Росен Йорданов, социален психолог,  в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

"Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ отхвърлиха предложения от ГЕРБ-СДС кандидат за премиер проф. Николай Габровски и неговия екип. Но все още не са решили, дали да правят правителство или не. Искаха президентско вето за хартиената бюлетина – получиха го. Сега искат промени в Конституцията, обаче дори самата идея за това парламентарно представените партии подминават без коментар. Вероятно за да извлекат максималния пиар ефект, от "Продължаваме промяната“ поискаха от президента допълнително време за консултации – и него получиха. Последната им хрумка включва писма до всички парламентарни групи, в които посочват 8 конкретни законодателни искания и настояват за график за приемането им. Според тях, ако се постигне съгласие по въпросните точки, ще има ясен знак, че в парламента има воля за редовно правителство с техните приоритети, и те ще го предложат. Въпросът е, че звучащите съвсем ултимативно законодателни искания са меко казано спорни за една или друга политическа сила и съмнително изглежда да получат одобрение за приемането им. Но на "Продължаваме промяната“ то не им трябва. Защото се търси политическо алиби за нереализиран втори проучвателен мандат. Лудост или лицемерие е играта около мандатите? Анализът е на социалния психолог Росен Йорданов. Г-н Йорданов, и "Продължаваме промяната“, и "Демократична България“ не използват ли едни и същи аргументи, за да атакуват от една страна ГЕРБ-СДС и предложения от тях кабинет, но от друга ги изтъкват в подкрепа на собствените усилия за втория мандат? Едни и същи аргументи отправени към ГЕРБ и Борисов се оказват остра критика, но се изтъкват като връх на политическата отговорност, когато се отнасят до техните действия. Как бихте ни обяснили това политическо раздвоение на партийната личност?

Как да ви кажа, мисля, че повечето от хората, които се интересуват, а те за съжаление намаляват, интересуват – имам предвид от политическата обстановка, имат отговори на въпроса, и тъжното е, че все повече се налага да използваме клинични понятия, за да обясняваме случващото се, а не обективни, разумни, научни и коректни коментари. В този хор виждам, че все по-често се случват и хора, които поне доскоро минаваха и за анализатори, политолози, социолози, и всякакви аспекти от областта на хуманитаристиката, които очевидно трудно прикриват пристрастията си. Те стават все по-очевидни и ясни. Знаете ли, това може да бъде наречено шизофрения, може да бъде наречено лицемерие, и всъщност е нещо, което аз бих нарекъл дребнавост, жалка форма на политическо съществуване. Защото каквото и да си говорим, каквито и патетични слова да се чуват от политиците, за които споменахте от "Продължаваме промяната“, "Демократична България“, техният антураж от анализатори, всъщност става дума наистина за дребни неща. Като казвам дребни неща,  имам предвид за малко пари. Знаете ли, България, отварям една скоба за слушателите – много често са ме питали колко струва едно поръчково убийство, за какви суми хората са склонни да правят едно или друго нещо, да се корумпират, например, и моят личен опит с тези неща показва, че всъщност българинът наистина е много евтин на брашното и скъп на триците. Тази поговорка е изключително вярна. И съм виждал поръчково убийство за смешни суми, и корупция за смешни суми, и изобщо всичко е много дребно. Онзи ден чух един анализатор, политолог, не искам да споменавам името му от уважение, щото не искам да влизам в този хор, но чух отново повтаряне за гигантска корупция, за гигантски неща – няма нищо гигантско в България, разбирате ли? И политиците ни са дребни души, и подкупите са дребни, и политическото мислене е плитко, и всичко е много повърхностно и много, много зависимо, зависимо от дребни неща, зависимо от дребни страсти, зависимо от лична неприязън. Колкото да се опитват да го опаковат – в психологията използваме понятието рационализация, когато се опитваме да обясним ситуация, в която един човек видимо за останалите постъпвайки емоционално да се опитва да си измисля рационални аргументи. Емоционално имам предвид субективно, пристрастно и необективно. Ето това се случва в момента. Търсят се всякакви рационални аргументи от типа "защо си с шапка или защо си без шапка“, за да се оправдават абсолютно несъстоятелни действия. Виждам, че в цялата тази вакханалия от приказки, от истерии се включват и хора, които честно казано сигурен съм, че след година-две няма да искат да си чуят тези интервюта, няма да искат да си ги припомнят. Така че моето заключение е, че всичко е много дребно и жалко състояние на нещата.

Г-н Йорданов, вие какъв прочит правите на сценария ГЕРБ-СДС срещу сценария "Демократична България“-"Продължаваме промяната“?

Вижте, не искам да говоря за сценарии, не искам да говоря сложно, искам да говоря просто. Разбирате ли? Във всяко едно действие има нормалност и абнормност. Не е нормално хора, които имат общо 73 депутата, тези, които са се гушнали и са се прегърнали, които изглеждат всякакви, изглеждат разумни, не е нормално да коментират съставянето на правителство. Не е нормално втората политическа сила, която е била първа допреди няколко месеца, която очевидно е загубила изборите, да претендира да съставя правителство. Това е абсолютно ненормално състояние на нещата. Не е нормално това, което вие казахте – да използваш едни и същи аргументи с различна конотация, с различен прочит. Едни и същи, буквално едни и същи те да имат едно значение в един контекст и друго – в друг контекст. Не е нормално да търсиш да казваш на лидера на друга политическа партия да си подава оставката, защото там логиката е, че го избират неговите избиратели и съответно неговите съпартийци, съответно неговите органи, които си имат легитимност да го правят. Не е нормално. Това са ненормални неща. Никъде по света не се случват такива неща, нека да го разберем. Не могат да кажат, ако искат, както се говори: "моделът ГЕРБ“, и всякакви такива истерии и глупости, защото говорим все пак за ГЕРБ-СДС, нека да уточним. Нека да уточним, че говорим за ГЕРБ-СДС – десни, консервативни формации, които през годините са имали различни приноси към развитието на държавата, но те в момента са в коалиция. Не нормално е ти да казваш на друга партия, кой искаш и какво. Нормалното е да отидеш на избори и да го победиш. Нормалното е да отидеш и да изложиш  сериозни аргументи, да защитиш сериозни политики, да представиш лица, които могат да ги защитят, лица с репутация, с можене и реална биография, които да убедят избирателите и съответно тези избиратели да кажат: "Ето, ние не харесваме г-н Борисов, той загуби изборите, значи редно е да си подаде оставката“. И нека да погледнем и другите неща: г-н Атанасов – какви проценти е спечелил г-н Атанасов и откъде му идва това самочувствие, това вкопчване с някакви си мижави проценти. Г-жа Корнелия Нинова, която сведе гласовете на БСП от 900 000 на 200 000 ли са, 300 000 ли, т.е. 3 пъти надолу – не си подаде оставката. "Продължаваме промяната“ – само за 6 месеца срив с близо 300 000 гласа надолу, и продължават тези хора да говорят за някакви политически фикции, някакви нормалности. Това е политическа психоза. Не мога да кажа нищо друго. Аз знам, че в момента сигурно тези, които там, групата на, ако разбира се слушат в момента вашето предаване, хората, които са пристрастни, феновете така да се каже, те веднага ще сложат със сигурност една дамга, ще кажат: "Този е гербаджия, този е седесар, този е еди какъв си“, но истината е, че аз съм нормално демократично мислещ човек и знам едно нещо, за 30 години научих следното: когато искаш да спечелиш или да ти гласуват доверие, отиди на избори, спечели ги, имай претенции. Когато не си ги спечелил, не може да имаш такива претенции. Простичко и ясно.

И понеже си говорим простичко тук ще ви обърна внимание на още един детайл, който днес изпъкна, а именно противопоставянето на  физикохимика акад. Николай Денков срещу неврохирурга проф. Николай Габровски? Как обяснявате това надцакване с премиерски номинации: нашият Николай е академик, докато вашият Николай е само професор? Така излиза.

С абсолютно инфантилизъм, с нищо друго. С инфантилизъм. Вижте, тези хора се занимават основно с маркетинг. Може да го наричат политически маркетинг, но всъщност той не е политически, те не са политици. И още нещо важно да кажа: все повече, тук ще включа и компетенцията си като криминален психолог, все повече нещата замирисват на това, че всички тези политически лица, щях да кажа фейсове, но не искам да използвам тази дума, политически лица са на практика неавтономни фигури. Зад тях стоят хора, които им казват какво да правят. Защото няма как да си, извинявайте, да си плюеш в лицето и да говориш неща, които един ден си говорил за едно, друг ден си говорил за друго. Няма как да говориш за биографията, кой каква биография имал, кой бил за Русия, комунизма, антикомунизма и т.н., а ти самият да не си погледнеш собствената си биография. Да не споменавам много хора в "Демократична България“ с каква биография са. Няма как това да се случи. Разбирате ли? Това е просто освен инфантилизма, тези хора действат по команда. Това е все по-очевидно за хората, които са запазили способността да мислят в тези, бих казал, разочароващи времена. Защото наистина губим страшно много – 2 години загубихме в абсолютни вакханалии. Пак ще повторя моята ясна теза: това, че се нуждаехме от развитие, от усъвършенстване, от решаване на проблеми, от  премахване на грешки – да, да, да. Използвах тази метафора, че се нуждаехме от скалпел, а не от меч. Това, което се случи, не беше ъпгрейд, това беше смяна на операционната система, опит за смяна, което не се случва. И за съжаление, това ще ни коства много. Няма да се случи това, което са решили някои хора. Може би са се надценили някои хора, които стоят зад въпросните лица, вероятно са се надценили силно, че могат до такава степен да управляват обществените процеси, но ще дойде моментът, в който цялото това напрежение ще избухне като тапа, и съм сигурен, че много бързо тези хора ще отекат в канала.

Ами то се вижда, г-н Йорданов. Обществото не само не преживява ситуацията, то даже отвратено обръща гръб. И кого обслужват напъните в парламента, обилно отразявани от големите медии?

Вижте, въпросът е, че в момента това обслужва именно тези хора. Защото те имат агитки. Агитките знаете, аз понеже съм привърженик на ЦСКА, знаете, че но и другите отбори имат, как да ги наречем…

Фенове?

Ултраси и привърженици. Аз съм от привържениците. Значи, това, че ти не си дивак, не хвърляш бомбички, не се биеш с другите, не значи, че ти не обичаш отбора си. В случая говорим за родината ни. Аз искам да използваме тази дума. Говорим за нашата родина, за България, не говорим за държавата, която не можем да си спретнем, така че да ни е хубаво, винаги ще има недоволни. Държавата е отдавна с много тежко  пейоративно звучене. Обаче родината е нещо различно. И аз мисля, че всичко това, което говорите, обслужва именно ултрасите, то не обслужва привържениците. Привържениците стоят настрани, не им харесва да виждат битките между агитките, искат да гледат футбол, да гледат нещо красиво, те обичат играта, както обичат и живота си и политиката си, обичат и живота си в България, но други хора им пречат да изпитат това удоволствие, защото се бият, защото хвърлят бомбички, защото нараняват други хора, защото проявяват крайна необективност когато преценяват една или друга ситуация. Понеже сме в рамките на Световното първенство, ползвам футболната тематика – псуват съдията, псуват целия свят, псуват опонента. А всъщност това означава едно-единствено нещо: битките, знаете ли, те си приличат, и винаги в крайна сметка се стига до едно и също състояние. Така е и при фашизма, така е и при нацизма, така е и при неонацизма, така ще бъде и при неолиберализма, защото всички тези политически идеологии, те са базирани на отрицанието. И рано или късно тези групи се разпадат на принципа на параноята. Те са силни докато имат враг. В случая, в момента, в който врагът изчезне, те започват да търсят врага в себе си. И мисля, че тези процеси започнаха много отдавна. Те започнаха още в първите разцепвания в правителството, сега виждате, че и господина, който е втори мандат на "Дондуков“ 2, той също се отрече от тях. Въпросът е, че всички ще платим цената. Няма да гледаме добър футбол, няма да гледаме и качествена политика, няма да се развиваме по еволюционен начин, както е нормално да се развиваме.

Точно преди месец в интервю за "Това е България“ казахте, че ако не се сформира кабинет при първия мандат, шансовете намаляват с 90%. Запазвате ли си прогнозата? Защото сега върви мантрата: йок та йок, третият мандат.

Да, така е. Аз казах и нещо друго, че правителство ще има. Не е изчезнала тази вероятност. Поне по мое мнение, хората, които бяха предложени, са достойни, особено личността на проф. Габровски, който държа да подчертая, е гордост за България, един такъв човек е гордост за България, и мисля, че трябва да се гордеем. А това, на което стана обект той, ангажирайки се като гражданин, като човек с авторитет, поемайки риска да бъде оплюван от несъстоятелни хора, да не споменавам имена, но извинявайте, онзи ден ми направи изключително лошо впечатление г-н Настимир Ананиев, който наистина трябва да си сложи една цедка на устата, да си дава сметка, че трябва да има елементарно чувство за хигиена. Не може да застане този човек, не знам каква му е точно биографията, но ти да оценяваш един достоен мъж, като проф. Габровски, най-малкото бъди малко по-обран, може да не го харесваш, може да не гласуваш за него, но няма нужда да плюеш, няма нужда да измисляш лъжи. Това е недостойно. И трябва да го кажем. Искам пак да говорим простичко: това е крайно недостойно. Не само проф. Габровски, огромна част от хората, поне за тези, за които аз през годините съм имал наблюдения, включително и дамите, които преди това бяха в правителството на Тройната коалиция, на БСП, това бяха точно експертната част от тези правителства, хора, които имат много богат опит, достойнство. Годините показаха, че те са си вършили чудесно работата. Ставаше дума за това, че поне можеше за известно време да се решат наистина неотложните въпроси, да се преодолее това, и да се готвят както искат за избори за следващи, по-следващи и т.н. Мисля, че този ход беше много сериозен, който беше предложен от страна на ГЕРБ-СДС, и мисля, че доста обърка въпросните господа. Те не го осъзнават, това го разбирам, защото както казах, там цари инфантилизъм и липса на автономия и зависимости, но мисля, че скоро ще разберат, че това тяхното е било грешен ход. Защото когато навиваш една гайка, нали знаете, че накрая тя се къса? Така че вероятността в третия мандат правителство да се случи не е изчерпана, но пак си запазвам 10-те процента шанс. Това би станало само, ако голяма част от състава на това правителство, разбира се, ние не знаем г-н Радев на кого ще даде мандат, но шансовете са нищожни. Аз лично смятам, че ако отново бъде номинирана кандидатурата на проф. Габровски, и забележете, той се съгласи, и забележете, огромна част от състава на това правителство бъде запазен, то можем да смятаме, че би могло да се стигне до някакъв развой, т.е. да имаме правителство поне за 6 до 8 месеца. Иначе шансът е нищожен.

Сред анализаторите, г-н Йорданов, сякаш има наддаване: колко предсрочни избори ще се състоят до местните? Вие как смятате?

Предлагам им да се забавляват, щом толкова ги интересува колко местни избори. Аз лично смятам, че времето на това да се правиш на анализатор приключи, а трябва да си гражданин преди всичко. Аз затова предпочитам в случая да говоря като гражданин и да гледам сериозно на нещата, защото ситуацията е наистина тревожна, изключително тревожна. Мисля, че колкото повече вървим в тази посока, толкова повече маргинални групи се появяват. Знаете ли, ще дам такава аналогия, за да ме разберете по-точно: знаете, че когато се обостря един конфликт или се влезе във война, тогава най-тежките психопати, най-тежките лудости на хората избиват. Опасявам се, че тази ситуация генерира все повече и повече афиширане, манифестиране на лудостите, които иначе обикновено са под похлупака на нормалността. Тези хора наистина отвориха кутията на Пандора, и тази лудост ще доведе до това, че ще си изпатим много сериозно. Не можеш да останеш безпристрастен от гледна точка, пак повтарям думата "родина“, от гледна точка на опасността от това всички да пострадаме много сериозно. Защото има един момент, в който човекът със здрав разум, когато е заедно в една лодка с друг, който не е със здрав разум, види, че този дълбае, той до този момент може да си е рисувал, да си е дялкал с ножчето дъното на лодката и да си е рисувал красиви картинки, които му харесват, но в един момент когато пробие лодката, мисля, че и двамата ще загинат. Така че предлагам на анализаторите, които се забавляват с това да наддават с изборите, да видят, че някой вече отдавна е побил на много места тази лодка, наречена "родина“.

До кога може да се проточи такава даденост?

Аз ще запазя увереността си, че всъщност всичко ще се реши след местния вот. Тогава ще бъде истинския Рубикон. След това ще се върнат нещата към адекватно, нормално русло. Аз не казвам същото, виждате, че не използвам думата "статукво“, защото това е понятие, което беше политизирано силно, говоря за нормалност, нормално развитие на обществените процеси, нормално отношение към институциите, нормално отношение към авторитетите, защото в момента живеем във време, когато никой не е авторитет. Извинявайте, ще напомня пак: "всеки сам си преценя“. Да. И повтарям за тези, които все пак ползват тази диалектна форма "преценя“, че всъщност правилното е да кажем "преценява“.

Цоня Събчева