Росен Йорданов, политически психорог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Какви предизборни хватки прилагат партиите за тези избори и успяват ли да уловят с тях избирателите, или пък обратно, липсва им изобретателност, банални са? Наш гост е политическият психолог Росен Йорданов. Г-н Йорданов, очаквахме на терен да видим битка между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“, но виждаме друга битка – между "Продължаваме промяната“ и служебното правителство. Това сякаш не носи плюсове на "Продължаваме промяната“, а стабилизира служебния кабинет. Дали такъв бе търсеният ефект?

Моето подозрение е, нека така да го кажа, беше, че всъщност хората, които стоят неофициално и тези неофициалните, които аз подозирам, че стоят зад кампанията на "Продължаваме промяната“, по-скоро искаха да се възползват от тази "битка“ да я наречем между, тя е битка не толкова братоубийствена, а може би отцеубийствена, нека така да я наречем, между служебния кабинет и "Продължаваме промяната“, но не сработи като че ли достатъчно добре тази стратегия. Тъй като идеята беше да се сложат 1-2, максимум 3 удобни теми, както видяхме и от изтеклите опорки на официалния пиар екип на "Продължаваме промяната“, да се фокусира вниманието на публиката върху 3 основни теми, като разбира се газът трябваше да бъде темата, по която доскорошният министър-председател трябваше да излезе като един виден борец, има още 1-2, там с Калотина и т.н., трябваше да излезе борец. И в тази борба всички други теми, които всъщност българските граждани ги усещат през джоба си и през хладилника си, да бъдат затъмнени. Но сякаш не сработи достатъчно добре тази стратегия, което ми подсказва може би, че покровителите са оттеглили доверието си към двамата юнаци, ако мога така да нарека бившия премиер и вицепремиер.

Прави ми впечатление, че това, което може би трябваше да изрича в кампанията "Продължаваме промяната“, го изрича доста по-успешно "Демократична България“ и доста по-автентично. При "Продължаваме промяната“ лексиката някак започна да звучи все по-фалшиво. Дали самите политици в тази партия си дават сметка за това?

Там е разликата може би, че очевидно т.нар. в психологията рефлексия, тоест, способността да наблюдаваш и опознаваш себе си, да анализираш чувствата си, не е на достатъчно високо ниво. Очевидно самопознанието не е било сред основните предмети в Харвард. Но аз не съм толкова съгласен с вас, че и "Демократична България“ успешно експлоатира тези теми, защото те по-скоро са на сянка, нека така да се изразя. Днес слушах един представител в една от националните медии, не ми се стори особено различен от представителя на "Продължаваме промяната“, и освен всичко друго, как да ви кажа, ужасно нелепо е, а може би и вече доста скучно да се говорят едни и същи неща при положение, че малко интелектуално усилие е необходимо, за да може човек да види, че всички тези гръмки приказки някак увисват във въздуха, при положение, че господата от "Демократична България“, известни с борбата си за съдебна реформа, за този период не предложиха нищо съществено в тази сфера. Говорим съществено, не като изключим нелепото присъствие на г-жа Йорданова в Министерство на правосъдието. Как да кажа, дори правосъдието, не то не се прави реформа от само себе си, особено ако не си работил сериозно, а си получавал основно грантове, нека така да го кажем. Така че между газа и темата за правосъдната реформа някак "Демократична България“ може би ще отскубнат част от доста демотивирания електорат на господата от "Продължаваме промяната“. Но тук трябва да цитирам г-н Стойчо Стойчев, който в интервю пред друга медия сподели, че гласовете, за които всъщност те се борят, са около 300-350 хиляди. Така че по-скоро ще има някак си братоубийствени електорални битки отколкото някаква триумфална победа. И тук не мога да не спомена, че ние всъщност кулминираме в т.нар. "тъжен край“ или аз както го нарекох преди известно време при вас "мазохистичен триумф“, сигурно не си спомнят вече вашите слушатели. За съжаление, колкото повече остарявам, толкова повече си спомням някои неща и не мога да ги забравя. Спомням си за тази приповдигнатост, ажитираност - ползвам клиничното понятие неслучайно, за нови епохи, нови вълни, за нови какво ли не беше, не мога дори да си спомня точните названия, въстания народни, които в крайна сметка въпреки доста фалшивия патос, който ни се предлага, няма как да кулминират в мнозинство, за което доста несериозно господата пледират. Просто няма как да се случи. За съжаление, битката ще бъде между твърдите електорати, макар че аз бих разделил електората на няколко основни категории.

Какви са те?

Те са наивници, нехайници, неграмотници и интересчии. И има 1/4, 1/3 от хората, които осъзнават отговорността на гражданската позиция, необходимостта да мислиш и да се отнасяш сериозно към политическите процеси и да преценяваш адекватно какво се случва и какво се предлага, и кой какво носи със себе си. Поради което си мисля, че хората, към които се насочват политиците обикновено, са наивниците и интересчиите, а и неграмотниците. Но за съжаление, като че ли този път всичко ще бъде в рамките на твърдите електорати. А там мисля, че определени сили имат значително предимство. Така че няма как да се случат лелеяните проценти, тъй като ми бяха забранили да говоря за проценти, може би бройки депутати.

Нямате високо мнение за съвременния българин, г-н Йорданов.

Определено, да.

Наивници, нехайници, неграмотници и интересчии?

Съжалявам за грубия език, но мисля, че така ще бъда по-добре разбран, вместо да използвам понятия, както често съм използвал във вашите интервюта, които ми взимате, няма смисъл да ги наричам по друг начин, то е така. Много от българите са с психологията на дребни тарикати и незрели хора, които смятат, че дистанцирайки се от политическия процес, казвайки: "Не знам за кого да гласувам“, след това търпят всички последствия. За мен това е неразумно и нерационално поведение. Вижте, оставете настрана всякакви лозунги, които се вдигат, и всякаква пропаганда, която тече в момента. Аз предлагам на българския избирател да се замисли върху нещо простичко: който и каквото да ви говори, аз мисля, че имахме достатъчно примери през последната година и половина, трябва да знаем, че всяко нещо изисква определен капацитет. Това означава, че ако една партия истински иска да вземе властта, тя трябва да е готова с поне около 2000, 1500-2000-2500 човека, които веднага могат да заемат сериозни административни позиции. Това не са хора, които просто да са политически лица, защото ние видяхме, че кастингите на Слави Трифонов, как да ги нарека, семейно-фамилно-приятелско-корпоративните конкурси и на "Продължаваме промяната“, тоест, хора, които са събирани постфактум за властови позиции, които нямат нищо общо, нямат и досег с държавната администрация, получават основни функции на държавата, а те не познаваха просто държавата. Тоест, една партия, която пледира за власт, тя трябва освен да иска, трябва да покаже, че може, че има капацитет. Ето давам ви пример с г-н Костадинов. Според вас, колко човека този иначе самонадеян господин може да изкара, които да заемат сериозни позиции в държавата? Защото обикновено мисля, че всичко се изчерпва с този плакат, който гледам напоследък, тоест, с една шепа хора, една дузина хора. Как българският избирател продължава в XXI век да вярва, че една политическа партия представлявана от един-двама, защото някой много хубаво говорил, трети му споделял мислите, може да управлява истински държавата без какъвто и да е капацитет. И забележете, тук трябва да говорим за хора, с които, за да е успешно управлението, не просто трябва да ги имаш, а това да са хора, които са уважавани  в своята област, те не просто са партийни кадри, защото те се отглеждат разбира се, говорим за хора, които трябва да имат известно уважение и авторитет в своите сфери. Няма как да се случи и при най-добри намерения. Всички тези неща се подготвят преди изборите, те не се случват след изборите. Няма как един човек, двама или 10 човека да заемат властта, и изведнъж да почнат да търсят хора, които да назначават на ключови позиции в държавата, защото необходимите фигури са много и трябва да провеждат определен тип политика, която да служи на благото на обществото. Тоест, просто става дума за това да вземем няколко милиона да го кажем от нехайните или наивните избиратели, на които им харесват красивите слова. Имаше един хубав филм на Емил Костурица "Ъндърграунд“, където една от героините казваше: "Как лепо лажеш, глажеш, Марко“ – мисля, че по същия начин българският избирател продължава да е в тази почти романтична обстановка и да слуша. Нека да се замислят върху простите неща, защото политиката в крайна сметка е известен прагматизъм. Именно затова обръщам внимание. Неслучайно в утвърдените демокрации има солидни, стабилни или системни или както искате ги наричайте партии. Там трябва организация, трябва човешки капацитет, трябва експертен капацитет.

И проверка във времето, г-н Йорданов, защото всеки, както виждаме, може да излезе, да си препише качества и след като натвори купища бели да се провали, но той вече заради лъжите и самозваността си е загубил време. Което, както знаем, е пари.

Да.

А искам да ви попитам, ако направите психолингвистичен анализ на говоренето на политиците сега в кампанията, какво чувате? Какви са реалните хора, застанали облечени във фалшивите костюми на суетата?

Вижте, нищо ново под слънцето. Общо взето опозиционните партии се придържат разбираемо към стратегията "пожар в къщата“, тоест, изтъкване на проблеми, списъци с проблеми, макар че в сряда, доколкото разбрах, ГЕРБ-СДС и "Гергьовден“ ще представят управленска програма, тоест, някакви идеи за това какво да се прави, което честно казано е добре. Но в общи линии се изтъкват проблемите и понеже тази позиция беше загубена от т.нар. "протестни партии“, защото в момента те са в сложната конфигурация – тръгнаха със стратегията "обетована земя“, тоест, да довършим започнатото, да ви отведем в Рая. За съжаление грубата реалност и битовизмът надделяха. Видяха, че няма да се случи така, минаха на дефазивен режим, след това се появиха братоубийствени, отцеубийствени проблеми, които ги накараха да преминат изцяло в отбранителни позиции. И така в крайна сметка тяхната стратегия е насочена към "Фейсбук“ малцинството, което може да бъде събрано, за да демонстрира по националните медии някакъв ентусиазъм, но виждам, че и той вече е изчерпан. Така че как да ви кажа, едните разчитат повече на "Фейсбук“ и на социалните мрежи, другите ГЕРБ-СДС си продължават традиционно посланията към избирателите със срещи и с надъхващи, мотивиращи събрания, БСП очевидно, макар че това е също техен стил, не го практикуват в достатъчна степен, може би ръководството на партията в момента се страхува, че може някъде да ги "набият“ за това, което са сторили. Останалите се придържат към скучните формати и баналните билбордове и дипляни и т.н.

Банална кампания с банални хора, така ли? И може би следват банални резултати?

Може би да. Разликата е само, че може би ще се получи изненада в това, че може би няма да гласуват достатъчно хора, и всъщност от това ще последват две неща. Всичките тези призиви за гласуване и т.н. няма да сработят в момента, защото освен умората има страшно много други фактори, които по-скоро приканват избирателят да остане в къщи. Посланията на всички партии в крайна сметка са адресирани към тези, които са убедените поддръжници. Можем да ги наречем интересчии, можем да ги наречем осъзнати партийни поддръжници, но така или иначе те са насочени към техните електорати, много малко от посланията са насочени към хора, които не демонстрират силната привързаност, а са по-неутрални, по-колебаещи се. Така че на базата на по-малкото гласуващи може би ще има друго преразпределение. Може би това е и шансът на провалилите се в зародиш формации и тази на бившия служебен премиер Стефан Янев, и някои други, те биха имали шанса да прескочат бариерата, макар че и това е доста съмнително.

Задълбочава ли се пропастта между политици и народ? Не искат да си говорят, не искат да се чуват. Какво е мнението ви?

Не, категорично. Мисля, че в случая имаме прекрасна симбиоза.

Защо?

Какъвто народът – такива и политиците, каквото повикало – такова се обадило. Вижте, сега ние можем да си говорим дали глупаво или умно, да водим разговор с вас, не означава, че ние сме представителна извадка, както, по мое мнение, е доста разнолико обществото. И в този смисъл когато се доверяваш, преди малко начертах някои основни показатели, по които човек може да дава доверието си, да дава вота си, имаме освен поколенчески уклон, ние имаме изключително много разделение в мисленето на хората. Има хора, които изобщо не гледат телевизия, има хора, които изобщо не влизат в интернет, има хора, които не се интересуват от политика и вярват само в някакъв "Фейсбук“ драматизации, или пък на някакви общи приказки. Толкова е пъстра картината, че ми изглежда като продуцирана от притежателите на големите числа, големите корпоративни играчи, които така умело могат да насочват повърхностните избори и поведението на хората, че едва ли не ги познават по-добре, отколкото самите те се познават. Смятам, че има абсолютно тясна връзка между избора на хората и това, което е тяхното политическо представителство. Време е да престанем първо да говорим от името на хората, защото хората в България са доста, групите и говорихме затова, че групите са доста разнолики в момента. Защото каквото и да си говорим, имаше един период на стабилност и на натрупване на благосъстояние, което позволява на хората да се отърсят от острите проблеми на бита. Сега те влязоха в острите проблеми на бита, но все още има известни резерви. Мисля, че догодина, когато всичко се оголи до нерв, тогава ще имаме една по-спонтанна консолидация. В момента все още я нямаме, имаме разнолики обществени групи, които смятат, че имат привилегията да знаят, какъв е правилният път за развитието на нашето общество. Така че смятам, че това, което продуцира избирателят, си е напълно заслужено. Политиците неслучайно се придържат към тези стратегии, защото колкото и да са ненаучени една част от тях, те усещат с най-примитивните форми на възприятия на реалността, че определен тип послания, като това да говориш как може да се случат нещата, как могат да се развият, изисква други възможности и друга среда. Най-малкото обществото да повярва, че може да осъществи едни успешни колективни усилия. В момента това не се случва. Още повече след скоротечния провал на предишното управление. Значи, неслучайно напомних за мазохистичния триумф, защото в момента огромна част от хората, които дали повярваха, дали защото негативно решиха да наказват бившите управляващи, каквато и да е била мотивацията им, все пак са разчитали, че това ще доведе до някакъв положителен развой. Бързият срив, независимо как си го обясняваме, дали с международното положение или с абсолютната липса на капацитет във вътрешен план, провалът е реален и всеки го усеща. Така че ние отново се люшкаме в тази спасителна интерпретация, че другите са балами, другите са лоши, минаваме на индивидуален режим на оцеляване, гледаме отстрани другите, казваме: "Те се провалиха, ние все пак успяхме да се справим“. И затова ви казах, мазохистичният триумф е това да разбираш провала си, когато си участвал в някакъв процес или си стоял в страни и си очаквал да обереш плодовете от него, но когато той настъпи, ти да изпиташ наслада от това да стоиш отстрани в индивидуалната си черупка, но да се спасиш с това, че другите са го направили, а не ти самия, и да се десоциализираш буквално, и да кажеш, както българите много пъти са го правили – бягали са по планините, спасявали са се поединично, намирали са начини поединично, по втория, по третия начин и т.н. Тоест, за да има друг тип послания и друг тип политика е необходимо и друго общество, което да вярва, че е способно неговите колективни усилия да резултитрат в някакво развитие, което на този етап не е видно.

При това положение близки ли са следващите предсрочни избори, не тези, а следващите? Как ще изглежда 48-ия парламент?

Смятам, че минимум една година хоризонт има до следващите избори. Аз мисля, че включително това дали ще има следващи избори или не, лакмус ще бъдат местните избори.

Тоест, вие не сте от тези, г-н Йорданов,  които твърдят, че в този парламент, 48-ия, няма да се  състави правителство и ще се отиде направо към избори?

Не, не съм съгласен с това. Смятам, че това би било буквално равносилно на самоубийство. Смятам, че резултатите ще бъдат за едни очаквани, за други, много неприятна изненада. Със сигурност явяването няма да е пълно, но някаква форма на управление ще бъде създадена, защото рисковете пред това, както някои се изразяват, с "камъни и дърве да ги гонят“, е твърде голяма. И смятам, че минималният хоризонт на някакво – както искайте го наричайте, аз не искам да използвам клишираното правителство експертно, всякакво друго, съгласие, спасение, но някакъв тип правителство ще бъде създаден с хоризонт минимум една година до местните избори. Като на местните избори ще бъде истинският тест, ако искате може да използваме и понятията, въведени от бившия ни премиер, "литмус“ или лакмус за това кой наистина има основание да претендира за управление, и тогава ще се види дали има потенциал за по-стабилно, солидно управление или ще се продължи с тази форма, която е избрана до момента. Аз смятам, че местните избори ще бъдат истинският тест за това дали ще има скорошни избори или няма да има след тях.

Цоня Събчева