Румен Гълъбинов, икономист и финансист, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Тези дни министър Асен Василев призна, макар и с половин уста, че през август финансите на държавата отново са на червено заради нарасналите разходи и намалените постъпления от ДДС. Заложените с почти 2 млрд. лв. по-висока събираемост от тях правят приходната част силно напрегната, като реална е опасността дупката в бюджета в края на годината да се окаже по-голяма от планираната заради неизпълнените приходи от този налог. Как това ще се отрази на Бюджета за 2024 г., който вече всъщност трябва да подготвят в Министерството на финансите. В същото време растат цените на горивата и в резултат бензинът на колонка става все по-скъп. Според експерти 3 лв. на литър е сравнително добра цена спрямо това, което може би ни чака до края на годината. А вчера Народното събрание прие на първо четене основната промяна в Закона за енергетиката с въвеждането на пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на тази година. Това, че битовите потребители ще останат на регулирания пазар до 2026 г. е по-малката радост, защото как либерализираната цена на тока за бизнеса ще се отрази на стоките и услугите, засега никой не казва. Като капак за Шенген Нидерландия и Австрия ни отрязаха, а пък според министър Асен Василев нашите финансови параметри ни отдалечават от Еврозоната. И всичко това става на фона на грандиозните протести на земеделските стопани. Кризата с бюджета, ръста на цените на енергоносителите и протестите на зърнопроизводителите не оформят ли своеобразен Бермудски триъгълник за властта? И как тя ще излезе от него? Наш гост е икономистът и финансист Румен Гълъбинов. Здравейте и добре дошли в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Гълъбинов.

Здравейте.

Бюджет с дупка, растящи цени на енергоносители, всенародни протести - виждате ли излизане от този Бермудски триъгълник?

Да. Бермудският триъгълник е известен с това, че там изчезват плавателни съдове и не може да се установи точно причината защо. Обаче, в същото време Бермуда е едно райско място и освен това е място за правене на бизнес, тъй като е офшор. Тоест там  данъците са много ниски и много компании се регистрират на Бермуда.  И сега в България това, което става през последните 6 месеца, е, че ние наблюдаваме спадане на инфлацията. Да, цените на храните продължават да се увеличават, но през първото полугодие на годината горивата не се увеличаваха, т.е. те бяха на едни сравнително стабилни нива като цени и това позволи инфлацията полека-лека да започне да намалява. Към края на август т.г. ние имаме на годишна база 7,7% инфлация, което е значително по-ниско  от миналата година по това време. Значи, миналата година имахме повече от 2 пъти по-висока инфлация. Сега другото, което е: Европейската централна банка продължава да вдига лихвите по еврото, както в Съединените щати Федералният резерв вдига лихвите по доларите. Това вдигане на лихвите, което буквално преди няколко дни стана, поредното на лихвите по еврото, Европейската централна банка го използва, за да се бори с инфлацията в Еврозоната. Това оказа влияние благотворно на борбата с инфлацията и в България. И тя ще продължи да намалява, въпреки че имаше за един къс период – юли месец, юни-юли, когато инфлацията се позадържа, но сега пак виждаме, че тръгва надолу. Така че до края на годината твърде възможно е ние да се доближим до към 6% годишна инфлация, ЕЦБ има таргет за Еврозоната 3% инфлация за края на тази година. За следващата година, към средата на следващата 2024-та година надявам се да имаме и конвергентен доклад за Еврозоната. Това, което не получихме тази година. Тази година нямахме конвергентен доклад, отпадна едва ли не необходимостта да се прави такъв. Но за следващата година ако ние получим конвергентен доклад и ако продължим с намаляването на инфлацията, има твърде добри шансове да се доближим до средното ниво на инфлация, каквото ще бъде към средата на следващата година. Разбира се, от гледна точка на бюджета – бюджетът е от приходи и разходи, намаляващата инфлация не винаги е добра новина за министъра на финансите. Затова защото като намалява инфлацията и се стабилизират цените в общи линии приходите такива, на каквито досега се е разчитало – особено от ДДС, те се задържат на определени нива, че даже може и да спаднат, което всъщност и е станало напоследък. Сега увеличените пък от лятото цени на горивата ще дадат възможност да се събира малко повечко ДДС от горива. Още повече, че не е приключил все още активния сезон за пътуванията, хората ще продължат да пътуват и до края на септември доста активно, автотранспортът също не е спрял, особено товарният автотранспорт – големият консуматор на горива и дизелово гориво. Разбира се, това няма да е достатъчно. Това, че леко са се вдигнали горивата, те може и още малко да се вдигнат, но това няма да е достатъчно да захрани с достатъчно приходи от ДДС бюджета. Бюджетът, разбира се, има разширени разходи, това става и поради натиск от различни страни за плащания и субсидирания. В момента дори и протеста на зърнопроизводителите освен, че е срещу отмяната на забраната за внос на украинско зърно, но също този протест пледира и за допълнителни субсидии и дотации за сектора, които пак трябва да се вземат от бюджета, ако до края на годината не е предвидено да ги получим по европейски програми.

А как ще се компенсира в бюджета дупката, която се очертава?

Не е добра също новината, че летният ни туристически сезон тази година като че ли не оправда очакванията от гледна точка на бюджетни приходи. Тоест, и от Националната агенция по приходите преди още да са обобщили крайните резултати, след края на септември това ще стане, така че ние ще го знаем някъде към средата на октомври, но дори и преди това от нея се изказаха някои съмнения, че тази година с този сезон не е достатъчно добра за бюджетните приходи. От една страна имаме продължаващо по-ниско ДДС на заведенията и ресторантите за обществено хранене, което продължава до края на годината да бъде привилегия за този сектор. От друга страна вероятно посещаемостта, консумацията и потреблението не са оправдали първоначалните очаквания, както и, разбира се, роля играе традиционно размерът на сивата икономика, която я има и в туристическия бизнес – не винаги се издават касови бележки и т.н., откъдето понамалява и събираемостта на данъците. Това са да кажем опасностите, или ако анализираме накратко причините, защо бюджетът се задържа или пада като приходи. От къде могат да се вземат? Едва ли до края на годината и за следващите три месеца може да се прави наново актуализация на този бюджет, който беше приет буквално за 5 месеца. И сега, на втория му месец да се прави актуализация за следващите три месеца, едва ли е най-добрата стратегия. По-скоро трябва да се открият резерви, а то ги има.  Те са както в капиталовите разходи, където трябва да се огледа внимателно капиталовата програма,  доколко продължава да бъде реалистична, дори и в този си вид на орязани разходи доколко ще е реалистична до края на годината тази капиталова програма. От друга страна, като разходи трябва да се видят и общодържавните административни разходи, това също беше застъпено, когато се приемаше този бюджет – късия, те да бъдат по възможност понамалени до края на годината. Като приходоизточници няма как сега за последните три месеца да се променят данъци, тоест да се увеличават. Не го препоръчвам на никой. По-скоро като приходоизточници и възможност за укрепване на бюджетния баланс би могло да се ползва заемно финансиране. Без него няма как да минем.

Тоест, да взимаме пореден заем?

Просто подновяване на календара на вътрешните държавни ценни книжа, това е за мен по-реалистична и лесна стъпка: взимане на вътрешни такива финансирания срещу издаване на ценни книжа, както винаги го е правила българската държава. Даже имаше период повече от година, в който този календар просто го нямаше и не се издаваха нови дългове и не се взимаха такива от вътрешния пазар. Сега може да се поднови този календар, и по малко внимателно да започне да се финансира държавния бюджет, за да се подпомогне до края на годината. Друга възможност би била излизане на международния пазар и емитиране на еврооблигации за получаване на еврооблигационен заем.

Там конюнктурата каква е? Дали е благоприятна за България?

Конюнктурата там на външния пазар е по-неблагоприятна, отколкото да взимаме от вътрешния, затова казах препоръката с вътрешния като първа възможност, защото лихвите по левовете продължават в България да бъдат все още ниски и за потребителите, които взимат потребителски кредити, ипотечни кредити, и за бизнеса, който взима за оборотни средства инвестиционни кредити, и за държавата респективно. Тоест лихвите по българските левове не се движат със същата скорост нагоре, с която се движат на еврото и на  Еврозоната, защото ЕЦБ през няколко месеца ги вдига с решение на Управителния си съвет. До края на годината има поне още две заседания, на които ЕЦБ може още да продължи да ги вдига. Така че затова казвам като втора възможност евентуално излизане на външния пазар, където трябва много добре да се проследят, какви са очакванията, дали ще има ново вдигане на лихвите по еврото, те и в момента не са никак малки. Така че да се направи сметката, за да не ни излизат скъпи такива нови заеми.

Така полученият дисбаланс какъв старт ще даде за бюджета за догодина?

За догодина вече трябва да се мислят доста по-радикални неща. Тоест, ако тази година този бюджет беше изготвен за кратко време да работи и е такъв, някакъв довършващ бюджет, който довършва целия цикъл на календарната година. То за догодина, за пълна календарна година, а и макрорамката за следващите 3 години заедно с бюджета трябва да бъдат доста добре направени и да има наистина радикални промени, т.е. пак се отваря въпрос за данъците: какво става с данъците в България? Какво става с ДДС? Той ще се намалява ли или ще остава същия, изключенията, които бяха досега за намалените ставки, ще важат ли все още или всички ще се върнат на ставка 20%? Другото, което е за подоходните данъци и за корпоративния данък, той остава ли в този вид като 10% или там има друга дискусия: дали да не се въвежда някаква малка прогресия постепенно над 10%? Другият голям въпрос е за осигуровките, защото осигурителната ни система и здравната, и пенсионната особено, към момента пенсионната се финансира на повече от 50% от данъци, а не от вноски, здравната на 1/3, т.е. там трябва очевидно нещо да се промени - вноските ли ще се вдигнат като ставки, пенсионната възраст ли, тя така или иначе се вдига в цяла Европа, в цял свят. Годините за стаж ще се увеличават ли? Ред такива въпроси, които не са приятни за дискутиране, никой от политиците не харесва такива теми, но те вече са на дневен ред. И от там да се види дали не можем да имаме повече приходи в осигурителните системи така, че те да започнат пак в по-голямата си част да се самоиздържат, а не да бъдат издържани от държавата, откъдето пък да се освободи данъчен ресурс, който държавата събира за други дейности и за други разходи, които така или иначе ще следват. Те бяха декларирани още сега, при приемането на този късия бюджет, че за следващата година партиите и парламентарните групи ще си внесат нови предложения за нови разходи: било то в областта на отбраната, на сигурността, на укрепване на границите ни, свързани с миграцията. Разбира се, чакаме и финансова  помощ от ЕС и от ЕК по този въпрос, но има и други неща, свързани само със социални разходи, свързани отново с увеличение на пенсии, свързани с увеличение на минималната работна заплата. Все повече се говори тя да доближи 1000 лева, минималната работна заплата, дори някои изчислиха, че по сегашната методика която се прие, тя трябва да е някъде 932 лв., а това е немалко увеличение от сегашното ниво, това е 20% почти увеличение. Досега такова увеличение не е правено на минималната заплата от година за година. Тоест, това може да е в определена тежест за работодателите, за всички, които плащат заплати. Така че това са ред въпроси, които трябва да се съобразят. Вие правилно отбелязахте, че за Шенген ние имахме някакви надежди за края на тази година, но за съжаление не идват добри новини от Австрия и Нидерландия, по-скоро там, може би да се опитаме да привлечем повече вниманието на всички държави от ЕС, да поканим включително с експертна техническа и с помощ на хора  да дойдат тук  от там, които да се разположат по граничните ни точки и да видят, самите те да се убедят какво е състоянието на нещата и дали нещо повече може да се направи.

А за Еврозоната?

Да, винаги Шенген и Еврозоната вървят успоредно, не е имало държава, която да влезе в Еврозоната, пък да не е в Шенген. За Хърватия това стана почти едновременно. Ние също можем да го направим по този начин, ако следващата година имаме шансовете да подобрим малко състоянието с Шенген и да убедим тези държави, които имат някакви резерви. Така че догодина е много важна, би могло хем да финализираме Шенген, хем от 2025 г. да влезем в Еврозоната, като се преборим основно с инфлацията. Нивото на дълга не ни е проблем, ние сме на 25%, между 25 и 30% се предвижда и в следващите три години да бъдем, така че ние сме отличниците там от всичките държави, включително и сегашните членки на Еврозоната. И по друг показател сме добре – лихвените нива, защото ние сме във валутен борд, дори нашите лихви са по-ниски в момента. Дефицитът, да, трябва да се запази в рамките на 3% и тук е умението да се успее с това до края на тази година.

Искам да ви попитам, г-н Гълъбинов, как растящите цени на горивата и неизвестността, която очаква бизнеса от либерализацията на енергийния пазар ще се отразят на икономиката?

Тук са различните гледни точки. Ако е гледната точка на държавата, която събира данъци, увеличението, както ви казах, на цените на горивата всъщност е повече данък за държавата, увеличението цените от електроенергията, ами пак ще се събира повече ДДС.

Ама за бизнеса какво е? И за цените в резултат на работата на бизнеса?

За бизнеса не са добри новините, затова защото ако се увеличават така тези разходи, те са част от разходите им, оперативните разходи за дейността, съответно бизнеса или ще ги пренесе в голямата си част къмто крайните цени и ще трябва да ги платим всички ние потребителите. Другият вариант е бизнесът да се опитва да орязва други разходи за сметка на тези, което също е трудно, при положение, че пак казахме, че и разходите за труд ще нарастват, т.е. разходите за работна заплата така или иначе ще нарастват.

Очакват ли ни фалити?

Фалити винаги има. И в хубави, и в лоши години фалити има. Ако трябва да обобщя, по-скоро да се опитаме да погледнем така: по-добре е да имаме малък растеж, трудна година е, но да не стигаме до рецесия, защото това е опасността от прекомерно бързото увеличение на лихвените проценти. И това го отчитат в Еврозоната и в Съединените щати, да не се отиде до забавяне на икономическия цикъл и бизнес активността, откъдето да дойде рецесия. И тук не говорим за техническа рецесия.

Да, тя Германия вече е в техническа рецесия, но тя е мощна икономика.

Да, и тя е малка, техническа рецесия 0,1%, а това не е проблем. По-скоро да не изпадне в по-голяма рецесия с повече проценти и минуси, надолу, тогава вече е неприятно. Пак казвам, които и политици у нас да са на власт, който и да управлява също не му е приятна рецесията, защото може да се качи безработицата, може да намалее заетостта.

Ами ние, според данни на ЕВРОСТАТ сме на последно място в ЕС за ръст на доходите и с чувствителна разлика пред останалите държави. Такива са последните данни.

Да, това е така, и ние трябва да ги настигаме тези доходи и затова ще се увеличава минималната работна заплата, средната се увеличава така или иначе. Всъщност в България, колкото и да ни се вижда трудна ситуацията, спестяванията в банките се увеличават непрекъснато, това е факт, спестявания на фирми и спестявания на граждани. Да, има фирми и фирми, има и по-богати и...

Граждани и граждани.

Да.  Въпросът е, че като обща маса те се увеличават, въпросът е, че те стоят в банките, не са производителни тези пари, не са включени в бизнес, не са включени в търговски оборот, не са включени в потребление. В банките стоят на много ниски лихви, почти никакви, защото депозитните лихви са много ниски.

По-добре в банки, отколкото в буркан банк, нали?

Окей, това е от гледна точка на безналичните ни форми на плащания, спестявания и т.н., но тук е големият въпрос: как нашата, българската икономика да получи по-голям кредит на доверие къмто собствените си граждани да инвестират в нея. А също да получим кредит на доверие и къмто чуждестранни граждани да дойдат да инвестират у нас.

Е, как?

Очевидно не е лесно и не го постигаме добре за момента това нещо, защото и преките инвестиции са малко, т.е. ние разчитаме основно на пари от европейските програмни фондове, чрез които в големи национални,   държавни, инфраструктурни проекти около тях да залепим и други по-малки вече частни инвестиции. Но едномилиардна евро инвестиция ние нямаме в частния сектор, а има държави около нас, които имат, на тези тук същите географски места. Така че ние сме в конкуренция също и със съседите си за такива големи инвестиции, трябва да станем по-привлекателни.

Г-н Гълъбинов, а как ще се отразят и какви последици ще имат протестите? Излезе земеделският бранш, излязоха миньори, енергетици?

Протестите, те са многолики, ми се струва, и разнопосочни, те не са изцяло консолидирани за едно нещо. В случая със зърнопроизводителите, това е сектор, който устойчиво във времето е рентабилен и печеливш бизнес. Аз не помня година, в която този сектор да е завършвал на загуба, мисля, че няма такава. Тоест , всяка година той произвежда този сектор, плаща данъци, допринася за брутния вътрешен продукт на България и реализира нелоша печалба, съизмерима с банковия сектор, с финансовите операции и дейности. Така че, той е и доста дотиран. Досега този сектор е дотиран с крос дотации, субсудии: и национален бюджет, и европейски програми. И сега забраната за внос на зърно, тя така или иначе изтече, а това, че беше прието решение на българското Народно събрание да го потвърди това нещо, в момента поставя хората в земеделския сектор в ситуация да помислят преди да протестират, дали всъщност не протестират срещу нещо, което би могло да им е от полза. Защото ние сме имали внос от Украйна на зърно и други земеделски продукти и преди. Това не е някакъв прецедент, че сега ще започнем за първи път да внасяме от там. Те не са били чак толкова голям процент от зърнения ни баланс. Напротив, даже са били по-малък – под 10% от зърнения баланс е това, което е внасяно от Украйна досега. Сега очакванията също не са за някакви колосални вносни квоти от Украйна. За сертифицирането на продукцията ЕК каза, че строго ще го съблюдава и самите украински власти ще го спазват, така че да не идва некачествено зърно в България, да е сертифицирано и качествено по европейските стандарти. И то не е само производството на зърното, не е само добиването на  суровината, ами те са тук транспортни дейности, логистика, съхранение, преработване, а ние имаме силни мощности за преработване. Нека стане така, че българското зърно да е в по-голяма конкуренция с това от Украйна и българските преработватели да работят повече с родното производство на зърно, а не с вносно, защото иначе може да се окаже, че им е по-изгодно да работят с вносното, ако българското зърно държи цени или иска да държи по-високи цени. Така че това е пазар, цените това лято в общи линии на новата реколта на зърнени храни не отбелязват растеж на международния пазар, даже са надолу, защото Русия също има силна реколта и също доста иска да изнася.

Аз ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Наш гост бе икономистът и финансист Румен Гълъбинов.

Цоня Събчева