Проф. Владимир Чуков, арабист, външнополитически анализатор, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“  

 

За да демонстрира, че не e изолирана на световната сцена, Москва организира миналата седмица втора среща на върха Русия-Африка, като тази година събра делегациите на 49 африкански държави, включително 17 държавни глави. Това, което се вижда на пръв прочит, е, че Путин има амбицията да заеме по подобие на играта в Сирия позицията в бившия френски плацдарм в черния континент. Защо в Африка Русия е настроена срещу Франция, но не и срещу Великобритания? Наш гост е арабистът проф. Владимир Чуков. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“, проф. Чуков.

Добре заварили и благодаря за поканата.

Да започнем от втората среща на върха Русия-Африка. Какво е по-различно от първата?

Наистина трябва да допълним някои детайли. Първата се състоя преди около четири години. Тогава нямаше война в Украйна, нямаше тази взривоопасна обстановка, която ние виждаме, че преля – не само в съседните две държави, които воюват, преля в Европа, в Африка, която беше много силно засегната. Нека да припомним за вашите слушатели, че миналата 2022-ра година практически десетки хиляди фермери в Африка, по-специално в Египет, фалираха, защото те нямаха семе за посев, нямаха необходимите торове, които идваха и от Русия, и от Украйна. Практически някъде около 1/4 от африканците бяха принудени да изпаднат в хранителен колапс. Те нямаше как да не реагират по начин, който се предвиждаше – като хора, които търсят своето препитание. Това за тях е екзистенциален въпрос. Нека да кажем следното – че преди четири години на първата среща на върха бяха също толкова делегациите, само че държавните глави бяха два пъти повече. Разликата вие я усещате – това е, че нивото на африканците беше чувствително по-ниско. И между впрочем  някак си тезите на Путин не бяха много убедителни за тези, които го слушаха.

Да, те го разкритикуваха дори на финала.

Вижте, той си мисли, че това са времената на великия Съветски съюз, който изнасяше пролетарска революция, комунизъм…

Кадри, студенти, специалисти за държавите.

То ние си ги спомняме тук, включително и в нашата държава, бившата Народна република България. Т.е. това, което те в момента се опитват да направят, е да върнат лентата с едно 30-40 години назад. Това няма как да стане.

А какви са причините от Кремъл да се насочат към бившите френски колонии? И защо са хвърлили око да изтласкат от Африка Франция?

Това е стара тактика на руснаците. Те не искат директен сблъсък с англосаксонците. Те не искат да воюват там, където е стъпил американски войник. Те не искат да воюват там, където има британски военни бази.

Защо? По-страшни ли са?

По-страшни са. Ето това е. Те не искат директна конфронтация със САЩ и ние го видяхме в Сирия. Нека да припомня. Ефрат е имагинерната граница между руска зона и американска зона. И до ден днешен има червен телефон или червена линия, по която те координират действията, въпреки че ако питате мен, напоследък руснаците станаха много нагли и то между другото притиснати от сирийското правителство. Руски самолети прелитат много близо до американски дронове и т.н., и т.н. Но защо? 2018 г. имаше една много интересна случка с "Вагнер“ – това беше, мисля, че февруари месец, когато американците, вследствие на това споразумение с Москва, казаха: "В момента, в който руски солдат премине тази граница, просто ще бъде безмилостно унищожен“. "Вагнер“ и лично Пригожин – това е всъщност март месец 2018 г., от тогава започва началото на не спора, а на  неприязънта между Шойгу и Пригожин. Пригожин изпрати свои 200 или 300 момчета да влязат на територията на американската зона. След съответните предупреждения – "Моля, изтеглете си хората от нашата територия“, Шойгу се скри. Шойгу просто не реагира. И въпреки че предварително е бил дал обещание на Пригожин, че ще има руски самолети, ще има подкрепа от артилерията, в един момент този човек е изчезнал. И тогава какво се случи? Просто около 250 човека бяха унищожени, ама буквално за минути. Това го има дори в спомените на един от вагнеровците, които са останали живи. Те просто дори са помоли да им дадат време да си изтеглят телата на убитите. Разбирате ли? От тогава те много добре разбират, че няма да има милост там, където има точната, ясната, категорична дума на американците. И още нещо да припомня. Това беше голямата грешка на Барак Обама. През 2013 г. Сауд ел Фейсал – бившият министър на Саудитска Арабия, Ахмет Давутоглу – бившият външен министър на Турция, Никола Саркози – президентът на Франция тогава, отидоха около седмица, всеки седя седмица, 10 дена, Давутоглу седя 40 дена да убеждават Барак Обама да вдигне авиацията на САЩ, за да могат да изгонят Башар Асад. Без американска логистика, без американска военна подкрепа, без американските сателити практически няма как да се пребориш с режим от типа на Башар Асад, на Саддам Хюсеин и това е много ясно на руснаците. Докато в същото време – погледнете в една Либия. Тогава, когато Барак Обама оттегли американската логистика, сателити при свалянето на Кадафи, американците воюваха някъде около една седмица. След това Барак Обама каза: "Ние няма да воюваме. Оставяме нещата на Франция и на Великобритания“, което беше пълна катастрофа. Шест месеца те не могат да свалят Муамар Кадафи. Тогава си спомням, имаше репортажи по "Ал Джазира“, където бунтовниците казват: "Ние подаваме сигнал на французите и след 8 часа има реакция. След 8 часа!“. Хората на Кадафи избягали, изчезнали – не могат да ги намерят. Разбирате ли, то много ясно се видя на африканска земя и въобще на арабска земя, кой е ефективният, кой действа бързо. И поради тази причина съвсем нормално е руснаците да се насочат към френските интереси, френските територии, френската зона за влияние и поради тази причина вагнеровци се насочиха именно в държави като Буркина Фасо, като Мали, като Централноафриканската република. Сега ще видим в Нигер, какво ще стане. Там мисля, че нещата са много интересни като развитие, като считам, че може би не напълно, не изцяло Русия е тази, която седи, въпреки че виждаме руските войници.

Кой седи зад преврата там?

Ще видим може би след седмица, след 10 дена как ще се развият събитията. Ще цитирам един алжирски вестник, който твърди, че зад този преврат седят Обединените арабски емирства.

Може би по парите ще се види?

Точно. Значи Нигер е една от най-бедните държави в Африка, като те са износители на уран. Франция твърди, че едва 4% от нуждите за уран на френските ядрени централи идват от Нигер, докато нигерийците казват, че те са около 20%. Всъщност какво излезе като информация – че може би зад този преврат има личен проблем. Бившият шеф на генералния щаб на армията на Нигер е бил премахнат от сега действащия и демократично избран президент Мохамед Базум. Този човек е премахнат заради лични проблеми, по лична нетърпимост, и той е изпратен в Абу Даби като посланик на Нигер в Обединените арабски емирства. Но всичките негови офицери са там, на място. Алжирците предполагат, че всъщност този човек е организирал своите бивши подчинени, за да могат да изгонят човека, който го е отстранил от пост. Малко тривиално звучи, но в Африка – вие знаете, когато са ви съседи държави като Буркина Фасо, като Мали, там, където влязоха "Вагнер“, няма как да не се развяват руски знамена, да не се говори за Путин. Като с днешна дата не е много ясно, как ще се развият нещата. Но нека да припомня – в Нигер има 1500 френски войника и все още  малко под 1000 американски войника. Сега, естествено, че те много бързо могат да изметат превратаджиите, които са в столицата.

Защо не го правят?

Ще стане една касапница, буквално една касапница ще стане – нещо, което не е необходимо. Но кое е интересното? Това означава, че Макрон ще бъде много по-силно натовец, много по-силно антируски. Нека да припомня нещо на вашите слушатели. Зеленски си спомняте, присъства на среща на високо равнище на Лигата на арабските държави в Джеда. От Джеда той отиде в Япония на срещата на Г-7. Всичко това беше на борда на самолет на френските ВВС. Разбирате ли, лично Макрон му беше дал военен самолет да се разхожда из света – нещо, което беше немислимо да речем миналата година. Вие си спомняте, той беше човекът, който искаше да говори с Путин, който искаше да бъде мек, да балансира, да бъде посредник.

Като се настъпиха интересите му в Африка и той промени отношенията?

Това ви казвам. "Вагнер“ присъства в 34 държави по света.

Каква е ролята на Пригожин там?

Пригожин е човекът, който за пръв път стъпи на африканска територия. Спомням си неговите интервюта, бяха много интересни преди 3 години, преди четири години, когато първо стъпи в Централноафриканската република, след това в Буркина Фасо, след това в Мали. Той казва: "Ние сме носители на националноосвободителното движение в Африка. Ето така, както нашите предци, т.е. Съветският съюз, са носили идеите, просперитета на социалната солидарност, не знам си какво, не знам си що, така и ние в момента носим тези идеи“. Като забележете – сега е "епохата на полковниците“, тъй като ако ви прави впечатление, всичките тези африкански лидери са полковници. И забележете, какво каза той: "Така, както нашият лидер Путин е полковник“. Те се мерят по него. Това е 2018 г. – нещо, което едва ли сега ще го каже.

А кои са партньорите на Русия в Близкия изток?

В Близкия изток, естествено, първият партньор, това е Сирийската арабска република, това е  режимът на Башар Асад. Там практически руснаците са тези, които взимат решенията, те диктуват, те казват. Това е режим, който изцяло без руска армия, без руско присъствие няма как да съществува. Грешката е на Барак Обама – вече споменах, 2013 г. Молиха му се по всякакъв начин – този човек просто е миротворец и затова видяхте, какво се получи. 2015 г. нека вашите слушатели да си припомнят голямата екскурзия в Европа. 2015 г., припомням, септември месец беше интервенцията на Русия в Сирийската арабска република. Касим Сюлеймани – бившият ирански генерал, е човекът, който убеди Путин да си изпрати войските в Сирия. Март месец и август месец той беше в Москва и голямото обещание, което му даде Касим Сюлеймани на Путин, беше, че те ще платят фактурата, тъй като Путин го интересуват парите. Това е, което го интересува. И наистина мисля, че там направиха добра сделка. Защо? Защото това, което излезе като информация постфактум – че годишно руското присъствие в Сирия струва 365 милиона долара. Т.е. на ден те плащат по 1 милион долара – нещо, което е нищо, на фона на огромните разходи, които те имат. Те си ги върнаха обаче постфактум. Как? Като навлязоха в сирийската икономика. И там, между другото, станаха и първите кавги между Пригожин и официална Москва заради концесиите за тези нефтени находища, които са под контрола на режима, но най-вече те се скараха за находищата на фосфати. Знаете, те са много необходими за направата на изкуствени торове. Там станаха първите кавги и тогава се скара Пригожин с Шойгу – вече споменах, заради американците, а в последствие защото Москва не даде на Пригожин да навлезе така, както постфактум навлезе в Африка. Отидоха в Либия, Хафтар – една коалиция бих казал много странна, която беше зад Халифа Хафтар. Отидоха в Централноафриканската република, в Буркина Фасо. В Мали на практика изгониха французите, което беше изключително унизително за френската армия. Те си взеха багажа и отидоха в съседен Нигер, те имат там база. Та, всичко това върви или със собственост, или концесия на уранови мини, на златни мини, на диаманти.

На диамантени мини?

Разбирате ли, те взимат, те взимат, те не дават, те не дават.

А Обединените арабски емирства?

Обединените арабски емирства е друга история. Това е малка държава, около 10 милиона, от които местните хора са по-малко от милион. Всичко останало са чужденци. Но хора, които имат много добри нефтени залежи, много добра, гъвкава политика. Те са може би най-добрите последователи на старата британска външна политика – "Нямам приятели, нямам врагове, имам интереси“. Огромната част от руските капитали, олигарси, яхти, каквото щете, сметки отидоха и се насочиха в Обединените арабски емирства. Ако пуснете "Скай Нюз Арабия“ – това е официалният информационен канал на Обединените арабски емирства, и пуснете съседния на "Арабия“, саудитския, ще видите разлика от тук до небето. Първият канал – все едно пускате "Первый канал“, то са руски коментатори, руски министри, цитиране на Шойгу, не знам си какво – все едно сте в Москва. Това са  Обединените арабски емирства. В същото време те имат много силно пивотираща политика на базата на желанието да постигнеш всичко с пари. Те имат изключително големи амбиции в Европа. Как? Като се опитват да се борят срещу "Мюсюлманските братя“, които са бих казал базирани на две места – в Истанбул и в Лондон. Те например създадоха в Австрия един много интересен център за документалистика и изследване на политическия ислям, като се опитват да правят изследвания на местните им тинктанкове, които се финансират от Обединените арабски емирства. Има една швейцарска фирма – това е нещо тип разследващата журналистика, сигурно добре заплатена от Обединените арабски емирства, които преди може би около месец, месец и половина казаха: "Ето, това са 1000 европейски активисти, министри, инфлуенсъри, блогъри, които са свързани с "Мюсюлманските братя“. Дори имаше протести от Белгия. Една белгийска министърка, мисля, че беше на семейството и социалните връзки, една мароканка, която беше посочена, че всъщност е член на "Мюсюлмански братя“, и тогава белгийското правителство много силно обърна внимание на тази разследваща фирма, че това, което говорят, това не е вярно. Но така или иначе това е държава, която дава много, много, много пари, много пари и създава свои лобита навсякъде. В САЩ, там е по-трудно, знаете, защото там за да направиш лоби, трябва да си първо или много силно вкоренен, както са арменците, както са гърците, или трябва да  дадете много пари – това, което го правят Саудитска Арабия. Ето, например Турция – защо загубиха битката с американския естаблишмънт? Защото тяхното лоби беше Фетхуллах Гюлен. Ердоган 2014 и 2015 г. даде заповед на своя външен министър "Направете лоби в САЩ“. Ето, давам ви един пример с Джо Байдън. Защо Джо Байдън има такъв поглед спрямо Турция и спрямо Гърция? Той е в щата Делауер. Той е политик, започнал още от най-ниското равнище – там е бил губернатор, бил е след това сенатор от Делауер. Там се намира огромна част от гръцката колония. Местните гърци го избират, той няма как да не се съобрази. Калифорния – там пък са много силни арменците. Затова разбирате ли, там, откъдето идва вицепрезидентката…

Камала Харис?

Камала Харис, да. Разбирате ли? Докато при турците това лоби го играеше Фетхуллах Гюлен. Навремето дори съм писал статии. До 2013 г. Фетхуллах Гюлен е дал някъде около 20 милиона за командировъчни на американски сенатори, конгресмени, бизнесмени, активисти да ходят в Турция и просто да се запознават, да правят контакти. 20 милиона долара негови лични пари. В момента, в който той се скара с Фетхуллах Гюлен, всичко това отиде по дяволите и затова се обърна и палачинката. Те сега в момента се опитват да го възстановят без Фетхуллах Гюлен, но няма как да стане. Та, тези лобита в САЩ или трябва са много стари, както вече споменах – тези на арменците или на гърците, или пък трябва да купите директно политици, трябва да купите бивши дипломати, които да речем пишат непрекъснато статии в някакви техни вестници, американски, "Вашингтон поуст“, "Ню Йорк Таймс“, които да влияят. Естествено, че отстрани им дават нещичко, да не кажа скромна стипендия. За това навремето, между другото, беше голям специалист по тази част от политиката покойният наш колега и приятел Алекс Алексиев, защото той се занимаваше с тия неща. Той дори ми разправяше точно кой американец е лобист на Саудитска Арабия, кой е лобист на Обединените арабски емирства и колко получават. Та така се правят лобита с многото пари. И Обединените арабски емирства се опитат по този начин да действат с пари, като създават местни лобита, но нивото е по-ниско.

От Саудитска Арабия?

От Саудитска Арабия, естествено. Парите на едните просто не са като парите на другите.

Какво ще се случи на тази среща в Джеда, която ще е след три дни, за Украйна?

5-6 август.

5-6 август.

Това ще е втората такава среща. Първата беше в Копенхаген. Общо взето, за нея не се чу много. Защото Дания е всъщност съюзник, тя е част от НАТО, част от Европейския съюз, докато тук домакин ще бъде Мохамед бен Салман и това е част от тази периферия, за която се борят двете страни. Там ще бъде разгледан плана от 10 точки, който е представен от Володимир Зеленски, и ще бъде дискутиран, естествено ще бъдат направени анализи. Равнището ще бъде на високопоставени представители на отделните администрации, като американците най-вероятно ще бъдат представени от Джак Съливан, който е шефът на Съвета за национална сигурност. Като това, което е интересно – 30 държави се очаква да присъстват. Т.е. толкова, колкото бяха в Санкт Петербург. 30 държави се очакват…

Какъв ще бъде резултатът?

Това е битка. Ето, БРИКС практически ще бъде представен, без Русия и без Китай.

Разцепване?

Разцепване на БРИКС. Ето, това е същността. Това е битката за периферията. Това е битката срещу Русия, ако щете, и срещу Китай. Между другото, ето, отварям тук една скоба. Китай и Обединените арабски емирства в момента провеждат съвместни военни учения. Затварям скобата, каквото и да значи това. Та, идеята е за тази периферия – африканска, азиатска, латиноамериканска, каквато щете, само и само Русия да бъде натикана в ъгъла.

Това, извинете, част от концепцията на САЩ ли е или си е дело на Близкия изток?

И едното, и другото, и едното, и другото. Нека да кажем следното: САЩ са чувствително по-внимателни от да речем преди година, преди две години. Ето, ако щете, една от задачите на сегашната администрация на Джо Байдън, това е да се установят дипломатически отношения между Саудитска Арабия и Израел. Това е много важен компонент. Дори ако щете от предизборната кампания, която ще бъде догодина. Това е коз. Защо? Тъй като привържениците на Израел в САЩ, това са евангелистите, това са т.нар. WASP, които са някъде около 25%, и са електоратът на тези, които ще гласуват догодина. Та, САЩ се опитват да балансират. Значи това не е да удариш по масата и да кажеш "Аз казах!“. Тези времена минаха. Но в същото време това е желанието на Саудитска Арабия да покаже, че те са лидерите, т.е. не е Ердоган този, който ще посредничи, не е Китай този, който ще посредничи. Те ще посредничат. Защо? Защото имат пари, имат пари, имат ужасно много пари. И от тая гледна точка, те се опитват да капитализират своята лидерска позиция в икономически план.

Как?

Като се превърнат в регионален лидер, като се превърнат в лидер не само на страните от Персийски залив, на Близки изток, ако щете, на онези държави, които се наричат "развиващи се страни“, каквото и да значи това в момента. Знаете, това е понятието, което беше родено 50-те години на миналия век, но тогава имаше много ясно противопоставяне: Изток-Запад, комунизъм и капитализъм. Сега вече някак си срещу "колективния Запад“ руснаците се опитват да направят нещо като "колективен Изток“. Там са те, Китай, Иран, Северна Корея, ако щете – който искате може да сложите, които са ядрото. Само че вие имате една много голяма дълбочина. Ако щете, това е Персийският залив с многото пари, това е Арабският свят, който е много близо до Европа, африканците, които виждате…

Се събудиха?

Да, събудиха се. Ето, Путин се опитва да им предложи те да станат колективен член на Г-20, тъй като Африка била перспективният континент. Това вече е една много дълга тема. Сега тук вече е една много дълга тема, дали те са перспективен континент, или не. Във всички случаи, те имат много богатства. Това е. Но дали те могат да достигнат равнището на нашия Европейски съюз, аз лично много се съмнявам. Между впрочем, моделът на нашия Европейски съюз е много силно заразителен и предизвиква много голяма завист. Ето, Организацията на африканските държави, Кадафи 2002 г. я преименува тогава, когато той беше председател, Африкански съюз. АСЕАН на Югоизточна Азия също така имаше предложение да стане Азиатски съюз, т.е. да имитира това, което ние сме направили. Но няма как да стане.

То тук политиката е на ценности, докато там е на сделки.

Ценности. Нашият е социален съюз, социален. Това е съюз между граждани, това не е между правителствата, това е между гражданите. И това е модел, който поне с днешна дата не виждам,  кой може да го реализира, кой може да се доближи до него, тъй като – моите уважения за Африка, за Азия, за всички партньори на Европа, но ще им трябват много, много, много дълги години, за да достигнат това, което ние сме направили. А и виждате, че Путин направи много силно обединението между европейските държави. Да, има такива гласове като този на Орбан. Австрия, между другото – държава, която до ден днешен 55% от нуждите си в газ продължава да ги взема от Русия. Има и такива държави. Но когато е поканен Орбан да си отиде, да напусне Европейския съюз, да напусне НАТО, той не иска. Защото няма полза. Той иска всичко да му бъде поднесено на тепсия. Няма как да стане тази работа.

Проф. Чуков, а това какво ни засяга? Как се отразяват върху България, като член на Европейския съюз и НАТО, тези отношения, тези многоъгълници – Русия, страните от Персийския залив, Африка? Как се отразяват?

Нека да кажем следното: това, че България е страна член на Европейския съюз, това е може би най-големият бонус, откакто аз се помня. В моя 60-годишен живот това е може би най-доброто, което ние сме успели да постигнем. Това върви заедно, естествено, с НАТО – това е нашият защитник. Дори ако щете, какво ни засяга това – ами погледнете военните учения на Русия, буквално в нашата изключителна икономическа зона в Черно море. Кога започнаха да ги правят? Тогава, когато се чу в България, че ние ще започнем да добиваме газ. Защо допреди един месец, преди два месеца, пет месеца или година те не правеха тези учения? И аз си мисля, че не е толкова срещу Украйна. Там нещата са ясни. Дори имаше пробив на тази обсада, която те твърдят, че са наложили на украинските пристанища. Те се опитват да дрънкат оръжие и се опитват да предотвратят всичко, което е възможно държави като България да се развиват по самостоятелен начин. Нека да кажем следното: откакто се помня, България е била винаги зависима от руската енергетика – ако щете газ, ако щете нефт, ако щете ядрено гориво. Всичко – само от Русия. В момента, в който се намерят тези газови находища, ставаме независими. Аз съм убеден, че ги има. Не може да има в Румъния, да има в Турция – намериха газови находища в центъра на Черно море, а в българските води да няма. Това няма как да стане. И си спомняте тук, какви бяха усилията на всякакви субекти, организации и личности, които да ни убеждават, че сега не било времето, че сме замърсявали земите си, водите си, не знам си какво – те всъщност са руските лобисти, това са просто руските лобисти. Специалисти ми казаха, че в България, и то конвенционален газ няколко десетки милиарда кубични метра имаме. Не говоря за шистовият газ, който вие видяхте по американски изследвания и дори български изследвания – това са 450 милиарда. Не говорим за шистите, говорим за конвенционалния добив. Това много силно ни засяга. Що се отнася до това, което става в Близкия изток – съвсем нормално е ние да наблюдаваме нашия съсед Ердоган. Това, че турската икономика не е в добро състояние, това, че турската икономика ще търси контакти с Европа…

Ердоган затова завива на Запад?

Търси пари, търси пари. Това няма как да не ни засяга. Първо, политическите ни контакти с Турция ще бъдат много по-лесни, той ще бъде много по-предпазлив във всякакви политически домогвания. Спомняте си 2018 г., предните президентски избори, той пращаше един министър, ходеше, правеше агитация на турските граждани в Германия, в Нидерландия, във Франция и всичко беше ужасно. Вие си спомняте, намесваше се дори и в нашите вътрешни работи. Имаше една партия, с която бившият турски посланик се опита да прави партийно строителство. Аз съм пряк участник в неговото неутрализиране, т.е. посочването, че това, с което се занимава един чужд дипломат, е нехарактерно за подобен тип хора. Нека да не споменавам имена. Така че това много пряко ни засяга, че Ердоган – така са решили турските избиратели, преизбрали са го, но той просто вече не е този, който беше преди две години, преди няколко години. Това е много важно. А що се отнася до динамиката в Персийския залив – как да не ни засяга?! От там се определят цените на световните нефтени борси – малко нагоре, малко надолу. Всичко това ни тика до нашите бензиноколонки, които няма как да не определят цифричката, на която вие ще купувате литър бензин днес, утре, вдругиден. Това много силно и пряко ни засяга. Така че ние трябва много активно да наблюдаваме всичките тези процеси – политически, икономически, миграционни, процеси от националната сигурност и съответно начина, по който ние трябва да им се противопоставим. Първо – като страна член на Европейския съюз. Много важно, изключително важно е да осъзнаем, че ние сме пълноправен член на тази организация, на двете организации. Много силно се надявам до края на годината ние да станем част от "Шенген“ и много силно се надявам на 1 януари 2005 г. да станем част от еврозоната. Толкова по-жалко за хората, които не могат да разберат, какво биха ни донесли тези два момента, тези две преимущества, които ние ще имаме като български граждани. Просто така разсъждавам, ако щете като обикновен български преподавател, наемен работник, данъкоплатец и като активен гражданин.

Благодаря ви!

И аз благодаря!

Цоня Събчева