Първан Симеонов, преподавател за политически кампании и изследователски методи в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

И в началото на 2023 година си обещаваме по-често да казваме "Обичам те“, но май сме станали по-прагматични – гласи изследването на независимия сондаж на "Галъп Интернешънъл Болкан“, в който агенцията провери какво си обещават българите на прага на тази година, като отправи за втори път въпросите, които отправи преди 3 години. Изследването е проведено "лице в лице“ с таблети между 12 и 20 януари, и сред 808 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Въпросът е: как се отразяват политическите процеси на очакванията и емоциите на хората? Наш гост е Първан Симеонов, преподавател за политически кампании и изследователски методи в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и изпълнителен директор на "Галъп Интернешънъл Болкан“. Г-н Симеонов, как се влияят мечтите и нагласите на хората през последните години при наблюдаваната политическа нестабилност?

И не само политическа нестабилност, и ценова нестабилност, и геополитическа нестабилност. В последните дни, дано не става по-лошо, но и нестабилност на земните пластове, което усетихме и в последните часове. Да стискаме палци да не се влошават нещата и да сме подготвени за всичко. Отразяват се зле. В личната сфера, както виждате, контакти с близки хора, сантименталност, всичко това се запазва, но когато питаме хората относно техните мечти, като че ли се наблюдава спад в увереността, че през започналата година може да се изпълни поне една от големите им мечти. Категоричен спад се наблюдава, когато става дума за участие в различни доброволни и други общественополезни акции. Т.е. спаднал е ентусиазмът на хората, спаднало е тяхното мечтаене, тяхното упование в бъдещето е спаднало. Хората са се прагматизирали. Това е според мен хипотеза, разбира се, това е провокативен сондаж, който колегата Юлияна Гальова при нас ръководи вече втори път. Той улавя в любопитен стил като за 14-ти февруари, свързан с любов, вино и какво ли още не, той улавя в любопитен стил някои неща, които може би са малко тревожни.

Кои са те?

Това свиване на мечтите и на ентусиазма най-вероятно е последица точно от по-неспокойния свят, в който живеем в последните 3 години. Това се наблюдава. Едно нещо някак си не се е свило и това е желанието за повече дисциплина. Значи, намалял е броят на тези, които си обещават повече дисциплина спрямо предишните 3 години. Това означава, че дисциплиниращите мерки, в които светът живя близо 2 години, че и повече, сега като че ли карат повече хора да мислят за отпускане, не за повече дисциплина. А като става дума за отпускане, инфлационните времена хвърлят светлина върху въпроса: ще харчим ли повече или няма да харчим – тези, които си обещават да не харчат толкова много в започващата година, сами по себе си не са толкова много, колкото са били преди 3 години. Т.е. мечтата да не харчиш толкова много на все повече хора се струва несъстоятелна на фона на инфлационните процеси. Казвам всичко това с усмивка. Защото това са хипотези, това е любопитен и забавен донякъде сондаж. Но наистина когато става дума за пари, по-малко хора вярват, че могат да спестяват, когато става дума за мечти, по-малко хора вярват в мечтите си, а когато става дума за общественополезна дейност, още много по-малко хора изразяват желание, което означава, че хората май се затварят в себе си, прагматизират се, и поводите за радост стават в личната сфера. Нещо, което между другото се хваща и в поредица изследвания на Световната асоциация "Галъп интернешънъл“, които периодично излизат и във връзка със 75-а годишнина на асоциацията. Скоро ще имаме и нови, много любопитни данни, така че ще има възможност да ги обсъждаме.

А това, че все по-малко мечтаем и/или сме ентусиазирани за обществени и граждански инициативи, свързано ли е и с готовността ни да гласуваме, с готовността на хората да гласуват или с нежеланието им?

Предполагам. Това ще видим и на предстоящите избори. В интерес на истината готовността да се гласува зависи и от менюто, които партиите ще предложат. Назад във времето високо гласоподаване в България е имало, когато е имало големи нови попълнения в менюто. Да видим сега какво ще е.

Можем ли да кажем, че хората много искат да гласуват, ама нямат желание?

Да, струва ми се, че точно така можем да кажем. Лошото е, че можем да го кажем за пореден път. Този шеговит израз някак си също вече се изтърка, както се изтърка самата процедура. Да видим сега с връщането на хартиените бюлетини дали ще се върне някакъв интерес. Аз съм доста скептичен. Да видим сега какво ще стане при наелектризирането на политическата обстановка в страната.

Г-н Симеонов, изненадващо започна тази кампания, тя още не е официално тръгнала, но започна със скандали. След "Нексо“ дойде "Магнитски“. След "Магнитски“ какво ще дойде?

Вижте, аз не знам дали това е свързано с предизборната кампания, защото България постоянно е в предизборна кампания в последните 2-3 години. Вижте, не ми се мисли, какво може да стане на фронта в Украйна, там има всички признаци на възможна ескалация. Така че напълно възможно е да наблюдаваме и още проблеми от такова непредвидимо естество.

Кои фактори ще повлияят в кампанията за избори на 49-ия парламент?

Тези, които изброихте и вие, и разбира се, надприказването кой е всъщност е виновен за това, че отново отиваме на избори. Разбира се, ще повлияят и коалиранията. Виждате, че има пренареждания – "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“ потеглиха заедно, междувременно още една коалиция, която използва думата "заедно“ доколкото виждам, има анонс, любопитно дали и какво ще стане за евентуално някаква форма на взаимодействие между "Български възход“ и ВМРО, има ново прегрупиране на не толкова нови политически формации в ляво, което получава някакво ускорение на фона на разпадните почти процеси в БСП. Нещо пропускам ли? Може и още любопитни неща да видим до края на изборите. Има ги подписките за референдум, които ще зададат една паралелна кампания и при Слави Трифонов, и при Костадин Костадинов. А има и още една подписка между другото, сега чувам, че и БСП ще почнат да правят подписка.

За джендър идеологията в училищата.

Изобщо, фактор се оказва в тази политическа безизходица търсенето на някакви генерални алтернативи. Това между другото е доста тревожно, защото по този начин се скача от трън на глог, както е казал народът, за съжаление от една безизходица към още по-големи глупости. Но тук спирам да говоря, нямам право на такова мнение в случая. Не съм тук, за да казвам личното си мнение, а за да анализирам, просто вижда се, че хората търсят някаква форма на генерална промяна на правилата на играта.

Това означава ли отрицание на съществуващите партии?

Не, но означава много силен скепсис към тях. И ако някой успее да разкаже на предстоящите избори, че е вестителят на промяната на правилата на играта, може и да се надяваме на по-голям резултат. Кандидати, както се вижда, не липсват.

Г-н Симеонов, защо се получава така, че сякаш външна намеса се пробва да пренареди политическата картина у нас? Или както каза Джеймс О'Брайън – ръководителят на Службата за координация на санкциите "Магнитски“ в администрацията на президента Джо Байдън, цитирам дословно: "Санкциите по Глобалния закон "Магнитски“ имат за цел да подсилят избора на България“. Каквото и да значи това.

Значи, каквото казва г-н О'Брайън. Това означава, че нашите партньори, даже бих казал основните ни партньори, не се доверяват особено на това, което се случва в страната като борба с корупцията. Сега, излишно е да казвам, че на същото мнение са и болшинството от българите. Също така излишно е да казвам, че с такива жестове е разумно в политическия анализ, който трябва винаги да е прагматичен, да се търси и съответен интерес, особено в хода на войната. А че ще има вътрешнополитически последствия, ще има, това е нормално. Все пак американската страна е достатъчно деликатна да съобщи това лично и на различните български институции, нещо, което виждаме сега. Оттук нататък разбира се, имайки предвид, че България е все пак суверенна страна и член на Европейския съюз, по всички факти и данни, които се обсъждат, ще бъде любопитно да се наблюдава: какво и дали ще прави българката съдебна система. Но това не би трябвало да е политически въпрос. Политическият въпрос е: коя ще бъде онази част от българския политически спектър, която ще глътне малко повече вода в тази ситуация. На мен ми се струва, че консервативният, балканският сектор, олицетворяван напоследък от ГЕРБ, ДПС, а и БСП, ще бъдат основни потърпевши от случващото се. Разбира се, трябва да отчетем още нещо – ДПС вече мина през това така да се каже, а ГЕРБ са доста капсулирани, което не позволява някакви страшни вариации в електоралната им тежест, БСП имат своите съвсем други проблеми. Т.е. едва ли санкциите "Магнитски“ ще бъдат това, което им преобръща каруцата.

А какво?

Вижте, това, което преобръща каруцата в БСП, по-скоро ми се струват вътрешните процеси. Има един генерален проблем, това е проблемът на СДС навремето, когато Преходът свърши, което се свърши вече може би преди 15-20 години в България, СДС и реформаторската сила на Българския преход не си намери нова работа. България влезе в НАТО, в Европейския съюз, изгради се пазарна икономика, добра или лоша, беше сменена политическата ориентация на страната към Запада, и СДС си остана без работа. При БСП имаше сходен процес с тази разлика, че БСП е много по-голяма и много по-твърда като подкрепа, и затова по-бавно се случваха тези неща. Отдавна между другото съвестните наблюдатели предупреждават, че може да се стигне до това. Нещо повече, БСП в един момент се отказа да си търси нова работа и се върна към корените, каза: "Няма да се правим на някакви, каквито не сме. Ние сме си консервативни, преимуществено възрастни хора“ и съответно БСП ще започне да звучи като консервативна формация, а не като европейска левица. Това, помните, беше г-жа Нинова. И в начало й донесе успех, защото БСП спря да се прави на нещо, което не е, и се върна при себе си. Но някак си връщайки се при себе си тя се върна към точно това безвремие.

Към най-лошото от себе си?

Ами не бих казал дали е лошо или добро, просто бих казал, че е остаряла. И след като е остаряла, някак си то по естествен път отслабва. Това са нормални неща. Сега вижте, г-жа Нинова започна да прави много смислени неща в БСП, като енергизация, като прочистване, но ми се струва, че предозира това лекарство и дойде един момент, в който прочистване вече не беше нужно, напротив, беше нужна мрежа, беше нужна сработка с други среди, с други хора, беше нужно да се изгражда мрежа, а не йерархия и монопол, но струва ми се, че не беше намерено точно време да спре лекарството, и виждате, че то вече има обратния ефект.

Как ще изглежда 49-ия парламент след всички тези събития и дадености?

О, много е рано. Помните, че 2021 година на два пъти изборни резултати, т.е. електорални нагласи се променяха в последните дни, да не кажа, че дори и в последните часове. На последните избори на 2 октомври 100 000 допълнително спрямо последните вълни на изследване получиха "Продължаваме промяната“, благодарение на правилно проведената  кампания. Така че изключително рано е да се говори, какво ще се  случи, какъв ще е 49-ият парламент.

Питам ви ненапразно, защото ваши колеги в изследвания казват, че ГЕРБ и най-вече Борисов връщат доверие, а вие преди малко казахте, че те ще бъдат едни от потърпевшите заради "Магнитски“.

Да ви кажа така: значи, изглеждаше, че губят доверие край хартиената коалиция. Един наш терен показа резултати от там. После след сандалът "Нексо“ изглеждаше, че връщат доверие, по-скоро изглеждаше, че губят другите. Но нищо от това не е устойчиво. Вижте, разликата в подкрепите за консервативния лагер и за прогресисткия лагер в България е сериозна, но не количествено, а качествено. Т.е. подкрепата за ГЕРБ, за ДПС, за БСП обикновено е твърда, макар и нетолкова голяма винаги, а подкрепата за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ обикновено се мобилизира накрая и става голяма, макар да не изглежда толкова голяма в момента. Така че много е рано да се каже. Чувам и аз едни анализи: то след едни избори ще стане същото – възможно е. Но е възможно и друго да стане. Например знаете на теория и на практика, че което е почнало веднъж да расте, в такива условия на тупик продължава да расте. Така направи Слави Трифонов между 4 април и 11 юли 2021 година. Сега вероятно на нещо подобна се надява Костадин Костадинов. Освен това, какво да говорим за около чертата – че там в самия изборен ден не се виждаше, как г-н Стефан Янев влиза в парламента, беше около и под ръба на 4%-ната бариера, помня, че няколко агенции го твърдяха, след това се оказа, че той е вътре. Ами какво да кажем за г-н Трифонов, който на декларационно ниво в екзитполовете изглеждаше вътре, а после се оказа, че олеква. Ами сега новите коалиции евентуално, има някакви скрити вотове, има прагматични подкрепи, механични понякога. Какво ли още не, особено в условия на ниска активност въобще не е ясно, къде ще е бариерата. Тъй че твърде рано е, и не смятам, че демоскопските изследвания на този етап могат да издадат много повече, даже не от моментна снимка, а от временен ориентир - нека да го наречем така.

Може ли да се прогнозира, за къде е ще най-насочена най-сериозната битката: за челото на класацията или за около бариерата, където се очертава наистина клъстер от партии и коалиции?

Може да се каже, че двете битки са еднакво важни, защото ако има някой  малък, който влиза, това ще улесни вариантите за съставяне на правителство после. А що се отнася за това горе, там по-скоро е символна битка, кой ще вземе първия мандат. Сега, разбира се, ако ГЕРБ победи сдружението "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, това вече е много силен знак, че българското общество не че връща ГЕРБ, нищо такова не става, по-скоро не излъчва ясен победител в състезанието, да кажем така. Но ако "Продължаваме промяната“ и  "Демократична България“ застанат на първо място, което никак не е изключено, даже вероятно, хайде възможно, тогава те ще имат първия мандат за съставяне на правителство, и на тази вълна биха могли да разкажат по-добре разказите си за страната. Всичко зависи от Борисов да ви призная, защото от неговата сговорчивост и колаборативност, от неговата гъвкавост спрямо, дори и от личното му присъствие в българския политически живот ще зависят много от вариантите. Едно е Борисов да продължава да настоява за активна лична роля, друго е да не продължава да настоява. Може би с оглед на създалата се сега ситуация, като че ли в някакъв момент светлината на прожектора почти самия него докосва. Така че това трябва да се гледа. Ако Борисов реши на всяка цена да кандидатства за някакво пълноценно  или поне временно, във всеки случай с негова активна роля управление, което не се изразява точно в негов пост, но може да се изразява в негово влияние, ще е едно. Ако Борисов бъде така гъвкав да отчете ситуацията и да не настоява за нещо подобно, ще е друго.

Това не трябва ли да се заяви преди изборите, защото хората биха имали нагласа при една ситуация за едно поведение, при друга – за друго?

Преди избори трябва да се заявява само и единствено това, което максимизира гласовете. Така разсъждава всяка партийна централа. Така че тук няма логика, една логика, тук има много логики – всяка партийна централа си има своя логика, водеща към много повече гласове. Но вижте, главната им цел на всички по-скоро ми се струват местните избори. Едни местни избори, в които София преминава най-накрая в други ръце, а не в ръцете на ГЕРБ, ще доведат до нова политическа ситуация в страната. Тези избори са важни на Борисов. Аз мисля, че поне до тях той ще иска да държи кормилото. След това може и други неща да мисли. Но да видим какво ще става с войната, какво ще става с цените и какво ще става с волята на западните партньори, защото те много недвусмислено вече заявиха днес част от своята воля, дори за законодателни промени. Да видим как това ще бъде разчетено и от българския народ, който все пак е главното действащо лице на сцената на 2 април.

Такава намеса на партньорите няма ли да налее вода на националистите, които казват: "Стига вече са идвали отвън да ни управляват“?

Аз не съм сигурен, дали националистите не са имали възможност това да говорят достатъчно дълго.

Сега пък на тепсия им се сервира, да ви кажа.

Да, на тепсия, но тук западните партньори не казват: "Пратете оръжие в Украйна“ да речем, а ни казват: "Има корупция във вашата страна“. Аз не съм убеден, че гласоподавателите на националистите мислят нещо много по-различно от това. Да, може да има. Вижте, как беше: "Куче, което не умее да лае, само вкарва вълка в кошарата“. Западните партньори са си западни партньори, имат си своята политика и си я следват, и това трябва да ни показва, как се прави и да събужда уважение, докато много голяма част от българските прозападни говорители понякога в неразбирането си за българските специфики или в едно зубраческо, учебникарско действие, с липса на въображение, гъвкавост и такт, понякога наистина успяват да настроят немалки сегменти от българското общество срещу себе си. Но това си е отделен разговор и това си е наш български дефект. Иначе, слава Богу, България има своя западен избор, защото в години като тези се вижда, колко е добре, че България е част от НАТО, и също така се вижда, че България постигна немалко с влизането си в Европейския съюз. Даже боя се, че част от участниците в политическия процес в момента твърде хазартно са склонни да проиграят част от това, може би забравяйки какво беше. Но какво да се прави, това също е част от нормализацията. Като станеш член на един клуб, вероятно почваш вече да спираш да мечтаеш за него и започваш да му търсиш кусурите.

Е, как да разберем това разминаване между добрия западен избор и калпавия вътрешен?

За съжаление всичко в България опира до демографските и икономическите процеси. България така и не намери пътя си да излезе от ситуацията на периферна, предимно обслужваща икономика, да успее да заложи на повече дейности, които да добавят стойност, да въвличат наука. А България има, не имаше, а продължава да има база да прави такива неща. Второ, демографските процеси в нашата част от света и специално в България правят така, че нашето общество е изложено на опасно застаряване. Това води до липса на енергия, допълнително подпомага тази загуба на ентусиазъм, за която си говорихме в началото. Да не говорим, че страната ни е на недобри места по отношение на социалните неравенства. А социалните неравенства правят така, че е много трудна хомогенността на обществото, неговата кохезия, неговото сцепление, и това поражда постоянно недоверие към политическия елит. Т.е. много голяма част от проблемите ни като общност се дължат на това, че ние именно като общност имаме и нисък имунитет. Между другото много нисък национален имунитет имаме ние, българите, за съжаление. И това, както виждате, се отразява. Ние линеем като общност. И начинът това да спрем е да се осъзнаем именно като общност и да осъзнаем общия си интерес. Но както осъзнавате вие на свой ред, това звучи да се дръпнем сами за косата, което не е лесно.

Виждате ли в какъв омагьосан кръг сме се завъртели, г-н Симеонов? От една страна, за да се осъзнаем като общност, за да успеем да намерим политически адекватното представителство, трябва да бъдем граждански силни, и тогава ще се осъществят нашите мечти и нагласи, ще бъдем и щастливи, но понеже ние не сме осъзнати като общност, и мечтите ни отиват на кино и май сме спрели да мечтаем по същия начин, по който спираме да гласуваме.

Знаете ли, как се излиза от този порочен кръг?

Не зная, затова ви питам.

Понеже наистина е порочен кръг и наистина прилича като сами да трябва да се хванем за косата, и както не се харесваме и се подценяваме, изведнъж да се харесаме, това се прави през елита, през излъчените представители, през интелигенцията, през водачите. За съжаление голяма част от нашите водачи, най-интелигентите хора в нашата страна, може би без да го съзнават, по-скоро се дистанцират от народа си, вместо да му казват: "След мен“, вместо да му показват примери, вместо да говорят, не говорят на неговия език, разчитат, че нашият народ трябва да научи някакъв друг език, трябва да бъде променен, не е достатъчно готин такъв, какъвто е, и т.н. Това е много, много опасно, защото съжалявам, че трябва да го кажа, но това противопоставяне на народ срещу елит обикновено завършва с много тежък популизъм, не следва нищо добро за двете страни. И в интерес на истината това резултира в още по-голям проблем. Това за мен е начинът  - умните хора, хората, които имат кръгозора и длъжността, да осъзнаят проблема, да се опитват да отстраняват проблема, а не да променят собствените си сънародници. Ние българите сме такива, каквито сме, и дълги ще бъдат годините, през които ще се променяме. Това зависи от поколенията. Ние нямаме право през това време да чакаме. Вместо да се опитваме да превъзпитаваме народа си, просто трябва да му показваме по-добър пример. Използвам първо лице, множествено число, защото хора, които работят в медии, хора, които са обществоведи, хора, които се мъчат да напътстват, всички ние, които нещо говорим през телевизора, или по радиото, или където е, имаме длъжността да бъдем полезни на страната си.

Цоня Събчева