Проф. Ивайло Знеполски, министър на културата в правителството на Любен Беров и Ренета Инджова, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Професоре, при 99,58% обработени протоколи очакваме шестпартиен парламент. Какъв е вашият поглед на ситуацията в страната и провелите се пети поред избори у нас в рамките на две години? 

Намираме се пред някакъв важен момент, в който трябва да се вземе решение, трябва да се вземе решение как ще продължи политическият живот – дали политическият живот ще продължи като една битка за елиминиране на неприятеля и установяване на еднопартийно управление, или ще продължи по правилата на демокрацията, с диалог, с търсене на възможни компромиси, с взаимно зачитане на особености, интереси, съобразяване с всички участници в политическия процес. Аз преди време попаднах в една компания на швейцарски политици и говорихме за политическите системи, и те ми казаха, че в Швейцария нито един закон не се приема, ако няма пълно единодушие в Народното събрание. Значи разговорите продължават до момента, в който се намери формула, която удовлетворява абсолютно всички. И аз ги попитах: все пак нали мнозинството е за това, за да прокарва някакви свои политики? И те ми отговориха: "Нашият опит е показал, че дори 10% от населението, представеното политически население да не е съгласно и да смята, че е несправедлив този закон, той ще бъде неефикасен, подронван, поставян под въпрос“. Ето това е изкуството, голямото изкуство, което се шлайфа векове. Но ние трябва да направим първите стъпки. 

Между властта, политиката, ценностите, проявленията и взаимоотношенията, трябва да се намери някаква симбиоза може би между тези неща и за това, което вие говорите. 

Аз самият лично много се надявах, че с идването на хора, които познават живота на Запада, които са получили много добро образование, млади са, амбициозни и т.н., ще се вдъхне малко европейски смисъл на нашия политически живот, но за съжаление, изглежда българската традиция, или по-скоро българският ген, защото дори в тези хора, на които разчитаме, този ген на част от Ганьото продължава да съществува и като попадне на родна почва, той се задейства, възпроизвежда се, дори даже по някакъв начин несъзнателно.  

Необходимо ни е правителство – това е повече от ясно, но с каква цена и готови ли са според вас да я платят тази цена нашите политици? 

Значи, не е нужно да казваме, че се плаща цена, трябва просто да се разбере какво е необходимо да се направи и да се убеди народа, електоралното тяло на съответните партии, че това е необходимо и това е добро за България. А най-общо казано, социологически погледнато, ние си имаме едно стълкновение, което не е само политическо, не е ляво-дясно, не е дори и индивидуално съперничество и омраза, а сблъсък на две култури. Едната култура е по-традиционна, свързана е с родната почва по някакъв начин, малко консервативна, по-бавна. Знаете го българския селянин – той иска да построи голяма къща, да направи нещо, бавно, за поколенията, няма голям хоризонт. И от друга страна имаме една модерна култура, която е да кажем интернет културата, дигиталната култура на хора. И виждаме, че има едно разцепление от почти по равно 50:50. Трябва да намерим решение на този проблем, трябва да видим как тези две култури могат да си съдействат.  

Връзката е лоша с проф. Знеполски. Да, трябва да намерим начин да видим как тези две култури ще си взаимодействат. Проф. Знеполски, хаосът в България какво можем да очакваме, очаквате ли наистина да се намерят някакви решения и нещата да потръгнат?  



Трябва да се разбере и трябва да се обясни, че нито едната култура е зло, нито другата култура е зло за съответните части. Просто във всяка част има много качествени политици, подготвени и т.н. На всяка част има хора, които са корумпирани или податливи. И така. Само че това са два вида корупция. Значи, едната корупция е тази традиционната, българинът разбира от нея, ако дадеш някакви пари или изнесеш нещо с чували, другата корупция е през дигиталните технологии, биткойни и т.н., традиционният българин тогава нечувствителен. Просто трябва да се направи един мирен договор между двете култури, и да се разбере, че арбитражът ще бъде в съда, когато става въпрос за прекачване на закона, а иначе трябва да си говорят. Иначе няма друг изход. Защото ако погледнем на електоралните резултати, единственото правителство, което може да гарантира някаква стабилност и продължителност, това е голяма коалиция.  

Между кого я виждате вие, между кого? 

Между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“ разбира се. Но за тази цел трябва да има ясни договорености за начина, по който си говорят двете култура.  

А не както правят през медиите, през нас, медиите, каквито се очаква да бъдат и тези предстоящи разговори? 

Не,  трябва да има разговори, които да бъдат чисто политически, на затворени врати, с продължителност, с очертаване на условия, с очертаване на програми, изисквания и разбира се изработване на код на поведение, някакъв тип морален код на политическо поведение. Може да има и някакво примирие: да се спрат обвиненията и взаимното ругаене за известен период, да има някакъв елемент на опознаване, да се види по какъв начин може да присъстват в общо политическото пространство. Не виждам иначе друг. Промяната трябва да бъде и културна промяна, тя не може да бъде само договаряне на проценти, на програми.  

Съгласна съм с вас. И вие, като бивш министър на културата, какви нередности виждате в това отношение, проф. Знеполски? Казвате моралът е важен, културата е важна.  

Ами не виждам първо стремеж да се разбере другия, и второ, не виждам готовност за самокритика в себе си. Трябва да се култивират тия две неща. Ценностни и  ориентири за политиката. Не може да има един морал за бита и за личните отношения, и друг морал в политиката. 

Професоре, и за финал на нашия разговор, оптимист ли сте? Редовно или отново служебно правителство задава според вас? 

Много ми се ще да съм оптимист. Тези аргументи, които се изтъкват като пречка: идват местни избори и т.н., те са много несериозни и глупави. И при едно правителство, и при едно културно поведение мога да се проведат местните избори, и тогава на фона на липсата на взаимно обругаване, по места ще изскочат и ще бъдат избрани фигури, които имат качества и които могат да решават проблемите на местните хора. Така че това би засилило мажоритарния елемент, а не партийния и на местните избори, от което всеки печелим – да видим коя партия какви качествени хора може да извади.