В Детския отдел на НБ "Иван Вазов“ работата с деца търси нови хоризонти

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Радка Анчева, главен библиотекар.

Има ли нещо специално, което подготвяте по повод 145-годишнината на библиотеката, насочено към децата, разбира се?

В интерес на истината, през цялата година ние участваме в тези така наречени тържества, които са част вече от кулминацията, която ще бъде на 29 октомври. Но като цяло Детският отдел е изключително активен, защото знаем, че нашите малки читатели са бъдещите възрастни читатели. И за целта, освен традиционното заемане и връщане на книжки, ние имаме много мероприятия, които целят привличане на детската аудитория при нас, в Детския отдел, които не са свързани с тези дейности, а са например "Бебеландия“, която вече пета година върви и която се радва на изключително голям интерес от нашите най-малки читатели и съответно техните родители, която се провежда всеки вторник от 11.00 до 11.30 в Детския отдел, в която колегите, които са специалисти, провеждат заниманията, като адаптирани книги, т.е. играят върху тези книжки, които са съответно за подходящата възраст за децата, и е изключително интересно и много забавно. Освен това, постоянно в Детския отдел имаме календар на културните прояви. Всеки един месец е свързан с изложби, посветени на детски автори, както творчески работилници – за 1 март, като "Бели и червени, румени, засмени. Имаме постоянно изложби за Освобождението на България, открити уроци.

Лятната читалня, която стартирахме преди две години, която се провежда на открито в двора на Детския отдел, също се радва на изключително голям интерес и посещаемост от деца, защото там каним на открито известни детски автори от цялата страна, които идват при нас, представят своите книги и произведения. И не само това – те рисуват, пеят с децата. Гостували са ни проф. Минчо Димитров, цигуларят, капелмайсторът на Пловдивската опера.

Изобщо, много, много интересни, много инициативи, които наистина са изключително полезни и също са и част, някои от тях, от културния календар и на Пловдив.

Имаме участие в Нощта на музеите и галериите. Това, което ни предстои в момента, се казва "Коледна Бебеландия. Коледни вълшебства“, което е кулминацията на всички тези наши занимания, които провеждаме. Тази година ще бъде на 10 декември, като ще имаме и Дядо Коледа, г-н Васил Караманлиев, който е актьор, той ще присъства. Раздаваме подаръци на децата, забавляваме се. Ние също имаме сценки, които изнасяме.

Участваме много дейно с нашите малки читатели в Маратона на четенето, в организиране на уроци, в организиране на творчески работилници.

На 17 имаме "Книжката на феите“ – една наша колежка, която ще гостува в детска градина, носи своето вълшебно сандъче, което представя на деца от по-голяма група, 6-годишните, мисля, че бяха четвърта група. Представя къде се намира Детският отдел, какви книжки притежаваме, защото имаме различни видове, имаме най-различна литература – музикални книги, имаме книги, които са с 3D очила. И наистина за децата ще е интересно. Литературата знаете, че е много шармантна, весела и привличаща, а в същото време и много поучителна, което е чудесно.

Да. Преобладават може би интерактивните игри и методи, за да ги привлечете.

Точно така.

Можете ли да ни кажете колко са активните читатели деца при вас? Не тези, които ги водят организирано. Има ли много такива?

Да, мога да кажа. 2100 са за 2023 г., защото в момента още не сме направили статистиката за 2024 г. Затова цитирам статистика от миналата година, от 2023 г. 2100 са редовните читатели, които посещават Детския отдел.

Има ли уникални сред тях, такива, които може да посочите?

Имаме. Да, точно така. Всяка година в началото на юли правим "Читател на годината“, което провеждаме съвместно с нашите колеги, за читатели от 5 до 105 години. И в нашата категория за деца просто сме много щастливи, защото и миналата година отличихме две големи наши читатели, братчета, които са уникални. Страшно много, 500 книги бяха прочели. Тази година още не сме направили статистиката, защото още не е дошъл краят на годината, но…

Да. А в каква възрастова категория са тези деца?

При нас четящите деца, които са отличени са 3-ти и 4-ти клас.

Винаги съм се питала какъв трябва да е подходът и как да се тръгне към тези деца, които се завръщат от чужбина, да кажем вече на юношеска възраст. Как ги привличате да започнат да харесват българската литература? Да кажем, нямало ги е дълги години. Какво се прави, как ги привличате?

Да. Ето това е един наистина много интересен въпрос и тук специално няма как да не го спомена, че просто малко по-трудно обхващаме тийнейджърската възраст, защото там има специфика на растежа. Но ние се стремим най-съвременната и най-модерната литература за тийнейджъри да я притежаваме. Тези деца, които се завръщат от чужбина, наистина се стремим да ги привлечем чрез българската литература, чрез българската книга, просто да бъдем интересни, което честно казано, малко трудно се получава, защото нямаме такива мероприятия, с които привличаме всички тези наши малки читатели, които ги хващаме още от бебета и им създаваме навици за четене, изграждаме устойчиви модели. Докато тук малко по-трудно става. И освен това, при тях вече е комбинирано с по-съвременна техника. Знаете, че трябва да имаме подходящата техника, която да ги заинтересува – чрез таблети, съвременни устройства.

С преводи съответно, защото те са говорили други езици до този момент.

Точно така, да. Тук наистина е малко по-трудно.

Значи, търпи развитие въпросът.

Да, малко е по-труден наистина.

Но наистина, в последно време доста деца се завръщат и това като че ли и в училище не е уредено като цяло. Защото децата попадат на българската литература от миналото, което им е много чуждо. Те не са запознати с много думи и изрази. Ако и в семейството не е работено преди това, малко сложно става.

Да, неразбираемо е за тях. Така е. Но пък се стремим. Сега има достатъчно съвременни автори, които издават литература, която е подходяща за тийнейджъри и е по-съвременна. И някак си може би това би довело до завръщането на тези деца и на тези читатели като читатели в библиотеката и припознаването й като място, не само като библиотека за взимане и връщане на книги, а и като социални контакти.

Защото това е много важно – да бъдат обхванати, т.е. да предоставим нещо ново, да бъдат в групи, които за тях са интересни. Под формата на събирания, на литературни клубове, на литературни търсения, на четения, които ще бъдат интересни за тях самите, защото съвременният живот предразполага отваряне на библиотеката към нашите читатели, за да могат те да се върнат съответно и да ни припознаят като тяхно място – така, както беше изградено през годините. Ето това е нещо, върху което работим.

Предполагам всички мои колеги в този бранш ще се съгласят, че просто това завръщане трябва да го направим и трябва да го направим така, както е в Европа и по света, където всички млади хора, не само млади, а и децата, както и по-възрастните, разбира се, припознават библиотеката чрез клубове, чрез интереси, чрез куизи. Просто да участват в обществения живот и да бъдат част от тази програма.