Радомир Чолаков, ГЕРБ-СДС, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Депутатите се събират отново днес, за да направят нов опит да изберат председател на Народното събрание. Пленарното заседание започва в 10.00 часа. Във вчерашния ден след 8 часа на гласувания, дискусии и почивки, първото пленарното заседание на 48-ото Народно събрание беше прекратено без  да бъде избран председател. Пет партии издигнаха своите кандидати за председател и това на практика разпиля гласовете без възможност никой от тях да събере мнозинство. Защо депутатите не се разбраха и ще се стигне ли до някакво адекватно за страната ни решение днес? Тези и още въпроси ще обсъдим с Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС. Г-н Чолаков, по-мъдро ли очаквате да е днешното утро? Какви са вашите предположения?  

Да ви кажа честно, не знам. Ситуацията се мени, както виждате, на всеки 6 часа, даже има по-кратки интервали. Не знам дали ви направи впечатление, но още миналата седмица когато ние казахме, че ще издигнем нашата кандидатура за председател на Народното събрание, което си беше и редно, останалите партии запазиха известно мълчание, няколко даже казаха, че се подготвят със зам.-председател. Тоест, имаше нагласа, че няма да има други кандидатури, защото всички партии знаят какъв е редът в тези ситуации, че първата политическа сила издига председателя. След като ПП изведнъж рязко казаха, че ще издигнат г-н Минчев, и всички останали, БСП, "Възраждане“ казаха, че издигат техни кандидати. И стана това, което стана. Нормално е сигурно като има много кандидатури всеки да гласува за своята докато се постигне консенсус. Сега ходът на ПП с това, че изтеглят г-н Минчев и няма да го пускат в надпреварата, аз не бързам да го разглеждам като положителен знак, защото те винаги са имали двойно дъно – едно говорят, друго правят, така че нека да изчакаме да видим. Подозирам, че има някакво двойно дъно. Но надявам се да бъда опроверган.  

Г-н Чолаков, вчера Асен Василев каза: "Да свалиш кабинет на ПП и после да търсиш подкрепа от тази партия е малоумно“. Как ще коментирате тези думи?  

Значи тук има два аспекта на този въпрос. Единият, че кабинетът на Кирил Петков… Вижте, вие съжалявате ли за кабинета на Кирил Петков?  

Аз не мога да давам оценка, аз съм журналист.  

Да, да, разбира се. Задавам реторичен въпрос. Защо всички се хващат на тази мантра "Олеле, Боже, те свалиха нашия кабинет“. Имаше ли някой, който да харесва този кабинет в неговия край? Това първа. Второ, това беше една абсолютно безпринципна коалиция. Вие знаете, че те нямаха нищо общо тези партии една с друга и се крепяха с обещания за някакви сделки очевидно. След като не станаха сделките, те се разпаднаха, както се видя. Значи, те се обвиняваха едни други в корупция, което беше нещо страшно. Така че не вижда защо трябва да ни обвиняват, че сме свалили този прекрасен кабинет, който се разпадна заради собствената си корупция. А сега да искаме подкрепа – не, ние не искаме подкрепа, ние не молим да подкрепа. Разбирате ли? Първата политическа сила има право да издигне кандидат за председател на Народното събрание – това е. Или спазваме или не спазваме правилата. ПП от началото не искат да спазват правилата, от момента, в който подписаха декларации с невярно съдържание и извършваха незаконни интереси. Така че ние не очакваме от тях да се придържаме към правилата. Аз затова ви казвам, че с този ход на оттеглянето на г-н Минчев, според мен, има някакъв втори план. Не им вярвам. Не им вярвам.  

А какъв е планът на ГЕРБ, г-н Чолаков? Имате ли план?  

Планът на ГЕРБ е да видим може ли в Народното събрание да има здрав разум и да се постига консенсус. Разбирате ли? Ние в момента искаме нещо, което никога не се е случвало в българската нова история… 

Абсолютно, безпрецедентна ситуация.  

Да, да, това е безпрецедентна ситуация. Не, не, знаете ли защо е безпрецедентна? Защото ние или ще се научим да постигаме консенсус, или отново ще разпаднем парламента и отново отиваме на избори. Тя е много ясна ситуацията в момента. Консенсус срещу разпад.  

Абсолютно, така е. Но няма ли отново да имаме от същото?  

Ама ние ли ще сме виновни? Ние казваме: "Хора, в момента ни е необходим консенсус и за председател на Народното събрание, за дневния ред на Народното събрание, за Министерски съвет евентуално, ако изобщо стигнем дотам“. Всичко това или ще стане консенсус, или няма да стане. Какво неясно има?

Какво пречи в цялата ситуация: гордостта ли, суетата ли?  

Гордостта, разбира се.  

Деградира ли, според вас, политиката?  

Тя може би деградира от много време. От момента, в който започнаха онези бунтове с онези лъжи. Защото не искам сега да връщаме лентата, да си спомняме защо всъщност започнаха онези бунтове 2020 година и какво толкова се беше случило, че… Но хайде да не се връщаме чак толкова далеч. След като миналата година беше нарушена флагрантно Конституцията пред очите на всички, бяха подписани декларации с невярно съдържание, лъжата стана норма в политическия живот. Разбирате ли?  

Кои декларации визирате?  

Декларацията, че Кирил Петков не е канадски гражданин, няма двойно гражданство, че няма пречки да заеме поста министър. От онази декларация започна всичко. След като онова нещо беше толерирано, след като всички медии казаха: "Е, голяма работа, карай да върви. Те пък са толкова симпатични“, след като допуснахте да лъжат, непрекъснато да лъжат, и това да им бъде прощавано всеки ден, затова се докарахме дотам. И оттам дойде и гордостта. Вие ако можете един човек или някаква група хора, или едно общество да го лъжете всеки ден, и то да търпи безропотно, естествено, че ще се възгордеете. Естествено, че ще полудеете. И това се случи. Тези хора решиха, че могат да правят с нас каквото си поискат. И го правят.  

Г-н Чолаков, вие сте човек, който сте живял в Германия, нали така? Наблюдавал сте и там политическите процеси, случващото се в страната?  

Да.  

Каква ще бъде цената, според вас, наистина за тази безпрецедентна ситуация в България? Как ще се отрази това на страната ни, у нас, и като цяло на позицията ни в света?  

В Германия, както и в целия европейски свят, цивилизован свят, както ние се изразяваме, не е възможно да се стигне до такава ситуация, защото там депутатите и изобщо политиците знаят, че те биват избирани, за да се грижат за обществото, за да се грижат за хората, не за нещо друго. Вие си спомняте, че в Германия два пъти беше правена широка коалиция между първата и втората партия, което също беше мислено за немислимо, и там излязоха популистки партии, и там обществото влезе в различни кризи. И просто политиците решиха, седнаха, стиснаха си ръцете първата и втората, колкото и да са противоположни, колкото и да се критикуваха, и намериха решения. Намериха ги. Значи, консенсусът е норма. Аз съм казвал много пъти: в Бундестага законите по принцип се приемат с консенсус, там няма гласуване на закон, разбирате ли? Аз не можех да повярвам като го научих това нещо и като го видях. Там законът се обсъжда дотогава, докато всички са съгласни, защото той само тогава е устойчив. Един закон, приет със 121 гласа, не е стабилен, защото при следващо мнозинство той ще бъде отменен. То затова нашите закони се лашкат непрекъснато и непрекъснато променяме закони, защото се приемат силово и се налагат силово, защото нямаме консенсус. Е, сега е дошъл историческият момент пред българското общество и пред политиците в частност, в който наистина, вижте, ние сме на вододел: или започваме да мислим в консенсус, как да се спогаждаме, бе хора. Защо не можем да се спогаждаме, какво толкова имаме да делим в тази страна? И г-н Рашидов вчера го каза – откъде се научихте да мразите толкова, бе, какво стана? Или наистина ще се научим да постигаме консенсуси, или наистина Бог да пази България, както се казва. Но на Запад това е немислимо, което се случва тук. Аз мисля, че никой не ни разбира, и ние непрекъснато, значи, последните 8 месеца…  

Никой не разбира ГЕРБ ли?  

Не, никой не разбира какво става в българската политика. А на Запад много добре разбират какво прави ГЕРБ. Вие виждате одобрението, което идва за политиката на ГЕРБ от Европейската народна партия. Никой не разбира какво става в българската политика.  

Г-н Чолаков, в тази връзка, според вас, кои са основните противоречия между партиите? Защо е трудно да се разберете, да влезете в диалог?  

Ами честно да ви кажа, сега трябва да влезем в сферата на приложната психология, защото рационални обяснения няма. Аз например вчера имахме един диалог с г-н Христо Иванов от парламентарната трибуна, и го попитах: "Добре, искате да разговаряме, казвате, че сте "За“ съдебна реформа, ние казваме, че сме "За“ съдебна реформа“, и в момента, в който ние кажем на ДБ: "Хайде да седнем да разговаряме за съдебната реформа“, те казват: "А, не, не, защото с ГЕРБ не може да се разговаря по принцип“. Значи, има тук някаква характеропатия, има обсесията примерно на ген. Атанасов, който непрекъснато всеки ден, чувам, че тази сутрин пак е говорил по медиите, че той никога няма да допусне да има разговор с ГЕРБ. Това е личностно обсесия, това е някакъв личностен проблем, който не мога да си обясня. Вчера, между другото, г-н Янев каза: "Има 10-15 души…“, - това, между другото, беше много важна фраза. И според мен, той трябва да бъде питан малко да поразвие тази своя теза. "Има 10-15 души, които разделят българското общество непрекъснато“. Ами дайте да ги видим кои са тези 10-15 души, и да ги изолираме. Защото наистина това е някаква отрова, която непрекъснато се влива в обществения живот и между политическите сили на принципа "разделяй и владей“. Интересно ми е кой ни разделя, за да ни владее? И защо, вчера го казах, защо стари системни партии, като ДБ и БСП, се хващат на тази лесна въдица? Да бъдем разделяни, за може цялото общество да бъде владяно. Виждате, че парламентът в момента е разпад. Кому е изгодно? Знаете, в римското право това е основен въпрос – кому е изгодно, кой има интерес от това, което се случва в момента?  

Може би вие, политиците.  

Защото българското общество няма. Не, не. Защо мислите така? Защо?  

Отново ще отидете на избори евентуално.  

Ами, ако няма консенсус, ако не може да се постигне консенсус, ако ПП, ДБ, БСП са толкова втвърдени в тази си позиция, че няма да има председател на парламента, няма да има правителство след това, естествено, че ще отидем на избори. Но в крайна сметка може би така и трябва.  

Г-н Чолаков, а какво мислите за предложението на "Демократична България“ за ротационното председателство?  

Знаете, че го приемаме това предложение. Сега има различни съображения, че може би е противоконституционно. Според мен, въпросът е как би могло да бъде реализирано едно такова предложение, така че да не бъде противоконституционно. Естествено, че нали, да изберем в момента двама председатели, няма как да стане и е противоконституционно, аз мисля, че има филигранни юридически механизми, с които може да се постигне този ефект без да се нарушава Конституцията. Интелигентно предложение, както знаете, снощи г-н Борисов, Изпълнителното бюро каза, че го приемат.  

Тоест, има вратички това нещо да се изпълни. Вие сте юрист, и сте наясно с това?  

Може, да. Аз твърдя, че може да се изпълни, да. То изисква филигранна юридическа работа, но може да се изпълни, да. Хубаво предложение, разумно. Въпросът е да видим сега другите колеги как ще реагират.  

Днес се очаква да започнат разговорите и с контактната група, с г-н Плевнелиев, Соломон Паси. Какво очаквате? Ще спомогнат ли тези разговори?  

Там нямам информация да ви кажа докъде са напреднали, вървят ли, ще има ли разговори. За съжаление, тя нали контактната група щеше да бъде за политики, но както вървим, в момента може би контактната група първо трябва да се занимае с въпроса ще има ли председател на Народното събрание, и ако няма да има председател, то не виждам смисъл и от по-нататъшни разговори. Това е всъщност първият разговор, и знаете ли, хубаво е, че става така. Хубаво е, че става така, за да се види още от началото нивото на противопоставяне и решимостта на ПП да взривят българския парламентаризъм. Нека да се види и всички да си правят изводите. Всяко зло за добро, както се казва.