Арабистът проф. Владимир Чуков, в интервю за предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“

Иранските дронове и ракети могат да променят хода на войната в Украйна според прогнози на международни анализатори. Според дипломати част от постоянните членове на Съвета за сигурност – САЩ, Франция и Обединеното кралство, са настоявали да се проведе заседание на ООН по тази тема. САЩ и Франция предупредиха, че Иран нарушава резолюцията на Съвета за сигурност като доставя безпилотни самолети на Русия. Въпреки това, поради правото на вето на Русия, резолюция не е приета. Украйна твърди, че от средата на септември е свалила над 200 ирански дрона. След първото сваляне на ирански дрон камикадзе над украинска територия на 13 септември в Купянск противовъздушната отбрана е унищожила 223 дрона от този тип, съобщават представители на Украинската армия в "Телеграм“. Техеран отхвърли твърденията на Киев като "неоснователни“. Твърденията, че ислямската република изпраща оръжия, включително военни дронове, за войната в Украйна са неверни, заявява говорител на външното министерство в Техеран. Сега за анализ сме поканили арабиста проф. Владимир Чуков.  

Благодаря за поканата. 

И ние благодарим, че приехте, проф. Чуков. Иран отхвърля твърденията на Киев, че доставя дронове за Русия. Можем ли обаче изцяло да се доверим на тази информация, защото според другата страна, според САЩ и други държави членки на НАТО Иран доставя, и то сериозно количество дронове на Русия.  

Да, съвсем нормално е иранската страна да отхвърля подобни обвинения, тъй като това означава нарушаване на резолюция 2231 на Съвета за сигурност – следствие на сделката за Иранската ядрена програма. На Иран до 2023 г. се забраняваше да прави износ на каквито и да било продукти на Иранската балистична програма. А това в момента, което ние виждаме по бойните полета на Украйна, е очевидно нарушение на тази резолюция. Естествено, трябва да кажем, че от украинска страна предоставиха вече доказателства – самите дронове на чаркове или тези, които бяха свалени, на съответните наблюдатели, така че няма съмнение, че пребоядисаните, или по-скоро преименуваните ирански дронове "Шахед“, т.е. става "Герань“, просто не променя действието, не променя факта, че Иран много плътно се намеси на страната на Русия в Украйна. Наистина един много сериозен арсенал направиха – ВВС арсенал имам предвид, иранците през последните може би 10 години, а може би и малко повече, като те от началото на този век започнаха да развиват тази индустрия. Да припомня на вашите слушатели всъщност – първите образци на ирански дронове всъщност са копирани от един американски дрон, който беше свален от иранците, но с помощта на китайците, чрез китайски спътник. И с течение на времето те не само го прекопираха, но те го и усъвършенстваха. Нека да спомена, че буквално преди четири или пет години единственият дрон, който успя да навлезе в израелско въздушно пространство, преодолявайки за 90 секунди фамозната израелска ПВО система – т.нар. "Железен купол“, беше отново ирански. Успя да влезе, да прелети за минута и половина над територията на Голанските възвишения и след това, естествено, беше свален. Но така или иначе, те направиха много широка стъпка в развитието на този сектор от ВВС индустрията, като наистина различни образци с различни обхвати, дронове камикадзе, разузнавателни дронове, също така дронове, които носят различни видове ракети. Но нека да кажем следното – кое е привлекателното, кое всъщност е това, което кара толкоз много държави да търсят иранските дронове. Нека да спомена – от иранска страна се похвалиха, че цели 25 държави търсят това тяхно военно изделие, като наистина основното качество, привлекателност е това, че те са много, много евтини. Така например тези дронове, които бяха свалени преди няколко дена над Киев, тези специално бяха изстреляни от Беларус, а това са дронове, които струват едва 20 000 долара. Като от иранска страна казват, че те са адаптирали дронове, които струват едва няколко хиляди долара – нещо, което вече е предпоставка някои от военните специалисти да почнат да твърдят, че това иранско изделие може да промени хода на военните действия, нещо, което според мен е по-скоро пожелание, отколкото реалност.  

Подлежи ли обаче Иран на някакви санкции заради това, че предоставя на Русия дронове? Изобщо какво се случва в тази държава? Питам ви, защото знаете, че там от седмици има вълнения – иранските жени протестират. 

Не само иранските жени. Нека да припомним, мина вече повече от месец – първите вълнения започнаха на 16 септември, и лека-полека те обхванаха цялата страна, всички тези 31 провинции в Иран. Знаете, поводът беше убийството на една млада кюрдска жена – Махса Амини, тъй като тя не си била сложила своя хиджаб така, както изисква Моралната полиция. Въпросът е следният, който се задава от експертите по света: тези вълнения могат ли да се превърнат в една втора еволюция така, че да се стигне до свалянето на режима в Техеран? Ако се направи една дисекция на участниците, от активността им, от различните социални прослойки, от географското разпространение, трудно можем да кажем, че това, което тече в момента, 2022 г., е възпроизводство на това, което стана 1979 г., когато милиони иранци свалиха шаха. Просто ситуацията е по-различна. Но това, което се вижда в момента, е, че с течение на времето моторът, генераторът на тези бунтове, това са най-вече малцинствата. С днешна дата се счита, че над 200 човека са били убити, като 90% от тях са от малцинствата, най-вече става въпрос за кюрдите. Там, където всъщност е родното място на Махса Амини, и кюрдите, които имат много дълбоки, много големи традиции в борба срещу режима в Техеран. Те имат партии, които са базирани в Ирак, и те имат опит не само в организирането на бунтове, но всъщност и във въоръжена борба. Има няколко партии, които са просто традиционни противници на аятоласите. Също така трябва да кажа, че второто кътче, или по-скоро малцинство, което е силно ангажирано, това е провинция Белуджистан – това са местните сунити. Има една организация, казва се "Джейш ал-Адл“, която има много сериозни традиции в нападението срещу обекти на силовите структури в Иран. И третата група, малцинствена група, това са арабите, които може би малко по-късно се включиха, но сега виждаме, че те набират скорост – става въпрос за провинция Ахваз, която е ключова, която е стратегическа. Защо – защото там се намира по-голямата част от иранската нефтодобивна индустрия. И всъщност ето тук е големият дебат – може ли всичките тези бунтове да прераснат в някаква сериозна трансформация на режима, дали режимът би оцелял в пълния си вид, в който е в момента. Говори се, че най-вероятно, ако се стигне до някаква точка на промяна, то това би било "Сирийският сценарий“ по отношение на кюрдите. Т.е. в Техеран в момента силовите структури, най-вече революционната гвардия се опасява, че невероятната активност на кюрдите биха били причина за нахлуването или по-скоро за дебаркирането на външни войски – нещо, което според мен е изключено до този момент. Т.е. промяна на режима в  Иран не се очертава като сценарий до този момент, т.е. един месец след започването на бунтовете няма обещание, няма възможност да кажем, че ще се случат някакви радикални промени в Иран, но ние просто на този етап не бихме могли да се ангажираме с някаква конкретна прогноза. Защо? Дори 1979 г. шахът беше свален от милиони иранци, но след три месеца, след три месеца. Докато ние в момента имаме някъде около един месец и все още според мен не можем да кажем, че имате ангажираност на абсолютно всички, и то на 100% прослойки в иранското общество. Виждаме младежите, най-вече това са жените. Някои дори казват, че това е "Бунтът на жените“.  Това са студентите, това са учениците в горните класове. Относително по-срамежливо е присъствието на адвокатите, ако щете на работниците в нефтодобивната промишленост, това е стачката да речем на отделни търговци, но с днешна дата мисля, че нямаме перспективи едва ли не да се свали режима на,  въпреки че все още, или по-скоро Революционната гвардия не е излязла на улиците, а потушаването на бунта става или чрез полицията, или чрез милицията "Басичи“.  

Доколкото ви разбирам, няма изгледи за нова Арабска пролет.

Поне след един месец вълнение, някак си не може да се твърди, че едва ли не режимът, теократичният режим ще падне. Просто няма как да се ангажираме с такава сериозна прогноза. Но не е много ясно каква ще бъде дълбочината, тъй като въпреки че ту избухват, ту са по-ограничени бунтовете, те не престават и не се знае всъщност докъде ще продължи настойчивостта на тези хора, които не искат да живеят повече в условията на една теократична държава. 

Иран са един от съюзниците на Русия. Как и кога, при какви условия те ще спрат да бъдат съюзници на Русия? Какво трябва да се случи, че тази подкрепа, която среща Владимир Путин в Иран, да бъде оттеглена?  

Според мен двете държави, двата режима са много сходни в своя генезис. Какво имам предвид? Първо, това са две държави, които са много рядко населени. Едната е над 17 милиона квадратни километра, втората е над 1,6 милиона квадратни километра и забележете, и двете държави са многонационални. В Иран са някъде над 50 малцинства, националности, докато в Русия са 123 националности. И двата управляващи елита всъщност трябва да създадат държава, която да упражнява натиск върху малцинствата, която да упражнява някакъв терор върху тези отдалечени региони и респективно националности, които са в периферията на столицата – там, откъдето се управлява. Нещо повече, ако погледнете идеологията и на двете държави, казвате – това са две коренно различни държави. Не е точно така. Защо? Защото всъщност тази бих казал имперска идеологическа смес е всъщност микс от местен национализъм, и то изключително радикален национализъм – единият е руският, а вторият е персийският, също така захаросани, по-скоро подсладен с религия. И иранците – вие виждате, религията надделява, макар и външно, докато в Русия имате една Източна православна църква, която се явява нещо като морален стожер. Но така или иначе, има много сходни неща, много сходни черти между двата типа държава. Кога ще бъде оттеглена, или по-скоро кога.

Кога ще възникнат такива предпоставки, ако щете и финансови дори, за да се стигне до разрив? 

Има неща, които предпоставят респективно този съюз да не бъде постоянен. Например и двете държави са производителки на сериозни енергоресурси. Ето например Русия не е много ентусиазирана от завръщането на Иран на световните нефтени борси. Защо? Защото автоматично иранският нефт се явява конкуренция. Същото е и по отношение на газа. Нека да припомня на вашите слушатели, че най-големите резерви в света на газ са на Русия, вторите са обаче на Иран. В момента, в който се вдигнат санкциите, или в момента, в който Иран може отново да продава без никакви проблеми на европейския пазар, тези енергоресурси ще се явят пълнеж или ще запълнят вакуума, който остави Русия. Така че ето това са чисто икономически причини за някакъв разрив между двата режима. Но така или иначе, ако трябва да бъдем честни, на този етап не виждам някакви сериозни предпоставки. Защо? Защото и двете държави са под много силния натиск на Запада. И двете държави са наистина под невероятни санкции. Дори ако трябва да бъдем честни, санкциите над Русия са може би два пъти или три пъти по-строги, отколкото в Иран. Така че нещата, факторите, които ги обединяват, на този етап са много по-силни, отколкото тези, които ги разединяват. Всъщност, ако стане промяна на естеството на режима – според мен вероятността това да стане е по-голяма в Иран, макар и като някакви реформи или пък някакво отстъпление на самата теократична форма на държава, тогава ние бихме могли да видим някакви разломи. Или пък да речем трети фактор, като например една Турция, която общо взето е по-близка до Русия, отколкото до Иран. Ето сега например, буквално вчера и оня ден се разбра, че Иран ще започват военни учения на границата с Азербайджан и с Армения, идвайки да подскажат, че това, което става в Нагорни Карабах, не е по техния вкус. Или това е директно насочено срещу руската политика в конфликта в Нагорни Карабах, фаворизиращо според Иран политиката на Ердоган и на Азербайджан. Така че ето това също може да има някакви временни цепнатини, някакви временни разломи. Но ако трябва да бъдем честни, докато имате много силното западно ембарго, докато имате много силния западен натиск, просто всякакви други причини за разминаване между двата режима са от несъществено значение. 

Евелина БРАНИМИРОВА