Проф. д-р Валентин Говедарски, директор на УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков", в интервю за предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“ 

В "Това е България“ по Радио "Фокус“ ни гостува проф. д-р Валентин Говедарски – директор на болница "Проф. д-р Александър Чирков“. Здравейте, добре дошъл в студиото на Радио "Фокус“. Честит празник да си кажем в днешния ден, на Св. Иван Рилски! 

Здравейте. Благодаря на Радио "Фокус“ за тази възможност и на свой ред да поздравя всички колеги с празника, да бъдат здрави, да упражняват свободно своята професия, да се наслаждават на свободното време с близките си вкъщи, защото ние изкарваме повече време на работа, отколкото вкъщи, и да бъдат търпеливи в работата.  

Вашата професия е изключително натоварваща, изключително динамична. Всички ние много разчитаме на вас, лекарите, но си го признаваме много рядко. Винаги виждаме грешките във вашата работа, за голямо съжаление. Това не значи обаче, че не сме ви признателни. Вашата специалност е съдов хирург. Вие самият как взехте решение да се посветите на медицината и след това да специализирате именно съдова хирургия? 

Ами тя е дълга история, няма да се спирам точно как е трябвало да стана лекар, но моето желание е било още може би от ранна детска възраст да се занимавам с хирургия, не само като лекар. Конкретната причина да се занимавам със съдова хирургия е разнообразието и възможностите за изява, които съществуваха тогава. Все пак аз упражнявам вече доста години тази професия. Тя беше една нова, тя почна да става по-атрактивна, ако мога да кажа, в последните 15-20 години и има много поле за изява. Това е една страхотна хирургия, която ти дава възможност за сериозна изява и удовлетвореност от това, което си направил. 

Отскоро сте директор на кардиологична болница "Проф. д-р Александър Чирков“. Какви са приоритетите ви като директор?  

Приоритетите са ми може би желание за всичките, които се налага да управляваме в момента. Това за мен е една голяма отговорност и в същото време едно голямо задължение, защото все пак това е една болница с близо половин век история. В лекарските среди тя е известна като "люпилнята на кадри“. Не е безизвестно, че от там тръгват много кадри в нашата патология и да си директор на такава болница не е лесно. Но моите приоритети в момента са да имаме една спокойна среда на работа, да може да направим така, че да нямаме дефицит на кадри, който е водеща причина за проблемите, които са в нашето здравеопазване, и да може да упражняваме една много добра практика, която реално нашата болница винаги е имала. Тя е водеща в сърдечно-съдовата патология. Така че приоритетите ми са в тази посока и естествено, персоналът да може да получи адекватни възнаграждения за тази работа. Като най-голямото предизвикателство лично към мен седи възможността да направим, да оборудваме една нова сграда, която я има вече, така, че тя да бъде една болница с европейско качество на много високо ниво, с всички възможности и удобства на съвременната медицина.  

Когато говорим за частни и държавни университетски болници, какви са разликите във финансирането, в обслужването на пациентите, в условията?

Вижте, разликата между държавни и частни болници трябваше да създаде една реална конкуренция за пациентите, но според нашите виждания и наблюдения, тя по-скоро е нелоялна конкуренция. Много неща могат да се говорят тук. Само ще кажа, че примерно кардиохирургичните операционни в момента в България са над 10, кардиологичните лаборатории са повече от 50, а има все пак европейски регулации, където тези структури на глава от населението трябва да са значително по-малко. Примерно на 1,5 милиона население трябва да има една кардиохирургия или пък на 200 000 население трябва да има една кардиологична лаборатория. При нас са завишени многократно. Това от своя страна създава едно чудене от страна на пациента къде да отиде, от негова страна, и от друга страна, как самите такива структури да привлекат пациентите. Използват се различни варианти, които не би трябвало да са обект сега на дискусия, но истината във финансирането е, че държавните болници изнемогват в случаите, в които трябва да лекуват пациенти с много тежка коморбидност, пациенти, пренасочвани по някакъв начин в държавните структури. Тези пациенти генерират значителни разходи. Бидейки така, една държавна болница ще остане винаги във финансова загуба. А освен това, също е много важно да се отбележи, че държавните болници поддържат спешността, а спешността е нещо много важно. Там трябва 24-часово обслужване. За това са необходими квалифицирани кадри, необходим е ресурс, финансов, добра техническа база. Всичко това прави държавните болници в една по-неизгодна позиция.  

Доколкото разбирам, необходими са законодателни промени в сферата на здравеопазването. 

Ами, необходими са много регулации, които трябва да се направят в тази посока. Имаше такива желания да се направи карта на болниците, които трябва да съществуват. Не мога да кажа докъде е стигнало, но това ще бъде може би една от първите стъпки. Нашите права ги защитава Български лекарски съюз. В съгласуване с Министерство на здравеопазването би трябвало да се постигнат, би могло да се постигнат тези регулации, но естествено, без решенията на парламента ние няма как да ги направим.  

Има едно проучване, което казва, че 20% от българите са търсили помощ при проблеми със сърцето и диабет. 

 

Споменавайки диабета, трябва да отбележим, че диабетът е един фактор, който сериозно уврежда съдовете на всякакво ниво – на коронарни артерии, на сънни артерии, на крайници. И диабетът като такъв е сериозен вредител на сърцето. В този смисъл пациентите, които са недиагностицирани – това са може би около 50% от пациентите, са вече в своята крайна форма на увреждане на артериите и те реално идват с вече съществуващ диабет и реално ние лекуваме усложненията от диабета, а не самия диабет. 

Т.е. хората късно търсят помощ?  

Ами, те и късно търсят помощ или не са били правилно насочени като профилактика. Дори не са имали самонаблюдения върху себе си за това имат ли диабет или нямат. 

Знаем, че няма обща валидна рецепта, но каква е превенцията, как да се предпазим? Освен ако не е по рождение, разбира се – има и такива случаи, доколкото съм запозната. 

В нашето съвремие превенцията е ясна. Начинът на хранене и начинът на живот, който водим, урбанизацията, която съществува, всичко това води до един огромен стрес и рязък скок в тези заболявания. Но как може да излезем от тази атмосфера, то е ясно – трябва да контролираме начина на хранене, трябва да имаме повече профилактика, да имаме повече спокойствие, физически упражнения. Тя е стандартна, естествено, но е много важна за правилното функциониране на организма.  

И един важен въпрос, който интересува жените – разширените вени. Проблем ли са и кога стават проблем? Знаем, че много от жените, след като родят първото си дете, получават такъв проблем. 

Да. Разширените вени при млади жени – те имат своята клинична изява, разбира се, но много пациенти жени идват при нас с оплакване от това, че просто им пречат визуално

Естетически, да. 

 

Тя неслучайно се води козметична тази операция. Тя може да се направи по различни начини, доста по-щадящи в момента. Но тя има своя патофизиологичен момент, който напредвайки във времето, може да доведе до сериозни усложнения, освен козметичните, и това са проблемите, свързани с възпаление на вената, с тромбозиране на вената, повърхностна вена, което може да доведе до запушване на дълбоки вени. Пък дълбоките вени вече дават едно много тежко усложнение, което е известно – белодробната емболия. И в този смисъл, трябва да има една сериозна профилактика и на венозната патология. Но козметичните вени не са някакъв проблем. Всичките клинични оплаквания, които са свързани с тежест в краката, нощни крампи, умора, бърза умора в краката, отоци в края на деня – всичко това е свързано с една клапна инсуфициенция на всички нива на вените и естествено, най-малкото е да се направи един преглед със съдов хирург или ангиолог, да се направи физиологично изследване и там ясно се вижда клапния апарат на вените работи или не, и съответно да се даде терапия или преценка за оперативно лечение, ако патологията вече е по-тежка.  

Евелина БРАНИМИРОВА