Ренета Инджова, служебен министър-председател в 84-то правителство, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

За Престолния празник на Вселенската патриаршия с подчертано внимание от България са били поканени първият служебен министър-председател и единствената засега жена на този пост Ренета Инджова и гласуваният за Стобийски епископ Дионисий Мишев. Това е третата покана за Ренета Инджова от Вселенския патриарх Вартоломей I и втората среща с него след 2015 година. За акцентите в разговорите с Вселенския патриарх ще научим от Ренета Инджова – служебен министър-председател в 84-ото правителство, която е и единственият  представител у нас на Международната фондация "Президент Айзенхауер“. Добре дошла в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-жо премиер.

Благодаря ви за поканата.

Какво е символното значение на това ваше посещение?

Първо,  то имаше формално, датово значение, защото се изпълниха осем години откакто по моя инициатива българският президент, тогава Плевнелиев, награди Негово Светейшество патриарх Вартоломей I с най-голямата държавна награда "Стара планина“, а също и с това, че датата на посещението беше на два дни преди Андреевден, който е най-големият празник за Източната православна църква и за митрополията в Константинопол, патриаршията в Константинопол и новия Рим така наречен. За икуменическото  значение на тази дата е важно да се знае, че на тази дата от Рим идват посетители, които да честват св. Андрей Първозвани, обратно, на Петровден на св. Петър отиват представителите на Константинопол в Рим. А ние бяхме първите, които два дни преди тази знаменателна дата и с оглед да имаме специалното внимание на патриарх Вартоломей, отбелязахме с присъствието си, със срещите си с него, с общността в Турция, българската общност отбелязахме 50 години от апостолическа дейност на патриарх Вартоломей – нещо, което е уникално, половин век начало като първи между първите, на този, който оглавява източното православие, който за целия свят е представител на Православието.

Има ли сте една лична среща и една аудиенция при патриарх Вартоломей. Какво ви направи впечатление?

Нека да кажа и знака, който даваме с това посещение. За Българската православна църква, която се подвизава в изключително изолационистки и самодостатъчен статус, едно такова посещение е подаден знак за необходимост от общуване, защото православната църква е международна организация, която си има своя международен живот, диалог, общуване, и вярващите всъщност са вярващи на едно паство. С това искахме да покажем, че Българската православна църква не прави необходимото, за да демонстрира своите сестрински чувства, а и е първа дъщеря на Константинопол от покръстването досега, така че това е нещо, което не знам, дали българските архиереи го разбраха. Но може би политиците го разбраха, защото веднага след това започнаха посещенията на политически лидери, на президента в Патриаршията. Е, отишли са примерно сигурно за да се плати токът, който по промишлени цени плащал досега Синода, и понеже един вид, виждате ли, това е една "много бедна“ институция, те трябва да я компенсират, каквото е плащала. Позорни неща, които даже в такъв момент, в който се прави опит за подсказване на друго лице, ние се занимаваме с нашите си простотии.

Сега за личната ви среща и аудиенцията – какво ви направи впечатление? Патриархът на какво обърна внимание?

На необходимостта Българската църква да си извоюва не единен, независим, т.е. недосегаем статус, да не бъде възможно никой да достига до нейните покои и феодални имения, а да има ония живот, който имат монасите, които имат всичките служители в Патриаршията, при които аз бях три дни – там денонощно се служи, там денонощно се помага на тези, които са в нужда, там денонощно има молещи се, там денонощно има лична патриаршеска грижа към всеки, който посети "Фенер“. Всеки може да види, да се докосне, да се ползва от благословението, от благодатта, която от този човек се излъчва. Т.е. нищо външно и по поведение, и по функции на служение не виждам в Българската църква и това, което видях там.

Разбрах, че сте обсъдили и инициативата за предстоящата 1160-годишнина от покръстването на българите при св. княз Борис Михаил. Какво ще представлява тази инициатива?

Тези инициативи вероятно ще бъдат отново по един лицемерен от българска страна начин осъществени, защото аз виждам единствено усилия на нашите политически власти и държава да инкорпорират свои представители на територията на Турция поради присъствието там на Вселенската патриаршия, а не да извършват онова общение, което е необходимо за две сестрински съседни църкви. Т.е. ние ще направим честванията с нашите стойки, които така да нарека – кой бил обиден, кой ще е поканен, кого няма да одобрят, че е поканен, пък кой ще дойде, пък кой ще отиде – неща, които сме ги доказали досега във времето, че стават по този път. Ако си спомним, как беше посрещането на Патриарха, когато беше неговото награждаване, то е една позорна сцена от нашата история, която не може да се обяснени нито по канонически, нито по политически, нито по добросъседски, по никакъв начин.

Вече загатнахте за разликата между патриарх Вартоломей и членовете на патриаршеския двор и българските духовници. С какво си обяснявате тази разлика?

Това, което прави впечатление и там, е, че Българската църква изпълнява определено политически функции. Тя е една трансмисия, един генератор, един медиатор на отношенията ни, които имаме да кажем в международен план България-Русия. Други функции Българската православна църква не изпълнява. Това на пръв поглед на българския русофил би се видяло, че е една хубава характеристика, но като се има предвид, че от същите проблеми и болести страда и Руската православна църква, те са си като братя близнаци в това отношение. Ако ние покажем друго отношение към Вселенската патриаршия, към Гръцката църква, към Македонската църква, която не сме признали, към Украинската църква, която така или иначе Вартоломей е този, който има прерогатива да дава томоси за новообразувани институти, това ще бъде начин да може и ние да дадем пример, както дадохме пример, представете си: не отидохме на събора в Крит и руснаците използваха този предлог да кажат, че и те няма да отиват. Т.е.  разцеплението, разединението, схизмата, която така или иначе де факто съществува между православните църкви, може да бъде преодолявана и то с нашето активно участие, а не да се правим на важни и главни. Имам това отношение към нещата, защото смятам, а и тогава преди осем години когато се наех да кажа, колко е важно техноструктурата, и теоструктурата, и тези, които са на служба на Бога, и тези които са политици, да бъдат в единение, защото другото, което ние правим, е подчиняване на всичко на страната на онези, които представляват формално хора облечени в раса.

Тук ме подсещате да ви попитам: какви са отношенията между Българската православна църква и Вселенската патриаршия, както и между българската държавност и Вселенската патриаршия?

Както вече споменах, българската държавност търси начин да инкорпорира там свои представители и в българската общност, и в тези, които отговарят за религиозните традиции  на българите там, на онези, които се чувстват по един или друг начин свързани с България. Но отново казвам, че онова, което се иска, е, то не се иска като заповедта, то се иска по идеята на православието – да бъдат единни, да бъдат в комуникация, да изповядват общи неща, защото аз съм била политик, но мога да кажа, че политическите аксиоми, политическите императиви и каузи са до такава степен руинирани, изчерпани, дискредитирани, че единствено вяра и религия биха могли да застанат в основата на постигането на общочовешки цели.

Имали сте срещи с българската общност в Турция. Какво е отношението й към България, и към българската държавност, към Българската държава?

Обичат България както и обикновените, и небългарски граждани на Турция обичат много комшиите си. Това е нещо, което в регионален план има доста парадоксално звучене, защото от едната страна съществува ксенофобското и отричащото отношение, но от друга страна, в регионален смисъл се формират процеси и икономически, геополитически, бих казала и следвоенно разпределителни, които по определен начин изискват нова политика и ново отношение между България и Турция.

Върнахте ли се с надежда от тази ваша визита и каква е тя, ако я има?

Аз към надеждите отдавна много рационално се отнасям. Надежда имам за това, че в крайна сметка един народ, който не е въцърковен в същинския смисъл на думата, може да използва примери от съседство на други църкви и институти, които по определен начин с нищо не се различават от нашите, а нашето пространство църковно, религиозно, институционално е празно. Не е случайно, че на един тъмен храм "Александър Невски“ сложиха едни тараби - жълти, а светлината била в нас, а не в храма. Той, храмът, и откакто имаше един достоен предстоятел и го изгониха, той храмът е тъмен, не се посещава, от корпусите му вътре основният е разделен от прилежащите, там тече вода. Такива са нещата у нас. Т.е. сравнението само по себе си би трябвало да дава надежда, че ще заимстваме нещо друго, различно от нашенското.

Ако позволите, ползвам възможността, че сте наш гост, за да ви задам и въпроси от вътрешно политически характер.

Да.

Така се случи, че акценти при предишния ни разговор в последния ден на юли бяха за бюджета до края на тази година и за промените в Конституцията. Сега на 11-я ден от декември пак акценти са бюджета, но за догодина, и отново промените в Конституцията, които най-после многострадално минаха на първо чатене с ангажимента да се дооформят. Нямате ли усещане, че живеем във време, в което само имената на събитията се променят, но не съдържанието им?

А датите даже може да се сметне, че за едно и също се отнасят, защото след като има две седмици до края на годината и ние сега приемаме бюджета за следващата година,  и след като в същото това време трябва да се приеме и поправка на Конституцията, тя е отписана тази работа.  Знаете ли какво – 6 милиарда липсват на проекта за бюджета, дефицитът е толкова, 6-та е  поправката в Конституцията. И знаете ли, кои ще ги правят тези работи – шестаците. Т.е. три шестици се получиха вече дотука, ако искате да продължаваме с датите и след това, как нещата се повтарят в един и същи вид. Много е показателно че Конституция и бюджет заедно се приемат. Това е като някаква Магнум карта. Така са преди 808 години, тук пък все за 8 днес говорим, преди 808 години Магнум карта е приета в следствие на един протест на бароните срещу краля, като следствие на това те са си извоювали да имат повече права. Забележете, че и религиозните им права били нарушени. Той затова и Архиепископът на Кентърбъри е този, който пише драфта на Магнум карта. Т.е. и тук е същата работа: свързани са църквата и правенето на бюджета, защото бюджетните заплати на църквата са първото нещо, което се взима предвид,  когато правим бюджет. Помните как навремето отива някой от митрополитите в Министерския съвет и там му целуват ръка, и колкото пари поиска и му ги дават. Сега е същото приложението. Т.е.  да кажем, че правим Магнум карта, с която бюджетно осигуряваме по същия принцип, по който се прави това. Значи, има политическо представителство, политическото представителство е съпроводено с данъчно облагане. При нас обаче е малко по-различно: имаме политическо представителство, обаче данъчното облагане на тези, дето не са на светло, го няма. Значи, някъде навън може да ги намерят, като да кажем на "Лукойл“ бившия собственик или сегашен, не знам, Златев, през Гърция го търсят за плащане на данъци, но през България – не. Следователно нашата Магнум карта може да се нарече "магнит карта“. Магнит карта – вижте как хубаво звучи, "привлекателна карта“ би трябвало да означава. Ние само тези, които ни харесват, от тях търсим политическо представителство и от тях съответно следвай данъчното задължение. А който не иска, не плаща. Затова сега една телевизия вчера е успяла на Асен Василев да му каже: "А бе, как става тази работа, от тъмната икономика нищо не взимате?“ - Той й казва: "Ами няма, тя не се показва“. Това е като онзи, дето търси ключа си под един светещ стълб, и те му викат: "Ама защо само тука търсиш?“, той казва: "Ами на другаде е тъмно, къде да търся?“ Т.е. ние имаме бюджет, при който официално и международно е признато за него, че се компилира, че се прави, че се списва върху основата на 30% скрита икономика. Можете да се представите, колко точно той отразява процесите на политическото представителство и процесите на данъчното представителство. Данъчното представителство дотук казва така: Божков не дължи нищо, "Лукойл“ също не дължи нищо – няколко пъти се издаваха разни декларации, документи от НАП, от тях самите, нали няма, нищо не се дължи. Даже им взели и свръхпечалбите се оказа. Т.е. тука е изпълнена европейската директива, дето искат да взимат по 15% печалба на големите корпорации с оглед да се преодолее голямата диспропорция между капитал  и труд. Но това е нашият бюджет. Той е направен, за да може властови да се укрепи държавата. И въобще не се притеснявайте, че няма да бъде приет. Ако не приемат бюджета, няма да има и Конституция, ако не приемат Конституция, няма да има власт, ако няма власт, откъде ще се храни политическия, сега го наричат, елит. Аз днес искам да въведа едно ново понятие, ако ми позволите.

Да.

Защото основно значимите понятия в политическата лексика са въвеждани от мен в последните 30 години. Значи новото понятие е идиокрация. Значи, тук за да няма грешка, не както Кирил Петков казва истЕнската или истЕна, идиокрация с "и“. Имаше филм в 2006 година "Идиокрация“ (Idiocracy), който знаете, особено вие много добре знаете, че в изкуството чрез филми, чрез литература се подготвят условията, защото колективното и масовото съзнание да възприеме след определено време определени явления и да ги прегърне, а не да ги отхвърли. По същия начин значи ако през 2006 година е правен филмът, вече достатъчно време е минало, може да се наложи в политическия език терминът. Няма да търсим нов термин, като охлокрация, защото имаше тенденция в последно време да смятаме, че така от улицата ги взимат и от тълпите ги събират управниците, защото това се оказа един много преходен и лъжовен феномен. Истинското проявление на феномена на управлението на властта у нас трябва да се нарича "идиокрация“, защото то е рекрутирано от съществуващите в миналото утопични, налудничави в утопиите и фантазията си комунисти, които се превърнаха в неокомунисти и техните внуци в момента са тези, които презентират тази нова класа. Тази нова класа я виждате, тя почеркът й е навсякъде. Значи от ланшния, от отколешния сняг те примерно са готови дърветата, дето паднаха, в розово да ги оцветят и ще са ни розови елхите. Защо да не е, като розови са и самите те. Сложили са нова инсталация на "Шишман“, която, представете си, е все от талпи и то сигурно Зелените са го направили това, ама в кафяво са ги боядисали. Талпите са сложени така, че като ги питате: "Какво е това?“, те викат: "Новогодишна инсталация“. С други думи аз мога да докажа всичките смислови и релевантни значения на понятието "идиокация“ приложено към българския властови слой. "Слой“ ще го наречем, защото това е една малка група, която в 30-те години не порасна повече, отколкото беше паразитната й реститутска част, и която в момента излезе категорично, демонстративно, арогантно, без знания, без експертиза, без каквото и да било, и прави бюджети, прави поправки в Конституцията, ще управлява големи градове и така.

Пак да ви върна към бюджета: около 1,5 милиарда приходи от ДДС няма да се изпълнят, 300-400 милиона лева няма да постъпят от корпоративен данък, няма да постъпят и заложените 400 милиона такси по преноса на руски газ. Дупката в приходите зейва със страшна сила. Докога можем да я караме със заеми?

Ама и един Асен Василев ви казва, че няма никаква необходимост според него да се обвързва сега бюджета 24-та година с тригодишната рамка, нито пък да се правят провизии и прогнози за петгодишен средносрочен период, а и по-нататък. Ами ще следва онова, което следва класически в такива случаи: като дупката се увеличава, идва моментът, в който се започва конверсия и суапови операции на дълг срещу собственост. Вие не мислете, че светът не е заинтересован да ни дават заеми, кредити. Даже ще ни дават и големи рейтингови агенции, че сме с благонадежден кредитен статус само и само да взимаме кредити. Това е необходимо, а пък ще почне да се продава и земя, и аз не гледам това, че не било записано никъде, то фактът, че вече се говори и се спряга, и има кореспонденция на тази тема, е най-малкият аргумент, по-големият е, че по света това се е случвало. Случило се в Гърция след 2008-а, сега се случва в Украйна, защо да не се случва в България, която е копи-пейст на тези неща. Т.е. ще продължава дотогава, докато има и възможност, и интерес за такава конверсия до пълното изчерпване на ресурсния потенциал на страна.

А след това?

Ами той като се изчерпи, какво значи след това? След това идва нищото. Какво значи след това? Територията се изчиства, изчиства се от досегашните си исторически, инфраструктурни и всякакви характеристики. Даже един град като София ако продължава да се развива, както виждате, че е – без бюджет, без общинска управа, с идеята, че в националния бюджет влизат заявените бюджети от общините и кой каквото е заявил, това ще получи, а София не е заявила нищо, и ще има само клони по улиците, които са украсени като храстчета. И ако това продължава, и както се е превърнала в Содом и Гомор във всякакво нравствено, и етично, и морално отношение, той си заслужава по библейски градът да бъде напуснат от жителите си, и столицата да отиде някъде другаде. Това са правилата, по които се развиват обществата. Че няма ли държави, които са си сменили столиците? И че какво по-хубаво: ако 6 пъти е повече административният персонал на централната власт тук в София, в сравнение с други държави, а че ако я преместите, ще остане ли до 6 пъти повече – веднага ще се редуцира. Много от болестите на съществуващите корупционни вече практики и канали могат да бъдат преустановени. Така че такива решения предстоят. Няма смисъл да се залъгваме с тривиални изводи и анализи на числата, на това-онова, нещата са отишли там, където оперативен анализ не може да покаже никакъв смисъл и резултат.

Първите шест месеца от управлението на правителството на академик Данков изтекоха. Справи ли се с работата си премиерът? Как оценявате това правителство?

О, не ме питайте това. Всеки друг ще ви кажа по-хубаво от мен, как го оценява, защото моята оценка, как да кажа, все едно сега на шеф Манчев да му дадат нещо развалено там на масата, което вони страшно, не става за нищо и да го накарат да каже какви грешки са допуснати в готвенето на това ястие. Няма да ви каже, ще го блъсне, ще го отхвърли и това е всичко. Ако искате можем да продължим още за бюджета, защото това е еманацията на невъзможността българската управленска класа да си върши работата като управител и като собственик, като принципал на държавата. Значи, правите един бюджет, който в края на годината залага за следващата година едни оптимистични показатели,  които няма да ги изпълни. Но понеже е провластови бюджет, там е сложил, всеки каквото е поискал от тези, които, както казах, преди малко имат политическо представителство. Така хората са доволни, защото виждат, че заплатите им растат с един голям процент, нищо че производителността на труда не расте, нищо че не е работа на Денков, да прави колко е минималната заплата, защото това е нещо, с което работодателите има да се справят, защото то е проблем, когато отвън им сложите граница и на заплата, и на облагане. И хората доволни, и финансовият министър вика: "Ама така стимулираме потреблението“,  той се явява нещо като някакъв такъв стихиен или кенсианец, или е чел да кажем Хансен, Хаберлер или ония, които знаят, какво е вграден мултипликатор, знаят, как с дефицитно финансиране можете да осъществявате растеж. Този такива спецове не познава, той познава само Спецов. В какъвто искате смисъл го казвам, познава го. Значи, каквото Спецов каже, това е, което ще осигури приходната част на бюджета.

И какво излиза: Спецов управлява България, така ли?

Да, нима това не е видно? Той казва: кой дължи, кой не дължи, от него зависи кой е избран, кой не е избран, кой е надежден в бъдеще поради това, че е добър данъкоплатец. От него зависи, каква е репутацията на "Лукойл“ като надежден данъкоплатец, защото той издава писма дали са платили, дали не се платили. Т.е. в един така перфиден уж финансов вид се осъществява преса да кажем върху "Лукойл“: кой да бъде купувачът. Купувачът може да се окаже, че е само подставено лице на сега съществуващия собственик, защото с естествен монопол вие не можете така безразборно да се справите, той затова се нарича естествен монопол, защото на негова страна са силата и преимуществата в икономическия живот. Но ние се правим, че управляваме процеси, а всъщност предизвикваме кризи. И понеже няма кой да реагира на тези кризи и да каже: "А бе, кои сте вие там да разрушавате държава, икономика, общество?“, това нещо не само се толерира, то може и да генерира зараза и на други да почне да им харесва да правят като нас.

Благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря.