Росен Йорданов, социален психолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

През какви местни избори преминахме и как изглежда политическата обстановка в страната след тях? Наш гост е социалният психолог Росен Йорданов. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Йорданов.

Добре заварил. И честит рожден ден!

Благодаря ви. Десети ноември е доста символична дата по стечение на ред обстоятелства, освен моя личен, разбира се, рожден ден. 10-ти ноември 1989-та година - наистина тогава ме роди като човек. Но това е друга тема, сега да  се върнем, както казват французите, към нашите овчици, т.е. към нашите проблеми в София. На 10-ти октомври в интервю за аудиокаста “Това е България" казахте, че предстоящите местни избори няма да се различават от предишните всякакви. Месец по-късно, след като изборите са факт, още ли смятате така?

За съжаление, така смятам, по много причини.

Какви?

Защото се възпроизведе, бих го нарекъл вече,  патологичният модел на политиканстване в България, който в контекста на днешната дата ни разкрива, колко слабо сме се образовали като гражданско общество през тези 34 години. Все още подходите и моделите, през които се търси политическо представителство, наблягат на негативизма, на очернянето, на кухите обещания. И кандидати, които си позволят лукса да се държат по друг начин, да описват решения, които могат да надграждат и да хвърлят мостове, биват подминавани най-малкото с безразличие. Също така видяхме, че този продукт, който бе поднесен, на практика не се радва на особени симпатии от публиката. Защото и в тези избори продължи негативният тренд хората да се дезинтересират от политиката. Ще им кажа, че политиката ще се заинтересува от тях, но българинът има много още да учи. Просто тези избори показаха нашето общество - не говоря за политиците, както виждате, не споменавам политиците. Защото на много места, особено София ако вземем като пример, имаше достатъчно различно профилни кандидати. А в крайна сметка всичко се реши на базата на изключително ограничен брой хора. Все пак извинявайте, 160 ли хиляди, да не сбъркам 170 ли са там, колкото са гласували за спечелилия кандидат с 1%, не представляват София. София, доколкото ми е известно, има около 1 милион избиратели и да се титулуваш кмет с такъв нисък процент, е нелепо.  А да не говорим за широката усмивка на г-н Бонев – на една от пресконференциите се чудя, откъде я извади. Това е изключително трагично явление. Защото то показва не само нивото на политиците, то показва нивото на люпилнята на политиците. А люпилнята на политиците е българското общество. И може би е време да разберем, че няма как да се откъснем от политиката, невъзможно е. Демокрацията се храни от обратната връзка на обществото. Демокрацията се храни поне от половината участие на зрялото, осъзнато общество. Иначе, всичко останало е фарс, бутафория. Много хора са разочаровани от бутафорията, която за пореден път наблюдавахме, но истината е, че самите те са участници в нея. И тук не приемам аргумента: "аз не ги харесвам, те са маскари“, защото всъщност това са техните братя, сестри, роднини, братовчеди и т.н. Тези хора са отгледани, възпитани тук, ние им даваме обратна връзка и какво позволяваме? Позволяваме на една група хора, които са партийно пристрастни, заинтересовани и на една малка част дезориентирани и неграмотни да определят как ще се развива страната ни. Това показва нашето ниво и няма какво да се сърдим на политиците. Политиците са точно такива, каквото е нашето общество.

С риск да изпаднем в ситуация "кое е първично: яйцето или кокошката“, все пак не мога да не ви попитам, казахте, че обществото е люпилня на политиците.  Но някой не предлага ли тези политици на обществото?

Дайте да открием кой е този някой?

Това се питам и аз?

Пак казвам, в София имаше достатъчно разнообразни кандидатури. Този някой е колективният дух да го наречем, може би духчето Каспар на България, което се крие. То се крие, защото ако човек има някакви разбирания и те отразяват неговите възгледи, е редно да ги защити.

Е, как си обяснявате, че точно тези, кандидатите на това духче Каспар,  стигнаха до финала?

Трябва да разберем. Вижте, извинявайте сега, възможно ли е кандидат като г-н Лилков, например, за който споменах и в предното интервю и който е изключително точен кандидат, да получи такава подкрепа? Става дума, че говорим за човек, който има и биография, и репутация, и опит, и компетентност, и позитивност, и партньорски подход към всички останали, търсещ възможност да работи. Тук дори не говорим за някакви тежки партийни пристрастия. И този човек да получи 5,6%, ами по-скоро то не е обидно за него, то е обидно за всички, които са си стояли по къщите. И аз бих ги сравнил с едни други хора, извинявам се предварително на вашата аудитория, но имам чувството, че онези българи, които са се крили по мазетата или са си стояли на масичката така уж бунтарски, както Ботев ги е описал, които са оставали глухи за почукванията на вратата от Апостола, от Ботев и от другите ни възрожденци, май пак са се настанили и са станали мнозинство в нашето общество.

Традиция, наследство?

Да, традиция е. На българина в момента аз ви казах заболяването, и то е: спасяване поединично. Но няма как да избягаш от унинието, от безперспективността, от това, че дори няма радост. Пак казвам, тази кисела усмивка на г-н Бонев няма да замаже трагичния факт, че кметът на София беше избран с критично малък брой гласове, че трябваше да избираме, както беше вече популярно, между ДС и държавната собственост. Че София всъщност няма син кмет, няма какво да се заблуждаваме. Че на практика хората, които останаха вкъщи, създадоха предпоставка ние много скоро да започнем да си задаваме въпроси. Защото имаше много хубави крилати фрази, измислени от Фейсбук демиюрзите, няма да споменавам имена, да не си мислят, че пак имам някаква фиксация. Но едно е да си на терен, съвсем друго е да си във Фейсбук: там можеш да кривиш релси, можеш да правиш фотошопи на нещата. Съвсем друго е да свършиш реална работа. Съвсем друго е да отидеш, да сбъркаш, да си поправиш грешката, да погледнеш, да видиш как го правят другите, да се научиш малко, да си отворен, диалогичен, да приемаш предложения. Знаете ли, сега ще ви споделя нещо, което съм чувал от бившата вече кметица г-жа Фандъкова за г-н Лилков, като опозиция. Той сега пак ще бъде вероятно в Столичния общински съвет. Тя ми е казвала следното: “Когато Вили Лилков заговореше, аз винаги си вадех тефтерчето да записвам". Ето такава опозиция искам да виждам аз.

Той и сега ще бъде такава опозиция, въпросът е, дали някой ще си извади тефтерчето да записва?

Той и сега ще бъде, но въпросът е, че когато си в опозиция, ти можеш да бъдеш конструктивен, можеш да бъдеш кооперативен, можеш да работиш за благото и да даваш решения, не да даваш обещания. На българите им омръзна да слушат обещания и се оправдават с това, разбира се. Но вината не е в политиците, вината е в тези, които си стоят и си мислят, че ще се спасят от нещо и от някого. Харесва им. Мисля, че наскоро имаше един клип на нашия известен, популярен актьор Захари Бахаров, който имам честта да познавам, който казва всичко. Мисля, че повечето хора са го гледали, какъв е българинът и какви са неговите политически, философски и други разсъждения по темата.

Защо оставаме с впечатлението, че доста грубо се игра на тези избори?

В предното предаване споменах, че цялата кампания прилича на това да скрием миризмата от консервната кутия, която сме опаковали много добре, ама всъщност отдолу ще излезе воня. Ако трябва да бъдем конкретни, все пак имаше и неща, които се забелязаха, например това, че г-н Хекимян очевидно не беше припознат от привържениците на ГЕРБ. Според мен много голяма част от тях не излязоха изобщо да гласуват, а другите, от тези, които са излезли, ако съдим по данните, които ни предоставиха социологическите агенции, 65% само са подкрепили г-н Хекимян, останалите са се разпилели. Една голяма част са отишли при г-жа Григорова, която с много симпатична, много добре проведена кампания, искам да я похваля като поведение, като впечатление, което успя да изгради, като стратегия на себепредставяне, даде много от себе си. Това не е, дори ако щете, и част от пиарската стратегия.

Не, това са неща, които идват отвътре.

Това са неща, които идват от нея, и очевидно за част от аудиторията в София те бяха притегателни. Но според мен тя по-скоро се превърна в някакъв пристан на гнева на хората, които бяха разочаровани от кандидатурата, която предложи г-н Борисов и то в 12 без 10. Очевидно е, че г-н Терзиев не се ползва с такава подкрепа, каквато в началото прокламираха, говореха, разказваха, какво ли не беше. Очевидно е това. Мисля, че ако някой се заблуждава в момента, че ще прави някакви драматични промени и каквото и да било друго, тежко ще сбърка. Такава хилава, извинявайте за думата, подкрепа, аз не съм виждал никога и никъде за толкова години. И ако това е повод за някакъв безспирен оптимизъм, това по-скоро, както предния път ви казах, временно спаси коалицията между ПП и ДБ. Защото се видя, че този кандидат изключително много разстрои доста хора, които не са от групата на цикламено, не знам си какви, както ги наричат напоследък така язвително. Говорим за нормални, работещи хора, които имат по-скоро консервативно или дясно, или леко либерално мислене. Беше обидна кандидатурата за много от тях. И това внесе изключително голямо напрежение, един земетръс се получи в тези среди, който пък разкри, че голяма част от тези хора, които подкрепят ПП, изобщо не са десни хора, всъщност те са някаква друга порода, която тепърва ще изследваме. Хора, които само прокламират, че имат такива убеждения. И всъщност няма много поводи за оптимизъм в това.  Не се вижда и новото поколение да вдъхновява. Сега, каквото и да си говорим, както и да си го говорим, като проследим, тъй като повод е и 34-годишнината от ноемврийските събития през 1989 г., когато аз бях войник, между другото...

Аз бях студентка.

...и каквото и да си говорим, през тези години е имало ярки фигури, вдъхновяващи фигури.

Увличащи.

Абсолютно да, и от ляво, и от дясно, няма какво да се заблуждаваме.

Като погледнем Великото народно събрание, ще видим състав, който не можем да сравним със сегашните парламенти.

Каквото и да говорят, ето последната от тези фигури, сега как ще продължи неговия път, той си знае, но последната от тези фигури беше фигурата на г-н Борисов. Те може би, затова му се нахвърлиха толкова много и отгоре го гледат. Но така или иначе и да го харесваш и да не го харесваш това е фигура, която вдъхнови доста хора да гласуват. Минахме през царя, през г-н Костов,  и през много други лидери, които за времето си, през различни периоди са показвали качества, които увличаха хората, създаваха надежда, оптимизъм. И преди това Петър Дертлиев, да не слизаме по-надолу, и много други, да не ги обидя, някои от тях са слава Богу живи. Това в момента не го виждаме, ние не го виждаме. Ние виждаме озъбеното лице на хора, които се пишат, че са млади, някакъв реваншистки Фейсбук бълбука, виждаме някакво заяждане там. Къде е оптимизмът за нашия народ? Къде е оптимистичната теория, както би казал Иван Хаджийски, за нашия народ? Всъщност, ние регресираме. Най-тъжното е, че тези избори доказаха: ние по-скоро регресираме, вместо да прогресираме. И пак ви казвам, не като материално състояние, а като състояние на духа, като образованост. Като цивилизоване.

Дали го осъзнаваме?

Ами тези, които го осъзнаваме, ни е тъжно, на мен лично  ми е тъжно и ми е как да кажа, няма да се крия зад това “не ми пука" или “аз не съм изненадан".

Изпитвате неудовлетвореност?

Неудовлетвореност, да, защото моят живот си върви и аз искам да виждам като всеки човек плодовете на това, в което съм вложил усилия, да се виждат. А не искам градината някой да я разсипва. А сега са дошли едни хора, които се държат като хунвейбини, да напомня на по-младите, че това са неграмотни китайски селяни, които са чупили, разбивали всичко, което е съградено от държавата.

От империята.

От империята.

С една висока цивилизация.

Точно така, и се държат по този начин, което не е окей, не е окей. Няма да има окей, няма да се почувстват по-добре, ако ударят или убият някого, в преносен смисъл.

Колко ще продължи тази мъка?

Трудно е да ви кажа, не знам. Аз се надявах, честно ви казвам, наистина се надявах на промени. Мен това, от което ми е тъжно, е, че на тези избори имаше шанс да се води позитивна кампания. Каквото и да си говорим, но за г-жа Фандъкова излезе едва ли не, че в София 15 г.  нищо не се е случило. Това е абсолютна лъжа.

Само метрото да се погледне е достатъчно.

Да. Г-жа Фандъкова остави много добри неща, много добри неща, за които можеше някой да излезе и да каже: “Аз мисля да надградя и да подобря еди какво си.  Аз мисля, че тук има още по-добро решение“, а не: онова решение било лошо, корумпирано, пък не знам си какво. Не чух такова нещо, освен, пак казвам, от единствения г-н Лилков, който бих искал да го поздравя за това, че го направи, че имаше смелостта. Това му костваше и по-лошия резултат, което означава, че обществото не е петимно за такива неща.

А какво очаква това общество? Васил Терзиев? Ваня Григорова?

Не, не ги очакват. То се видя, че не очакват нито Васил Терзиев, нито Ваня Григорова.

А кого? Годо?

Да, Годо. Тези хора може би изглеждат да са  като на кръстопът, на който от една страна очакват някой да свърши работата. Някой от старите, както се казва, да свърши работата. Защото, извинявайте, но имахме един много бърз пример тук, едно кратковременно правителство, което дойде с голямата щайга да набере големите плодове. И се оказа, че плодовете трябва да си ги произведе, и тогава започна да се опира на едни бивши хора, да не споменавам конкретни имена, и да търси някакви решения, които бяха абсурдни. Те демонстрираха на всички, че не могат да се ориентират в това, как функционира държавата.

Е, да, ама ги върнахме отново. И ги върна г-н Борисов.

Да, върна ги, сега обаче са под надзор, както се казва.

По-рано правеха глупости без надзор, сега ги правят под надзор?

Нека да излезем от тясно политическите...

Каламбурите настрана, но действително е важно да се изясни: хората какво очакват?

Хората какво очакват? Ами хората очакват, понеже животът е кратък, да видят дали едно  “Ферари" с цвят червен е наистина мечтата и това е финалът на щастието. Хората в техния психологичен път към щастието, към удоволствието от живот, към смисъла в живота, очевидно трябва да минат през осъзнаване на простата истина: едно “Ферари" с цвят червен, едно за теб, едно за мен“ не може и не е онова, което ще ти донесе щастие. Плочката няма да ти донесе щастие, онова, което носи щастие е смисълът,  сътрудничеството, нека да го кажа по християнски любовта, а любовта означава да градиш, да съзидаваш, да правиш, да си сътрудничиш, да имаш мечти, в които да чувстваш подкрепа. Нашето общество загуби това и това е най-тъжният факт. Видях някакви много скромни или бледи опити: аха-а да я няма пустата злоба, която отвсякъде лъха в рамките на дебатите. Но както от едната страна, така и от другата страна видяхме заяждания за колиета и всякакви други неща. Това е сеирджийството, и тук пак ще ми позволите да направя сравнение между бай Ганьо по Алеково време и съвременния бай Ганьо.

Онзи по-симпатичен ли е?

Онзи е по-симпатичен, поне за мен е по-симпатичен, той е предприемчив, той е работлив, това е безспорно, никой не може да го отрече.

И знае какво иска.

Знае какво иска и се занимава с политика. Сегашният е мързелив, сеирджия и е страхлив, това е разликата.

Говорите за почти 80% армия на не гласувалите или “не подкрепям никого" и т.н.

“Не подкрепям никого" не искам да ги слагам в тази категория. “Не подкрепям никого" е все пак позиция, определено е позиция.

Но не гласувалите?

“Не подкрепям никого" са различни, тези хора са си направили труда, изразили са мнение, отишли са и са го направили, окей, това го приемам. Но ти да се криеш и после да мрънкаш, да се държиш като варварин по кръстовищата, да се държиш като най-големия, най-нецивилизования човек, който не си е мръднал пръста да сътвори, да съгради нещо. Слушах ги сутринта по студията, да не кажа на ваши конкурентни радиа, разни дървени философи, които не са свършили работа за 5 стотинки, а иначе много ги разбират нещата. Защото са към разни фондацийки, или защото работили някога са чичовци, лели, баби и дядовци, които са направили едно апартаментче, две апартаментчета, едно магазинче. И те сега, извинявайте за израза, цоцат буквално и се правят на дървени философи. Тези хора няма да ни дадат оптимистичната теория за българския народ. И колкото по-рано го осъзнаем, толкова по -добре.

Въпросът е къде са другите? Ето, един Вили Лилков се появи и виждаме резултата?

Другите са разпилени, тъжни и озлобени.

Някой трябва да ги събере.

Някой, някой в очакване на Годо, отново стигаме до там. Не, първо вътрешно трябва да се съберем. Първо вътрешно трябва да се справим с нашите собствени проклетии.

Със собствените си демони?

Точно така, демони го наричате, аз го наричам проклетия по български. Да, защото ако не погледнем в себе си, ако не осъзнаем, че митологията за червеното “Ферари" е фалшива и продължим да се държим като сиромахомили: бедният човек вярва, че едно “Ферари" с цвят червен е върхът на нещата. Не, първо да осъзнаем. Знаете ли, ще ви направя една връзка с възрастовата психология, където има много интересни изследвания за това, как човешкият живот се развива и през какви предизвикателства преминава. Има един много интересен автор – Роджър Гулд, който често цитирам, защото много го харесвам. В неговата концепция е заложено това, че през различни възрасти съзряването на човека минава през това да се отърсиш от някои заблуди. Знаете ли, кое е най-голямото предизвикателство на около 50-годишната възраст, казвам около 50, условно. Ами, че не си добър, че в теб има и лошо. Лесно е да се каже: вкарайте някой в конкретна ситуация да намери лошото в себе си и да открие доброто в другия, ще видите, че няма да успее. Тази себезащитна, себесъхранителна позиция, това отношение към света, че ти е длъжен, а ти не си длъжен да видиш в себе си…

Е консуматорско?

Да, и е много, много лошо, защото всъщност  нашите млади хора много бързо минаха от една позиция в друга. Ние направихме изключително рязък преход от един тип мислене, да не описвам социалистическото мислене, към консуматорското мислене. В този преход ние не минахме през различни етапи.

Прескочихме ги?

Прескочихме огромни етапи. И в момента новите политици, новите хора в България, които трябва да имат отношение, те гласуват неграмотно. Повечето от тях съм сигурен, че не са знаели дори за кого и за какво гласуват. Това е като някакъв водевил. Поне да се поинтересуваш този човек какви неща иска да направи. Да, г-жа Григорова иска да национализира. Болшевишко, но го казва.

Ама се оказа, че и г-н  Терзиев май ще тръгне нататък?

Сега пък, г-н Терзиев искал нещо друго да прави. Оставете, че то не се чу нищо друго освен корупция, коруция. Аз затова питах в едно студио, в което бях през първата следизборна вечер, питах една колежка, която стоеше до мен и твърдеше, че имало идеи. Аз я попитах: добре, бихте ли ми обяснили, какви точно идеи, три идеи ми кажете, които стоят зад екипа на г-н Терзиев, екипа на г-н Хекимян и г-жа Григорова? И тя започна да философства. Няма идеи, идеята е нещо различно от обещанието. Значи идеята за решение на някакъв въпрос, означава почти изграден план, т.е. имаш цел, имаш някаква програма, оценка на ресурсите и време, и срок, това е идеята. Другото е обещание, другото е мечта, това са различни неща. Идеи не бяха чути освен, пак казвам, от един-единствен кандидат. Тук-там се чуваха някакви неща от г-жа Григорова, от г-н Хекимян, дори от г-н Терзиев до някъде и ако беше далече от гравитационното поле на г-н Бонев, който минаваше веднага в друга сфера. И общо взето не се чуха неща, които наистина са полезни за хората. А това означава, че тези хора са неграмотни, незрели, избирателите им са същите.

Каква е политическата обстановка след изборите?

Нормално зле. Нормално влошена.

Появи се г-н Доган, върна се на политическата сцена.

Да, по-опитните от нас знаем, че когато г-н Доган се появи отнякъде изневиделица, значи нещо се случва.

Какво се случва?

Вижте, пак е нещо като чакането на Годо. Всеки си прави някакви сметки, едните искат да оцелеят, да докажат все пак, че могат да свършат нещо. Другите наблюдават, дебнат кога и как да пренаместят нещата в бъдещата реалност, защото са ги отписали, че в бъдеще тези хора ще ги има. Те сами се сещат за кой и за кого говоря. Трети пъчат мускули, а всъщност им липсват протеини, за да могат да правят мускули, те са по в червено. Предстои очевидно някакво разместване, защото това положение е трудно поносимо. То е всичко, както беше казал г-н Костов на времето, “с отвращение".

Е, да де, но то не може да продължава дълго.

Да, очевидно е, че не може да продължава прекалено дълго. Очевидно чакаме нещо ново да се появи като излъчване, като послания, което да хване декиш. Очевидно има неща, за които в дадена плоскост и ниша в обществата се коментира и говори. Но то е трудно уловимо, защото на фона на тази фрагментация, която настъпи след пандемията и по време на войната, е много трудно да хванеш някакви общи трендове. Дори хората, които се занимават, как да кажа, това им е битието и с това си вадят хляба, като примерно Митко Ганев от "Тренд" и Боряна Димитрова от “Алфа рисърч" и т.н. и други, които правят емпирични изследвания всекидневно, те не могат да го формулират. Аз не съм чул някаква идея за това, какво идва отдолу, какви са тенденциите, кои са хората, които ще ги извършат? Или поколенията, сега ги делят на поколение Y, поколение Z, Милениум и т.н., което означава, че има някакви общи очаквания. Дори и при тях, аз поне не чух, може да съм пропуснал, да ме извинят, ако ...  

Няма, няма, няма.

Те не могат да ги хванат. Аз мога да действам само на интуиция и на наблюдения, които имам от моята работа с хората, а повярвайте ми, аз работя с много хора и индивидуално, и групово със стотици, хиляди хора даже. И това, което виждам, е, че има глад, той е малко неосъзнат. Глад като казвам, имам предвид желание, някакъв драйф, хайде да използваме тази чуждица. Потребност да тръгнеш нанякъде, потребност някой да ти формулира реалността така и по начин, по който да ти стане интересна. Но това още не се е случило. Така че онзи разказвач, приказен разказвач, който ще се появи и ще разкаже реалността по нов начин, не с тези думи, не с тези тези, още го няма. Затова казах: видяхме остарели послания, остарял стил, хулене, грачене, надцакване, такова едно фалшиво красноречие и филипики, които са безсмислени. Онзи, който е приказният разказвач, добрият разказвач ще се появи най-вероятно и той ще може да разкаже реалността по начин, който да улови този драйф, който потенциално съществува и да привлече повече хора към техния живот. Но първото нещо, което трябва да се случи, е тези хора да почувстват на базисно ниво, че това, което те правят, определя тяхната реалност, влияе върху тяхната реалност.  Защото в момента тече много тежка кампания от много време. От три години един от най-големите грехове на големите "революционери“ е, че се опитваха да излъжат хората, че целият мач е свирен и нищо не зависи от тях. И единственото, което зависи от тях, е да излязат, да вдигнат юмрука, да вдигнат червения картон и всичко да се оправи. Казах им го преди три години, че няма да се оправи така, не е толкова просто. Защото ти трябва да опишеш и да накараш хората да го почувстват, не е достатъчно да свалиш някого, много по-важно е, какво ще изградиш след това.

Играта с Американското посолство също се оказа глупава, меко казано? Даже днес виждаме поредна екзотика: Бойко Борисов се появи с американския посланик изневиделица на някакво военно учение. Учението не е важно, важен е знакът?

Ами ето това също е част от въпросната символика, за която ви говорех, тази импотентност, която ни се внушава. Всъщност, не можеш да създадеш деца, ако някой постоянно ти повтаря, че ти си импотентен, импотентен, импотентен. И друг прави децата, а ти просто само трябва да кажеш, харесваш ли го този, който прави децата или не го харесваш. Едни, да не ги споменавам, харесват разни богатири, други харесват примерно рокери. И това е. А всъщност на българския народ му се казва: ти си импотентен, ти не можеш да създаваш. 

Съдбата ти се решава от Американското посолство? 

Дали е от Американското посолство, дали е от  някое друго… Че има влияние, има. Аз съм бил един от хората, който изключително много се е занимавал и коментирал публично особено силното влияние на Русия в България от 150 години насам. Проучваме внимателно. Това обаче не значи, че ние нямаме възможност да си градим живота, това обаче не значи, че ние трябва да се дезинтересираме, че трябва да се крием, трябва да бием с юмрук по масата, само да сме като трапезни диагностици, които бият с юмрук по масата. И примерно им харесва Путин, а пък всъщност искат децата им да учат в Нидерландия. Това е тежка патология. И първото нещо, което според мен ще се случи, което ще промени нещата, е, когато се появи нов разказ, нов наратив, както някои придават изкусителна интелигентност на изказа си. 

То си е разказ, преводът е разказ. 

Да, разказ е, точно така е. Затова използвах тази дума-чуждица. Когато някой разкаже реалността по различен начин и събуди този драйф, който аз виждам в контактите ми с хора от различни сфери. И от хора, които страдат, оплакват се за едно, за друго или за трето, но всъщност виждаш искра в очите им, когато им поднесеш нещо, което те разбират и което може да им свърши реална работа на базата на коректно и точно разбиране на реалността, и обяснение на реалността. Ще се появи такъв човек, убеден съм. Но няма да е от тези, които са сега, може би в техните редици има такива хора, според мен ще дойде този някой със смяната на поколенията. И затова, когато говорихме за г-н Доган, аз допускам, че там тече процес наистина на промяна, на обновяване, на промяна на поколенията, не просто на курса, не просто ултимативно, че партията предприема един евроатлантически курс.  По-скоро говорим за смяната на поколенията, но това да стане еволюционно, не революционно, първо. И мисля, че това ще бъде сигнал и в другите политически формации за подобна промяна. 

И тогава ще дойде разказвачът? 

И тогава ще се появи онзи разказвач, който може да разказва добре. В ДПС, както е известно, те отдавна си подготвят добри разказвачи, тренират ги. На други места разчитат малко на импровизация, други партии се опитват да подражават на ДПС, примерно както е в ГЕРБ, имат младежка организация. Но ще дойде новият разказвач, ще се появи. 

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Гостува ни социалния психолог Росен Йорданов.

 

Цоня Събчева