Проф. Владимир Чуков, арабист, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Здравейте! Вие сте с аудиокаста на "Фокус“ Това е България. Аз съм Цоня Събчева и се радвам да ви приветствам с добре дошли в неговия пореден  епизод 22. Въпросът, който избрах за анализ е: застрашава ли двустранното военно  сътрудничество между Русия и Иран? Наш гост е арабистът  проф. Владимир Чуков. Избрах го, защото войната на Русия в Украйна започва да придобива нови измерения и да въвлича в турбуленциите си страните от Близкия Изток. Преди десетина дни израелски и американски медии информираха, че през юни миналата година когато Владимир Путин е посетил Иран, е постигнал трайно споразумение, позволяващо на Москва да върне обогатен уран на Техеран за атомната електроцентрала в Бушер. След разговорите там все по-видимо става партньорството им в областите на сигурността, военната индустрия и технологиите, а в стремежа си да унищожи инфраструктурата в Украйна, Москва разчита на ирански дронове и на друго въоръжение. От своя страна Русия предостави на Техеран системи за противовъздушна охрана, а руски учени се включиха в разработването на ирански ядрен проект. Москва е на път да достави на Иран изтребители Су-35, както и системи за противовъздушна отбрана и хеликоптери. На Мюнхенската конференция ръководителите на американската, френската, германската и британската дипломация изразиха тревога от все по-тясното сътрудничество между Иран и Русия. Проф. Чуков, още в началото на януари 2015 година Русия и Иран подписаха споразумение за военно сътрудничество, на което тогава сякаш не се обърна особено внимание, може би защото то очертаваше повече теоретично рамката на отношенията им. Какво наложи задълбочаването на тези отношения с войната?

Вижте, припомняте една дата, която е много чувствителна. Говорите за 2015 година. Ако си спомняте, това беше ключова година за двете държави, които договориха практически действия. 30 септември 2015 година Русия нахлу в Сирия. Нека да припомня всъщност тази стъпка – как се стигна до нея. 2013 година Башар Асад практически контролираше някъде  около 13 до 15% от територия на Сирия. Някъде около 20 км деляха бунтовниците от Дамаск, и те дори се готвиха за финалната права. Тогава се появи един генерал ирански, шефът на бригадата "Ал Кудс" Касем Солеймани, небезизвестният Касем Солеймани, който каза на Башар Асад, който си стягаше багажа, той направи едни невероятни покупки в Москва за около 200 млн. долара – става въпрос за хотели, галерии, за всякакви такива спа комплекси – и той се канеше да бяга вече, нямаше как. Тогава Касем Солеймани му каза: "Никъде няма да ходиш“, той е влязал директно в неговия кабинет, буквално му е седнал на местото и му е казал: "Никъде няма да ходиш. Аз ще ти осигуря бъдещото тук, в Сирия“. Тогава просто никой не му вярваше, ставаше въпрос за началото на 2015 година. Тогава всъщност Касем Солеймани е имал предвид една много интересна схема. Ако си спомняте тогава Барак Обама сключи сделката с иранската ядрена програма, по силата на която трябваше да бъдат деблокирани забележете 120 милиарда замразени ирански долари в Западна Европа, в САЩ, в Япония, и той очакваше тази огромна сума просто да бъде дадена в тази посока. Сега, ето тук, трябва да кажем, е първото сътрудничество между Русия и Иран. Първото посещение на Касем Солеймани е март месец в Москва, в което той се среща с Путин и му казва: "Така, така, така и така, направете интервенция в Сирия, и ние там ще си поделим влиянието“. Путин естествено тогава не му обърнал много голямо внимание му казал: "А кой ще плаща?“, тъй като това са огромни разходи. Касем Солеймани разчитайки на тази фактура, е казал: "Ние ще платим“. Това обаче март месец 2015 година някак си кажете ми, просто няма как да звучи достоверно. Август месец Касем Солеймани прави второ посещение отново при Путин и му казва: "Аз ви гарантирам, че вие нищо няма да платите, вие просто ще направите интервенция. И вие ще превърнете Сирия във ваша военна база.“ И нека да кажем следното: в много голяма степен те удържаха своето обещание. Защо? Защото на Русия практически военната интервенция в Сирия й струва 1 милион долара дневно, т.е. те платиха 365 милиона годишно, а войната струва годишно някъде между 5 до 10 милиарда, може би и повече, особено в началото. Всичко това беше покрито от Иран. Всъщност това беше първата голяма тотална сделка. Сега, ако тръгнем още по-навътре, още по-отпреди, вие споменахте руски ядрени учени са се включили в ядрената програма на Иран. Това е много, много отдавна. И там между другото се води израело-иранска война още преди, или по-скоро когато се появиха руснаците. Ето, 2006 година ли беше или 2007, имаше една атака израелска – вкараха един вирус, забележете, през флашката, която си носи един белоруски учен, участник в тази програма, който въобще не се е усетил, и който си е бил в отпуска в Беларус, отива на работното си място в Иран, и вкарвайки флашката, 6 месеца те не можаха да се оправят, 6 месеца в един огромен екип. Между впрочем ето тук още по-назад мога да се върна и да ви кажа следното: че след рухването на Съветския съюз практически тези ядрени учени получаваха заплати от типа на 50, на 100 долара. И тогава американците направиха и специален фонд, само и само тези хора да не ходят в Иран. Само че не стана тази работа. Т.е. стъпка по стъпка се задълбочиха взаимоотношенията. Сега, не искам да правя още по-голям разрез, тъй като наистина няма да ни стигне времето, но между Русия и между Иран има ако щете симпатии, чисто социално, но и по-скоро идеологически. Русия или Съветския съюз винаги е била на страната на онеправданите, на унизените, на малцинствата. Такива са шиитите. Това е една много интересна теория: Америка, Западът са с богатите сунити, а Русия, Съветският съюз са с бедните шиити, т.е. с бедния Иран. Това е идеологията. Но ако погледнете още по-навътре: това са религиозните взаимоотношения. Русия приема исляма - буквално тази години ще отбележат 1001 година от приемането на исляма. Волжка България, ето тук е България, разбирате ли, в град Болгар – столицата на Волжка България отбелязват миналата година, сега тази година май месец 22 и 23-ти ще има големи празненства. Миналата година откриха джамията Болгар, къде – в Казан. 2021 година лятото, мисля август месец на посещението в Москва беше новоизбраният председател на Съвета на религиозните въпроси към аятолах Хаменей, към духовния ръководител, който направи контакти с главния мюфтия на Русия, и стана и много интересен дебат. Ставаше въпрос за руския ислям, защото те казват руския ислям, въпреки че този ислям сме го дали ние, волжките българи, това са наследниците на хан Кубер. Те казват следното: най-старата джамия в Русия е 733-744 година, къде –в  Дербент. Дербент това е един град в Дагестан. Руснаците казват: това е най-южният град от Русия, същинска Русия. В същото време иранският духовник казва: това е град, който всъщност е най-северната точка, до която са стигнали войските, забележете на сасанидска Персия, неслучайно там се появява джамия. Т.е. ние, персите, сме ви дали на вас исляма.

Т.е. ние сме били тук, казват те?

Точно. Между другото там има едни крепостни стени, които са обекти на ЮНЕКО. Но разбирате ли, тези хора просто се опитват всячески да докажат, че връзките между Русия и Иран не са от Путин и Хаменей, не са от сега, да речем от 2015, от 2020 година, а те са вековни. Нали ви казвам, разрезът е много по-голям.

А защо сега придобиха, проф. Чуков, такава видимост? Защо Иран тръгна да става част от войната в Украйна?

Вижте, практически две държави, които са под санкциите, под натиска на Запада, и общо взето те се обединяват. Сега, те се опитаха да направя и някаква, говоря най-вече имаше амбиция от иранска страна да направят някакъв икономически блок. Имаше ирански икономисти, които казваха: дайте да направим нещо като, те не казваха Европейски съюз, но казваха някакво такова по-широко евразийско пространство, дайте дори да направим собствена валута като еврото. Значи, там няма как да стане, защото икономиката не е пазарна. Нещо повече, те са конкуренти в икономиката. И двете са експортни държави, и двете търсят пазари, които да им купят нефта и газа. И ето тук всъщност не се пресичат интересите. Затова техните интереси са в политиката и най-вече в сигурността. И нека да кажем следното: Иран е тилът на Русия на войната в Украйна. Вие споменахте дронове, аз ви пращам статиите, вие ги виждате там – те искаха да започнат да изграждат една фабрика за изграждане на модерни дронове, което между другото наистина перспективата на ВВС е силите в сегашно време, не са тези конвенциалните, огромните, с пилотите, многоемките, капиталоемките, а това са дронове.

Безпилотните летателни апарати.

И вие спомняте си какво написах. Това е в град Абелуга, Татарстан, там, където  има един паметник на един от българските волжки ханове, точно там. Оттам изстрелват и част от дроновете руснаците, като там има плац, там има инфраструктура. Въобще там ситуацията е много, много тясно свързана, имам предвид сътрудничества. Освен това, част от тези боеприпаси, които получава Русия, тя в момента има преимущество пред Украйна, ето, излязоха едни данни: Русия изстрелва между 20 и 40 хиляди снаряда дневно, Украйна не може да си ги позволи. Това са някъде 5 до 7 хиляди снаряда. В началото на тази година, става въпрос естествено всичко това е наблюдавано със сателити, иранците доставиха над 10 милиона патрона и около 300 000 снаряда през Каспийско море. Сега, ето тук вие казвате иранците имат нужда от самолети – да, подписаха сделката за Су-35. Но руснаците са много внимателни. Защо? Защото Сирия представлява за еврейската държава, за държавата Израел опасност. Но и Израел са като бик на червено срещу ирански цели. И тук има едно пивотиране: сега, доколко да ги дадат тези ПВО установки, евентуално ако ги дадат, дали да се задейства тогава държавата Израел, която нанася ударите. Няма времето да стигне да ви разкажа какви парадокси е имало в миналото. Руснаците се правят на луди, правят се просто, че ни видели, ни разбрали. Като там между другото същи има една договорка, това, което видяхме с дрона над Черно море, там има една договорка между Русия и Иран, че Израел трябва да предупреди Русия преди да нанесе удар. Последният път беше 1 секунда преди удара. Разбирате ли? Обикновено става 20 секунди, 50 секунди, спазват си уговорката. Та, там е една много интересна, пак искам да кажа, верига от взаимозависимости, в която не са отношенията Русия-Иран, а имат взаимоотношения със САЩ. Значи, червеният телефон между САЩ и Русия съществува, там директно – военните аташета в Багдат, двете руското и американското, директно си приказват и то когато се водеше войната срещу "Ислямска държава“. След това държавата Израел също е част от този триъгълник, много интересно докъде могат, докъде не могат. Това, което поне последно излезе, е, че все още това, което руснаците дават на иранците, не е това, което иранците очакват. Иранците са много големи специалисти по кражба на технологии. Какво имам предвид? Ето тези дронове, с които в момента те разполагат, това е модифициран американски дрон, тип "Раптор“, който те свалиха с помощта на китайците, забележете, мисля че беше 2002-2003 година, някъде там, и някъде повече от 10 години те го изучават и го превръщат в свой тип дрон. Между другото, той наистина в началото се оказа много баснословен. Защо? Единственият, който успя да наруши въздушното пространство на държавата Израел за 90 секунди. Свалиха го след това. Но така или иначе иранците очакват много повече от руснаците. Сянката на Израел е повече от очевидна – не могат, няма как. Това, което знам досега е, че са им дали единствено "Стингър“, дали са им "Джавелин“, които са пленени от Украйна на бойното поле. Дотук. Повече не желаят да им дават, очевидно страхувайки се от реакцията на Израел. Така че това е, което излиза на повърхността. Докъде ще стигнат по-нататък, това вече много трудно някой може да каже. Но трябва само да заключа: Иран е бекграунд, това е тилът на Русия абсолютно. Като сложите, че вече се очаква и иранските милиции да се появяват - "Фатимиюн“ и "Зайнабиюн" на юг. През миналите години аз съм ги обяснявал: това са афганистански шиити и това са пакистански шиити, които бяха много успешни в битките срещу милициите и бунтовниците, и опозицията в Сирия. Взеха участие в битката при Дума, особено при обсадата и превземането на град Алепу. Наистина това са ислямисти, това са радикали, които са много умело използвани от същия този Касем Солеймани, той ги ръководеше. Това, което се разбра, че Путин сега на последното заседание на Съвета за национална сигурност директно е поискал от неговите генерали да се обърнат към Иран и да помолят за присъствието на тези шиитски милиции. Поне това, което се знае досега, и пак това е израелска информация, те вече са в тренировъчни лагери в Иран и се очаква да бъдат пратени в Украйна. Страх ме е, че може би ще имат съдбата на онези сирийци, много големи ентусиасти, които март-април изявиха желание да подкрепят руските войски, но когато почнаха да хвърчат ковчезите, някак си им се изпари ентусиазмът. Т.е. Сирия е модел на бойните действия, но много по-олекотена форма. Украинската армия, моята теза е, че е в момента най-силната европейска армия.

Проф. Чуков, това двупосочно военно сътрудничество между Русия и Иран какви опасения предизвиква и какви последици ще има от него за сигурността и стабилността в региона?

Знаете ли, преди много често повтарях една фраза, която ми направи впечатление, дори навремето аз не вярвах, че нещо има. Декември месец 2015 година, връщайки се пак на вашия първи въпрос, президентът Путин направи едно историческо посещение в Техеран. Той се срещна тогава с президента Хасан Рохани, предния президент. И някак си изрече нещо, което на мен не ми се вярваше. Каза следното, че ако сирийският опит се окаже полезен, действащ, работещ, то това ще се приложи един ден и в Източна Европа.

Никой не е знаел какво е имал в предвид. А той още оттогава е замислял военния поход в Украйна.

Абсолютно. Тогава си мислих: какво има Източна Европа със Сирия? Ние сме просто много далеч. А това всъщност, това е всъщност 2014 година – тогава  започна кризата в Украйна и това е било в презумпцията. Още тогава е била заложена идеята за нахлуването на Русия в съседна Украйна. Директно това едно към едно го каза Хасан Рохани, и това беше много интересен дебат с критериите на 2015 година. Сега 2022-2022 година очевидно виждаме, че това, което става в Сирия, това, което виждаме като взаимодействие, като експерименти, ако щете като въоръжение, също се прилага в Източна Европа, за съжаление. Във вашите интервюта предните аз съм казвал, че двете държави много си приличат. Вие ще кажете: е, едната е секуларна, а другата е теократична. Не, напротив, това са две империи. Това са две империи многонационални. Едната с 50 малцинства, другата е със 123 общности, малцинства. И двете са с имперски начин на мислене.

И имперски амбиции и апетити?

Естествено. Идеологията им е смесица между радикален национализъм и религиозни чувства. При иранците религията води, теократична държава, но вътре имате персийски национализъм. И затова те имат шиитски малцинства, които се явяват тяхната пета колона, "Хизбула“, навсякъде те си имат в тези държави, в които те имат апетити, си имат по едно малцинство, това малцинство си прави милиция, може да участва в парламентарни избори и те са проирански. Същата история виждате и в Русия – имате един изпепеляващ национализъм, изпепеляващ: Руска империя, не знам си какво, и отгоре някакво източно православие посипано. И съответно те се опитват да създадат т.нар. "руски мир“ /свят/ с пети колони, както ги виждате – и в България са по същия начин ситуирани, виждате в Молдова, в Полша се опитват да направят нещо. Съответно в прибалтийските републики – няма как те да не се страхуват най-много, защото директно, спомняте си, на 22 февруари  в речта си Путин заяви, че границата на Русия, това е границата на Съветския съюз. Т.е. прибалтийските републики нямат право на съществуване.

Проф. Чуков, какви реакции предизвикват руско-иранските военни отношения сред държавите от Близкия Изток и Персийския залив по-конкретно?

Гледат с недоверие. Просто гледат с недоверие.

Но не със страх, не с притеснение?

Вижте, нека да кажем следното: в Близкия Изток има една много интересна взаимозависимост. Има един триъгълник, който е призван да поддържа баланса:  това е Иран, Ирак, Саудитска Арабия. Между впрочем Саудитска Арабия инициира създаването на Съвета за сътрудничеството на страните от Персийския залив 1980 година – една година след Ислямската революция в Иран, и тогава когато Садам Хюсеин нападна съседния Иран. Т.е. когато има някакъв дисбаланс, да речем някакъв проблем между двете страни, третата страна се опитва да се намеси. И ето това например обясняват много експерти, защо САЩ свалиха Садам Хюсеин – просто защото той не можеше, той загуби войната срещу Иран, той не можеше да поддържа този баланс. Чувствителна зона е, там са 2/3 от световните залежи на нефт, 2/3. Разбирате ли? До този момент, а и не само до този момент, то по принцип това е световната помпичка, знаете в моя изказ е, световната нефтена помпичка това е Саудитска Арабия. Като сложите Иран, като сложите Ирак, практически те регулират цените на нефта, и общо взето целият свят се тресе. Виждате г-жа Меркел ни направи изключително зависими от руския нефт и газ, и тя казва: "Там няма политика“. Тя твърдеше, че "Газпром“ това не е политика, това са си чисто търговски интереси. Да, ама не. Общо взето наистина арабските страни в Близкия Изток гледат с едно бих казал недоверие към това, което прави Иран, особено нека да кажем след избухването на войната в Йемен, след скъсването на дипломатическите отношения 2016 година между двете държави. Там имаше една пълна солидарност особено от страните, които бяха в блока, със Саудитска Арабия, което правеше изолацията на Катар. Та, общо взето наистина има едно недоверие, но все пак се търси да не се стигне до някаква колосална ескалация. Защо? Защото им е ясно, че всички губят.

Вие казахте, че Русия в отношенията си с Иран въпреки всичко се съобразява с Израел. Възможно ли е обаче войната в Украйна да прерасне и в израелско-ирански военен сблъсък?

Значи, въпросът според мен не трябва така да се задава. Тази война винаги е съществувала, тя няма как да не съществува.

А нов, пореден да ескалира?

Тук става въпрос или за ескалация, или затихване.

Да ескалира, нека така да го вземем.

Вижте, аз в моята книга "Израел между евангелизъм и джаафаризма“ съм обяснил защо там не може да има никога мир, докато в Техеран са аятоласите и докато има държава Израел, а от друга страна, отвъд Океана имате много силно евангелистко присъствие. Няма как да няма сблъсък, разбирате ли, няма как. Тук имате много силна религиозна връзка. Сега аз съм ги обяснявал в моята книга – имате инверсни месиански представи, става въпрос за Родината на световната религия, това е Йерусалим. Колкото сте по-близо до Йерусалим, толкова повече влияе религията върху начина на държавообразуването. Ето, например държавата Израел няма конституция. Няма как да има конституция, тъй като там половината от евреите са религиозни, те няма как да бъдат, да признават секуларна конституция. В същото време имате една теократична държава в Иран, която между другото е много слабо популярна – някъде около 20% от хората я подкрепят, но освен икономика, освен политика, имате религия. Религията е тази, която много силно напомпва това напрежение между двете държави. И ето, изследвал съм този въпрос за аятоласите, за да се върне Месията, всъщност духовният ръководител управлява държавата, ислямската република, от името на отсъстващия имам, т.е. когато той се върне, той трябва да му предаде властта. Кога ще се върне? Тогава, когато държавата Израел бъде заличена. И те правят абсолютно всичко. Аз в моите книги съм ги обяснявал тия неща – създаването на "Хизбула“, нападенията срещу израелски обекти, нападенията срещу синагоги, например битката в Сирия. Там съм обяснявал подробно, цялата история се свързва със завръщането на Месията. Няма как, това е генезисът на държавата, това е генезисът на държавата. Така е направена, така и ще бъде, докато начело на Иран са аятоласите. Дай Боже скоро да паднат, но страх ме е, че сме големи оптимисти. Така че тук не става въпрос за война, която се вмества, тази война просто се радикализира и по някой път затихва, в зависимост от намесата на САЩ. Вече споменах, между Израел и САЩ, има икономически интереси, има лоби, религия, разбирате ли, религия. Евангелистите, които са някъде около може би малко под 50% от избирателите в САЩ, те са част от републиканците, считат, че Христос ще се завърне тогава, когато евреите приемат християнството. Затова те трябва да ги протектират, те трябва да ги защитават, т.е. те също защитават процеса на завръщането на Месията, т.е. на Христос. Разбирате ли? Т.е. там имате религиозна връзка, която е много по-силна от всякакви други субсидиарни връзки. Ето, аз съм го обяснявал защо например Израел е много силно посрещнат с ентусиазъм от Сталин. 5 минути след обявяването на държавата Израел Сталин признава държавата Израел, защото казва, че това ще бъде бастионът на комунизма в Близкия Изток. Да, ама не, да, ама не. Сега не искам да навлизам в едни други детайли. 1928 г. Сталин създава една еврейска област в Биробиджан, в Далечния изток – сега, в момента, също съществува, Еврейска автономна област се казва. Дори имаше убити в Украйна от тези хора, което всъщност, моделът на съветската представа какво трябва да  представлява държавата Израел, т.е. те не трябва да говорят иврит, а идиш, и не трябва да изповядват юдаизъм, а еврейска социалистическа култура. Разбирате ли, това са представите на Сталин – съгласете се, една пъна измислица. Но пак ви казвам, може да се върнем и още по-назад, но сигурно вече ще досадя на слушателите. От там можем да обясним битката между Лондон и между Москва. Тя минава през Близкия изток. И нека да кажем следното: Ленин си праща емисарите, създавайки мрежата на арабските компартии, слагайки начело – забележете, руски евреи. Всичките арабски компартии са създадени 20-те години след Болшевишката революция – палестинска, ливанска, иракска и т.н. И каква е реакцията? 1928 г. Лондон създава "Мюсюлманските братя“. Тези две държави никога няма да бъдат в мир, тъй като става сблъсък в Афганистан, става сблъсък и в Близкия изток. Но пак ви казвам, това са големи игри, които някак си ние в България не сме в състояние да ги…

Разберем, да ги осмислим.

Да, да ги осмислим.

Добре, но как в тези игри примерно сега се вписва намесата и посредничеството на Китай?

Да.

Това е много любопитно. Ето сега например Китай посредничи двете регионални сили – Иран и Саудитска Арабия, да възобновят скъсаните още през 2016 г. отношения.

Знаете ли, когато прочетох, че това се е случило, аз се учудих. В момента буквално всеки ден излизат анализи, информации, подробности всъщност как е станало, защо е станало. Нека да припомним: януари месец 2016 г. Саудитска Арабия и Иран скъсаха дипломатически отношения. Защо? Януари, в самото начало, Саудитска Арабия екзекутира най-висшия саудитски шиитски духовник аятолах. Аятолахът е нещо като академик. Шиитските клирици са всъщност и учени. Да не обяснявам тук как се става, подобен тип духовен сан как се получава. Нимр Нимр – те го екзекутираха, забележете, заедно с лидери на "Ал Кайда“, на "Ислямска държава“. И тогава иранците много силно се афектираха. Защо? Защото Саудитска Арабия отъждестви техния духовен вожд в Саудитска Арабия с обикновени терористи. И призна се, че всъщност нахлуването на недоволни граждани в Саудитското посолство в Техеран е станало със съдействието на властите. Тогава наистина беше нещо ужасно. Някъде може би около три години нямаше никакви контакти и някъде от 2019 ли беше или 2020 г. те започнаха да контактуват помежду си. Знае се, че имаше шест сесии. По-голямата част  бяха проведени в Багдад. Ето тук връщам се на това, което ви казах – триъгълника Иран – Ирак – Саудитска Арабия. Ирак бяха тези, които съдействаха. Това е в тяхна полза, защото Ирак са между Саудитска Арабия и между Иран. В Оман, Маскат, също имаше няколко сесии. И в последствие трябва да кажа следното – че големият залог беше Йемен, войната в Йемен. И ето тук трябва да кажа, че това не е изненада, едва ли не китайците са изместили САЩ. Това е договор тип win-win – всички печелят, или може би някой си мисли, че печелят, а в последствие се оказва, че не печелят. Самите американци ги поощряваха Саудитска Арабия да отидат на преговори с Иран. Защо? Защото още от спечелването на изборите на Джо Байдън, Байдън каза на саудитците "Прекратете тази война в Йемен, тя е безсмислена. Вие не може да спечелите срещу хутите, които са си там“. Те, между другото, окупираха и Сана, те владеят Сана. Много силно конфесионализирана държава. И САЩ дори вкараха "Ансар Алла“ в списъка на терористичните организации – това е всъщност милицията на хутите. След това ги изкараха. В един момент казаха на саудитците, на Мохамед бен Салман, който преди да стане премиер-министър, беше военен министър, наложиха ембарго. Вика "Ние няма да ви продаваме оръжие, защото не искаме просто да продължава тази война“. Така че те ги натискаха. В същото време хутите и иранците, най-вече хутите, може би на три-четири месеца пращаха по някоя ракета. Имаше ужасно много поразии – уцелваха летища, уцелваха нефтени инфраструктура. Върхът беше тогава, когато атакуваха и най-сериозната, най-голямата инсталация на "Рамко“, и то в североизточната част, тази, която е близко до Иран. Дронът мина над Кувейт. И американците им казаха "Престанете с тази война в Йемен!“. Тогава същност се появиха и големите различия между бен Салман и Джо Байдън. Но американците бяха тези, които ги натискаха да преговарят с Иран. И всъщност стана ясно, че Си Дзинпин, който миналата година беше на посещение в Риад, е предложил своето посредничество. Нека да кажем още нещо, че абсолютно всичко от това, което го разказвам, е било в течение на американците. Значи това не е някаква изненада. И забележете, сега в момента Саудитска Арабия казва: ние сме съгласни да си подобрим отношенията, те ще бъдат такива, каквито бяха до 2016 година, но нещо повече, един снаряд изстреля ли се от Йемен срещу нас, Китай са виновни. Разбирате ли? Китай реално не е посредник, а Китай…

Е страна?

Китай е гарант. Т.е. те трябва да спрат иранците. И това е всъщност големият бонус за американците, които по този начин както Саудитска Арабия, така и американците казват: ние сме "За“, но ние не вярваме на тези хора. Не се знае просто, какво биха могли да направят. Така че сега, китайците наистина са въодушевени, тъй като предложението от тях е дошло съвместно от Русия, от Иран и от хутите. Русия много активно наблюдава Йемен, има и естествено чудесни отношения с Иран, и те се предложили всъщност на Китай реално да бъдат страна: т.е. ние не можем, ама вие бъдете вие.

Дали няма да се повтори този модел и при Украйна?

Не мога да ви кажа. На този етап не са кристализирали нещата. Но тук се правят различни сметки. Ето, нека да се върнем на това споразумение: руснаците искат да накарат бен Салман да се превърне в саудитския Ердоган, т.е. да стане иредентист, да стане независим и да се оттегли от САЩ. Отношенията бен Салман-Джо Байдън са лични, лична неприязън. Те искат да ги  превърнат в неприязън между двете държави. Нещо, което Саудитска Арабия външният министър каза: нашите отношения са стратегически. Ние имаме 80 години отношения. Мисля, че във вашия ефир съм говорил за Договора Куинси 1945 година между крал Абдула Азис и президента Рузвелт, в  който всъщност съдържанието е доставяне на енергоресурси срещу гаранции за сигурността на саудитския крал, сигурност срещу енергоресурси. Ето това е, което те искат да скъсат. Сега, бен Салман може и да е млад, но не е чак толкова глупав, т.е. той вижда накъде върви Ердоган. Т.е. тогава, когато си член на НАТО, ама не напълно. И тогава, когато тръгнеш да се уповаваш на Русия, когато загърбиш тези, с които би трябвало да бъдеш. Казвам за това, защо? Защото Ердоган живее втори политически живот. 2016 година го спасиха руснаците, руснаците го спасиха. Мисля, че във вашия ефир съм го говорил – посланието занесе Александър Дугин. Звучи озадачаващо, защото ние мислим, че той е идеолог, а той е куриер. Той е куриер, който изнася лекции за евразийство, това-онова в местните университети, дават му по някой път доктор хонорис кауза, в същото време той носи едно писамце на лидерите.

Носи послания, приносител.

Та, бен Салман не е чак толкова глупав. А и още нещо, пак искам да спомена, неговият опонент се казва Джо Байдън, не са САЩ. Сега, ако беше Тръмп начело на САЩ, какво щеше да се получи не мога да ви кажа, но аз си мисля, че този човек няма голямо бъдеще политическо. Моето скромно мнение. Не знам, мога и да греша.

На финала да ви попитам: разглеждайки тези събития от Близкия Изток, какво отражения пряко или косвено биха имали за нас като югоизточна държава на Европа? Как могат да отекнат при нас тези геополитически, геостратегически процеси?

Мисля, че частично ви отговорих на въпроса. Цитирах Хасан Рохани през декември 2015 година, когато аз не вярвах, че нещо ще се случи в Източно Европа – случи се, просто се случи.

А в България какво би ни засегнало?

За съжаление за България се чуват много неприятни гласове в руската преса, в руските медии, в социалните медии. Анализатори, което естествено не са тези, които взимат решенията, но това, което се чу, да речем имаше една много неприятна статия, че едва ли не, особено сега след 3 март, че е било грешка да бъде освободена България, чуват се гласове, че България трябва да бъде разделена между Русия, между Турция и между Сърбия забележете, София да дадат на сърбите. Ей такива измислици, които дразнят, просто дразнят. Но знаете ли, просто по някой път гледайки миналото, преди 5, преди 6, преди 8-10 години когато се е говорило, наистина по някой път има луди глави, които ги правят тези неща. Слава Богу, България е гарантирана с членството си в два съюза. Недоволни сме, ето някакви казват от някаква коалиция "Вън от Европейския съюз и НАТО“ – това си е откровена пета колона. Слава Богу, те са маргинали. Но пак ви казвам, че това, което се случва в Украйна, и начина, по който ще завърши битката в Украйна, много силно засяга европейския проект, най-вече източната част на Европейския съюз. Неслучайно виждате, се получи една динамика Б-9, в която Джо Байдън събра лидерите на 9-те източноевропейски държави. Русия, ръководена от този човек, от Владимир Путин, никога няма да се откаже от своите аспирации към Източна Европа. И ще ви го дам в личен план. 2016 година, когато Тръмп спечели изборите, още не беше встъпил, едно момченце се появи, дори контактува с мен, момченце говоря 30-годишно някъде, 30 и кусур, което говореше българо-руски, защото бил много дълго живял в Русия, работил в РИСИ – това е института на Решетников. И почна да ме убеждава, че Тръмп и Путин се били договорили, Източна Европа вече минавала към Русия, връщала както си беше навремето. Щели да правят партия. Викам добре, БСП, нали, Корнелия Нинова не става, вика, тя не става, щели да правят нова партия, която да държи високо червеното знаме. Аз го питах: добре, как ще стане тази работа? Ние какви сме? Ние, българи, европейци, нас няма някой да ни пита – не, вика, двамата се разбрали. Това беше 2016 година. Затова много важно, много важно е Путин да не спечели тази война. Изключително е необходимо за съществуването на България. Когато кажа България, вече имам предвид двете Българии – и Дунавска и Волжка. Ние гордо можем да се наречем българи. Правим нещо, добро или лошо, корумпирани или не, ние сме българи, създали сме някаква държава, която по някакъв начин се развива. Докато онази, изчезвайки през XVI век, ние сме наследниците на Аспарух, те са наследниците на Кубер. В момента тези хора просто никой не ги знае, разбирате ли? Те са част от т.нар. многонационален руски народ, но това е друга история. Може би някой път ще продължим...

Ще продължим с нея.

Да.

Цоня Събчева