Икономистът и финансист Румен Гълъбинов в интервю за "Добър ден, България" на Радио "Фокус". 

Нека първо да обърнем внимание на доклада, който излезе от Международния валутен фонд (МВФ). Казаха, че доходите в Европа ще намалеят, инфлацията ще се увеличи, но каква е прогнозата за България?

За България сега, като се отчете инфлацията за септември на годишна база, вероятно ще бъде над 18%, а пък до края на годината очакванията са да стигне до 20%. Тоест, ние изпреварваме почти двойно инфлацията, която е в Еврозоната, където за септември наскоро отчетоха на годишна база 10-процентна инфлация. Половината от инфлация е внесена от Еврозоната, а другата половина да кажем си е от наши фактори тук – проблеми в енергетиката, съответно проблеми в производство, дистрибуцията и продажбата на горива, също в доставките на природен газ несигурност, която имаме. И като цяло едно продължаващо поскъпване на храните, което всъщност е най-болезненото за хората, защото в малката потребителска кошница инфлацията е значително по-висока отколкото е средната, а там са основно стоките от първа необходимост – храните. Като цяло МВФ и Световната банка предупреждават за опасност от навлизане в глобална рецесия на световната икономика, което значи забавяне на икономическия растеж, и поради това, че се вдигат лихвите. Те от една страна влияят добре за задържане, успокояване на инфлация, от друга страна обаче оскъпяват кредитирането, и това влияе пък възпиращо на фирмите, на икономическите субекти, така че да се забави икономическият растеж. Всъщност говори се в момента за наличие на плитка рецесия в страните от Еврозоната, и за предпоставки за рецесия в САЩ и в Китай, навлизане на намаление на растежа, което е съществено. Защото в крайна сметка всички показатели важни, които ние гледаме, икономистите и финансистите, са свързани с ръста на БВП, ръста на икономиката. Тоест, винаги БВП се явява в знаменателя на показатели като дълг съотнесен към БВП, също бюджетен дефицит съотнесен към БВП. И когато предвижданията са, че БВП ще се забави като растеж или примерно ще е нисък, скромен, тогава това не е добре, като цяло изостаналите макроикономически показатели. И в България имаме възможности да облекчим нещата. 

Как?

Както по линия на финансирането, тъй като до момента вече ще станат 2 години, ние не получаваме никакви евросредства, нито едно евро все още от Националния план за възстановяване и устойчивост, който ни е одобрен и Европейската комисия са заделили средства за нас, немалко, 12 милиарда, но ние не получаваме. Не може да стартира нито един проект все още. А това е важно, защото стартирането на такива проекти големи по този Национален план, съответно това са пари, влизащи в икономиката. Те се превръщат в инвестиции, в активи, в работни места, в заплати, в осигуровки, данъци. И всичко това върти нашата икономика. Така че това ни е топ приоритет – да получаваме финансиране и евросредства по Националния план за възстановяване и устойчивост. Второто, е да получаваме евросредства по оперативните програми. Това са тези оперативни програми, които са по бюджетната рамка на Европейския съюз до 2027 година, които мисля, че ще ни помогнат също да се инвестира в икономиката. Тоест, чисто само частните инвестиции са малко, те остават малко, но поне да имаме такива големи публично-честни партньорства и публично-частни инвестиции, които да компенсират и да движат нещата с финансиране от Европейския съюз. Другото е собствените средства, осигурени по линия на държавния бюджет, приходите в държавния бюджет, и съответно възможностите да се финансира оттам. Но при забавяне на икономическия растеж ние не бихме могли да очакваме тези приходи съществено да се увеличат. Даже напротив, може би ще се задържат и ще понамалеят. И остава другата възможност – да продължим да теглим заеми. Обаче тегленето на заеми е скъпо вече заради увеличаващите се лихви, както като теглим заеми в евро от чужбина срещу емитиране на еврооблигации, така и вече се вижда, че като теглим заеми тук, вътрешни, срещу държавни ценни книжа, също е с висока увеличаваща се доходност за инвеститорите и съответно неблагоприятно за българската държава. Така че ние трябва много добре да балансираме в тази ситуация.

Оценката всъщност на МВФ предвижда ръст от 3% за реалния БВП за България за идната година. А през настоящата темпът на растеж е 3.9%. Реална ли обаче тази оценка, според вас?

Ами да, реално е затова, защото към момента в общи линии това са възможностите ни, с които ние разполагаме, и това са в крайна сметка и предвижданията, които се правят не само за България, а за целия регион.За Централна и Източна Европа, тъй като ние сме потърпевши от войната. България е гранична държава през Черно море на войната в Украйна, и съответно ние изпитваме значително неудобство от това. А другото, което е, пак казах, закъсняването на тези еврофинансирания, увеличаването на задлъжняването в общи линии дават основание да се дадат такива прогнози за нашия растеж. И сега, след 2023 година пък вече дават по-оптимистичен поглед на нещата, да започнем пак да се връщаме на по-ускорено развитие 2024 година. Ние за 1 януари 2024 година си имаме планирано влизане в Еврозоната, нека да не го забравяме това. България трябва да си следва приоритетите и целите, а те преди всичко са членство в, разбира се, продължаващо в Европейския съюз, ползване на европейско финансиране, влизане без отлагане в Еврозоната и "Шенген“, за да се подобрят още повече нашите възможности за търговия, транспорт, бизнес движения, пътувания на хората и т.н., туризъм. И също така, разбира се, активно да участваме като участник в НАТО по линия на икономически и финансови взаимоотношения там, включително с коопериране за съвместни производства на военна техника и въобще технологии, с обновяване на нашето въоръжение, на въздушните сили, продължаващо сътрудничество със САЩ по закупуване и допълване на ескадрилата F-16. Тоест, където можем да имаме съответно взаимоотношения по тази линия и лизинг на техника, и въобще инструменти финансови с НАТО. Така че това също, това влиза в икономиката, това също разкрива работни места, това осигурява също нови инвестиции в икономиката, военното ни сътрудничество. И това, което не трябва да подценяваме, че войната все пак продължава повече от 6 месеца вече, не се вижда и кога ще свърши, и ние трябва да си направим диверсификацията от енергоизточници както газ, така и нефт от Руската федерация, с разширяване на нашите мощности и капацитети за съхранение на природен газ, както и с диверсифициране на доставките, включително на природен газ, снабдяване с такъв втечнен природен газ, включително на доставки на неруски нефт, защото това е временна мярка, която имаме ние за отлагане на санкциите по петрола. И тази временна мярка ще изтече. И въобще, България трябва добре образно казано да си изиграе картите на геостратегическия и на международния икономически и финансов терен.

Според доклада световната инфлация ще достигне своя максимум в края на тази година, но ще запази високите си равнища по-дълго от очакванията. Как да постъпим ние, обикновените хора, как да оцелеем?

В такава ситуация на висока инфлация обикновено ние се опитваме да инвестираме да си съхраним стойността на парите, в активи, които са надеждни и които съхраняват стойност. Те биха могли да бъдат най-различни. Може да са недвижими имоти, може да са благородни метали, да е по-рисково, крипто и тези новите блокчейн технологии. Може да са най-различни неща, въпрос на избор на всеки. И другото, което е, пък за хората, които нямат такива големи спестявания, просто трябва да си правят много добре сметката с разходите през тази зима, така че да си осигурят достатъчно доходи, които да посрещнат продължаващото увеличение на цените. Вероятно цените на енергията, както го предвиждат и тези доклади, към средата на следващата година би следвало да се стабилизират, но съществува риска от продължаване на увеличаването на цените на храните. Това е един процес, който ще върви инарционно, след като приключи и се стабилизират цените на енергията. Увеличените цени от предишните периоди ще влияят на цените все още на храните. Така че те поне за година напред имат перспективата да продължат да се увеличават.

Можем ли да обобщим тогава точно колко тежка зима ни очаква?

Аз не очаквам някакви апокалипсиси, глобални драми, но ще е в период да кажем на следващите 6 месеца ще е усилие ние да осигурим на добри цени снабдяване с енергоизточници. От друга страна, да не позволим българската икономика тотално да се забави, тоест, дори да се забави, да е с малко, да наблюдаваме ръстът на безработицата да не се качва. Освен това, да се опитаме и с помощта на лихвената политика да намалим скоростта, с която се увеличава инфлацията, и да въздействаме активно по привличане на инвестиции. Поне 1-2 милиарда евро инвестиции годишно трябва да привличаме в България по линия на публично-частно партньорство, публично-частни инвестиции, инвестиции във високотехнологични индустрии и дейности с висока добавена стойност. Това е, което лекува образно казано инфлацията – по-голямата бизнес активност и по-големият БВП, защото съотнесено към него се измерват повечето от останалите макроикономически показатели. Говорим по-голям дефицит или за други неща, то с по-голям ръст на БВП, с повече инвестиции това може да се преодолее.