Румен Гълъбинов, икономист и финансист, в интервю за предаването "България, Европа и Светът на фокус" на Радио "Фокус"

Национално координационно звено с председател вицепремиера Христо Алексиев ще изготви механизми за наблюдение и контрол на образуването на цените на хранителните стоки на българския пазар. Това обяви служебният премиер Гълъб Донев. А министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов разпореди търговските представители на България зад граница да събират данните за цените на над 20 основни хранителни продукти. Сред тях са брашно, олио, ориз, боб, захар, прясно и кисело мляко, масло, краве сирене, кашкавал, яйца, месо и други продукти. Информацията ще бъде актуализирана всяка седмица, а това ще подпомогне процеса по анализиране на формирането на цената на продукта от производителя до крайния потребител.

Търговските ни представители ще следят всяка седмица цените в големите хранителни вериги в седем европейски държави – Германия, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Чехия, Хърватия, както и в по-малки търговски обекти в същите страни. Данните ще се обработват и съпоставят с цените в търговските обекти в България, като цялата информация ще бъде, разбира се, публична. По този начин във всеки момент гражданите на България ще имат официална информация за актуалните цени в страната ни, съпоставени с някои от водещите европейски държави. Причината е все по-големият брой сигнали, че едни и същи продукти се продават на завишени цени в българската търговска мрежа.

Целта е от една страна потребителите да имат пълна информация, а от друга – да се ограничават нелоялните практики и начисляването на свръхпечалбите от страна на търговците. В студиото при мен е г-н Румен Гълъбинов – икономист и финансист. С него ще си говорим за инфлацията у нас, цените и спекулациите – актуални теми, на дневен ред са. Здравейте, г-н Гълъбинов. Радвам се, че сте мой гост днес.  

Здравейте.  

Г-н Гълъбинов, мислите ли, че подобна практика ще има резултат? Прочетох доста неща за съпоставка на цените с едни и други държави. Какво е вашето мнение? 

Това, което възнамерява да направи правителството, мисля, че дотук е правилно – да се направи един мониторинг, един преглед на ситуацията, да се проследят веригите на доставки, т.е. когато имаме доставки на храни от държави от Европейския съюз до българския пазар. И това е една сравнително прозрачна верига на доставки. Когато обаче имаме доставки на храни по верига на доставки от страни не членки на Европейския съюз, наши съседни държави, тук трябва малко повече да се влезе в нещата, детайлно, да се види на какви стойности са обявени на митница, на какви са в складовете на едро и след това как се продават в складовете на дребно. И другото, което е много важно, е да се проследи третата верига, а тя е само вътрешните ни доставки, родни производители, родни търговци и съответно родни вериги, които оперират на нашия пазар, супермаркети. Тази верига също би следвало да е къса, защото е вътрешна, обаче се оказа, че тя е доста дълга от гледна точка на купувачи, прекупвачи и други посредници, които утежняват в крайна сметка крайната цена, и натрупаните разлики, които по някой път ние разбрахме, че са между 40 и 60%, по никакъв начин не оправдават някаква натрупана добавена стойност, която да се е получила по тази верига, въпреки разходите за логистика, транспорт, складове, опаковане, преопаковане и т.н., не могат да се съберат в чак такава голяма разлика. 

Г-н Гълъбинов, какви са вариантите според вас за преосмисляне на методите за образуването на цените в търговските вериги на храните? Можем ли да кажем?  

В никакъв случай не бихме могли да препоръчаме да се правят административни мерки като определяне на максимални цени. Т.е. ако искаме да фиксираме някакви цени, то тук се носи риска от последващи дефицити на стоки или последващи други злоупотреби, които могат да настъпят на пазара, буквално даже и черен пазар на стоки. По-скоро тук биха могли като административна мярка пак да се опитат управляващите да въведат пределна търговска надценка, т.е. не пределна цена въобще, но търговска надценка на определени продукти. Това го има като практика в други европейски държави – примерно в Гърция е така. Т.е. в супермаркета, където се продават освен хранителни стоки, и други стоки – продава се козметика, санитарни материали, битова химия, всякакви други стоки, но при тях няма ограничения на каква търговска надценка да ги продават.

Докато тези, които са само храните и може да се определи една кошница минимално от храни, примерно, да се продават с търговска надценка не повече от 10-15% от доставната цена, по която пристигат в супермаркета. По подобен начин седят нещата и с лекарствата, които също са от първа необходимост – също да има пределни търговски надценки, с които да работят аптеките, особено по животоспасяващите лекарства. Така че тук е важно уточнението – не пределни е, а пределни търговски надценки за определена група храни и лекарства примерно.  

Инфлацията е на фокус също днес в нашето предаване и четох, че най-голяма е тежестта на енергията и храната в инфлацията.  

Да, така е. 

Може би ще ме подкрепите. 

Така е. И тук има прогнози от миналата година, че тези две компоненти ще спадат като цени през тази година, 2023 и 2024 г., въпреки войната в Украйна. Значи това е един фактор, който е незаобиколим, и ние видяхме, че миналата година предизвикаха доста проблеми тези неща и увеличиха инфлацията. В България тя стигна почти 20%, в еврозоната – около 10%. Ние тази година, ако искаме да изпълним критериите за членство в еврозоната от следващата година или от началото на 2025 г., защото сега се отложиха нещата с хоризонт 12-18 месеца напред, ние трябва ускорено да си намалим инфлацията. В еврозоната инфлацията спада с 0,4-0,5% месечно. При нас също спада с толкова, но ние трябва по-ускорено да направим така, че да спада, за да можем в края на тази година да се срещнем някъде около средните нива за еврозоната на инфлация, които се предполага, че ще са около 6-7%.  

С това е свързан и следващият ми въпрос – от какво зависи днес постигането на целта за присъединяването на България към еврозоната, освен от това, което вие казахте? 

Да, освен от инфлацията, има и други неща, които ние образно казано малко продължихме по-дълго време да работим по тях и за някои не сме и работили дори. Законодателство да се приеме от новото Народно събрание, което касае членството ни в еврозоната, включително и някои поднормативни актове, които касаят членството ни в "Шенген“. Двете неща, те винаги вървят заедно, те са свързани – еврозоната и "Шенген“. Може да ни потвърдят първо за еврозоната и след това и за "Шенген“, може и обратното да стане, но те са в една логическа връзка помежду си. И сега ние имаме инфлация, законодателна инициатива. С приемането на новия бюджет за 2023 г. трябва да съблюдаваме критерия за бюджетен дефицит, т.е. да се вместим в 3-те процента, които са по Маастрихт, или да сме около тях, с неголямо превишение така, че да нямаме проблеми с бюджетния дефицит, а това значи да си съобразим приходите с разходите, съответно да не разхлабваме прекалено разходите, особено по някои програми, които към момента по-скоро действат проинфлационно, отколкото антиинфлационно. Такава една програма е енергийното подпомагане на всички фирми в България.

Тук трябва да има малко по-премерен подход, по-целеви и тази програма очевидно е, че трябва да бъде стеснена. И този е начинът и да ограничим и разходната част в бюджета, защото тя не е малка като тежест. Другото е да увеличим събираемостта на приходите, данъчните приходи. Тук наскоро излезе една недобра информация от Европейския съюз – там има един доклад, който циркулира за държавите със сива икономика, и се оказва, че ние пак сме на първо място в Европейския съюз по сива икономика – над 33% от брутния ни вътрешен продукт, който произвеждаме годишно, за миналата година. Така че когато имаме над 1/3 икономика, която под някаква форма или не плаща данъци и осигуровки, или плаща частично и непълно, и т.н., очевидно е, че имаме потенциал откъде още да увеличим събираемостта.  

1/3 казвате сива икономика и пет пъти нови избори. 

Политическата ситуация с такива чести избори не е в полза на бързото ни присъединяване нито към еврозоната, нито към "Шенген“. Очевидно е, че има също връзка между тези неща. Т.е. би следвало да има един хоризонт на едно постоянно правителство, което да работи поне в рамките на следващите 12-18 месеца, както казах, за периода, за който се отложиха нещата, за да може да финализираме тези две основни наши геоикономически и геостратегически цели.