Проф. Вили Лилков, общинският съветник, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Бил ли е знаменитият кмет на София инж. Иван Иванов нацист и заслужава ли да има паметник? Скандалът избухна след положителното решение на две комисии в Столичния общински съвет (СОС), заради което представители на еврейската общност заедно с депутата Даниел Лорер се срещнаха с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и съветници от партията. По-късно стана ясно, че ГЕРБ няма да подкрепят изграждането на паметника. Монументът трябва да бъде издигнат до метростанция “Стадион “Васил Левски"", автор е великотърновският скулптор Борис Борисов. На това място е бликнала водата от Рилския водопад, който инж. Иван Иванов е проектирал. Идеята е на общинския съветник от "Синя София“ проф. Вили Лилков, който е и наш гост. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", проф. Лилков.

Здравейте, и благодаря за поканата.

Ще бъде ли издигнат паметникът на инж. Иван Иванов?

Да, независимо от тези турбуленции, които се появиха в последно време, тъй като аз ги отдавам на повече емоция, но когато се влезе в разумен и спокоен разговор, лека-полека се изясняват нещата. И аз бих искал, и много благодаря, че ми давате възможност да говоря, да подредим нещата по отношение на паметника, тъй като хората в последните дни основно насочиха вниманието си към скандала. А всъщност пропускат много-много съществени моменти от целия процес, който започна през 2011 г. по изграждане на паметника. Ще ви разкажа за него.

По темата съм ви подготвила въпроси, така че можем да тръгнем по тази идея. Най-напред е добре да кажем, че инж. Иван Иванов е най-успешният кмет в историята на София, а периодът на неговото управление  1934 - 1944 г. е наричан “Златните години на столицата". По това време са построени Телефнната палата, Съдебната палата, сградата на Българската народна банка, Зала “България", къпалнята “Мария Луиза", сградата на Министерството на отбраната, модернизирана е Борисовата градина. Коритата на Перловската и Владайската река са облицовани с камък. Списъкът може да бъде продължен, той е внушителен, но накратко трябва да кажем, че обликът на съвременна София дължим на него. Защо е тази упорита съпротива срещу минималното, с което София може да му благодари? И то е като издигне паметник.

Само искам да добавя, тъй като има много интересни моменти. Нека хората извън този скандал да научат интересни неща и за Иван Иванов и за историята на родния град. По негово време се създава т.нар. “Голяма София". Тоест, той обръща внимание не само на центъра, а той приобщава “Надежда", приобщава “Горна баня", “Слатина", “Подуяне" към рамките на големия град. И тогава, по негово време се пуска първата тролейбусна линия от София до Банкя, тоест, той приобщава и малките населени места. По негово време се приема Общия градоустройствен план на Столична община, т.нар. “План Мусман", някои от решенията на този план са реализирани. За съжаление, той остава нереализиран през годините. Има нещо много важно, което убягва на софиянци. По негово време той води серия от съдебни дела, за т.нар. “Концесия за електроснабдяването", която се държи от едно белгийско дружество, която е супер неизгодна за софиянци. И той настоятелно успява да осъди концесионера и София придобива своята концесия и знаете ли какво се случва? Случва се така, че електричеството поевтинява за софиянци и се случва нещо много важно. По същото време Германия завладява Белгия и би трябвало по силата на тази окупация тази концесия да стане германска. Той предотвратява концесията да премине в германски ръце и в последствие да премине и в съветски ръце и да се наложи да я откупуваме след войната, та да си плащаме и за второто освобождение. Така че на него дължим не само водата, но дължим и електрическата концесия, която той си я връща на софиянци. И така прави втори голям подарък, така да се каже, на София. По отношение на паметника да кажа следното: през 2011 г. аз внесох доклад в Общинския съвет за изграждането на паметника. Единодушно, когато Общинският съвет беше доминиран от ГЕРБ, те имаха абсолютно мнозинство, единодушно, без нито един против се прие да се изгради този паметник. Определи се мястото там, където до стадион “Васил Левски", на бившето игрище “Юнак" е бликнала водата от Рилския водопровод, и се проведоха 4 неуспешни конкурса. И на петия конкурс, мисля, че през 2021 г. беше спечелен, както казахте, от скулптора Борис Борисов. Между другото, той е автор на много хубави паметници: на Алеко на бул. “Витоша", на генерал Вазов в Пловдив, на  Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово и т.н. Паметникът вече е почти готов и аз внесох доклад в Общинския съвет за поставянето му.  Единодушно това решение мина в Комисията по култура, в Комисията по архитектура имаше само един “въздържал се". И изведнъж се случи тази среща, за която вие разказвате, на която г-н Борисов изкомандва неговите общински съветници да не подкрепят това предложение. Това е накратко историята. Сега, дали те ще се съобразят с неговото вето, така да се каже, вероятно да. Но не е хубаво въпросите на общината и на Общинския съвет да се решават вън от Общинския съвет. Знаете ли, какво лошо впечатление прави това на софиянци, когато видят, че един лидер се появява и нарежда на общинските съветници как да гласуват. Това поражда подозрение за поведението изцяло на ГЕРБ в Общинския съвет. Защото възниква веднага въпросът - кой управлява този съвет: политиците извън Общинския съвет или самите общински съветници? Така че аз тук задавам този въпрос и го отправям всъщност и към съвестта на общинските съветници от ГЕРБ. Това е. Сега кой иска да внуши антисемитизъм и да обвини в нацизъм Иван Иванов, естествено, това е организацията на евреите “Шалом", която вади като доказателства негови изказвания по времето на неговото управление и това, че той е ходил на рождения ден на Хитлер. Като официално лице са го поканили, България е съюзник на Германия по това време. И че по негово време са именувани булеварди на името на Виктор Емануил, на Мусолини и на Хитлер. Но нека не забравяме, че това е станало веднага след връщането на Южна Добруджа на България и тогава цяла България е била в еуфория и не е била дори започнала и Втората световна война. Но вече влизаме в исторически спор и аз мога да отговарям едно по едно на всички обвинения, които се отправят в момента срещу Иван Иванов.

Само едно от тях ще ви кажа, което изтъкват от “Шалом": че с него Комисарството по еврейските въпроси съгласува заповед за въдворяване на евреите от София в гето, след което те са изхвърлени от домовете им. Това спекулативно твърдение ли е или е било истина?

По това време Комисарството по еврейските въпроси е имало правото да определя границите на гета в цяла България. И е определило и за София, къде е ролята тук на Иван Иванов? Това е нареждане на Министерския съвет, чрез Комисарството по еврейските въпроси. Но Иван Иванов не е участвал изобщо в някакви репресивни действия или той да е осъществявал някакви действия срещу евреите. Но искам да кажа следното нещо, което трябва все пак да се вземе предвид. През 2016 г. на 27 октомври Изпълнителното бюро на Организацията на евреите “Шалом" заседава по този въпрос за отправени обвинения, подобни на тези, които са в момента. Те излизат само от Леа Коен, тя тогава сезира Изпълнителното бюро на “Шалом" през октомври 2016 г. и затова Изпълнителното бюро се събра на 27 октомври. И по този въпрос “Шалом" излезе със съответно решение, при което той казва, цитирам вестник “Еврейски вести" от 11 ноември 2016 г. В този вестник се казва следното: “Вторият документ, с който разполагаме, е писмо на Александър Белев от 31 октомври 1942 г. до Столична община, с което се определят границите на гетото в София". И сега забележете: “На базата на този документ не можем да се ангажираме с конкретно обвинение към Иван Иванов, че той лично е участвал във взимането на това решение и провеждането му в изпълнение. До този момент ние не разполагаме с други факти, относно този въпрос". И накрая те разглеждат и въпроса за улиците “Хитлер" и “Мусолини", дълго заседание, на което аз присъствах, тъй като бях поканен също да  говоря и да представя идеята на общината. И накрая, на стр. 3 на в. “Еврейски вести" “Шалом" заключава: “На база на гореизложеното Комисията счита, че Организацията на евреите “Шалом" няма конкретни основания да протестира срещу отбелязването по подобаващ начин на заслугите на Иван Иванов като бивш кмет на София". Точка.

А защо го прави сега?

Ето, това е най-логичният въпрос. Нещо се е случило през тези години. Нещо се е случило и това се случи някъде около 80-годишнината от отбелязването на спасяването на българските евреи. През това време в тези години, последните 2-3 години беше засилен външният натиск върху България да признае отговорността за депортацията на 11 000 македонски евреи. И този въпрос се включи в цялостния дебат между България и Македония. И това се използва да се вмени на България като отговорност, че тя носи отговорност за избиването на 11 000 беломорски евреи и македонски евреи в концентрационните лагери в Германия. Тъй като България тогава администрира тези области в Македония. И аз си мисля, че омаскаряването на Иван Иванов и вменяването му в престъпления като нацист е част от това. Има един подтекст, тогава, ако това се случи и софиянци допуснат да няма паметник на Иван Иванов с тези аргументи, тогава излиза, че кметът на София в онези години е бил нацист.  Тогава излиза, че София е била фашистка, България е била фашистка държава и това преведено на македонски означава “Бугарите са фашисти", нали разбирате, това се е случило през тези години.

А това подкрепя и тезата на Комунистическата партия, че в България е имало монархофашизъм,  той като такъв не е съществувал, исторически доказано е.

Точно така, точно така. И сега, нека персонално вече да се върнем на личността на Иван Иванов. Заслугите му са безспорни. Ние с вас можем да говорим много, защото както прочетохте, аз мога също да допълня и някои неща. Но има няколко други неща, които трябва също слушателите да знаят, досега те не са казвани. Няколко въпроса към новите народни обвинители. Първо, толкова ли Народния съд е бил сляп, когато го е съдил и не е видял основание и не е обвинил инж. Иванов в антисемитизъм? Забележете, той не е съден от Седми съдебен състав, който съди лица за антисемитски прояви, а е съден от Четвърти състав, който съди военните лица. Нерде Ямбол, нерде Стамбул, Иван Иванов го включили в този съдебен състав. Защо няма тогава нито един евреин, който да е усетил антисемитизма на Иван Иванов и да е отишъл да го заяви пред съда. Напротив, дори  проф. Йосиф Фаденхехт, който е дядото на Йосиф Сърчаджиев, един от най-големите български юристи, той лично защитава, в смисъл не като юридически защитник, а се застъпва за Иван Иванов и пише писма за неговото освобождаване, когато е арестуван и когато е после осъден. Дори забележете, народният обвинител на Четвърти състав Георги Станкулов, който трябва да събере данни за обвинения срещу Иван Иванов, цитирам, казва: “Бившият кмет не може да бъде съден по Закона за Народния съд, защото не са събрани доказателства за подвеждане под съд. А за събраните доказателства той може само да бъде уволнен."  Нещо повече, на него му е вменен въпросът - има ли данни за антисемитизъм. И той казва: “Няма данни за антисемитизъм у Иван Иванов." Когато го съди Народният съд, пред съда бившият директор на полицията Димчо Соколов заявява, ще цитирам: “Зная, че отношенията на Иван Иванов с Дочо Христов, това е министърът на вътрешните работи, не бяха добри. Кметът беше следен от министъра на вътрешните работи. От него се искаше да следи Орлин Василев, Петър Славински, които имаха досиета на комунисти. И тъй като, забележете, Иван Иванов брани своите служители, и Орлин Василев, и инж. Квартирников, бъдещ кмет на София от ОФ, и инж. Перов, началникът на водопроводното отделение, и юристът Буков, началник на съдебното отделение". Той ги брани и не ги уволнява, независимо, че Дочо Христов настоява, тъй като те са били подозирани, че са комунисти. И от 7200 служители, само 4-5 от общината са били уволнени за такава дейност, под натиска на полицията. Представяте ли си? Тя сега общината няма толкова служители в момента, тъй като тогава “Чистотата"  е  била към общината. И този човек ги е бранил. Има нещо много интересно: Трифон Кунев се явява пред съда в защита на Иван Иванов и знаете ли,  какво казва: “Той закриля писатели с прогресивни разбирания, говореше се, че подплатата на палтото му е комунистическа, а той германофил. Тоест, няма данни от никъде в онези мракобесни времена. И сега има нещо много интересно, което аз искам да се чуе публично за първи път от слушателите на “Фокус". Когато го съдят март-април 1945 г., постъпва в Народния съд един доклад, по-точно свидетелство за него от Държавна сигурност, в който пише следното: “Бившият кмет на столицата принадлежи към онази група от наши общественици, които са били в малцинство, но могат да се нарекат почтени. По убеждение той е националист без ярко определение към някоя партия. Към Цанковото движение е имал винаги отрицателно становище. Инж. Иванов е убеден монархист и германофил, но трябва да се подчертае, че никога не е бил привърженик на националсоциализма. И в интимен кръг в миналото, често се е изказвал против националсоциалистическия режим. Официалните германски служби, не го долюбваха по простата причина, че знаеха за неговото до известна степен отрицателно становище спрямо националсоциализма". И сега забележете, Държавна сигурност казва: “Известно ни е мнението на ГЕСТАПО за него.  Те му нямаха доверие, знаели, че бил комунист, въпреки че той не е бил такъв. И че няма положително становище към националсоциализма и затова го смятаха за покровител на комунистите". Ами сега какво повече да кажа на тези хора днес, които го обвиняват. Още повече през 1954 г. на миналия век, когато този човек успява, дори и арестуван, дори и от затвора да проектира язовир “Бели Искър" и да го довърши, да проектира яз. “Искър", да работи по водоснабдяването на Варна и по най-важните хидроенергийни обекти на България. През 1954 г., той е напълно, не само освободен преди това, а е съдебно реабилитиран в мракобесните времена на Вълко Червенков. И, г-жо Събчева, в какви времена ние живеем днес? На политическата коректност и на политкоректния език? И със задна дата, 80 години по-късно ние да търсим отговорност на един човек, който има паметник във всеки дом на София. Във всеки дом има чешми, пред които ние всеки ден се кланяме няколко пъти. И е време вече общината и тя да изпълни своя дълг - да изгради паметник на Иван Иванов.

Проф. Лилков, спомням си преди години какъв вой се надигна, да бъде наречен булевард в София на името на Атанас Буров, а днес част от Европейския парламент в Брюксел вече носи неговото име, името на Атанас Буров. Защо винаги със силно противопоставяне четем историята си?

Знаете ли, ще ви кажа, защото така ни е преподавана историята в училище. И ние имаме този рефлекс. Тя ни е преподавана винаги политически, през конгресите на БКП, през войните, през царе, папи, през крале. А не ни е преподавана през общината, през семейството, през дома, през общността, през тези примери. Защото Иван Иванов трябва да влезе в историята като пример. И защото много хора и общински съветници и кметове трябва да се учат от него. И ще ви кажа още нещо.  Аз мога да прочета сега историята от гледна точка на тази матрица, която политкоректна матрица ни се налага в последните години и например да обвиня Алеко Константинов в антисемитизъм. Я отворете “До Чикаго и назад", я отворете “Бай Ганьо" и ще видите думите “чифути", “жидове" и т.н. но те са произнесени в определен контекст, в определен смисъл. Не може по този начин. Ами, че за един Димитър Пешев, на който има паметници и за Димитър Пешев се знае, той е праведник на света, той е бил водещ на заседанието в Народното събрание, когато се приема Закона за защита на нацията и го подкрепя. Аз днес мога да го обвиня, че той е бил антисемит, със задна дата. Не може така. Трябва да се отчитат обстоятелствата. И нещо повече, когато Бойко Борисов се изправя от парламента и заявява, че той е убеден, че Иван Иванов е антисемит и че е бил с нацистки прояви, той трябва малко повече да е чел, а не само да слуша хората, които идват при него и му обясняват нещо и той се съгласява. Защото по същия начин утре някой може да го обвини и него, че е подарил куче на Путин, и че се е срещал с него, както сега обвиняват Иван Иванов, че е ходил на рождения ден на Хитлер. Нека на кантара да слагаме нещата по равно и да ги гледаме от гледна точка и на времето, от гледна точка и на истината. Не може така да се хвърлят обвиненията и да се петни паметта на хора, които имат толкова много и сериозни заслуги. На всичкото отгоре и неоснователно. И затова вие ме питате: защо? Ами защото такива сме в последните години, ние не намерихме начин да говорим спокойно. И от другата страна, между другото, от друга страна непрекъснато използваме клишета в политиката и в разговорите помежду си. Ами непрекъснато ни се внушаваше, че в България е имало фашизъм и сега трябва да ги намерим тези фашисти. Къде е бил този фашизъм? Преди две години 22-ма най-водещи български историци подписаха декларация, която я има на сайта на Българската академия на науките, че в България никога не е имало фашистко управление и фашизъм. Да, имало е някакви националистически партии, които са имали забежки към националсоциализма. Но фашистко управление никога не е имало, фашистка партия не е имало на власт. Но сега се опитва да се вменява точно това, което ви казвам, че кметът на София е бил фашист, София е била фашистка по индукция, България е била фашистка и че “бугарите са фашисти". И че ние трябва да носим отговорност, поклон пред паметта на избитите 11 000 македонски евреи и евентуално да платим и съответните репарации. Не може така.

Проф. Лилков, случайно ли избухва този скандал в хода вече на неофициалната предизборна кампания?

Не, не, не. Просто едно съвпадение, тъй като този доклад дойде навреме, статуята е готова, тя трябва да се постави. И аз внесох доклад за поставянето на тази статуя. И това съвпадна с времето на кризата в правителството. Но няма, не търсете такива връзки. Но аз ще ви кажа следното, паметник ще има.

Кога?

Е, не мога да кажа кога,  може да има и утре, условно казано,  Общинският съвет да си гласува, да се събере мнозинство, да го поставим, да го открием. Може и да бъде след 5 години, но ще има. Защото това решение на ГЕРБ в момента е чисто конюнктурно, което ГЕРБ го взима под някакъв натиск или по някакви съображения. Разпорежда Борисов на своите общински съветници да не гласуват. Хубаво, няма да гласуват, ще дойде друг Общински съвет, ще се гласува от него. А накрая, ако трябва пък, ще откупим този паметник с приятели и със симпатизанти и ние ще го поставим. Така че когато имаш кауза, и когато твоята кауза е справедлива, тя рано или късно успява. Политиката много често се влияе от такива конюнктурни ситуации, в които определени хора ги използват за своя корист. Но в крайна сметка каузата винаги побеждава. И затова аз съм оптимист, ще има паметник. Но колкото повече се бави, толкова повече ние ще стоим в този клинч, ще се караме, ще се разправяме, ще вадим доказателства, дори някои ще вадят и кирливи ризи, които никога не сме обличали, което не им прави чест. И накрая, уморени всички ще седнем и ще се питаме - защо беше всичко това? А Иван Иванов ще ни гледа сеира и той ще си получи своето заслужено място в софийската история.

Много ви благодаря за този разговор и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря.

Наш гост беше общинският съветник от “Синя София" проф.  Вили Лилков.