Проф. Владимир Чуков, арабист, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

В европейските медии зачестиха критиките по подвеждането на Световното първенство по футбол, провело се в Катар в края на миналата година. Най-видимата реакция е срещу корупционния скандал, в който се оказват замесени евродепутати, зам.-председател на Европейския парламент, дори служители на Европейската комисия. Дали само купуването на домакинството, лошото отношение на арабските фенове към европейските отбори са в основата или става дума за по-дълбоки процеси, които могат да се определят и като сблъсък между цивилизациите? Въпросът е сериозен и води към следващия по-голям: как Мондиал 2022 повлия на световната политика? Затова ще разговаряме с арабиста проф. Владимир Чуков. Проф. Чуков, кое повлия по-силно: корупционните практики, енергийните доставки или разминаването за пореден път между цивилизациите?

Мисля, че всичко е миксирано – от всичко по малко, като вие си спомняте много силните критики тогава, когато беше избран Катар да бъде домакин буквално 12 години по-рано от световното. Наистина човекът, който изтегли пликчето с написаната вътре бележка "Катар“, беше силно учуден това, че тази арабска страна в Персийския залив е спечелила конкурса. И вие си спомняте тогава, какви обвинения в корупция бяха срещу Сеп Блатер и срещу Платини. Видяхте и  какво се случи – те просто изчезнаха. Но наистина това световно първенство ще остане с множество акценти, които са смесица от корупционни практики, корупционни примеси, атаки срещу реално невъзможността на Катар да убеди целия свят, че това е държавата, която наистина трябва да приюти за един месец световния футбол. Но това, което вие споменахте в самото начало, то е много по-дълбочинното и това са цивилизационните сблъсъци между два свята. Първо, футболът е най-зрелищната, най-привлекателната спортна игра в цял свят. Това са около 5 милиарда души, които станаха съпричастни на това световно първенство, т.е. това е практически повече от половината от населението на земята, и реално чрез телевизията вие можете да покажете на половин свят това, което сте, и това, което не сте – с всички плюсове, с всичките атракции, с всичките улеснения, но също така и с всичките чудатости, и ако щете с необичайните ситуации, в които изпадаха феновете, а също така и дебатите, които се водиха зад кулисите по един или друг повод. Дори нека само да спомена факта, че на финала имахме тотално разделение между огромната част от планетата, които подкрепяха Аржентина, и една по-малка част, която подкрепяше Франция – това е най-вече Европа, това е Северна Америка. Особено от Близкия Изток арабите масово подкрепяха Аржентина. Защо? Просто тук наистина много силно се усети сянката на сблъсъка на цивилизациите, но ако щете незаритите още от времето на колониализма томахавки между двата бряга на Средиземно море, между дълбоко изкопани проломи на доверие между нации, между народи. И всичко това се усети, особено тогава, когато да речем трябваше да се дават някакви обяснения, трябваше някакви тълкувания да се правят след мачовете Мароко-Испания, Мароко-Португалия. Наистина аз като арабист станах свидетел на дебати относно историята на Испания още от времето на колонизирането на Испания и арабо-берберите 711 година, битката при Поатие. Наистина невероятни дебати, изключителни дебати. Но знаете ли, кое ми направи най-голямо впечатление? Тогава, когато на плещите на Меси беше сложен арабския бищ – това е наметалото, което се слага обикновено на бойците, които са от победителите. Това става в битовите церемонни в Арабския свят, в Персийския залив за младоженците, на хората, които са се отличили. Наистина бях впечатлен от факта, че множество европейски медии отбелязаха факта, че по-добре е той да посрещне купата, да се радва на купата и да представи своя отбор със своята национална фланелка, а не с наметало с арабски произход. И тогава дори се стигна до един много интересен дебат, аз направо бях учуден – как обясняват катарците този факт, търсейки историческите детайли на подобен тип церемония. Стигна се до VIII век, 754 година, че тогава всъщност е започнала тази церемония с отличаване на първенците. И започна един спор, кога се е появил първият университет. Или става въпрос за тезата на една зам.-министърка на външните работи на Катар, която директно атакува онези европейци, включително и германската министърка на спорта и на вътрешните работи, която също така изрази, бих казал, не толкова агресивен, но някакъв скептицизъм по отношение на даването на домакинството на Катар. Тя каза следното: "Тази церемония е всъщност церемонията, която се случва във всеки един европейски университет когато се прави промоция на випускниците“. Това са черните роби, това са и шапките, които се хвърлят. И всъщност тази промоция европейците я повтарят във всеки елитен университет или във всеки университет, не само елитен. И се оказа, че те имат претенции, че през 754 година тази традиция е била започната от Фатима ал-Фихри, която според арабите е създала първия университет в света, който се е намирал във Фес, Мароко, и той се нарича ал Карауин. Това е всъщност един много древен духовен център ислямски, който в момента се намира в Тунис. И ето тук веднага стана един огромен спор, кой е първият университет в света. Докато ние, говоря европейците, считаме, че първият университет това е университетът в Болоня от 1080 година. Наистина невероятно спор, чисто цивилизационен спор кой е по-първият университет и кой е дал тази традиция.  И пак искам да спомена, от катарска страна казват: "Това е всъщност наша традиция, която ние реализираме на световното в Катар“.

Проф. Чуков, по принцип Световното първенство по футбол е призвано за диалог между цивилизациите. Как се случи, че сега то се превърна в сблъсък?

Знаете ли, би трябвало да се превърне наистина в един диалог, или по-скоро запознаване с една непозната за огромните милиарди, множеството милиарди футболни запалянковци, за които се предполага, че са предимно в Европа и в Америка. Става въпрос за нрави, за обичаи, ако щете за контакти между отделните запалянковски общности. За съжаление обаче футболът не успя да изчисти тези разлики, не успя да изчисти това недоверие, и видяхте, какво се получи с гъркинята, която беше зам.-председател на Европейския парламент – веднага се появиха на повърхността детайли, които някак си напомниха, че начинът, по който Катар спечели организирането на световното първенството, очевидно не е бил най-честния. Т.е. тези 220 милиарда, които те вложиха, това е безпрецедентно огромна сума, която съгласете се, в сравнение с това, което дадоха руснаците 4 години по-рано, това са някъде около 10 пъти повече и виждате, че някак си това оставя сянката на съмнение. И трябва да кажем и още нещо: от Катар директно отказаха, директно отхвърлиха всякакви, каквито и да било обвинения, че те са замесени в корупционни практики, че те са купували отделни лица. И още нещо, катарски официален представител заяви: "Когато европейците говорят с нас за инвестиции, когато говорят за купуване на газ, тогава няма корупционни практики, но сега когато трябваше ние да представим световната игра, тогава вече започнаха да се появяват тези обвинения“. Т.е. оттам се появи и този сблъсък на цивилизациите, който за съжаление според мен много трудно някога ще бъде преодолян.

А как Мондиал 2022 повлия на световната политика? Какво да очакваме оттук нататък в световните отношения и най-вече на отношенията към Арабския свят, и на Арабския свят към нас, цивилизацията на белия човек?

Нека да кажем следното: Цар Футбол насочи телевизионната камера по един безпрецедентен начин към едно място, което никога до този момент не е претендирало, че може да прикове вниманието на толкова много хора. Или Мондиал 2022 година показа, че футболът е всъщност един от най-висшите пластове на световната политика. Виждаме какво е отношението на света към войната в Украйна. Съвсем наскоро излязоха социологически изследвания, ако щете от различни части на света. Ще цитирам само това, което беше публикувано в Саудитска Арабия, в което забележете – над 75% от саудитците много силно отхвърлят войната в Украйна и казват, че виновник за цялата тази дестабилизираща в целия свят, включително и за Персийския залив и Арабския свят, война е Русия. Или на футбола се гледа като на алтернатива – нещо като арена, писта за състезания, но между отделните народи, между отделните индустрии ако щете, между отделните цивилизации, но по един мирен начин. И поради тази причина ние можем да си обясним желанието на саудитския клуб "Насър“ да привлече Роналдо, т.е. с Роналдо идват и рекламата, идват и телевизионните права, идват и телевизионните участия. Т.е. това е практика, която според мен много силно се разви и ще се развие след Мондиал 2022. Но всъщност, нека да кажем следното: специално за Катар това не е нова практика. Ако си спомняте великия български щангист Иван Абаджиев създаде тогава, когато за съжаление България беше в една огромна криза, той направи "Б“ отбор от българи и отидоха и се състезаваха за Катар. Така че сега всичко това се умножава десетократно, стократно, и виждате какви суми се харчат само и само тези държави да се представят по-силни, по-убедителни на арената на футболния сблъсък.

Случайно ли е, че единственият кандидат за следващия Мондиал е Саудитска Арабия?

Аз си мисля, че просто другите кандидати някак си предусещат, че техните възможности просто няма да могат да бъдат достатъчни на това, което има Саудитска Арабия като потенциал.

Имате предвид като пари?

Естествено. Катар, която е относително по-бедна от Саудитска Арабия, успя да рекрутира 220 милиарда долара, и то горе на повърхността. Докато Саудитска Арабия, дори ако щете този Роналдо, великият Роналдо, който между другото е 37-годишен, ще се състезава до 2025 година в Саудитска Арабия, но забележете, с опция, че той би могъл да играе в английското първенство в рамките на "свраките“, т.е. това е Нюкасъл. Защо? Защото Нюкасъл е собственост на Саудитския суверенен фонд, т.е. саудитска собственост. Така че виждате, какво правят парите, какво могат да направят парите. И още един друг нюанс ще ви дам. Роналдо избра Саудитска Арабия и 200 милиона долара, вероятно са му малко тези пари, които той досега е натрупал, в същото време неговият колега в "Реал Мадрид“ Лука Модрич, хърватинът Лука Модрич, който също е 37-годишен, е получил оферта както от Саудитска Арабия, така и от САЩ, които имат същата политика спрямо футбола както Саудитска Арабия, въобще тези страни от Персийския залив, но той е отказал, като е предпочел да остане в "Реал Мадрид“, очаквайки само едногодишно удължение на своя договор. Така че виждате, тук става вече въпрос, ако щете на субективна позиция, ако щете на лични оценки, ако щете и на обиди. Знаете там историята около Роналдо, бяха много шумни скандали. Така че футболът е много пари, футболът е много политика, много медии, и ако щете невероятна реклама или антиреклама за една или друга държава.

Да очакваме ли едно настъпление, един по-агресивен, амбициозен рейд от Арабския свят на световната карта?

Съвсем нормално е. Вижте, след като се повишиха цените на енергоносителите, това е нещо безпрецедентно в момента, най-големият инвестиционен фонд буквално от една година е собственост на Саудитска Арабия, и тя можеше да пазарува, да купува, да прави дори нетрадиционни до този момент политически стъпки. Ето например посещението на Си Дзинпин беше реализирано от Саудитска Арабия въпреки нежеланието, въпреки намесата на Вашингтон, въпреки традиционните връзки със САЩ. Всичко това е благодарение на факта, че Мохамед бин Салман е човекът, който може, има тази възможност да качва или да сваля цените на нефта – нещо, от което виждате, как всички ние сме зависими в много голяма степен. Но това е всъщност голямата игра, това включва  всъщност големите потенциални възможности. И тук ще отворя една скоба и ще кажа, че ние като българи трябва да си направим собствените изводи, и ще кажа нещо, което винаги излагам като моя теза: България трябва да търси собствени енергоресурси, трябва да търси собствен газ и собствена нефт, така, както съседна Румъния, и така, както направиха турците с Ердоган в Черно море. Иначе виждате – отиваме, молим се, сключваме споразумения със съседни държави. Просто арабите подсказват, какво означава силата на парите, които идват от безалтернативното черно злато.

Цоня Събчева