Председателят на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) Ричард Алибегов в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

На пряката ни телефонна линия е председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов. Добро утро. 

Добро утро.  

Г-н Алибегов, наближава краят на 2022 година, а с него и празничните дни. Каква част от българите са избрали да празнуват в заведенията, резервирани ли са голяма част от тях?  

Да, някъде от преди една седмица вече резервациите стават все повече и повече. Традиционно знаете, че се пътува из страната, така че това, което имаме от Банско, Велинград, Боровец като информация, е, че запълняемостта върви доста добре към този момент. В София също мога да кажа за заведенията, че се движим в нормални рамки тип както беше едно време.  

Това е добре. А каква е ситуацията с кувертите за Нова година предвид инфлацията? С колко са поскъпнали?  

Аз поскъпване в София реално и в големите градове не виждам, може би ако е бил 100 лева, сега е 110, от 110 на 120. Евентуално има някакво такова, но това е на определени места. Иначе, за София мога да кажа, за центъра примерно няма увеличение на кувертите. Това, което се наблюдава - където е по-голямата разходна част в хотелите, там има увеличение, но там просто сметките за ток и за газ съсипват собствениците на бизнеса, и те при най-голямото си желание няма как да не покачат цените. Там се усеща покачване от 20% и повече. Но пък очевидно хората го приемат или поне за празничните дни се приема. Но пак казвам, че разходите са толкова големи в момента, че просто там, в този сектор с хотелиерството няма как хората да не покачат цените, защото това би значило фалит.  

Вие казахте, че хората го приемат. Аз точно исках да ви попитам: дали повлиява поскъпването, дали в някои заведения, дали в хотелите върху заетостта по време на празниците?  

Трябва да разделим двете неща. Когато става дума за празници, хората са склонни да похарчат повече пари, това не е ежедневието. В ежедневието се вижда отлив от потребление, в смисъл потреблението е намаляло в ежедневието – това го виждаме в заведенията. А що касае празници или дадена почивка, която е планирана от семейството, там те са по-склонни да дадат някой лев повече. Но в самото ежедневие можем да кажем, че потреблението е намаляло чувствително. Това е. Ние може кажем примерно спрямо 2019 година в момента около 30% е намалено потреблението, при положение че има вдигане на цените спрямо 2019 година до сега. Тоест, потреблението е доста понамаляло от 30%. Но това е нормално. Цялата несигурност на хората, инфлацията, високите сметки – това е нормално да се случи. Търговията поема винаги първа такива удари: магазини за дрехи, магазини за обувки, ресторантьорския бранш, увеселителният бранш – това са работи, от които хората мога да кажат: "Ще спестя от това. Няма да ходя 4 пъти на заведение, ще ходя 3 пъти на заведение. Няма да си купувам през ден нова дреха, ще си купувам един път в седмицата нова дреха“. Това са първите признаци: когато потреблението в търговията падне, нещата не са добре.  

Да, но вие казахте, че то всъщност няма общо с това по празниците, различно е.  

Да, единствено по празниците и на почивка хората се отпускат малко повече и са планирали повече средства да похарчат за любимите хора. Но това не е ежедневието. Ежедневието е това, което ви казвам: намаляване на потреблението, свиване на разходите, спестяване на пари, които може би след това се ползват за ваканция на семейството и за някаква придобивка в семейството.  

Какво е състоянието на бранша, след като от известно време наблюдаваме успокояване на ситуацията с пандемията и отшумяване на мерките?  

За пандемията няма да говорим, знаете каква беше ситуацията. Проблемът е, че ние излизайки от пандемията, влязохме директно в проблема с войната с Украйна. Оттам веднага се вдигнаха цените на тока, оттам веднага цените на газа, и оттам и инфлацията, която изяде доста голяма част от доходите на хората. И реално ние от 2 години пандемия нямахме никакво време да се възстановим финансово. Предишният редовен кабинет горе-долу отразя почти всякакви помощи за туризма, остана единствено мярка 9% ДДС за храните, която се опитват в момента част от предишните управляващи да премахнат на 31 декември. Надяваме се това да не се случи за заведенията, фитнесите и други. Водили сме разговори с партиите, които подкрепят туризма. И днес всъщност, в Комисия ще мине гласуването за ставката за ДДС да може да остане още една година, което всъщност е единственото подпомагане за сектор "Туризъм“. А другите държави след КОВИД оставиха мерките още една година да работят, за да могат хората да се съживят финансово, тъй като тези 2 години КОВИД изстискаха буквално бранша, и няма никакви буфери вече. Намаляването на потреблението си е доста голяма криза, поувеличените цени за ток и заплатите се вдигат, ние само в началото на годината 3 пъти сме вдигали заплатите в нашия сектор поради липса на кадри, за да задържим кадри. И всичко това се отразява на печалбата, която вече я няма, много отдавна я няма. Другото, което искам да кажа, че банките също след КОВИД гледат много плашливо на сектор "Туризъм“ и на всичко свързано с него. Българска банка за развитие, която уж трябва да финансира малкия и средния бизнес, не прави нищо от това, поне в сектор "Хотелиерство и ресторантьорство“. Ние се водим рисков сектор заради КОВИД - тогава, така влязохме като рисков сектор и така си останахме. Тоест, няма как да се теглят и заеми. И ситуацията в бранша наистина е доста тревожна, така да кажа.  

Тоест, въпреки отшумяването на мерките няма драстично подобряване?  

Няма. Пак казвам, тези 2 години нанесоха страшна щета на бранша, и той нямаше никакво време да изплува реално и да вземе глътка въздух. Междуфирмената задлъжнялост в бранша се покачи много, дължаха много пари вече на Националната агенция за приходи, разни такси, данъци, други. И в един момент ние излизайки от едната криза, влязохме в друга без никакви буфери. Спряха се подпомагането на бизнеса 60:40, махната намалената ДДС ставка на бира и вино. Предишният Кабинет "Петков“ само махаше – махнаха това, махнаха това, махнаха това. Обаче от другата страна, да, отпаднаха мерките за КОВИД, така е, но дойдоха много по-големи проблеми, като ток, газ, липса на персонал поради КОВИД също. Въпросът с газа се реши тук - от 1-2 месеца има успокояване на цената. В провинцията, хайде, в големите градове може би не, но в провинцията повечето от нашите колеги се газифицираха преди 4 години. Тези хора близо една година нямаха 1 лев подпомагане на тази огромна цена на газа, нямаха 1 лев подпомагане. А тока, който се подпомага, в момента плащаме 2.5 пъти по-високи сметки след подпомагането, след помощта, спрямо 2019 година. 2.5 пъти по-високи сметки. Няма как да издържи бизнесът така, просто няма. Затова и надеждата ни е в ставката за ДДС, че тя ще остане, поне тя да остане. И се надяваме на редовен кабинет, за да можем да внесем още допълнителни предложения за справяне с кризата в бранша. Но това не зависи от нас, надяваме се да има кабинет, надяваме се да се подобри ситуацията. Ще е доста тежка зима за бранша. Може би по-точно ще мога да ви кажа април-май какво е станало през зимата, кой е оцелял. Много, много от колегите казват, че януари месец ще затварят, тоест, след празниците декември месец ще затварят. Това се чува вече и в хотелиерството, и в ресторантьорството. Трябва също така да кажем, че ресторантьорският бранш - над 92-93%, е семеен бизнес. Това са малки фирми, нямат буфери, даже да имат 2-3 заведения, това е семеен бизнес и хората няма как да посрещнат такова увеличение на разходите при положение, че приходите са намалели. Няма откъде, няма как да се взимат нови банкови заеми, тези заеми трябва да се връщат. Виждате, че лихвите се качват, и се качват. Така че ситуацията е тревожна доста. И липсата на персонал, разбира се, също се отразява много. Тук сме принудени да прибегнем до кадри от чужбина. Тези кадри от чужбина са свързани с огромна административна тежест, която също струва пари, защото определени фирми изготвят документите, взимат комисионни, на тези хора, които ще дойдат от чужбина, които не взимат малко пари като заплата, им се осигурява и спане, и престой за наша сметка. Реално отвсякъде разходите са станали много големи. Аз пак казвам, а приходите намаляват.  

Това исках и да ви попитам - за липсата на кадри. Тоест, искате да кажете, че не се наблюдава интерес към ресторантьорския бизнес, поне от наша страна - от хората, които са у нас, да работят?  

Хотелиерският и ресторантьорският бизнес изпаднаха в тази криза заради КОВИД, тъй като това беше първият сектор, който беше затворен и последният, който беше отворен. И когато това се случи 2 години поред, хората вече нямат, не виждат сигурност в този бранш. Ние нашите обучени кадри, които с години бяха обучени, отидоха да работят за по-малко пари в хранителни магазини, в куриерски фирми, в кол центрове, отидоха да работят за по-малко пари, но поне да е ясно, че няма да бъдат затворени, няма да бъдат оставени на улицата. Това нанесе страшна щета и на хората и на бранша ни. Обучени кадри в годините ги изгорихме с тези 2 години. Да, в момента няма пандемия, но това беше преди една година и хората им стои още в главата, може би трябва да минат 1-2-3 години да се отпуснем, че няма да се случи отново такова нещо.  

Да, може би наистина трябва време, за да може отново те да имат някаква сигурност.  

Тази щета беше нанесена от затварянията всъщност. Ние от 2 годни КОВИД общо около 9 месеца бяхме затворени тотално, а през цялото друго време в тежки рестрикции - било то 50% капацитет, било то работно време до 22.00 часа, знаете нашите битки, които водихме. Нонстоп ние 2 години бяхме в рестрикции, в невъзможност да работим нормално. Няма как да възпроизведем кадри и няма как хората да искат да работят в този бранш, след като не се знае утре дали няма да се случи нещо пак. Както никой не очакваше 2020 година да се случи тази пандемията, страхът си остава.  

Както и вие казахте, наистина се надяваме да имаме едно работещо и постоянно правителство, което да започне малко по малко да решава проблемите.  

Това може би е най-важното: всеки бранш, всеки бизнес, тъй като има много проблеми в последните 3 години в различни отрасли, да може да напише своята програма, каква е визията примерно на нашите браншови организации, какво трябва да се случи в туризма, и да има на кой да я предадем, да има чуваемост, да има с кой да седнем на една маса и да обсъдим вижте от какво има браншът нужда. То не винаги е свързано с пари, не е казано винаги, че трябва да тежи на бюджета, трябва да се намали административната тежест – има поредица неща, които ще подпомогнат бранша да диша по-спокойно. За тази цел трябва да има към кой да се обърнем, а това няма как да бъде служебен министър, а трябва да има редовен кабинет. Това и за бизнеса е най-важно – да има предвидимост и редовно правителство.  

За да завършим разговора, в края на една нелека година ви питам каква беше 2022 година за вас, за бранша и какво очаквате от следващата?  

Ами 2022 година беше една идея по-добра от 2021 година. Очакваме в следващите 2-3 години да се възстанови браншът, но пак казвам, това е очакване на Европейската комисия при липса на кризи. Европейската комисията каза след КОВИД кризата: ако сега се успокоят нещата, до 2025 година ще се възстанови туризмът. Ние влязохме веднага в други кризи, и тази дата се отдалечава. Надявам се за 2023 година, лично си пожелавам да имаме кабинет, да може да има чуваемост, да се обърне браншът, специално за нашия бранш говоря - хотелиерство и ресторантьорство, да се обърнем с нашите идеи към действащият ни министър и по-голяма част от тях да бъдат решени. Също така се надявам министърът да бъде от бранша този път, да не е политическа фигура, защото е важно в такива кризи да знаеш за какво става дума реално. Няма как един политик, който няма общо с нашия бизнес, да вникне в нещата. Ако тези работи се случат, мисля че 2023 година ще почне едно възстановяване и ще можем да посрещнем по-спокойно 2024 година.  

Така е, всички имаме нужда от същото нещо. Благодаря ви.  

Габриела ГАНЕВА