Проф. Владимир Чуков в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Насочваме се към Турция, където се проведоха местни избори. Какво показа този вот в Турция? Действащият кмет на Истанбул и кандидат от основната опозиционна партия в Турция Републиканската народна партия Екрем Имамоглу обяви победа на изборите за кмет в най-големия град в страната. Мой гост е проф. Владимир Чуков.  Здравейте.

Здравейте. Благодаря ви за поканата.

Проф. Чуков, показателна ли беше тази надпревара, тези избори в Турция?

Да, наистина практически никой не очакваше такава съкрушителна загуба на Ердоган. Общо взето сондажите показаха пункт-два-три. Това, което ние виждаме, говорим за Истанбул, това са 10%, повече от 10%, това са повече от 1 милион гласоподаватели насочили своя вот срещу Ердоган. Това никой не го очакваше. И всъщност, нека още в самото начало да дам една моя собствена хипотеза, която издигнах миналата година на президентските и парламентарните, най-вече на президентските избори: Ако кандидата на опозицията не се казваше Кемал Кълъчдароглу, а се казваше Екрем Имамоглу, Турция сега ще има друг президент. Мажоритарният момент според мен е основният. Това е човекът, който изглежда европейски, поведението му е европейско, начинът на мислене, на говор е европейско и тогава той трябваше просто да вземе номинацията на Народнорепубликанската партия, а не неговият опонент вътре в партията, изглеждащ като чиновник, човек, който освен манипулатор вътре в партията, той нямаше никакви, никакви успехи извън. Но ето това се казва егоизъм, партиен егоизъм и цялата страна според мен заради него страда. Това са някъде около 10 месеца – спомняте си миналата година май, а сега сме края на март. Това е моята хипотеза.

Т.е. този избор, който беше направен, може да го оправим и към голямата картина, ако погледнем мащабно нещата?

Нека да кажем следното: Ердоган каза: "Това са моите последни избори“ миналата година май месец, когато спечели. Това той го казва това за трети или четвърти път. Т.е. хората  казваха: "Този човек иска да управлява вечно“. Идеята беше следната: Дали Ердоган и може би неговия наследник Хакан Фидан – външният министър, ще бъде следващият държавен глава. Общо взето преди ден турците казаха: "Не, няма да бъде!“. Ето това е основното послание и нека да кажем следното: Наистина Ердоган, пък и самият Ердоган и самата опозиция трябва да си направят един много добър анализ защо се получи това.

Ердоган каза, че ще бъде критичен. Т.е. може би ще втвърди тона сред съпартийците му най-вероятно.

Той първо трябва да втвърди тона срещу себе си, тъй като според мен една от основните причини, това е икономиката, която за 10 месеца не мръдна. Нека да кажем следното: Допреди президентските избори, това са някъде около 2 години и половина, той смени три пъти гуверньора на Централната банка, сега за 10 месеца той смени веднъж – една млада амбициозна дама, която видя че с този опекун, Ердоган, тя не може да направи нищо. Инфлацията забележете си остана 44%. Направите сравнение с нашата. Турската лира горе-долу се върти около 40 лири за долар – отново нищо. Т.е. ако преди година той поднасяше национализъм, продаваше национализъм, това, което прави сега, сега вече обаче икономиката е много, много против него. И това е една от причините, казвам не е единствената, но това е една причините, заради които Ердоган наистина получи нещо средно между жълт и червен картон.

Няколко още фактора може би трябвало да отбележим, които могат да бъдат извадени като постфактум за загубата на Ердоган. Г-н Чуков, мерило за какво бяха тези избори? И ще продължим с факторите, които трябва да отбележим във връзка със загубата на Ердоган.

Просто за пръв път от създаването на Партията на справедливостта и развитието тя претърпява такова съкрушително поражение – от 2002 година, откога е създадена, сега сме 2024 година. И си представете това са 22 години. Никога тя не е била побеждавана по този категоричен начин, което означава, че Ердоган вече не е човекът, който ще каже какви закони ще бъдат направени, дали ще бъде променена Конституцията. Турците просто искат промяна – това е много ясно. И второ, Европа срещу Азия. Погледнете как изглеждат кандидатите на Ердоган, самият Ердоган, и погледнете как изглеждат неговите опоненти – европейски, стегнати, бързоговорещи и ако щете все едно са дошли от Франция, от Англия.

А са си турци.

А са си всъщност турци. Т.е. виждате, това е голямата дилема. Но нека да кажем но. Ако все пак Ердоган загуби, не е само от европейците, а той загуби и от бих казал неговата опозиция в дясно. Има една партия, която беше създадена относителна скоро, това е от сина на неговия учител, на Неджметин Ербакан, това е Фатих Ербакан Партията на новото благополучие (Yeniden Refah Partisi, YRP), която всъщност му изтегли някъде не е един милиона, някъде 700-800 хиляди гласа, и това е всъщност третата политическа сила в Турция с над 6%, което всъщност като сложите разликата между Народнорепубликанската и Партията на справедливостта и развитието, там разликата е 2%, т.е. с 6% той практически отново щеше да победи, само че не се получи. Не се получи. Имаше също така една следизборна реч на Фатих Ербакан, която ми направи много показателно впечатление.

Защо?

Той каза следното: "Защо ние не подкрепяме Ердоган? Първо, защото Ердоган продължава да прави търговия с Израел“. Продължават – взривове, оръжие. И знаете ли какво ми направи впечатление – непрекъсва опозицията атакуваше Ердоган, че Турция изнася, забележете, бодлива тел за Израел, т.е. те я пращат в Газа, и Турция всъщност…

Се освобождава от тази бодлива тел.

Точно така. И още нещо знаете ли мен ме впечатли, за това, че Турция е пуснала Швеция в НАТО, а Швеция според Фатих Ербакан е държава, която подкрепя ПКК и вика: "Това беше голяма грешка. Не трябваше да ги пускат“. Наистина срещу Ердоган е просто коренно различна от това, което виждаме като атака от страна на Екрем Имамоглу. Виждате една атака бил казал от европейската част и атака от най-затънтена азиатска част на Турция. Като нека да сложим и още нещо – ролята на кюрдите. Те според мен също изиграха много важна роля в тези резултати. Кюрдите този път за разлика от 2019 година издигнаха една дама за кандидат за кмет на Истанбул, тя спечели някъде около 3% – нищо. Какво се оказа всъщност, че нека да припомня на вашите слушатели: 2019 година на първия тур Имамоглу спечели с 4 000 гласа. Тогава управляващите казаха: "Не, това е измама" и те казаха: "Правим втори тур“, и тогава се оказаха 400 000 гласа в подкрепа на Имамоглу, което се оказа, че най-вероятно около 300 000 кюрди са гласували за него.

Сега, въпреки издигането на кандидатката на кюрдите, всичките кюрди са гласували отново за Екрем Имамоглу. Или нека да кажем следното: Най-големият турски град в момента е Истанбул, те решават съдбата кой ще управлява и кой няма да оправлява и очевидно те не са в полза на Ердоган. Най-вероятно ще се стигне до някакво развитие на Кюрдския проблем в Турция, но не по начин, по който Ердоган искаше. Ето, това е една от хипотезите.

А по кой според вас?

Значи нека да кажем следното, вече ще го кажа като човек, който много отдавна се занимава с тази тема: в края на миналия век кюрдската партия на един свой конгрес имаше един лидер, Ахмед Тюрк се казваше, който казва следното: "Ние искаме да управляваме нашите региони така, както ДПС управлява в България. Т.е. Тодор Живков гонеше турците, вие трябва да престанете да гоните кюрдите и да ни дадете тези региони ние да ги управляваме по модела ДПС.“ Т.е. моделът се оказа пак български, само че на Движението за права и свободи.

Ето, най-вероятно това ще се опитат да натиснат сегашните фактори или новата ситуация Ердоган. Докъде ще стигнат, не ми е много ясно, но лично аз бих се усъмнил ако се стигне това, което стана на миналите избори – някъде около 20 и 25 кмета, които бяха спечелени от кюрдите, бяха касирани и на тези общини бяха наложили попечители, т.е. назначени от правителството, защото били в контакт с терористи. Съмнявам се, че този път така ще се получи.

Много често чуваме тези дни, че може Ердоган ще посегне към Конституцията отново. Дават ли му основание тези резултати той да направи някакви промени, за да се кандидатира отново за президент според вас?

Не, категорично не. Ако той беше повторил своите резултати, пак искам да спомена – той спечели президентските избори 2,5 милиона гласа…

Въпреки че тогава не се очакваше това.

Да, 2.5 милиона.

Никакъв парадокс се получава – сега отново не се очакваше.

Сега опозицията има 1 милион гласа повече, т.е. 3.5 милиона турци си промениха мнението в негова вреда. Практически той няма как да посегне на Конституцията. Т.е. очевидно това наистина ще му бъде последният мандат, въпреки че той непрекъсва казва: "Това ми е последният мандат“, но този път наистина ще му бъде. Нещо повече, неговият  наследник, който и да бъде той, най-вероятно ще има доста затруднения. Ние не можем да говорим какво ще стане след 4 години, но ако нещата продължават по този начин, ще му бъде много трудно да се пребори с Екрем Имамоглу, който според мене е естественият лидер на опозицията.

Какво наказание даде турският народ за Реджеп Тайип Ердоган?  Професоре, според вас наказаха ли го добре Ердоган за това, което си е постлал? Защото споменахме инфлация, икономика – неща, които не са се променили или променили в лоша посока за турския народ.

Да, обективните обстоятелства са си пак същите – турската икономика ако не е по-зле, то тя не е по-добре, вече споменах за показателите, които просто турците няма как да не отчетат. Но пак искам да спомена, по принцип местните избори са силно мажоритарни, там са личностите, които играят, и Истанбул, 16 милиона избиратели всъщност трябваше да избират между политика и между експерта, и избраха политика, и то не само експерт който и да е, той е експерт бивш министър на околната среда, бивш депутат от Партията на справедливост и развитието, който просто грее със светлината на Ердоган, няма как да спечели. И това е голямата грешка между другото на Ердоган много често – след Ердоган лично аз много се съмнявам дали Партията на справедливостта и развитието ще продължи да бъде в този си вид конституирана, тъй като спомените си, тя се появи 2002 година от развалените на партията на Неджметин Ербакан, той е негов последовател.

Нещо, което според мене трябва много добре да си отговори самият Ердоган и ръководството около него, дали те могат да продължат по този начин, особено след като Народнорепубликанската партия добре се стегна, добре се организира. Новият шеф на партията, всъщност той е бившият шеф на парламентарната група, което е според мен копие на Екрем Имамоглу – пак е без мустаци…

Визуално говорим, да – европейски тип.

Много е важно не само политиката, особено в политическите среди на Изток много е важно как изглеждаш, какъв impact, какво впечатление оставаш ти на избирателя. Това е ключово.

Оттук нататък може би следва въпросът да видим дали турската опозиция ще успее така да надгради своя безусловен резултат, който постигна.

Практически всичко по-големи градове са вече част от управлението на опозицията. Големият въпрос беше Истанбул. 2% беше разликата на президентските избори, сега са 10. За Анкара някак си според мен нямаше някакви големи въпроси, за Измир още по-малко, но вижте, имате Адана, имате Мерсин, имате Бурса, Анталия, курортният град Анталия. Ако погледнете картата, тя практически почти цялата е в червено – това са цветовете на Народнорепубликанската, а Анадола, да речем една Кония, тук-таме горе на Черно море хората на Ердоган имат спечелени провинции.

Това, което ми прави впечатление също така, националистите много слабо се представят, те са около 3%. Про-Ердоган националистите имат 5 или 6 провинции, и между другото това, което ме изненада, тя е една от провинцията тука, в европейската част, която обикновено беше в ръцете на Народнорепубликанската – Къркларели. Тя се оказа със съвсем малко, но националистите на Девлет Бахчели печелят и някъде също така в Анадола. Докато кюрдите си печелят традиционна техните бастиони. И това е според мен част от изненадите. Докато партията на Фатих Ербакан печели 2 провинции, но техните гласове са почти равномерно разпределени, затова имат само 2 места, но 6%, това е много за турската политическа карта.

Може би е важно да коментираме с вас отношенията между България и Турция, дали могат да се променят, как ще повлияят тези промени на нашата държава?

Аз през годините съм отстоявал мнението, че колкото Турция е по-близко до Европа, колкото Турция прилага по-стриктно, по-плътно европейските критерии: Права на човека, ако щете икономическите й закони, всякакви отношения, толкова е по-добре. И знаете 2019 годна, ако се не лъжа, дори имаше една много дълбока криза Европейски съюз-Турция, когато Гърция и Франция искаха направо да бъдат наложени санкции на Турция, тогава Ердоган се обади на четирима европейски лидери, на които разчиташе на вето. Един от тези лидери знаем кой беше. Така че до този момент казвам няма да се стигне. Колкото повече европейски мислещи хора има в управлението на Турция, толкова са по-добре е за Европа, в това число и за България. Нещо повече, ако погледнете статистиката на турските граждани, които гласуват в България, винаги печели опозицията, то е съвсем нормално. Така че считам че нещата ще бъдат в едни позитивни, в едни бих казал регулярни, едни добросъседски отношения – такива, каквито са били досега. Т.е. ако има промяна, тя ще бъде по-скоро положителна отколкото отрицателна.