата кондиция на българската икономика, тъй като повечето от регистрираните предприятия в България са в категорията малки и средни предприятия, и те дават и най-много работа на най-много хора. Ще има съответно и в други публични и частни проекти. Така че това е нещо много важно, това е добра новина, че започваме да получаваме средства от Европейския съюз, тъй като пак казвам, ние миналата година закъсняхме, не можахме да получим аванс, докато други държави си получиха и авансовите плащания, а сега поне получаваме вече този по-сериозен транш. Това, което ни предстои за следващата година, е да получим още 768 млн. евро или общо за двете години 2022 и 2023 година ние ще се в състояние да получим над 2 млрд. евро по този план от Брюксел.   

Г-н Гълъбинов, какво е вашето мнение, може ли тези средства да мотивират партиите да направят редовен кабинет или това е въпрос на дълбоки различия между политиците ни?   

Твърде възможно е. Логично би било получаването на такава масирана европейска подкрепа да сплоти българските политици, да ги обедини и да ги мотивира за работа, тъй като значително по-добре би било да имаме редовно правителство, постоянно работещо Народно събрание, така че да се приемат и законодателни промени, които да способстват за усвояването и на следващите траншове, които предстоят. Ние в тези 2 години, тази и следващата, се планира да усвоим почти 40% от общата сума, която ни се полага по нашия национален план. Така че наистина е много важно да имаме политическа устойчивост, също и стабилност, която да предполага безпрепятственото инвестиране на тези средства в българската икономика. Наистина стартиране на реални проекти в българската икономика, отваряне на нови работни места, плащане на заплати, осигуровки, данъци, и всичко това да е в подкрепа на българската икономика и икономическия растеж.   

Добре, но ако не се стигне до редовен кабинет, какво ще се случи с тези пари? Ще бъдат ли управлявани правилно?   

Да, във всички случаи парите, които ни се отпускат, са с целево предназначение. Т.е. за всяка една част от този транш като суми има определени проекти, по които трябва да отидат. Т.е. те не са за обща употреба, ако мога така да кажа, в държавата, и те трябва да бъдат и след това отчетени какво е свършено срещу тях реално, какво сме направили. Защото затова се казва План за възстановяване и устойчивост, защото фактически това е една помощ, която ни се оказва от страна на Европейската комисия, да ни се предоставят средства за възстановяване от КОВИД, защото той така беше замислен този европейски план за отделните държави – за възстановяване от КОВИД пандемията и впоследствие се добавя сега и другото обстоятелство – войната в Украйна, което също ще бъде компенсирано, включително и с парите от този план.   

Добре. Нека да поговорим малко и за увеличението на минималната работна заплата. Както знаете, Министерски съвет взе решение да отложи това увеличение не в началото на годината, а в средата. Какво ще бъде отражението на това решение?   

Увеличение на минималната работна заплата трябва да има. България трябва да догонва с доходите си средноевропейските доходи. И в този смисъл определянето на минималната работна заплата като половината от средната заплата за страната би следвало да е едно правило, което да се прилага автоматично всяка година, така че по тази формула или методика, която ще се направи, да може да се актуализира всяка година минималната работна заплата и тя да не бъде предмет на спорове за това колко да бъде абсолютната й сума. В случая сега става въпрос за 850 лева, което беше предложено, от сегашното ниво на 710 лева – увеличение с 140 лева. Ако не е възможно и не е по силите на бюджета, а то се оказа сега в тази ситуация, тъй като бюджетът за тази 2022 година просто се удължава и не е очевидно планирано такова рязко увеличение, то тогава пък да стане на части. Т.е. тази разлика от 140 лева може да бъде разделена на две, и съответно част от тази разлика да влезе в сила да кажем в началото на следващата година, другата от средата на годината, или от средата на следващата година и края на следващата година, както се прецени според възможност, пак казвам, на бюджета. Затова защото увеличението на минималната работна заплата се отразява в разходната част на държавния бюджет основно като увеличение възнагражденията на хората, които работят в бюджетната сфера, в държавния сектор, те не са никак малко, и трябва да се предвидят съответните държавни разходи там. И по подобен начин стои и въпросът с минималната пенсия. Тя също трябва да се увеличава. България трябва да догонва като минимални пенсии тези, които са в останалите държави в Европейския съюз като средна минимална пенсия там, и съответно трябва да има такива увеличения. Трябва да се прецени на части от кога да влиза това като действие. И другото, което е, ако има редовно правителство, примерно след Нова година, тогава пък би могло да се приеме вече един бюджет с 3-годишна напред макрорамка, която да предвижда всичките тези увеличения, и това да стане факт още през следващата година.   

Искам сега малко да поговорим и за инфлацията. Вие като специалист какво е вашето мнение, като че ли забелязваме малко успокояване на темповете на инфлация в страната ни. От какво зависи тези нива да се задържат?   

Инфлацията в България се дължеше до голяма степен на вносни фактори, ако мога така да се изразя, на външни влияния, каквито бяха съответно цените на международните пазари на енергията, на електроенергия, съответно енергоносителите нефт, природен газ, и това оказа влияние на потребителските стоки в последствие. И сега, когато има една подчертано последователна политика на големите Централни банки, Федералния резерв в САЩ и политиката на Европейската централна банка в Еврозоната за увеличение на лихвите, ние виждаме как постепенно това дава резултат спрямо инфлацията глобално, нейното задържане, и дори и намаление, и то се отразява съответно и в България. Така че по-скоро и сега факторите пък за намаление на инфлацията пак са външни, отколкото да са плод на усилията само на българското управление за намаляване на инфлацията. Тъй като ние видяхме, особено сега, през тази година, че в България имахме доста противоречиви мерки като ефект, които целяха да са антиинфлационни, обаче всъщност действаха като проинфлационни. И пак казвам, благодарение на политиката на увеличените лихви глобално, в България също ще спада инфлацията, както до момента, така и за следващата година ще спада.   

Т.е. това е вашата прогноза, че ще спада?   

Да.  

Добре, мога ли да ви върна малко в началото на нашия разговор, когато споменахте отказа за "Шенген“, България получи такъв отказ – може ли да се отрази това и на влизането ни в Еврозоната?   

Шенген и Еврозоната са свързани помежду си неща. Т.е. те формално, едното формално не предполага другото автоматично, и обратното, но факт е, че всички държави, които са ставали член на Шенген, след това са имали предпоставка да станат и член на Еврозоната. А пък в случая с Хърватия, първо на Хърватия й беше потвърдено членството в Еврозоната и малко след това, няколко месеца буквално след това й беше потвърдено и членството в Шенген. Т.е. очевидно е, че има корелация тук между двете неща. И България трябва да си свърши работата както по Шенген като изисквания, критерии и да отговаряме на това, което се иска от нас, така и по отношение на Еврозоната, за да ги финализираме успоредно и двете цели. Сега това, което се получи с Шенген, е едно отлагане във времето. Да се надяваме, че догодина пак ще сме актуални и пак ще се обсъжда нашата кандидатура за Шенген, както и съответно потвърждаване на нашето пълноправно членство в Еврозоната от 1 януари 2024 година, и това би било едно чудесно стечение добро на обстоятелствата и би било много мотивиращо за българската икономика, ако успеем от 2024 година да сме както в Шенген, така и в Еврозоната.   

Благодаря ви.   

Габриела ГЕОРГИЕВА