Ренета Инджова, служебен министър-председател в 84-тото правителство, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Поредният измъчен политически сезон завърши с приемането на важния Държавен бюджет и с вноса в Деловодството на парламента на конституционните промени. Бяха избрани и ръководителите на ключови държавни институции - управителят и подуправителите на БНБ, председателят на Сметната палата и изпълнителния директор на НЗОК. Но доколко предопределения избор бе илюстрация на иначе дълбоко отричаното от мнозинството квотно разпределение, той може и да не се брои за плод на парламентарно усилие. Общото между постигнатия въпреки некоалиционното ритане по кокалчетата консенсус е, че той е между ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. Можем ли да кажем, че въпреки всичките му обрати този сезон завърши успешно. Наш гост е Ренета Инджова, служебен министър-председател в 84-то правителство. Добре дошла в Аудиокаста на  “Фокус", г-жо премиер.

Благодаря ви, г-жо Събчева.

Предлагам ви да започнем с бюджета, може би, защото и министър-председателят Денков и Кирил Петков, и депутати от ПП-ДБ не спират да се хвалят с него: с бюджета са били отменили апокалипсиса, рестартирали са държавата и дават път на България. Въпросът е: адекватна на ситуацията в страната ли е държавната план-сметка или тя бе приета от немай къде, за да не падне правителството?

Ако погледнете времето, в което е приет бюджетът, това е краят на юли, което означава, че 7 месеца от изтеклата година са нещо, което вече е заложено и като разходи и като дейност на публичните финанси – защото те не са спрели, те работят непрекъснато 24 часа не 7 дни, а 365 дни. Това само означава, че с изключително закъснение е приет бюджет, който не може да даде нищо ново, освен да затвърди онова, което вече е направено, т.е. разходите най-вече, които са направени. И така, както всеки знае, събира си разходните ордери и вика: ама ето това е нещото, което ми е изходното начало при правенето на бюджета. След това какви приходи ми трябват да покрия тези разходи, прави се сметката за оставащите месеци на годината, и накрая са получили две числа, които представляват големия повод за радост, защото им дават възможност съвсем вече свободно, без да правят екстензии на бюджета да похарчат каквото могат до края на годината. И затова ще пада правителството, ако това не се направи, защото това е претенцията и това е гаранцията, че публичният ресурс ще дойде при политическите сили, които участват в неговото разпределение. Та, между заложени приходи за 40,8 млрд.  и заложени разходи за 47,8 млрд. това е нещо, което са смятали, за да им даде един дефицит от 6,1 млрд., който е приемлив. Него ще развяват навсякъде и ще казват: “виждате ли, ние се вместихме в дефицита“. Как са се вместили в дефицита, след като до сутринта на приемане на второто четене  имаше вероятността да не се разберат? Защото тази сметка е направена така провизорно, като кръчмарска сметка, че можеше и да не може да се приеме. Но както е известно, как го нарекохте – некоалиционното коалиционно образувание знае, че единственият му шанс е да приеме това, да се хвали, че въпреки всичко удържа дефицита. Това е една такава фокусническа операция, защото при всички преразходи, които са правени от 2020 г. насам и преди това във връзка с ковид, всичките неразбории не, ами грабежи по енергетичните кризи, които позволиха огромно събиране на пари и незнайно как тяхното използване. Взеха им ги, но за какво ще ги използват, е друга тема, която ще остане скрита. А когато има такова форсмажорно предоставяно предимство за цени, после би трябвало всичкото това обратно да се преразпредели и то по съответни приоритети. Това не може да стане, защото енергийното лоби не позволява. В крайна сметка, имаме един бюджет, който с 3 месеца изпреварва вече случили се процеси и радостта е голяма, защото тези 3 месеца ще дадат възможност после да се влезе в тримесечната рамка, която пък започнаха вече да я ревизират, не е 1,8% растежа, ами ще е 1% - по прогнозата на БНБ. Те БНБ взеха да стават доста нахакани, вече чува им се гласът. радев докато не беше избран за управител, беше тих и кротък, ама сега взе да им дава акъл как да правят бюджет. Бюджет у нас скоро няма да се направи такъв, какъвто трябва да бъде - регулатор, стабилизатор, ускорител на икономическия растеж, който да използва публичния ресурс по онези направления, които да дадат общ макроикономически растеж. Такова нещо в нашата държава не се прави, защото ние действаме както да кажем един бирник от османско време. Той отива да събира беглик и данък ли, десятък ли, каквото искате там, на място при овцете. Овчаря, като знае, че е дошъл данъчния период, той взима овцете и ги кара на високо в планината. Та колкото събрал бирника, толкова отчита. И тази хлабава данъчна политика е станала като традиция в нашето общество до ден-днешен, затова вместо планината, сега примерно са в Дубай тези, които трябва да плащат данъци. Но спрямо раята, бедния човек, Секс Спецов ли е, Спецов ли е, какъв е, той много добре им събира на тях до степен, в която може би няма друг бюджет по света, в който приходите от физически лица са по-големи отколкото приходите от корпорации. Представяте ли си го това, какво би могло да означава за равнището  на данъка, който плащат фирмите и за бирническото отношение към физическите лица, които без да искат са с най-ниски доходи, но са основен източник за попълване на бюджета. Така че ето в тези неща се измерва радостта от приетия бюджет. Тази радост ще бъде поддържана по определени счетоводни трикове, защото за пръв път има заложени капитални вложения. Обикновено, като ще ги залагате през август, това означава, че те не са използвани, ще бъдат използвани за резерв, защото в никакъв случай, фактическото до сега към август месец ниво на дефицита не е 6,1 млрд., а е много повече. Ние знаем как последните дни, преди да си отиде правителството на този, който в момента пак е финансов министър, което е нещо, което може би в учебниците по икономика трябва да влезе. Та от тези пари ще се взимат за капиталови разходи, затова и ГЕРБ пропищява, че няма магистрали, няма мостове, то и няма да има, защото до август месец няма, заложено е число, което ще бъде резерв за други работи. Това го правят винаги, пак ще го направят.

А няма ли да се окажем малко преди края на годината "на червено“ и да се питаме: откъде пари?

Нали сега за червеното говорим, и то това червено, когато за държава се отнася, то се намират източници. Аз пак казвам, таванът на българския бюджет винаги е нисък, това е все едно един дрон лети над икономиката, ама така високо лети, че не може да я захапе, в смисъл такъв, че не може да извлече от нея данъчния приход, а пък разхода го прави по олигархичен и по стар маниер. И тогава бюджета може да го вържете на всякакво ниво, пък от друга страна все изсветляваме част от дейностите. В страната има потоци на такива акцизни неплащания: дрога, оръжие и т.н., които може да се превърнат в източници да подпомогнат държавния бюджет.

Вече обърнахте внимание, че икономическия растеж предстои да бъде ревизиран от 1,8%, но няма ли да се ревизират и останалите основни параметри на бюджета?

Разбира се, затова говоря, че това е една такава радостна оптимистична картина, провизорна, направена така, че да кажем на света, че имаме бюджет. Защото какъв пък беше смисълът да се прави правителство, ако няма да има бюджет. По-икономичната работа, ако се спазваха правилата, беше да се върви към екстензия, в която ги няма претенциите на всички лобисти в парламента, но сега ще видите една голяма рубрика “За политики", това пък е най-тъпото название, което  използват съвременните ни политици, че били заложени средства за политики. Няма политики в една икономика. Или има една насочена с консистентни, с определени приоритети, плюс знайно какви цели и за какъв период ще ги преследва или няма. Ама политика било детските градини, политика било пенсиите, политика било заплатите. Ама те тези политики идват от това, че с десетилетия и столетия този народ е държан на цени и доходи, които нямат съпоставимост с международните. И сега, като ще им сложат едни евра тук като валута, изглежда, че ще трябва и базовите показатели за доходите да се поправят. Друг е въпросът, че производителността на труда е такава, че това изпреварващо растене на дохода спрямо инфлацията е гарант, че тя ще продължи, инфлацията имам предвид, да бушува, защото и това да кажем: този бюджет не изпълнява антиинфлационна политика. А съчетано с липсата на всякаква политика от гледна точка на Централната банка и паричните регулатори се оказва, че куче влачи, диря няма. Животът е  благосклонен към българите, той ще ги подреди нещата, пак ще оцелеем, пак ще оживеем, ние сме корави.

Обърнахте внимание също, че приходите от физически лица са колкото от юридически.

Повече.

Дори повече. Това няма ли да доведе до промяна в данъците?

Вижте сега, ние тук, независимо в какъв етап на цикъла се намираме, има застъпници, че 10% корпоративен данък е абсолютно неотменим, защото иначе бизнеса нямало да може да се мотивира да инвестира, и няма да стои в страната и ще изтича. Ами той е изтекъл отдавна. Нови, чужди инвестиции не влизат, и да влязат, те са в такъв мащаб, който не предизвиква мултиплициращ ефект, той идва в ишлемета, в субконтракти, в неща, които нямат народостопанско значение. И при това положение ние няма какво да очакваме, че приходи-доходи ще играят някаква положителна роля в развитието ни.

Нито в бюджета, нито в програмата на правителството виждаме цели за повишаване на производителността и конвергенцията на доходите.

Точно така и конкурентоспособността...

И конкурентоспособността със страните от еврозоната. И тук искам да ви попитам, не се ли хващаме прекалено ...

Хвалихме се, искам да кажа преди да попитате, че се хвалиха неправомерно, че много голям растеж имали на износа в последно време.

На оръжие?

То и растежа на износа като го сравните с динамиката на вноса, която традиционно е изключително изпреварваща, това са работи, които ги приказват ей така, колкото нашето настроение да не се разваля. Слушам ви за въпрос.

Не се ли хващаме прекалено на сляпо за формалните критерии за еврозоната, докато реалните не ги ли избутваме на заден план? Ето, като производителност, конкурентоспособност, конвергенция на доходите?

Нали там имаше един запис ли, какво беше, в който ни бяха казали, че Урсула фон дер Лайен се е съгласила да не е много строга. Те не бяха строги и в 2007 г.

Ама тя после се отрече.

Е, ама тя няма начин да не се отрече, но аз като знам през 2007 г., предшествениците й как насила ни приеха, преди да сме готови, аз казвах, че не сме готови, но един демократ ми каза,"колко злонамерена трябва да бъдете, за да ги говорите тези неща". А когато подготовката я няма, после вместо радост идва плач и скърцане със зъби. А ние подготовката сега я нямаме.

Можем ли, г-жо премиер, да направим от Бюджет 2023 изводи какви ще бъдат Бюджет 2024 и Бюджет 2025?

Е, да, те имат една 3-годишна рамка в която описват бюджетната процедура. Не са си пренесли на страницата решението от Народното събрание, аз заради интервюто погледнах, какво като протокол имат на страницата? Няма го на страницата на финансите въпросното решение.

Да, аз също погледнах, няма, не е качен гласувания текст.

То няма как да се качи, то трябва да се нагласи. Аз все пак разчитам на средния ешелон в министерството, има си специалисти, които на тези илитерати  ще им направят така сметките, че да изглеждат прилично. Но при всички случаи ще трябва да се приложи процедура на хватки счетоводни, бюджетни и т.н., за да може нещата да изглеждат благовидно.

Значи бюджетът е с насипни текстове и счетоводни трикове, така ли?

Иначе, вие как си я представяте работата? Харчиха, харчиха, харчиха, сега нищо ново не се е случило.

И искат да харчат още 200 милиона отгоре.

Да, и ще повишат и пенсиите, ще повишат и  заплатите. И още един парадокс има, от който идват масата проблеми, но те са също традиционни. Ние имаме 5-6, може би и още повече пъти по-голяма публична администрация, която гълта големия текущ ресурс на публичните финанси. Но ето, сега на всички тях вътре ще  бъдат увеличени заплатите. А пък доскоро на публичния сектор средната заплата беше по-висока отколкото в частния сектор, това е в подкрепа на каквото ви казах, че частния сектор не е донор на данъци в бюджета, а е ползвател, той капиталистическия си статус го дължи на това, че му дават пари от бюджета и става капиталист.

В крайна сметка, къде може да се издъни бюджетът? Защото и най-добрите сметки накрая се провалят, както казва един закон на Паркинсон.

Как да кажа, намаляват пенсионерите, там 10 млрд. На тях се дават за пенсии, те намаляват с 50 000 ли, по колко, което облекчава в известна степен. Има една по-бърза динамика на растеж на осигурените, на заетите, но общото количество, страната по население се свива и това само означава, че имаме работа с една по-малка машина за производство на публичен ресурс. А като имаме предвид, че властта у нас се генерира, рекрутира и упражнява единствено и по повод на основния интерес да се използва публичен ресурс. Това не е както да кажем, едно развито нормално, смислено и морално общество, където държавния бюджет е, за да поддържа инфраструктурите на обществото. На първо място на държавата и нейните органи, и на хората с тяхното здраве и образование. Тук имаме да поддържаме много други работи.

Е, да, но публичният ресурс на практика поддържа партиите в парламента.

Да, това казвам, много други работи, не ми се вече говорят, защото омерзението ми става още по-голямо.

Ако позволите въпрос, който само външно няма връзка с бюджета. Какви ще са отраженията върху икономиката и финансите ни, ако се проведе референдум за лева на “Възраждане" и искането за запазване на лева спечели. Какво ще се случи?

Референдумите у нас нямат тази политическа стойност, пък и юридически може да не го пуснат. Изборите как ги правим? Някой да е оспорвал резултати от избори, да си спомняте? Влизането в еврото не е наша адженда. Ние само така се стараем, да кажем, да скачаме преди да кажем хоп, не казваме хоп, преди да сме скочили, т.е. готови сме, както сме готови за Шенген.

Да преминем към темата за ревизия на основния закон. Дали въобще се налагат, каквито и да са промени в Конституцията?

В една Конституция промени могат да се залагат само, ако те са в контекста на по-силното, по-доброто, по-ефективното изпълнение на принципите на самия основен закон. И всички допълнения, да кажем в Американската конституция, те се явяват и като допълнения – амендмънтс се наричат, т.е. това са допълнения. Една конституция, ако е самоучредена, тя предполага промяна, ама ние не сме се учредили още, защото аз досега не съм разбрала как българското общество е функционирало добре или зле по отношение на това, че има конституция от 1991 г. насам.  Както не е направено нито сравнение с предишната Живковската, нито с предишната Димитровската и т.н. Онова, което представлява княжеската, първата, Фердинандовата, тя е белгийски вариант и ние нея можем да я наречем дарена конституция. В дарените конституции не се предвижда финализация, каквато ние сега тук се опитваме да направим. Те въобще нашите конституции само се конструират, а вариантът, ако трябва да бъдат преустановени, не е предвиден. Ние се развиваме само в нови работи, стари работи... То и в политически смисъл е така:  един като влезе веднъж в политиката, го гонят, само ако имат да го устроят някъде. В този смисъл промяна на конституцията е една такава партенка, която, ако стане пък реална, те ще кажат “о, разгеле, хубаво стана". Но тя е обоснована и търсена в контекста на удължаване на модела на краденето. Значи, трябва да се направят такива добавки, които да направят по-свободна цялата рамка, защото Конституцията не е подзакон, а е принципна рамка. Да я направят рамката по-широка, по-хлабава, да може вътре да влизат работи като например национален празник, да влизат работи като права. Е, сега като гледате, че там с 400-те шева ще сложим едни такива права против говоренето, омразата, и то ще е за говорене, а не за действие. За действие ние регламенти не правим, ние сме общество, което не прилага закона си. Така че това, което искам да кажа, ние досега не сме я прилагали тази Конституция, за да разберем има ли нужда от промяна или не. Но ако чрез нея ще се направи така, че една политическа сила, която досега , чрез дълбоките си механизми влияеше върху нашия живот и въпреки това, винаги присъстваше в него, сега демонстративно и явно и като предлолжител на конституция ще вземе своето. Аз смятам обаче, че по-престижно беше да се смята, че една политическа сила упражнява невидимо влияние, отколкото да прави тази провокация, да иска да определя конституционните основания на българското общество. Не, че в Европа не е тази тенденцията, не е този талвега, не е вълната, на която се движат всичките процеси, а и всичките тегоби на Европейския съюз.

Коя политическа сила имате предвид- Движението за права и свободи?

Да.

А защо им трябваше да излязат на светло? Задкулисието не ги ли устройваше?

Точно това казах, опитах се това да обясня. Аз смятах, и смятам, че задкулисието е по-добро, отколкото директното излизане на сцената, но това само означава, че може салфетката на разпределението на геополитическите последици от новия икономически и световен ред, който сега се гради, да изисква това. Ние не можем да знаем. Но от друга страна, признаците на проявлението на тези признаци, вече е ясно. Ето, със знамената се извърши тази, как да кажа, пилонна история. Значи, като че ли знамена не се развяват по целия свят национални, тук излезе, че едва ли не е голям грях българско знаме да се развее където и да било. После трябваше да направим изводи, защо пък са украински знамена. Тоест, направи се една каскада от операции, които да проверят каква е атмосферата в барокамерата и какво може да понесе.

Любопитно е, г-жо премиер, в салфетката на  Байдън, къде се намира България? Защото в салфетката от Ялта ние бяхме на другата страна, която ни донесе доста страдания.

Сега, ако смятате, че те знаят, какво точно биха искали? Така в крачка нещата ще се решават, а пък и на нас ли ще кажат, какво ще бъде. Но във всички случаи досегашният световен ред е изчерпал потенциала си и сега тук със страшна сила се търсят нови форми. Тежко ни на нас, които не знаем, какво ще правят. Но за нас остава онова, което повтарям, вече глас не ми остана,  че нашите борби, имаше период в който можеха, и имаше бленда, имаше прозорец, имаше възможности, все повече те се затварят. И колективния познавателен код и кода на съзнанието на българското население, той пък се заключва. Хич не му пука, какво ще става. Така че няма и смисъл да се търсят мотиви, да се търсят фактори, да се търсят обоснования за необходимостта да се противодейства.

А дали поста на Румен Радев е сведен до церемониал майстор или до капел майстор в сградата на президентството, предстои да видим. Но какво постигнаха трите некоалиционни коалиционни партньори ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС с новия поглед към служебното правителство?

Това е всъщност пехливанска борба за кой ще, както се разбрахме, кой ще управлява публичните и частните ресурси, защото и частните ресурси у нас имат такъв корпоративно-политически характер на групите, които ги представляват. Премениха сили, оказа се, че групата на тези, които искат промяна, всъщност е абсолютно несъстоятелна от гледна точка на капацитет, на потенциал. Сега не може всяка работа да се върши от всеки, някаква подготовка трябва. Тази подготовка с времето хич не се получава и в крайна сметка има реванш, има реставрация, има възстановяване на статуквото, каквото означава, че в българския вариант всеки опит за реформа и промяна се превръща в заздравяване на системата.

Как завърши този политически сезон на драматичните обрати? Можем ли да кажем, че е успешен, както се гордеят с него основните играчи?

Успешен за тях, да отиват на море.

Те вече са там със сигурност.

Тогава какво да ги мислим ние дали е успешен или не. Имат свойството да не се съобразяват с това, какво мислят за тях хората, имат свойството нагло да афишират липсата на морал, на достойнство, на критерии за справедливост, имат достойнството да са в котерии, защото попитахте за групите, това са котерийни групи, в които понятието свързаност не съществува, конфликт на интереси не съществува, има само оплетеност. Няма да я наричаме свинска оплетеност на черва, защото вече има нова конструкция, в която трябва да сме политкоректни.

Г-жо премиер, докога обаче държавата ще издържи така: в това темпо и с този сценарий? Вие сте опитен икономист, до кога ще издържи?

Това е квази държава, тя не се подчинява на правилата на една същинска държава, следователно тя ще поддържа един начин на поведение. На времето имаше един голям икономист на третия свят Раул Пребиш. Традиционното общество той го делеше на едно, което прави опит за скок и традиционно общество, което се опитва, но не може да направи скок. Ние сме от второто общество. Има такива общества, това ще е екзотиката, може пък да започнат да идват туристи да гледат как може на една територия да няма държава, пък има природа, има ресторанти, има всичко, каквото на тях им се харесва. Необяснимо иначе ще бъде, защо им харесва. Това им харесва, значи може и така.

Тоест, ние си запазваме, ако не друго, поне новаторската позиция в политологията?

Да. Ние ще бъдем във всеки учебник по политология един специален случай, който ще се изучава. Винаги съм го казвала това в чужбина.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря.

 

Цоня Събчева