Режисьорът Лилия Абаджиева в интервю за предаването "България, Европа и Светът на фокус" на Радио "Фокус"

Как сте, г-жо Абаджиева, и къде ви намираме? 

Благодаря ви, добре съм. Аз съм на занятия със студентите си, обучавам, аз съм художествен ръководител на клас по актьорско майсторство, но сега, в момента, сме в пауза заради нашето интервю.  

Поканих ви, за да си поговорим с вас за "Движението за култура". Какво наложи неговото създаване, г-жо Абаджиева? 

Много са причините и процесите, които наложиха така да се каже създаването на нашето движение. Ние така или иначе ще положим всички усилия да се изработи Стратегия за развитие и устойчивост на българската култура, да се подпише Пакта за култура. Ние сме единствената страна, която е член на Европейския съюз и не е подписала този Пакт. И всъщност също така бихме искали да се конституират нови правила и да се създаде един нов Закон за развитие на театъра.  

Какво трябва да включва този закон, за какви промени настоявате? Кои неща са съществени, но днес не им се обръща внимание? Какво трябва да включва той? 

Вижте сега, липсата на адекватно законодателство отваря възможности за кризисни ситуации, каквито наблюдаваме в момента дори в една национална институция, каквато е Народният театър, но така или иначе, по принцип Закон за сценичните изкуства се налага. Ние искаме да инициираме законодателни промени и така ще настояваме нашия глас да бъде чут от президента, министър-председателя, министъра на културата. Бихме искали наистина да има едни нормативни актове, регулаторни принципи. Това е един консолидиран бюджет, може би най-високото перо въобще в българската култура се полага на сценичните изкуства. Като казвам консолидиран бюджет – от 200 милиона, това са държавните културни институти заедно с общинските културни институти.

Не е въпросът единствено в това как се разходват средствата, а наистина по какъв начин се регламентира управлението и структурата на тези институти, за да наблюдаваме естетически и морални аномалии от подобно естество, което по някакъв начин тези скандали, нападки резонираха в обществото и се занимава обществото повече от четири месеца с това. Искаме да се създаде нормална атмосфера за творческа работа и е крайно време държавата да обърне внимание, да има грижи за културата. Ние сме с най-ниския процент от бюджета за култура – ние сме с 0 цяло и. Германия има 6%, една Македония има 4% от бюджета си.  

А ние имаме 0 цяло и колко процента? 

0,6%. 

0,6%, а Германия – 6%. Да. Какви проблеми изскочиха на преден план със скандала в Народния театър и уволнението на г-н Морфов? 

Излязоха всъщност едни процеси, които водят до един разрив, до един разпад и по някакъв начин да забравим какво е истинското предназначение на изкуството. Забравихме, че да бъдеш артист е това да си част от нещо голямо, че по някакъв начин ти си отговорен за това да развиваш хуманизма, хуманизирайки себе си. И някак си забравихме, че въобще театърът е образователен институт по някакъв начин и всичките тези традиции, в които въобще са възпитавани поколения артисти, които са се градили в историята на българския театър, те бяха зачекнати. 

Г-жо Абаджиева, вие дадохте една пресконференция скоро. Там посочихте недомислията в конкурсните процедури при избора на директори на културни институти, липсата също така на контрол над тях и прилагането на каквито и да било критерии за естетическо качество на продукцията им. Как изглежда работата на директора на Народния театър днес и каква трябва да бъде според вас функцията му и възможността да разрешава конфликти? 

Вижте, първо, никога не си спомням по някакъв начин фигурата на който и да е директор на културен институт да е била уговаряна толкова. Затова не бих влизала толкова в детайли. Бих искала само да кажа и това според мен е скандално, че ние говорим за един ръководител всъщност, който би трябвало да е невидим, т.е. административната рамка на който и да е театър или който и да е културен институт. Той трябва да поддържа творческата дейност, а не да продуцира, репродуцира или затвърждава или предизвиква скандали. Сега "Движение за култура" ще внесе исканията си в съответните институции след протестно шествие, което ще се проведе утре, на 16 март от 14.00 часа – това искам да кажа. Проф. Каприев е получил разрешение от Столична община за това шествие, което започва от Министерство на културата, минава през Президентството и приключва пред Министерски съвет.

Ние ще внесем следния текст до съответните институции: "Движение за култура до Г-н Президента на Република България, до Г-н Министър-председателя на Република България, г-н Министъра на културата. Уважаеми господа, управляващи републиката. Движение за култура се формира по силата на един повод и една причина. Поводът е разрушителната криза в Народния театър – една държавна институция, чието състояние е индикатор за здравето на българския театър, българската култура и българското общество. Свеждането на творческия климат в Народния театър до и под точката на замръзването изисква с неизбежност спешното подаване и приемане на оставката на г-н Васил Василев, сегашния директор на театъра. Упорстването му да се удържа на този пост ще отвори труднопоправими рани в българската култура. Ние категорично отхвърляме опитите тази криза да бъде сведена до лични конфликти и ситуативни казуси.

Действията на "служителя Морфов“, както е определен в заповедта, "избиха тапата на бутилката“, от която изтича нечистотия, натрупвана с десетилетия. Това е причината и за нашето консолидиране. Драматично очевидна става липсата на нормативна база, адекватна спрямо творческите институции. Днес те са приравнени с производствените предприятия, чиновническите отделения и т.н. Без да подценяваме ничий труд, твърдим, че творчеството в сферата на изкуствата има твърде различен профил.

Недоразуменията и недомислията започват с регламентирането на конкурсните процедури и съставите на комисиите, начинът на провеждането на конкурсите, липсата на какъвто и да било, освен финансов, контрол над директорите, отсъствието на всякакви критерии за качество, невъзможността по законов път да бъде прекратена една дейност, злодейна спрямо българската култура, независимо дали нейният мотив е политически, професионален или следва от откровена некомпетентност.

Уважаеми господа управляващи Републиката, ние се обявяваме за създаване на съответстваща на труда в изкуствата нормативна база. Изискваме спешното изработване и приемане на адекватен Закон за сценичните изкуства в България, в който да бъдат премислени всички структури на управлението и функционирането на институциите.

Декларираме, че никой от инициаторите на Движение за култура няма желание да заема какъвто и да бил ръководен пост – директорски, министерски. Заедно с това не молим, а настояваме да бъдем привлечени при създаването на нормативната база по силата на нашите компетенции и експертните умения на работещите с нас профилирани в трудовото и административното дело юристи, финансисти, специалисти. Ще правим всичко възможно гласът ни да бъде чуван!“ 

Прочувствено е това писмо, наистина. Благодаря ви, че го изчетохте в нашия ефир. Разбрах, че настоявате за оставката на г-н Василев, разбира се, не ви харесва творческия климат, в който работите, и наличието на липса на цялостен коректив, нали така? 

Да, и по-скандално от всичко друго е, че живеем в една ситуация, в която артисти застават срещу артисти в името на администратор. Това е без коментар. 

Г-ж Абаджиева, какво е за вас Народният театър? 

Какво е за мен Народният театър? 

Да. 

Народният театър вече не е това, което беше за мен в моето детство, когато баща ми ме водеше за ръка там, не е и това, което беше, когато ние бяхме студенти и прекарахме по-голямата част от обучението си там, когато нашите учители, моят художествен ръководител и моят асистент бяха част от режисьорската колегия. Тогава петима от най-изявените, големи имена съставляваха режисьорската колегия. Това нещо е тотално погубено. Стигна се до там един български режисьор да бъде наричан "служител“, да бъде унижаван публично и това, че се унищожи така да се каже ядрото на режисьорската колегия като структура и функция, като част от структурата и неотменна част от функцията на театъра, е нещо пагубно, което трябва да се възстанови не само в Народния театър, но и във всеки български театър.

Нашата система е заимствана от немската система, системата на репертоарен театър, и от руската. И навсякъде в този свят има художествен ръководител, има директор, има режисьорска колегия. Не може еднолично г-н който и да е да дойде и да разруши всичките традиции, които са градени поколения наред. Аз съм поставяла в този театър два пъти Шекспир. Между другото, бяхме на най-големите театрални форуми, дори може би най-високия Шекспиров фестивал в Гданск, получили сме награди на много театрални форуми. Там съм започнала още като млад режисьор, с някои от актьорите, които сега са водещи, тогава дори някои от тях бяха студенти. Поставяла съм, работила съм, дори съм била част от екипа на Народния театър. Но наистина тук няма значение, аз какво да кажа, няма значение дали ние сме част от екипа на Народния театър, или не сме… 

Така е, затова ви попитах, да. 

Ние говорим за нещо много по-голямо и това е Закон за сценичните изкуства, който да регламентира не само устройството, структурата и гарантирането на творческия процес и предотвратяването на подобни аномалии, но и да построи един хоризонт пред сценичните изкуства като специално изготвена Стратегия за устойчивост и развитие на самите сценични изкуства.