Политологът Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"



Г-н Симеонов, как определяте ситуацията след предсрочните избори у нас, които се проведоха в неделя?

Аз имах възможност струва ми се даже няколко пъти и във вашия ефир да предвидя каква ще е ситуацията след изборите. За съжаление е точно такава. Оказа се, че на хората не им се гласува, оказа се, че на политиците не им се управлява. Това е политическа анемия или знам ли аз какво, отворена врата към заболяване на демокрацията. Това е ситуацията в момента. И за съжаление, тя едва ли ще се оправи с още едни избори.

А с какво би се оправила?

Това лекарство сме го предозирали. А като предозираш едно лекарство… Ами, би се оправила с правителство. Съзнавам, че наистина българите този път сложиха един невероятен ребус – каквото и да изчисляваш, каквото и да мислиш, то не се получава нито математически, нито политически. Но няма друг начин, след една тежка зима евентуално, и дай Боже, не толкова тежка, каквато ще да е, след една караница между партиите и замеряне с лозунги, най-вероятно на следващите избори ще получим резултат, които или няма съществено да се различава от този, или ще различава в някаква непредвидима посока, може нещо още по-неприятно да се случи.

Какви възможности виждате вие? Какво правителство е най-подходящо в момента?

Повече от очевидно е, че е необходима някаква експертна и хладнокръвна политика в следващите месеци, но това е личното ми предпочитание. Иначе, анализ, ако направим на ситуацията, ще се види ясно, че възможностите са няколко: Или ще се съставя нещо такова, или по някакъв начин се припознава служебният кабинет на Радев още известно време под една или друга форма. Разтяга се максимално процедурата и някъде в началото на пролетта, всъщност, по-скоро на края на зимата, което ще е проблем, защото ще има зимни избори, може да отидем и на избори. Другият вариант е да се измисли някакъв ограничен във времето формат, евентуално до местните избори. Знам ли. Във всеки случай не да се прави някакво пълноценно политическо правителство, а напротив, някакво експертно с ясни, конкретни цели и задачи, с широка принципна подкрепа. Това е нещото, което би имало смисъл в тази ситуация. Но струва ми се, че много от политиците в България се нуждаят от още едни избори, за да имат оправдания пред своите електорати така да се каже да направят нещо подобно, и е възможно наистина да отидем на нови избори.

За да имат оправдание.

Пред своите електорати. Един гласоподавател на Христо Иванов няма да иска да е с Бойко Борисов, ако сте гласоподавател на Бойко Борисов, няма да искате с ДПС, ако сте гласоподавател на ДПС, всичко ще искате, но пък няма да има с кого, и т.н., и т.н. Това е положението.

Но пък обществото връчи мандата на ГЕРБ, но готова ли е според вас партията да преодолее тази политическа криза. ГЕРБ излъчи контактна група начело с Росен Плевнелиев и Соломон Паси. Добър ход ли е това?

Не е връчило съвсем обществото. При по-голяма разлика на изборите щеше да я връчи. То това беше един от основните въпроси, ние говорихме много преди изборите анализаторите. Ако имаше голяма разлика, ГЕРБ нямаше къде да ходи, така да се каже, щеше да трябва да прави нещо, защото щеше да му е връчен мандатът. Тук този мандат е връчен с 5 пункта разлика, което е много наистина – 130-140 хил. души, но все пак не е кой знае какво. Втората сила си е жива и здрава, доста, доста жизнена, тя не тръгна да се разпада. А това с контактната група е типичен ход на Борисов. Големият проблем, че тези ходове навремето изненадваха, даже очароваха мнозина, сега вече това беше предизвестено. Предизвестено беше, че той сега ще даде някакъв евроатлантически знак от типа: "Ето аз днес се навивам се на политиките на моите опоненти от "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“. И съдебна реформа ще направим, и всичко там…“, и съответно контактна група начело с двама евроатлантици Соломон Паси, Росен Плевнелиев. За мен симпатични хора, мечтатели, но за българското общество това не са най-убедителните лица, първо, и второ, да, те разбира се трябва да са убедителни за ПП и ДБ, но не за цялото общество. Но ми се струва, че това по-скоро няма да стане, защото тук Борисов просто прави онова, което обикновено прави – пуска едни ентусиасти напред. Дали това ще са по-малките му коалиционни партньори, дали това ще са господата Плевнелиев и Соломон Паси. В общи линии шансовете са повече да се стане за смях, отколкото да стане правителство. Но тук Борисов няма друг ход – той трябва да покаже, че прави нещо, получил е мандатът както вие казахте, макар и не в истинския смисъл на думата, и освен това, трябва да се готви за следващи избори, в които главното ще бъде: Кой е виновен да няма правителство, той ще го отнесе. Ако помните, още от лятото я играят тази игра. Всички се правят, че искат правителство, с изключение може би на БСП, която наистина искаше, няма друг избор, но всички играеха играта: "Да не изляза аз виновен, че няма правителство, за да не го отнеса на изборите“.

Защо според вас, политическият диалог куца в страната ни? Защо не искат да си говорят политиците помежду си?

Защо Борисов се задържа твърде дълго на власт в последното десетилетие. Това е обяснението. Да се задържиш толкова дълго на власт с цената на какво ли не, има постоянна омраза, и тази омраза после не може да се преодолее. Ние все още живеем в последиците от 2020 година, да не го забравяме. 2020 година каза Борисов да си ходи, и то по много категоричен начин, и този завой обратно не може да се вземе току-така. Христо Иванов се опитва да вземе този завой. Той от няколко месеца насам иска да има диалог с ГЕРБ, даже си навлече гнева на "Продължаваме промяната“, естествените му партньори с това нещо. Но този завой не се взема толкова лесно. Ти до вчера си говорил, а скоро Борисов беше и арестуван. А Христо Иванов онзи ден каза: "Ние никого не сме искали да арестуваме“ или нещо от сорта. Вижте, че се опитват да вземат този завой, но не е лесно. На ГЕРБ им е лесно, ГЕРБ винаги така се опитва да прави – когато в САЩ имаше либерално управление така да се каже, и въобще по света още не беше дошла до такава степен консервативната вълна, олицетворявана от Тръмп, Борисов беше с либералите. Той беше с хора от мрежата на днешна "Демократична България“. После, като настъпи консервативната вълна, той беше с консерватори, с националисти – Каракачанов, Сидеров, Симеонов. И сега пък иска да се обгради с либерали. На него му е лесно, той така си представя баланси, но на самите либерали ще им е трудно да припознаят Борисов отново.

Казахте, че Росен Плевнелиев и г-н Соломон Паси не са най-подходящите фигури. Кои според вас са подходящите фигури в ситуацията?

Не, не, не. Напротив, те са изключително подходящи за разговор за либералите и космополитите, защото самите те са прогресивни хора, либерални, космополитни, но не са най-високорейтинговите фигури за българското общество. Това имам предвид. И пак да подчертая, че това са наистина за мен лично смислени хора, защото са едни от малкото хора на българския политически терен, които не се забравили как се мечтае. Това не е моя реплика, това мисля че по друг повод и за други хора каза журналистът Константин Вълков, че понякога в българския политически живот забравяме да мечтаем. Вижте, "Продължаваме промяната“ е в интересна ситуация в момента, защото те точно като ГЕРБ миналия път са в състояние да кажат: "Хайде сега, вие ни свалихте…“

Ние ще ви бъдем опозиция.

И тази роля на опозиция хич не е лоша в такава ситуация. Защото в тежката зима други се пържат, а ти седиш отстрани и намираш проблемите. Така Борисов правеше. Само че тук, ако "Продължаваме промяната“ не играе добре тази игра, българите ще им стоварят после отговорността за едни нови избори, и може да се окаже, че те са губещи от цялата работа. Сега, ако играят добре играта, в годините напред те имат един много голям шанс, и то много важен, шансът да се превърнат в траен втори полюс на българската политика. В България и въобще в политическия живот винаги трябва да има някакво водещо противоречие, което да движи нещата. В България от години, от десетилетия това противоречие е противоречието Изток-Запад, или балканско-консервативно-битово срещу прогресивно-западно-софийско и т.н. Това винаги е противоречието София-не София, винаги е противоречието на поколенията. Много естествен полюс се оказва "Продължаваме промяната“, ако играе играта си добре. Вижте им резултата в София – това е типичното софийско младо поколение.

И това е много, много, на всичко отгоре имат и пенсионери като солиден дял от вота им, защото увеличиха пенсиите. Струва ми се, че те имат шанса да останат. Като влезеш в  такъв двуполюсен режим, като напипаш някаква обществена струна в обществото, не изчезваш, както изчезна Слави Трифонов, ами започваш да се мобилизираш взаимно със своя противник. Колкото по-силен е ГЕРБ, толкова по-голям дразнител, следователно по-силно ПП, и обратното, по-силно ПП, по-голям дразнител, по-силен ГЕРБ. Така се мобилизираха взаимно ГЕРБ и БСП преди години в техните двуполюсности, ако помните. Така че ако ПП играе играта добре, сега може да постои в опозиция, ако има този късмет разбира се, и на следващи избори да избие нагоре. Само че боя се, че ГЕРБ и другите виждат ясно този план и едва ли ще ги оставят да бъдат блажена опозиция, просто ще се отиде вероятно на нови избори след като ГЕРБ разиграе етюда: "Ние правим всичко възможно за доброто на страната“. Така ми изглежда. Дано греша. Има все още шансове. Има трети мандат. Ако например третият мандат се вземе от "Демократична България“ – "Демократична България“ са доказали тази своя диалогичност, и миналия път, през лятото, когато се играха такива сцени, имаше такава опция да се заеме "Демократична България“. Помните, и тогава можеше и да се случи правителство. Беше дадена на БСП – БСП също искаше правителство не на шега. Така че има шансове колкото искате. Въпросът е да не ни се налага по трудния начин да разбираме кое е важното – да няма ескалация на конфликта в Украйна, да няма преки последствия за България толкова тежки в икономически план, защото тогава вече няма къде да ходим, ще си дадем сметка, че има въпроси по-важни от партийните лозунги.

Порасна ли егото на политиците в този смисъл? Кои са основните компромиси, според вас, които трябва да направят народните представители? 

Вижте, всъщност Борисов винаги е искал едно напоследък, и то е да излезе от политическата изолация, в която е поставен, да му се изчисти образът, и да преживее своя така да се каже сладък реванш, че е първа политическа сила отново. Той си го каза онзи ден. "Продължаваме промяната“, според мен, наистина имат енергията да действат, този ентусиазъм, в същото време не са толкова наивно, колкото се смяташе в началото – играят политическа игра, според мен, сравнително добре. И тяхната цел, според мен, беше в един момент, сега, ако въобще е имало такава цел, да, опитаха се и ги свалиха, опитаха се направят отново правителство, но след това влязоха в точно този режим – да не излязат те виновните, че нямало правителство, и припознаха плюсове в тази ситуация. Плюсът какъв е? Плюсът е, че няма да си ти управляващият в тежката зима, а ще отстъпиш контролирано, при това ще отстъпиш без да загубиш голяма част от рейтинга. Защото "Продължаваме промяната“ ако бяха останали да управляват, по естествен път щеше да има ерозия на рейтинга, и те щяха да си отидат по естествен път. Напротив, тук те, когато тръгнаха да ги свалят, те получиха отново противник, получиха отново удобната за тях тема от 2020 година: "Корупция–антикорупция“, "ГЕРБ-анти-ГЕРБ“, наместо темата "Цени“, "Украйна“ и т.н., където не им е толкова удобно, и на всичкото отгоре те успяха да мобилизират привържениците, както се вижда, да останат живи и здрави. И сега, ако си изиграят картите добре, хем са живи и здрави, хем не са на топа на устата в тежката зима. Това е добър вариант за тях. Тоест, тук не е въпрос само на его, може би е въпрос на его само при Борисов, там всичко е лично, при  "Продължаваме промяната“ е въпрос на политическа тактика. И знаете ли, когато става дума за его и за политическа тактика, от настоящата ситуация един от най-потърпевшите е президентът Радев, защото може да му се наложи той да отговаря за страната, при това с един парламент, който ще се занимава от сутрин до вечер с някакви лозунгови решения от сорта на това да пратим оръжия за Украйна, да приемем Украйна веднага в НАТО, след като няколко източноевропейски страни казали това лозунгово нещо

Но тази ситуация е много изгодна за повечето политици.

Но никой друг от НАТО не е казал подобно нещо, и ние сега се питаме: защо България не е направила не като САЩ или Германия, или Турция, а България защо не е направила като непосредствените съседи на Русия? Ами много ясно – непосредствените съседи на Русия са много по-уплашени от Русия общества. Това винаги е било така в историята. В смисъл, някой в България сега ще каже защо не сме поляци – не сме поляци. Та, на този фон на президента ще му е много сложно, защото той първо, ще е отговорен за тежката зима, защото на другите политици ще им е чудесно така нищо да не правят, да си правят кампания и от сутрин до вечер да ползват парламента за предизборни цели за следващите избори, а пък Радев да вади кестените от огъня. И второ, Радев ще му е трудно и по една причина – те ще му казват от сутрин до вечер неговите опоненти: "Ти си преял с власт“. Това е много, много неприятна ситуация: Хем ти идва тази власт, когато не я искаш, защото тя е огромна отговорност тежката ситуация и нямаш пълноценен парламент, хем ти си виновен. Това е тежкото. Ето тук е въпросът за егото. Като казвате кой ще е в подобна ситуация – да, президентът Радев най-вероятно няма да е в подобна ситуация в този случай.