Икономистът Румен Гълъбинов в интервю за дневния информационен блок на Радио "Фокус“ "Добър ден, България“ 

Служебното правителство започна мониторинг на цените на храните, за да установи дали има некоректно завишаване, което ощетява гражданите. Как оценявате тази мярка на кабинета "Донев“? Ще даде ли резултат и какъв ще е той?  

В момента да се направи един преглед на цените както на едро, така и на дребно, е полезно. Определено това ще покаже дали има някъде необосновани разлики в цените както в складовете, така и в магазинната мрежа. До момента, ако направим преглед от  началото на пандемията КОВИД-19, минем през войната, която продължава в Украйна, ние ще видим, че настъпиха големи изменения в международните пазари по отношение на цените на енергоносителите, на енергията като цяло. Повишиха се цените, разбира се, на хранителните стоки, на торовете, на почти всичко, услугите. И това се отрази в инфлация, висока инфлация в целия свят за миналата година.  

Добре, но сравнявайки тези инфлационни процеси в другите държави, българинът по-ощетен ли е в сравнение с потребителите от другите страни в Европейския съюз?  

Добре би било, когато говорим за цените и изменението им в България, все пак ние да се сравняваме с останалите държави, както и тези, които се присъединиха към Европейския съюз с нас и след нас, от Централна и Източна Европа, така и с другите държави, стари страни членки. И ако пък сравним нашата инфлация и нашето изменение на цените с това, което е в държавите от еврозоната, ние ще видим, че ние сме имали почти двойно по-висока инфлация за миналата година от тази в еврозоната и нашето поскъпване на основните храни, а и лекарства, се е движело изпреварващо спрямо поскъпването средно в държавите от еврозоната. Разбира се, тук има различни обяснения. Ако пък видим – има един сайт, който се казва FoodDrinkEurope, в интернет, той е агрегатор на цени на основни храни и напитки в Европейски съюз, тогава ние ще видим, че в България в общи линии ние сме някъде по средата на този интензитет на поскъпване. Не сме държавата с най-голямо такова поскъпване в Европейския съюз.   

А коя е тази държава?   

Доста са поскъпнали като цяло стоките в някои от балтийските държави. Също такъв пример за поскъпване на стоки по-драстично е Унгария за миналата година, където инфлацията отбеляза средногодишно над 20%. В Унгария основният лихвен процент централната банка се принуди да го вдигне на 25%, унгарският форинт загуби 1/4 от стойността си, въобще там очевидно макроикономически има по-големи проблеми, отколкото в България. И затова – да, усилията за мониторинг са добри и нека да се направят, нека да се види. В същото време нека да имаме предвид и нещо друго: освен административно мерки, които могат да бъдат възприети, и те съществуват като наличен инструментариум в България – имаме си такива институции, регулатори, които са регулатори за защита на потребителите, за конкуренцията, за добри търговски практики и т.н., те да си влязат в ролята, да контролират, да санкционират, когато е нужно. Това е административната част. Но също трябва да имаме предвид, че има и чисто пазарни обяснения защо става това. Тези пазарни обяснения, освен с международния пазар, те са свързани и с начина, по който функционира и вътрешният ни тук пазар. Особено за хранителните стоки. За една част от хранителните стоки, които се внасят, а те не са никак малко, особено основни хранителни продукти, които ние ползваме тук, една голяма част вече са внос.  

Да.  

И от Европейския съюз внос, и от не Европейски съюз държави внос. Т.е. да се види на какви цени се внасят по митнически данни.  

Къде бяха тези регулатори досега?  

След това да се проследят цените в търговията на едро и след това и на дребно и там да се установи къде по веригата става това поскъпване. Защото – да, ако те се в насят на по-високи цени, очевидно е, че след това ще има и крайни цени по-високи, но ако се внасят на сравнително конкурентни цени, а след това им се оскъпява, необяснимо защо към момента цената, докато дойдат в крайните магазини за крайните потребители, за нас, е, тогава може да се търси дали има елемент на спекула.  Или друга такава търговска злоупотреба, да кажем.  

Сега да си поговорим за лекарствата. В предварителен разговор с мен споделихте, че те са другият проблем на България. Онзи ден аз например бях в аптеката и си закупих дамска козметика – говоря за един продукт, на цена, която ми се стори много висока. Какво се случва с фармацевтичния ни пазар?  

Ами да, освен козметиката, всъщност животоспасяващи лекарства в България се вдигнаха много като цени, а някои дори не са и налични в мрежата, аптечната мрежа.  

Да, все още липсва инсулин.   

Да. И сега те, нещата, са свързани, както и при храните, се получава подобен феномен, т.е. изчезва за известно време продуктът, след това се появява вече с двойно по-висока цена, след това пак има дефицит или той се създава изкуствено по някаква причина, заради износ, а не толкова за вътрешен пазар. И така се получава подобно и при лекарствата.   

Добре, но там контролът какъв трябва да бъде? Какво влияе на пазара?  

Специално бизнесът с лекарствата въобще в България е по държавна регулация и то не само защото ние с вас си купуваме лекарства, обикновените граждани и потребители, а затова, защото държавата купува лекарства. Т.е. държавата също купува от пазара на лекарства – за нуждите на Национална здравноосигурителна каса се купуват лекарствата, за нуждите на болниците, които имат отпуснат бюджет за лекарства, се купуват лекарства, държавни болници, общински болници. Т.е. държавата тук е заинтересувана също за това на пазара на лекарства да няма дефицит на определени продукти и цените да са в рамките на регулацията. Сега, както за храните, така и за лекарствата важен компонент в ценообразуването е Данък "Добавена стойност“. Аз разбирам, че в момента нямаме работещо Народно събрание. За да се променят ДДС-тата на храните и лекарства, трябва да се гласуват от парламент като промяна в данъчните закони.  

Да.  

Въпросът е обаче, когато се изготвя сега бюджета за 2023 г. вече, годишния бюджет за тази година, който трябва да бъде изготвен, одобрен от Министерския съвет, внесен в последствие в Народното събрание след изборите за обсъждане – това нещо може да се включи. Какво имам предвид? В повечето то държавите на Европейския съюз ДДС-то за храни и лекарства е между 2 и 4 пъти по-ниско като ставка от общата ставка. Пример: в Гърция 24% е общата ставка на ДДС, ДДС-то на храните в супермаркета е 13%. И всеки може да го види в бележката, която му дават – има го отстрани. За лекарствата в Гърция ДДС-то е 6% - също може да се види в касовата бележка.    

Добре, но приложими ли са техните политики у нас?  

Разбира се, че са приложими. Те са приложими в повечето от държавите в Европейския съюз. В Румъния ДДС ставка – 19%, съответно ставка за храни и лекарства – 9%. Аналогично на нашата. Примерно от 20% да се намали на 10, на 9%. Т.е. в нашия случай тези ставки за храни и лекарства трябва да се движат по ДДС между 5 и 10%. Тогава, при положение че пазарът на лекарства, пак казвам, е регулиран, държавата има интерес да купува лекарства на добри цени, не може при такова намаление на ДДС някой да дойде и да каже, че се увеличават цените на лекарствата, няма как. Няма аргументи нито за увеличение, даже има по-скоро аргументи за задържане на цената и намаление на лекарствата. Ето как с един такъв инструмент се въздейства неадминистративно. Сега много хора ще кажат: ама ще намалеят приходите в бюджета на държавата от ДДС. В другите, в повечето страни, а те са изключение само Дания – няма различна ставка от общата, Дания е със стандарт на живот по-висок от повечето от страните в еврозоната, и…  

Г-н Гълъбинов, понеже напредваме във времето, искам да ви попитам един последен въпрос.   

Да.  

Разглеждаме една хипотеза: какъв ефект върху всички тези проблеми би имала еврозоната един ден, ако България бъде приета в нея? Темата е много актуална напоследък.  

Еврозоната е едно място, в което ние така или иначе трябва да се озовем един ден.  

Да, но с всичките тези проблеми?  

Сега, ако в живота някой не иска да свърши някаква работа, най-лесното му оправдание е да я отложи. Ако ние това не искаме да го правим сега, да влизаме в еврозоната, може да си намерим много причини да отложим. Освен това всяко следващо предоговаряне на срокове за влизане в еврозоната ще носи и някакви различни, допълнителни условия и изисквания, така, че ние никога да не можем да бъдем – по тази логика няма да можем, да сме по-близо до идеалния момент, в който да стане член на еврозоната. Аз мисля, че такъв момент няма. И сега този график, който имаме за 1 януари 2024 г., трябва всячески да се стремим да го изпълним. Ние имаме всички шансове за това. Ние сме във валутен борд, имаме фиксиран курс, което е голямо предимство, и фиксираният ни курс е повече от 20 години към еврото. От 25 години е бордът, преди беше фиксиран към марката, след това стана фиксиран към еврото. Т.е. ние нямаме дори проблеми като Хърватия примерно, защото Хърватия имаха свободен валутен курс на куната. Пригодиха го, фиксираха го и влязоха. Нашите лихвени проценти са много близки до лихвените проценти на еврото в еврозоната също. Тази година тенденцията е да свалим инфлацията, надявам се тя да бъде около средната инфлация за еврозоната. А също така и като изготвяме бюджета си, пак казвам, за 2023 г. да го направим така, че да не разширяваме  прекомерно разходната част, да съобразим приходната и да не излизаме на много по-голям дефицит от 3%. За миналата година съумяхме 2,9% да бъде. Т.е. ние имаме всички предпоставки да успеем за еврозоната и да имаме всички преимущества, продължаващи, последващи от това членство. Защото ние и в момента имаме такива поради факта, че сме във валутен борд и сме с фиксиран курс на лева към еврото.  

Да. Тема с продължение, г-н Гълъбинов. Много благодаря за този разговор.  

Благодаря.