Икономистът Румен Гълъбинов, в интервю за обзора на годината на Радио "Фокус“.

Г-н Гълъбинов, кои са най-големите заплахи, пред които е изправена българската икономика днес?

Българската икономика премина през доста перипетии и трудности през последните 2 години, тя е част от глобалната икономика и европейската икономика, които също имаха такива неудобства. На първо място бяха нещата, свързани с КОВИД през 2020 годна, след това 2021 година беше сравнително възстановителна, макар и проинфлационно година, след което през тази година, 2022 година, дойде войната в Украйна, и последствията, които усетихме всички както като енергийни цени, така и като по-висока инфлация, и съответно сега, в края на годината вече започваме да усещаме и ефекта от повишение на лихвените проценти. Един процес, който започна от САЩ с повишението на основните лихви от Федералния резерв от началото на тази година, и съответно този процес продължи в Европа от средата на тази година с увеличението на основните лихви от Европейската централна банка в Еврозоната. Тук в България започва да се усеща този ефект също с постепенно повишение на лихвените проценти по левовете, както по депозитите, така и по кредите. И това ще продължи и следващата година. Така че това са немалки предизвикателства, пред които беше изправена българската икономика. Съответно в различните периоди реакцията беше различна. По-голямата част от т.нар. "антиинфлационни мерки“ на предходното правителство всъщност действаха проинфлационно през тази година, и затова и ние имаме и такава висока инфлация, почти беше стигнала докъм 20-на процента. Другото, което е, че т.нар. "компенсационни мерки“ през тази година, основно които се изразяваха в подпомагане на бизнеса заради по-високите енергийни цени на електроенергията, пък достигнаха дотам, че тази програма за енергийно подпомагане на фирмите може би стана най-голямата разходна част в бюджета. И така както вървят нещата, вероятно и през следващата година ще продължи да е съществена част от разходите на държавния бюджет. Тук сега вече е друг въпросът доколко би следвало да се продължи по същия начин или тя да бъде по някаква формула преструктурирана. Ние имаме в миналото добрия опит от подобна програма, която беше за стимулиране на икономическата активност и за запазване на заетостта по време на КОВИД пандемията, и това беше програмата 60:40, която в различните й форми успя да постигне в голяма степен целите си. Предстои да видим обаче тази програма за енергийното подпомагане на фирмите дали ще бъде по същия начин полезна. Колкото до домакинствата – българските домакинства продължават да са на защитен пазар, знаете, на регулирания пазар на електроенергия, където цените съществено са по-ниски отколкото на свободния пазар.

Вие споменахте за инфлацията, за кризите, свързани с войната, за пандемията. Можете ли да очертаете тези няколко етапа в икономически план, които бележат 2022 година?

До края на първото тримесечие на 2022 година България все още вървеше в една комфортна инерция на икономически растеж от миналата година, от 2021 година. И той беше доста обнадеждаващ. Но след като започна войната, нещата доста се промениха - в смисъл такъв, че оценката глобално на световната икономика всъщност започна по-скоро да клони към намаляващ ръст на БВП - както в другите европейски държави, така и да България съответно. И към края на тази година, да кажем примерно във второто полугодие на тази година, това се усеща вече по-отчетливо как ние започваме постепенно да губим скорост и да забавяме растежа на нашата икономика. А другото, пак казвам, са лихвените проценти – едно беше в началото на годината, сега вече е съвсем друго с увеличените лихвени проценти. Да, тези лихвени проценти ще се преборят с инфлацията глобално, ще намалят инфлацията в големите икономики, в САЩ, в Европа, в икономиките от Еврозоната ще намалее инфлацията, но наред с намалението на инфлацията ще се прояви пък негативен ефект откъм оскъпяване на финансирането и на кредитирането, което ще възпрепятства увеличението на БВП, и съответно може да доведе следващата година до състояние на рецесия в някои от икономиките, включително и на Европейския съюз, и на България. Т.е. прогнозите са за значително по-нисък ръст на БВП на България за следващата година поради опасенията от навлизане в рецесия.

Безспорно бюджетът е един от най-обсъжданите казуси в последните месеци. Нов бюджет така и не беше приет. Какви ще са последствията?

Все още се борави с понятието "удължен бюджет“, каквото и да значи това, но във времето се удължава действието на бюджета от 2022 година, което освен да действа до края на календарната година, но може да продължи да действа и в първите месеци и на следващата година, като 1/12 част от съответно според месеците. Надявам се това състояние да не продължи твърде дълго, защото то е временно, и като такова временно състояние, особено сега, когато се обсъждаше в пленарна зала състоянието на бюджета, виждаме, че постъпиха различни предложения, включително и за актуализация на този сегашния бюджет, и като нови предложения за минимална работна заплата, за тези енергийните помощи за бизнеса, за подкрепа на сметките за електроенергия, и като предложения за минимална пенсия и други такива в разходната част на държавния бюджет, като обаче в същото време в приходната част не се правят много нови предложения, по-скоро има предложения за увеличение на акциза на цигарите, откъдето да дойде увеличение на приходите, но то не е в състояние да покрие изявените намерения за увеличение на разходите. И твърде вероятно е да свършим с дефицит в края на тази година, дано той да бъде в рамките на 3-те процента, което е критерий за продължаване на изпълнение на това, което ни трябва като показатели за Еврозоната, за кандидатстване за членство в Еврозоната. Но може за следващата година да превишим този дефицит и да не съумеем да се вместим в тези граници. А също и имахме съответно преди един месец две емисии на еврооблигации, които България направи в чужбина за 7 и за 12 години – взехме нови външни заеми, които вече са на доста по-високи лихви отколкото бяха предходните. И след това имаше и аукциони на държавни ценни книжа на вътрешния пазар, където държавата взе също нови заеми в лева, които също стигнаха на доста по-високи лихви. Очерта се една тенденция на поскъпване на заемите, които държавата България може да тегли. Т.е. международният пазар, вътрешният пазар, инвеститорите дадоха оценка за моментното състояние, в което се намират публичните финанси на България, като това намира отражение в по-високите лихви. И затова и за следващата година трябва да се има предвид това обстоятелство при положение, че се продължи с желанието да се дава повече и да расте разходната част от бюджета, да е ясно, че финансирането откъм приходната част на бюджета ще се дължи до голяма степен на нови заеми. Ще трябва да се взимат нови заеми, да има нови държавни дългове, които вече ще са на по-високи цени като лихви. И това трябва да бъде отчетено и да се вземе в предвид когато се правят разчетите, така че да се балансира успешно приходната и разходната част на бюджета.

И понеже вие заговорихте за Еврозоната, и всъщност това е една тема, която поражда много противоречиви мнения и нажежава страстите - именно приемането на еврото у нас, много граждани се страхуват от неизвестността и това какво ще последва при смяната на валутата. Можем ли да дадем малко светлина по промените, които биха дошли с евентуално приемане на еврото у нас, и най-важното за всички – как ще се отрази на портфейла ни?

Когато преди 15 години се съгласи да стане член на Европейския съюз, ние реално се съгласихме да въведем и еврото един ден, както и да станем член на Шенгенската зона. За съжаление това, което се получава напоследък, е неблагоприятно развитие за нас, затова защото ако мога да използвам и футболна терминология, че в момента тече и световното първенство, на България й беше показан първи жълт картон като бяхме отложени във времето за членство в "Шенген“. Това, което България би могла да очаква за следващата година, ако ние не сме последователни и не направим усилията, които се искат от нас, то тогава бихме могли да очакваме догодина да получим и втори жълт картон за отлагане членството ни в Еврозоната. А събрани два жълти картона, могат да бъдат червен картон за получаване на парите от еврофондовете на Европейския съюз. Т.е. ако сме си правили някакви сметки през последните 2 години какво ни е одобрено и какво ще получим по Националния план за възстановяване и устойчивост и по оперативните програми на Европейския съюз, тези сметки могат да не излязат, да получим по-малко или във времето да бъде отложено това като плащане. Защото едно е одобреното, а друго е платеното. Ние към момента България имаме одобрени 1.370 милиарда евро по Националния план за възстановяване и устойчивост, които да ни бъдат платени сега, но към днешна дата имаме платени 0 евро от това. Остават броени дни до края на годината. И в този смисъл искам да не прозвуча скептично, но по-скоро реалистично, и да кажа, че добре би било да имаме редовно правителство, за да може това редовно правителство да подгони тези задачи, да спазим графика за приемане в Еврозоната, а графикът е 1 януари 2024 година. Т.е. да употребим цялата следваща година интензивно в подготовка както по макроикономическите показатели, така и по качествените ни показатели за членство, като стандарт на живот, като съответно подобрим своята конвергенция – настигане и в доходи, и в покупателна способност. И затова ни е необходимо да имаме един малко по-устойчив и далечен хоризонт. А в противен случай, ако продължи това политическо безвремие, което е последната година и половина, на непрекъснати смени на правителства, служебни правителства, имахме само едно редовно правителство за 6 месеца, правихме избори начесто, и сега ако продължим пак да правим такива, едва ли ще се приближим по този начин до реализиране на целта за Еврозоната така, както е заложено по график. И може да се наложи този график да бъде променен, да не е 2024 година, а да е някоя друга година напред, както стана и с "Шенген“, съответно да видим дали можем там да реализираме целите си след 6 месеца или след 1 година и т.н., което не е добре, пак казвам, защото това отлагане във времето може да ни повлияе чисто икономически и финансово като по-малко ресурси, които да дойдат към нас от Европейския съюз, като по-малко инвестиции, оттук и като забавено икономическо развитие и влошаване на нашата фискална позиция, което ще бъде като следствие от взимането на повече заеми, за което говорих. Така че нещата са свързани, и реализиране на целите ни по членство в Еврозоната и "Шенген“ имат директно и пряко отношение към цялостното ни икономическо развитие.

Т.е. неприемането ни в "Шенген“ и последствията, които то носи от своя страна са плод на това, че имаме липса на редовно правителство, освен от всичко друго?

И имаме често избори, имаме често смени съответно в изпълнителната власт заради непрекъснато сменящите се служебни правителства. Т.е. няма устойчивост, няма последователност, която да бъде в основата на това ние да убедим нашите партньори в Европейската централна банка, в еврогрупата, в Европейската комисия, Европейския парламент, да можем да ги убедим, че ние наистина последователно следваме и искрено желаем да влезем в тези два съюза – Митническият, който е, граничният с "Шенген“, и паричният, монетарният с Еврозоната. Ние трябва да излъчваме много по-убедителни сигнали в това отношение. И затова казвам най-добре би било да имаме постоянно действащо редовно правителство, както и работещо Народно събрание, което да приема нужните законодателни промени, включително и заради това, че ако започнем повечко да взимаме заеми, това би могло да влоши и кредитния ни рейтинг, доверието, което имат в нас и международните рейтингови институции. Така че те са свързани тези неща. Ние не можем да разглеждаме икономическото развитие на България отделно от тези цели, които ни предстои да реализираме, и които ни убягват тези цели през последните 15 години.

А като за финал искам да ви попитам каква беше 2022 година и какви са прогнозите за следващата в икономически план?

2022 година в икономически план може да се разглежда като година на изпитване на определени ценови стресови състояния, защото се вдигнаха наистина много цените за тази календарна година. Вдигнаха се много цените не само на енергията, но също и на храните. Цените, които са в малката потребителска кошница, където се отчита инфлацията. Имахме, пак казвам, инфлация, която не бяхме имали от доста дълго време. Разбира се, такава висока инфлация имаше и в други страни от Европейския съюз, които бяха дори с по-висока инфлация от нас. Това е един глобален процес, който протече през тази година. Компенсацията на доходите изоставаше във времето като скорост – по-бързо се развиваше процесът на увеличение на цените, и все още доходите ни не успяват да догонят това увеличение на цените. От друга страна 2022 година може да изглежда дори добра година, ако пък следващата, 2023 година, бъде година на рецесия, и ако тази рецесия продължи по-дълго време. За момента прогнозите са да имаме кратка и плитка рецесия за следващата година. Но предстои да видим, тъй като все още не е ясно точно ефектът от увеличените лихви доколко ще повлия за спада на икономическия растеж. Т.е. тепърва има да установим това като явление в следващата година, и съответно каква ще бъде реакцията на големите централни банки в световната финансова система къмто този процес.

Ето, и вие казахте, че доходите ни не успяха да догонят увеличението на цените, което означава, че икономиката не е отговорила на нуждите и очакванията на гражданите, и се надяваме това да се промени.

Да, да. Силно се надявам. Доходите в България трябва да растат, и ще продължат да растат и като минимална заплата, ще продължат да растат и като минимална пенсия, и като социални плащания. Да, България има какво да наваксва и да догонва и спрямо цените като доходи, и спрямо средните нива на доходи в Европейския съюз, и в Еврозоната, държавите от Еврозоната най-вече, за да можем успешно да се интегрираме там и да се чувстваме значително по-добре като стандарт на живот и покупателна способност.

Много ви благодаря за обстойния анализ.