Интервю за "Фокус" с психолога Наталия Маламова за бича на днешното време "бърнаут" - крайно емоционалното изтощение в работата, и можем ли да го избегнем.

Какво имате да ни кажете за така популярния "бърнаут", от който масово страдаме на работното си място?

Да, това, за което бих искала да поговорим, е всъщност как могат да се правят по работните места, колкото и малко да са служителите, антистресови програми като превенция, които да им бъдат в помощ, и които да им дават насоки как сами да се погрижат за себе си, за да не стигат до прегряването. Защото може би вие вече имате наблюдение, че това е много чест ефект. Имаше наскоро случай с една детска учителка от Велинград, която се отнасяше зле с децата. За мен това е прегряване, което не е било забелязано от персонала и съответно от директора на детската градина. Защото, ако беше забелязано, всъщност тази жена можеше да бъде пусната в отпуск, можеше самата институция да й предостави възможност за посещения на някакъв вид терапия, могат да се организират, ако щете, такива еднодневни семинари - изнесени или в самата сграда, които чрез различни арт техники, има и други от позитивната терапия, които могат да се ползват, за да може да не се стига до там човек да прегрява на работното място.

Кажете ни кои са признаците, как да се разпознае това навреме?

Много често индикатор е дори закъсняването за работа, липсата на мотивация, това, че самият човек е доста преуморен, разсеян също. Задълженията, които преди си ги е вършил доста стриктно, сега както казваме на жаргон е “през пръсти работата". Човек, който работи, той греши, няма такъв, който да не греши. Но много често стават тези грешки.

След това се проявяват в поведението му като по-чести конфликти, визирам детската учителка, с деца, с родители, с колеги. Но то е във всяка една сфера. Или понякога човек доста се затваря, това зависи от характера му.

И какво би могло да се направи на работното място, за да се предотвратят такива състояния на работещите?

Един от начините е превенцията, която е добре да започне с някакви практики, които да се покажат на хората. Може примерно да се увеличи времето за междинните почивки, така да се направи, че да се редуват, да не се разваля работния процес, но тази почивка да се спазва. Защото, клиентите, с които работя  аз казват: “Да, ние имаме почивка, но тази почивка е формална, аз не мога да изляза". Тук вече прекият ръководител, началникът, е хубаво да дава възможност ежедневно тези почивки да се спазват. Защото, то като се натрупа, човек и в уикенда си има лична работа вкъщи, натрупаната работа в работния процес, след това вкъщи и в понеделник, много малко са хората, които отиват отпочинали на работа.

А какви колективни занимания биха могли да се правят?

Да, аз бих казала чрез арт терапията и позитивната терапия - инструментите, които аз ползвам, и фамилната терапия. Но специално арт и позитивната психотерапия имат изключителна методика, която може да се ползва точно за превенция. Фамилната, тя по-скоро е насочена към отработване на казуси, проблеми, гнева, тревожността могат да се погледнат там. Как в даден род назад във времето са се справяли. Всъщност, ние формираме същите навици в момента и това води до такива комуникативни умения с партньора, с децата, с всички хора, с които общуваме.

Темата е много интересна, наистина, защото това явление се наблюдава масово.

Аз вчера имах една бизнессреща с идеята да си развия моя бранд като психолог. Дамата, с която се срещнах, от 30 години се занимава с това да помага на малък и среден бизнес да се развиват. Всъщност, това ми каза тя, че наблюдава по фирмите, където ходи, че точно това липсва. В моята практика, 2-3 пъти годишно си позволяват да ме наемат за тим билдинг най-вече компаниите, които са в IT сферата. Те се интересуват много, защото техните служители наистина имат нужда от такива ежедневни практики, които на работното място да се ползват, за да не стигат до прегряването. Но то във всяка една сфера вече се случва. 

Аз ще ви насоча към друга тема, не знам до каква степен е свързано с предишната. Много е интересно нежеланието на децата да ходят на училище днес. Това пък аз съм го наблюдавала и ми е странно. Обикновено такива деца са изнервени, нямат желание да са в училище, трудно правят приятелства. Това нещо подобно ли е на прегряването?

Много е важна средата. Днешните родители са малко в двете крайности - едните са много обгрижващи и постоянно създават занимания на децата си, не ги оставят да скучаят, което също се появява в един момент като проблем. Другите са по-неглижиращи, оставят ги сами да се забавляват. За мен проблемът идва от това, че децата по-скоро ги държат или в семейната среда, или извън нея и родителите, като че ли умишлено не си дават яснотата, че детето трябва да се социализира. Освен детската градина, след това този преход към училище е доста труден за него. Труден е, защото започват първите изисквания там - да стоиш еди колко си време на чина, да спазваш някакви правила на комуникация. И всъщност, ако са в детската градина, и когато отидат неподготвени с чисто социални умения те интелектуално се справят, но социалните им умения не са развити, и тогава вече става проблем за адаптация на самото дете в училище, и то предпочита да не ходи. Вчера дори имах един такъв случай - една майка ме беше потърсила точно по този повод, синът й се справя много добре в училище, интелектуално няма проблем, обаче нежеланието му да ходи в училище е това, заради което не може да се впише в класа, да намери приятели. 

В предпубертетната възраст вече много често се появява и тормозът в училище. Тези периоди са свързани с първите кризи на личността. Тогава, когато искаш да си харесван, да си приет от съучениците вече, не толкова в семейството, и не можеш да се адаптираш също. Различните ценности също много излизат наяве, ако семейството е по-духовно, с по-морални ценности, а пък в самия клас, да кажем те повече като тартори се изявяват, малко към материалната насоченост са децата, с по-голямо самочувствие, по-известни с проявите си. И тогава е трудно за това дете да се адаптира и да се почувства прието.

И да намери приятели съответно.

Да, много зависи как и родителите поглеждат на проблема. Но е много важно цялото семейство да потърси психолог, с цел подкрепа на детето.